№ 182
гр. В...., 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В...., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502663 по описа за 2022 година
П.изводството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 83265/01.12.2022г. от Г. И. К.,чрез п.цесуален
представител срещу Определение № 12730/15.11.2022г. , постановено по гр.д. №
7443/2022г. по описа на ВРС, с което съда е уважил възражението на ответника по делото -
„Е.... - П. П..” АД за прекратяване на п.изводството по делото, поради неподведомственост
на спора пред РС –В...., на основание чл. 15, ал. 1 ГПК, с оглед наличието на арбитражна
клауза.
В жалбата се излагат твърдения, че между страните не е налице валидно арбитражно
споразумение. Излага се, че п.цесният обект на потребление се ползва за жилищни нужди,
съответно ищецът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради
което на основание чл. 19, ал.1 от ГПК оспорва като недействителна арбитражната клауза в
типовата бланка. Поддържа, че в искане вх. № 6120068/28.04.2022 г. ищецът е зачеркнал
арбитражната клауза и собственоръчно е изписал текст, че не е съгласен с нея. Поддържа, че
бланкетната арбитражна клауза не поражда права и задължения за страните. Сочи, че
договорът за подсъдност по чл. 117, ал.3 от ГПК е недействителен, доколкото освен да е в
писмена форма и да се отнася до имуществен спор , спорът трябва да е конкретно
определен, което в настоящия случай не е налице. Поддържа, че в подписания между
страните договор при Общи условия не се съдържа арбитражна клауза, а изрично препраща
към съответния компетентен съд.
Претендира за отмяна на обжалваното определение, връщане на делото на ВРС за
п.дължаване на съдоп.изводствените действия и присъждане на сторените разноски, както и
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
В с.ка по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба -„Е.... П. п..“ АД , ЕИК
....... e депозирал отговор, в който оспорва жалбата. Излага твърдения, че между страните е
1
налице валидно арбитражно споразумение, обективирано в представеното по дело
жалба/молба вх.№ 6085971 от 24.03.2022г.Твърди се, че са налице всички изискуеми в чл.19
от ГПК предпоставки – спорът е имуществен и никоя от страните няма качеството на
„потребител“ по смисъла на параграф 13 от ДР на ЗЗП, т.к. видно от доказателства по дело
е, че ищеца използва доставената му ел. енергия за търговски цели. Моли отмяна на
обжалваното определение и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становището на страната и законовите разпоредби
регламентиращи п.цесните отношения, за да се п.изнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в с.к, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е п.цесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
П.изводството по гр. дело № 7443/2022 год. по описа на РС-В.... е образувано по
предявен от Г. И. К. срещу „Е.... - П. Е.” ЕАД, ЕИК ......., иск с правно основание чл.124 от
ГПК, да приеме за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
1394,30 лв., представляваща начислена елект.енергия по фактура № ................/14.03.2022 г.,
за месец февруари 2022 г., за обект с кл. № ................ и аб. № ................, с адрес на
потребление: гр. В...., ул. „А. К.“ № 16. Претендират се и направените съдебно-деловодни
разноски.
В писмен отговор в с.ка по чл. 131 ГПК, ответникът „Е....-П. п..“ АД-В...., чрез
п.цесуален представител е оспорил допустимостта на иска. Направил е възражение за
неподведомственост на спора пред съда, предвид наличието на арбитражна клауза по см. на
чл.7 ал.2 от ЗМТА, на основание чл. 8 ал.1 от ЗМТА вр. чл. 19 ал.1 от ГПК. Аргументите на
ответника са, че по делото няма спор, че ищеца е използвал предоставената му ел. енергия за
търговски цели, т.е. за небитови нужди, поради което не е „потребител“ по см. на параграф
13 т.1 от ЗЗП и доколкото разпоредбата на чл.19 ал.1 от ГПК има императивен характер.
Твърди се,че арбитражната клауза е уговорена в жалба/молба вх.№ 6085971 от 24.03.2022г.,
която ищеца не е оспорил.
За да постанови обжалваното определение, РС-В.... е приел, че жалба/молба вх.№
6085971 от 24.03.2022г. представлява документ, удостоверяващ възникване на
облигационно отношение между страните, въз основа на който да се приеме, че в същата
тази бланка има договорена арбитражна клауза, както и че доколкото една от страните е не
потребител по смисъла на закона за защита на потребителите, облигационното
правоотношение между страните е арбитриемо и спора е подведомствен на Арбитражен съд
– В...., а не на РС - В..... Приел е, че ирелевантно за извода на съда за неподведомственост
на спора е обстоятелството, че видно от приложеното от ищеца искане вх. №
6120068/28.04.2022 г., същият е зачеркнал типовия текст на съдържащата се в него се
арбитражна клауза и е посочил, че не е съгласен с нея. Това е така, защото съгласието на
ищеца за арбитруемост на спо.вете между него и ответника е дадено в подадените в
предходен момент искане и жалба от 24.03.2022 г., поради което последващото му
едностранно изявление в обратен смисъл не може да отмени вече постигнатата между
страните договореност за арбитруемост на спо.вете помежду им.
Определението е неправилно.
2
В случая отводът за неподведомственост на делото е своевременно заявен от
ответника – в отговора му на исковата молба, в съответствие с чл. 8 от ЗМТА.
Правилно ВРС е приел, че ищеца не е потребител по смисъла на ЗЗП.
Материално правният спор между страните не попада в изключенията на чл.19, ал. 1 ГПК,
тъй като ищецът не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Същият, макар и
физическо лице, купува ел. енергия за осъществяване на търговска дейност, видно от
представените писмени доказателства. Ищецът е „потребител на енергийна услуга“ по
смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, но това не му придава качеството на „потребител“ по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, към която препраща нормата на чл. 19, ал. 1, предл.
последно ГПК, поради което и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж при
наличието на валидна арбитражна клауза.
Следва да се има предвид, че съгласно практиката на ВКС /Определение № 391 от
22.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 235/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Е. и
Определение № 577 от 5.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2541/2013 г., II т. о., ТК / е прието,
„че дори и при пълна липса на посочена в арбитражното споразумение арбитражна
институция или арбитри/какъвто настоящия случай не е/, следва да се счете, че страните са
пожелали спорът им да се разреши от инцидентен арбитраж, в които случай решаващият
орган се учредява съобразно чл.11 и чл.12 ЗМТА“, което води до извод, че дори когато
арбитражното споразумение предвижда арбитраж, без обаче да възлага изрично спора на
конкретно определена арбитражна институция, то винаги е налице воля на страните за
уреждане на спора им от инцидентен арбитраж, който при липса на други
индивидуализиращи белези, следва да се учреди съобразно съответните разпоредби на
ЗМТА.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗМТА , „арбитражното споразумение трябва да бъде писмено,
като се смята, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от
страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения“, т.е.
за да е валидно не е необходимо да бъде материализирано в изрично такова, а може да се
съдържа във всякакъв друг документ,отговарящ на посочените изисквания. В представената
по делото жалба/молба вх.№ 6085971 от 24.03.2022г., /писмен документ/, страните са
положили своите подписи, което не се оспорва, като в същото се съдържа изявление , че
възникнали в отношенията между страните спо.ве ще бъдат решавани от Арбитражен съд гр.
В.... при Сдружение „ППМ“, съобразно неговият правилник, с изключение на спо.вете, по
които една от страните е потребител по см. на ЗЗП,т.е. между страните е налице валидно
писмено споразумение за арбитруемост на спора към посочената дата.
Видно от искане вх. № 6120068/28.04.2022 г. подадено от ищеца до ответното
дружество, същия е изразил несъгласие възникнали в отношенията между страните спо.ве
ще бъдат решавани от Арбитражен съд гр. В..... Подобно на предходния документ, за който
съда прие , че страните валидно са постигнали договореност за арбитруемост на спо.вете
помежду им, то с цитирания такъв, въззивният съд приема, че е налице съвпадане на
насрещните волеизявления, както по обем така и по съдържание, а именно,че не е налице
3
валидно арбитражно споразумение и доводите в обратната насока, наведени от въззиваемия
по частната жалба, са несъстоятелни. Следва да се има предвид, че посочения документ е
подписан от двете страни и предхожда дата на подаване на исковата молба в съда.
По изложените съображения настоящият състав приема, че в конкретната хипотеза не
намира приложение разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, според която съдът, пред който е
предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото,
ако страната се позове на него в с.ка за отговор на исковата молба.
Като е уважил искането за прекратяване на п.изводството, РС-В.... е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато на РС-В.... за
п.дължаване на съдоп.изводствените действия.
С оглед изхода на настоящото частно п.изводство, отправеното от жалбоподателя
искане и представените доказателства в полза на Г. И. К. следва да бъдат присъдени
разноски за настоящото п.изводство в размер на 15 лева заплатена държавна такса. В полза
на адв. В. Д. А. следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 400.00
лева за оказана безплатна правна помощ в настоящото п.изводство на основание чл.38 от ЗА
и чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 12730/15.11.2022г. , постановено по гр.д. № 7443/2022г.
по описа на ВРС, с което съда е уважил възражението на ответника - „Е.... - П. П..” АД за
прекратяване на п.изводството по делото , поради неподведомственост на спора пред РС –
В...., на основание чл. 15, ал. 1 ГПК, с оглед наличието на арбитражна клауза, като вместо
него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Е.... - П. П..” АД за прекратяване на
п.изводството по делото, поради неподведомственост на спора пред РС –В...., на основание
чл. 15, ал. 1 ГПК.
Връща делото на ВРС за п.дължаване на съдоп.изводствените действия.
ОСЪЖДА "Е.... - П. П.." АД, с ЕИК......., ДА ЗАПЛАТИ Г. И. К., ЕГН **********
сумата от 15.00 /петнадесет/лева сторени разноски пред въззивната инстанция, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Е.... - П. П.." АД, с ЕИК......., ДА ЗАПЛАТИ адв. В. Д. А. – ВАК сумата
4
от 400.00 /четиристотин /лева възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.
38 от ЗА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5