№ 126
гр. Тетевен, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100341 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС.
Образувано е по искова молба на Н. Г. Й., ЕГН ********** и В. Г. Й., ЕГН
********** и двамата от гр. Ябланица, м. „хххххх“ № 15, чрез адв. Г. У. от САК, срещу: А.
М. А. от гр. Ябланица, ул. „Христо Ботев“ № 28, М. М. Б. от гр. София, ж.к. „Фондови
Жилища“, бл. 205, вх. В, ет. 7, ап. 66, Н. Г. Ташева от с. Горно Уйно, общ. Кюстендил, Д. Г.
Х. от гр. София, кв. „Суходол“, ул. „Траян Танов“ № 77 А, Р. Г. И. от гр. Кюстендил, ул.
„Шейново“ № 15, „Слагри Солар“ с ЕИК *********, представлявано от Н. Д. З., с адрес гр.
София, ул. „Стефансон“ № 6 и гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 42, вх. А, ет. 4 ап. 10, Г. Н.
Й. от гр. Ябланица, м. „хххххх“ № 15 и В. Н. Й. от гр. Ябланица, ул. „Д-р Ради Цанов“ № 5.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО от 1200 кв.м., при граници: път за гр. Ябланица, наследници Дано Нинов от три
страни, находящо се в застроената част на квартал „хххххх“, извън чертите на
регулационния план на гр. Ябланица, заедно с изградените в същото дворно място масивна
двуетажна къща, цялата с площ от 100 кв. м. застроена или разгърната застроена площ и
стопанска постройка - сайвант.
Сочи се в исковата молба, че собствеността върху имота ищците са придобили с
Нотариален акт за покупко-продажба от 17.10.1997 г., вписан в имотен регистър с вх. №
810/1997 г. заявяват, че този имот е бил притежаван първоначално от тяхната баба Василка
Данова Й.. Имотът е част от поземлен имот с идентификатор 87014.хх.ххх, находящ се в гр.
Ябланица, местност „хххххх“ с площ от 7461 кв. м.
Заявяват, че процесният Поземлен имот с идентификатор 87014.хх.ххх е възстановен
на наследниците на Дано И. Нинов с решение на Поземлена комисия гр. Ябланица от
04.04.2001 г. Един от наследниците на Дано Нинов И. е баща на ищците - Г. Н. Й..
Сочи се в исковата молба, че имотът се е ползвал от тяхната баба като след
прехвърлянето на правото на собственост през 1997 г. целият се владее от ищците Й. и Й.
като собствен имот, явно спокойно, безпрепятствено и без владението ни да е смущавано и
1
оспорвано от когото и да било, като това владение на имота като собствен никога не е
прекъсвано. Имотът се ползва като дворно място към къщата.
Заявяват, че през годините свободната част от имота е обработвана, косена,
засаждани са дървета като също са поставили ограда и други подобрения. Сочи се, че
Двамата ищци вече от 25 години ползват имота явно и безпрепятствено и без владението им
да е смущавано и оспорвано от когото и да било, като това тяхно владение на имота като
собствен никога не е прекъсвано и продължава да се осъществява.
Сочи се, че до момента не са се снабдили с титул за собственост на имота, като никой
не е предявявал претенции към тях за него. Твърдят, че ответниците не са собственици на
имота, а правото на собственост върху него е придобито по давност на основание
упражнявана от нас фактическа власт върху имота спокойно, явно и непрекъснато, без да е
смущавано от никого. Заявяват, че съгласно чл. 79 от ЗС десет годишният срок за
придобиване по давност следва да се счита за изтекъл.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 79 от ЗС да приеме за установено, че ищците Н. Г. Й., ЕГН ********** и В. Г. Й., ЕГН
********** са собственици, въз основа на давностно владение на Поземлен имот с
идентификатор 87014.хх.ххх, находящ се в гр. Ябланица, местност „хххххх“ с площ от 7461
кв. м. Претендират присъждане на сторените съдебни разноски.
В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от А. М. А. от гр. Ябланица, ул. „Христо Ботев“ № 28, чрез адв. Л. от
ЛАК, с който отговор ответникът изцяло оспорва предявената искова претенция.
Сочи се от ответникът, че Поземлен имот с идентификатор 87014.хх.ххх по КККР на
гр. Ябланица е възстановен с Решение № 81/04.04.2001 г. на Поземлена комисия - Ябланица
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците на Дано Нинов И.
като овощна градина с площ 7 462 дка, пета категория, местност „хххххх“, представляващ
имот № 087325 по картата на землището, при граници: имот № 000248 - полски път на
община Ябланица, имот № 087324 - полски път на община Ябланица, имот № 000471 -
жилищна територия на гр. Ябланица, имот № 087028 - ливада на наследници на Пенчо В.
Петков, имот № 087029 - пасище с храсти на наследници на Найден И. Тимневски и имот №
087041 - нива на наследници на Н. Данов Тимнев. Сочи че, основанието за възникването на
правото на собственост върху имота и основанието за възникване на съсобствеността върху
него е реституцията. Въз основа на нея е възникнала съсобственост между всички
наследници на Дано Нинов И.. Това обстоятелство не се оспорва от ищците, видно от
изложението в исковата молба.
Заявява се, че видно от удостоверение за наследници изх. № 03-2045/28.07.2023г. на
община Ябланица, един от наследниците на Дано Нинов И., на когото е възстановен
описаният имот, е ответникът - А. М. А., като сочи, че освен него наследници и
съсобственици на имота са още: М. М. Б., Н. Г. Т., Д. К. Х., Р. Г. И., Мила Д.а И.а, Г. Н. Й., В.
Н. Й..
На следващо място се сочи, че до настоящия момент, считано от възстановяването на
имота от 2001 г., имотът не е поделен нито извънсъдебно, нито чрез съдебна делба, като
продължава да е съсобствен на всички изброени наследници на Дано Нинов И.. Не е
извършвана процедура по отделяне на част от него нито са променяни границите му със
съгласието на съсобствениците. Нещо повече, през годините наследниците са ползвали
заедно поземления имот, като са разпределяли фактическото ползване върху него помежду
си с конклудентни действия. В имота е садена царевица на няколко места, овощни дръвчета -
сливи, круши, ябълки от майката на доверителя ми Цветана Йончева Вълова, починала
2009г., както и от Милка Данова И.а, починала 2011 г. Дълги години в него били поставени
кошери, които са се стопанисвали от наследниците на Дано И., но не и от ищците, събиран е
мед.
2
Твърди се, че едва през 2023 г. на ответникът А. е връчено уведомление, стартирано
било нотариално производство от заявителите В. Й. и Н. Й.. Но двамата не са придобили
нито целия имот, нито част от имота по давност, тъй като не са упражнявали владение
спрямо съсобствения ни имот, а само са ползвали дворното място за обслужване на
построените в имота сгради, като носители на право на строеж, но не и на право на
собственост върху имота. Никой от двамата не бил демонстрирал упражняване на давностно
владение нито спрямо частта от имота от 1200 кв.м, която са поискали да обособят чрез
стартираното пред СГКК-Ловеч производство за изменение на КККР на гр. Ябланица, нито
по отношение на целия имот. Тъй като липсвало правно основание за извършване на
изменение на КККР на гр. Ябланица. А. направил възражение по подаденото от ищците в
СГКК-Ловеч заявление, заявил, че налице е спор за материално право по смисъла на чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР, като непълнота или грешка може да бъде отстранена само след решаване на
спора по съдебен ред.
Заявява, че в уведомлението от СГКК-Ловеч се сочи, че правното основание за
приемане на проекта за изменение на КККР е чл. 52, ал. 2 от ЗКИР, но счита, че никоя от
предпоставките на чл. 52, ал. 1 от ЗКИР не е налице. Заявява, че не е налице извършена
делба, нито отчуждаване на част от поземлен имот, нито се променя граница по взаимно
съгласие на собствениците, не се съединяват поземлени имоти на различни собственици,
заявителите на се са снабдили с акт за придобито по давност право на собственост върху
недвижим имот, нито се индивидуализират имоти, които са предмет на прехвърляне,
отчуждаване или придобиване на право на собственост.
Ответникът сочи, че е депозирал възражения и пред всички нотариуси в гр. Тетевен с
цел да не се снабдят ищците в настоящия процес с нотариален акт на основание изготвена
скица-проект по отношение на част от съсобствения поземлен имот, предмет на настоящия
иск.
Счита, че с получаването на уведомлението от СГКК-Ловеч за стартираната от
ищците процедура - опит за изменение на КККР е първият момент, в който ищците са
заявили пред доверителя ми и пред останалите съсобственици на имота и наследници на
Дано И. намерение за своене на общия съсобствен имот. До този момент такова изявление от
тях нито писмено, нито с конклудентни действия, не е отправяно. Счита, също така, че
ищците не са осъществявали никакво владение върху съсобствения имот и поради друга
причина - били са ненавършили пълнолетие деца и поради тази причина не са били
дееспособни да изразяват правно валидна воля. Н. е навършил пълнолетие едва през 2012 г.,
а В. - през 2004 г. До тези години двамата дори не са могли да формират волеизявление,
както и да го изразят. Но и след навършване на пълнолетие двамата не са извършвали
действия по владение на съсобствения имот - нито по отношение на държането му, нито по
своенето му /корпус и анимус/. Сочи се, че Н. живее в София, където е женен, В. също не
живее в гр. Ябланица. По никакъв начин двамата не са заявявали срещу ответника
намерение за своене на целия съсобствен имот. Имотът не е ограден. Голяма част от имота е
самозалесила се с дългогодишни дървета, по отношение на която част също не е
осъществявано дори държане. Твърдението, че имотът е ползван от бабата на ищците също
се приема за не вярно, от ответника, тъй като е ползван от всички съсобственици, всеки от
които по различен начин е осъществявал ползването и стопанисването му - садене на
царевица, на овошки и събиране на плодовете от тях, отглеждане на пчели и производство
на мед в имота. А., в качеството си на наследник на Дано Нинов И., никога не е спирал да се
интересува от имота си и да извършва множество действия по неговото управление,
ползване и стопанисване, които са били явни, непрекъснати и необезпокоявани, както и
известни на ищците. Тези негови действия не са били отблъсквани от ищците. Заявява, че
през годините са водени и преговори между наследниците на Дано Данов за ликвидиране на
съсобствеността върху общия имот, в които ищците и техният баща са участвали, което е
още една индиция, че никой не е упражнявал еднолично владение върху съсобствения имот.
3
Моли съда да отхвърли предявения установителен иск за собственост на
съсобствения Поземлен имот с идентификатор 87014.хх.ххх, като неоснователен и
недоказан, както и да присъдите сторените по делото разноски.
В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от М. М. Б. от гр. София, ж.к. „Фондови Жилища“, бл. 205, вх. В, ет. 7,
ап. 66, чрез адв. Л. от ЛАК, с който отговор ответникът изцяло оспорва предявената искова
претенция. Съдържанието на депозираният отговор от ответникът Б. преповтаря
съдържанието на отговора на исковата молба депозиран от ответникът А. А., което е
подробно изложено в настоящия доклад.
Моли съда да отхвърли предявения установителен иск за собственост на
съсобствения Поземлен имот с идентификатор 87014.хх.ххх, като неоснователен и
недоказан, както и да присъдите сторените по делото разноски.
В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от Н. Г. Ташева от с. Горно Уйно, общ. Кюстендил, чрез адв. Л. от ЛАК, с
който отговор ответникът изцяло оспорва предявената искова претенция. Съдържанието на
депозираният отговор от ответникът Ташева преповтаря съдържанието на отговора на
исковата молба депозиран от ответникът А. А., което е подробно изложено в настоящия
доклад.
Моли съда да отхвърли предявения установителен иск за собственост на
съсобствения Поземлен имот с идентификатор 87014.хх.ххх, като неоснователен и
недоказан, както и да присъдите сторените по делото разноски.
В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от „Слагри Солар“ с ЕИК *********, представлявано от Н. Д. З., с адрес
гр. София, ул. „Стефансон“ № 6 и гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 42, вх. А, ет. 4 ап. 10,
чрез адв. Л. от ЛАК, с който отговор ответникът изцяло оспорва предявената искова
претенция. Съдържанието на депозираният отговор от ответникът „Слагри Солар“ с ЕИК
********* преповтаря съдържанието на отговора на исковата молба депозиран от
ответникът А. А., което е подробно изложено в настоящия доклад.
Моли съда да отхвърли предявения установителен иск за собственост на
съсобствения Поземлен имот с идентификатор 87014.хх.ххх, като неоснователен и
недоказан, както и да присъдите сторените по делото разноски.
В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от Д. Г. Х. от гр. София, кв. „Суходол“, ул. „Траян Танов“ № 77 А, чрез
адв. Л. от ЛАК, с който отговор ответникът изцяло оспорва предявената искова претенция.
Съдържанието на депозираният отговор от ответникът Х. преповтаря съдържанието на
отговора на исковата молба депозиран от ответникът А. А., което е подробно изложено в
настоящия доклад.
Моли съда да отхвърли предявения установителен иск за собственост на
съсобствения Поземлен имот с идентификатор 87014.хх.ххх, като неоснователен и
недоказан, както и да присъдите сторените по делото разноски.
От ответникът Р. Г. И. от гр. Кюстендил, ул. „Шейново“ № 15, чрез адв. Л. от ЛАК е
депозиран отговор на исковата молба. След проверка на същия съдът установи, че отговорът
на исковата молба, депозиран от И. е подаден след установения едномесечен срок по чл. 131
от ГПК. И. е уведомен за исковата молба и за възможността да подаде отговор на същата на
21.05.2024 г., като срокът му изтича на 22.06.2024 г., което е събота, следователно срокът
изтича в първият работен ден - 24.06.2024 г. /понеделник, присъствен ден за 2024 г./.
Депозирано е и становище от Г. Н. Й., което няма характер на отговор на искова
молба, с което хронологично излага фактология на действията предприети, както от негова
страна,така и от останалите страни в процеса.
4
От ответника В. Н. Й., в предоставения срок по чл. 131 от ГПК не е депозиран
отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Процесният Поземлен имот с идентификатор 87014.хх.ххх по КККР на гр. Ябланица
е възстановен с Решение № 81/04.04.2001 г. на Поземлена комисия - Ябланица в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците на Дано Нинов И.
като овощна градина с площ 7 462 дка, пета категория, местност „хххххх“, представляващ
имот № 087325 по картата на землището, при граници: имот № 000248 - полски път на
община Ябланица, имот № 087324 - полски път на община Ябланица, имот № 000471 -
жилищна територия на гр. Ябланица, имот № 087028 - ливада на наследници на Ненчо В.
Петков, имот № 087029 - пасище с храсти на наследници на Найден И. Тимневски и имот №
087041 - нива на наследници на Н. Данов Тимнев. Основанието за възникването на правото
на собственост върху имота и основанието за възникване на съсобствеността върху него е
извършената реституция.
На следващо място от Удостоверение за наследници изх. № 03-2045/28.07.2023г. на
община Ябланица, е видно, че наследници на наследодателя Дано Нинов И., на когото е
възстановен процесният имот, са А. М. А., М. М. Б., Н. Г. Т., Д. К. Х., Р. Г. И., Мила Д.а И.а,
Г. Н. Й., В. Н. Й., както и Мила Д.а И.а, която е прехвърлител на идеални части от
съсобствения имот на дружеството „Слагри Солар“ с ЕИК *********.
Установи се, че от възстановяването на имота от 2001 г., имотът не е поделен нито
извънсъдебно, нито чрез съдебна делба, като продължава да е съсобствен на всички
изброени наследници на Дано Нинов И.. Не е извършвана процедура по отделяне на част от
него нито са променяни границите му.
За изясняване на обективната истина по вещният спор, както и с оглед защитните
тези на страните в производството съдът е допуснал събирането на гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетели.
Свидетелят Йохан Юлиянов Люцканов, заявява, че е познава ищците, като другите
страни не ги познава. Сочи, че Н. и В. имат къща в гр. Ябланица в местност „хххххх“ голяма
къща с голям двор. Двора е около 1-2 дка къщата не знае като квадратура. В този имот има
голяма къща и по-малка постройка. През годините е ходил доста пъти по различни поводи.
Родителите му имат къща близо до тяхната с подобен голям двор и често си помагали и с
разчистването на двора на къщата и различни събития са празнували в къщата им. Във
времето е заварвал, в имота, само В., Ники, майка им и баща им – Мария и Г.. Трети лица не
са идвали и не са поддържали имота, не е виждал и да го ползват трети лица. Виждал е
косене, засаждане на дървета, разчистване на къщата, помагал е на Ники и В. в доста от тези
случаи. Тази фактическа власт я упражняват от 2011 г. свидетелят не знае други лица да са
имали претенции към имота.
Свидетелят Маргарита Петрова заявява, че Н. и В. живеят в м. „хххххх“. Имотът
представлява оградено място, пътят за махала „хххххх“ и за гробищата минава покрай тях.
Вътре има две сгради жилищна и стопанска. Има овощна градина – ябълки сливи, има
телена ограда към другите имоти, а отпред е каменна ограда има и стъпала. С Г. – бащата на
ищците, се познаваме отдавна, работили сме заедно в гр. Ябланица. Сочи, че преди закона
билтакъв по ЗУТ, че като техници давали в планинските райони например може да е 10 дка
имота, но по ЗУТ давахме в планинските райони до 1200 кв. м. Но там са издавали скица от
обшината в рамките на 1200 кв. м. със сградите. Като площ имотът е в рамките на 1200 дка,
но иначе е над 5 дка. Към днешна дата имотът се стопанисва от Гошо, Мими и двете деца –
В. и Н.. Децата в Събота и Неделя винаги са там. Когато свидетелят е ходила виждала Н. и
В. там и работят, косят, чистят по улицата. И двамата съм ги виждала да работят, но повече
5
земеделска работа - В.. В. коси с косачка. Сочи, че назад във времето може би са там още от
преди 2000 г. там си живеят, помагат още като деца помагаха на своите родители, там са
живели. Никой не е заявявал за тези години претенции към имота. Никой не е подавал жалби
или да иска достъп да му се осигури. Сочи, че около 2000 г. дошла леля му от гр. Кюстендил
– Милка, но тя дошла да си спомни родния край, да види как са, земеделски земи дали са
върнати, дали не, но не е имала никакви претенции, всичко е оставила за Василка. А. А. не е
споделял на свидетеля да има претенции към този имот. Не е проявявал интерес към този
имот. В., Н. и техните родители не са казвали някой да е предявявал претенции към имота.
А. живее на улица „Христо Ботев“ в гр. Ябланица и там си живее и сега. Не се е интересувал
и не е предявявал иск за имоти. Целият имот е около 5-6 до 7 дка. Къщата има заградено
място с каменна ограда, а отстрани с телена ограда там по нотариален акт е 1.2 дка, а цялото
място, което ползват и стопанисват е към 7 дка максимум. Няма неподдържана част в имота.
Свидетелят сочи, че дръвчетата се поддържат, подрязани са, виждала е само семейството на
ищците да се грижи за тях.
На следващо място е разпитан свидетелят Мила И.а, която сочи, че Дано Нинов е
нейн дядо, който е женен за нейната баба Мария Дойнова. След смъртта на неговата първа
съпруга и майка на първата му дъщеря Василка Данова И.а, която се явява майка на В. Й. и
Г. Й., а В. и Н., които имат претенции за този имот да го придобият по давностно владение
чрез обстоятелствена проверка, са деца на Г.. Сочи, че наследниците на Дано Нинов Г. и
неговият брат се явяват наследници само на тази квота от наследствената маса, която е
собственост на техния дядо, защото той е техен дядо, но не и на квотата на баба Мария
Дойнова, тоест тя не е тяхна баба. Децата, които са родени в брака на Дано Нинов и Мария
Дойнова са лелята на свидетеля Милка, която починала 2011 г. в гр. Кюстендил, и тя има три
деца Н., Калин и Р.. Калин починал, не си спомня кога, но той има дъщеря Диана, и тя е
единствена негова наследничка, а другото дете, което се ражда от брака на Дано Нинов и
Мария Дойнова е моят бащата на свидетеля И.а - Димитър Данов. Сочи, че останала
наследничка на Димитър Данов единственият син на Дано Нинов и на Мария Дойнова.
Притежавайки най-голяма квота в наследствената маса. Заявява, че за претенциите на В. и
Н. получила 2023 г. съобщение от кадастър гр. Ловеч, че за процесният имот, който е
предмет на настоящият спор, е постъпило мотивационно предложение за промяна на
кадастралната карта като към това мотивационно предложение буквално била начертана
графично някаква площ около къщата около 1200 кв.м. без нищо друго. свидетеля има
агенция за недвижими имоти от двадесет и няколко години, работейки в тази материя, и
силно била шокирана от съобщението. Веднага била уведомена от тях, че удостоверение за
иницииране на подобна процедура е направено чрез нотариус Румяна Вутева, за да се
инициира подобна преписка. Пуснала писмено възражение към кадастъра. Сочи, че винаги е
имала интереси към нейното наследство и затова решила да направи фирма, на която
управител е нейният най-малък син Н. З. и да направила дарение на нейната наследствена
маса в тази фирма. Фирмата се казва „Слагри Солар“ и свидетеля И.а е направила съответно
дарение, което й позволява закона, на нейното наследство към „Слагри Солар“. Това нещо е
станало при същия – нотариус Вутева. Свидетеля пуснала възражение, тъй като е
упълномощена от сина си, спрямо кадастъра и по електронен път спрямо нотариуса, да я
предупреди, че тя вече е правила сделка с тези имоти, признавайки по документи права и
легитимност на сделката спрямо фирмата. Получила на „вайбър“ съобщение от Г. Й., бащата
на В. и Н., че той има проблеми за чието решаване И.а може да му помогне и предложил да
се срещнат. Тази среща не се състояла. Сочи, че големината на този имот го знае от
кадастралната карта, че е 7 дка. От цялата наследствена маса на Дано Нинов и Мария
Дойнова, която е около 44 дка общо, това са различни по големина имоти на различни места,
този имот, който е 7 дка може да се каже, че е „най апетитен“, защото той се намира до
регулация, той самият е поземлен имот, земеделска земя, но той граничи с път и с
регулацията на гр. Ябланица. Свидетеля сочи, че леля й Милка 2011 г. преди да почине й
6
връчила една папка, в която има всички решения на поземлени комисии, скиците, които са
издавани на база, на което И.а се снабдила с актуално скици на имота, актуално
удостоверение за наследници и направила това дарение на фирмата, на която управител е
синът й. Така, че е абсолютно в течение на целият ход на нещата. Знае от майка си, която
вече също е покойник, че леля й Милка и е носила някакви неща. Леля й Милка се
интересуваше и обгрижваше имота и се занимаваше с всички имоти там. На кого е давала
разрешение да коси земята, на кого какво е давала не знам, но знам, че при майка ми й
носила ракия от сливи круши, сирене. Този имот представлявал една къща, която откъм пътя
каменна ограда и отстрани геран. Сочи, че баба й също има първи мъж той гледал в имота
кошери в местността „хххххх“. Никой не е бил против от собствениците. Завява, че всички
наследници са имали желание тези имоти да се поддържат и никой от наследниците не е
пренебрегнал своето наследство. Сочи, че имота по статут е овощна градина. Там още дядо
й Дано и баба Мария събирали сливи и варяли ракия. На следващо място заявява, че А. и
Светла неговата съпруга са се разбрали с някакви местни хора, които да косят тревата и да
им дават някакви пари. Никога не й е заявявано, че не мога да ходя в имота не съм
препятствана да влизам там. Не е участвала в преговори за делба и никой не й се обаждал да
делим. Преди 3-4 години, свидетеля се обадила на всички наследници, тъй като нямала
телефона на Г. и се обадила на телефона на В., защото имало кандидат купувачи на всички
имоти. В. казала, че не е човека, който взима решения и да се обади на баща й. Г. казал, че
няма интерес към нищо друго освен към имота, който е около къщата към другите имоти
нямал интерес. Всеки трябвало индивидуално да си извади документите, касаещи него, но
никой не го направи и купувача се отказал.
На последно място е разпитан свидетелят Славяна Х., която сочи, че пра баба й
Милка, всяка година до смъртта си е посещавала гр. Ябланица и се е интересувала от
наследствените си имоти. След смъртта й многократно е ставала свидетел на разговори
межди нейният дядо Калин и майка й Д., които са коментирали наследствените им имоти в
гр. Ябланица. Свидетелят сочи, че майка й Д. Х. е получила имейл, предложение за делба на
наследствените им имоти. След това сочи, че знае за случай, в които дядо й Калин И. е ходел
в Ябланица и се е интересувал от имотите, а също така интерес са проявявали и лели на
свидетеля. Сочи, че майка й Д. Х. е била съгласна при делба да продаде наследственият си
дял от имотите.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценяйки тези на Мила И.а
и Славяна Х. по реда на чл. 172 ГПК, намира същите за обективни, непротиворечиви и
съответстващи на останалия доказателствен материал по делото. Свидетелите са възприели
различни факти и обстоятелства, свързани с делото. Показанията им следва да бъдат
кредитирани, тъй като не е налице противоречие между тях, предвид факта, че всеки от
свидетелите сочи различни данни, възприети от собствената си позиция, без да се създаде
противоречие помежду им, касаещо едно и също обстоятелство.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно – техническа експертиза, по която
вещото лице експерт на поставените му задачи е дал следните отговори: Да проследи цялата
история на п.и. с идентификатор 87014.хх.ххх по КККР на гр.Ябланица по всички планове в
които е отразен - КВС, кадастрални, регулационни - като изготви комбинирана скица към
заключението, на която да отрази движението на имота.
Експертът сочи, че Поземлен имот с идентификатор 87014.хх.ххх по КККР на гр.
Ябланица за първи път е нанесен в КВС на гр. Ябланица като имот № 087325, овощна
градина от 7.462 дка, м. „хххххх“, възстановен с решение № 81/04.04.2001 г. на н-ци на Дано
Нинов И.. От КВС на гр. Ябланица, същият имот е прехвърлен едно към едно в КККР на гр.
Ябланица с идентификатор 87014.хх.ххх. Този имот не е нанасян в кадастралните и
регулационни планове на гр. Ябланица. Единствено в едромащабната топографска карта
/ЕТК/ на България в мащаб 1:5000 от 1958 г. се виждат границите на този имот и
7
построените в него две сгради.
На задачата да извърши оглед на място и да отрази графично всички налични на
място трайни топографски елементи. Вещото лице заявява, че процесния имот единствено
от запад граничи с траен топографски елементи - път с идентификатор 87014.87.447. От
другите три страници границата преминава през храсти и дървета.
На поставената задача - да отрази на скицата каква част от имота представлява гора с
посочване на приблизителната възраст и височина на дърветата, както и каква е застроената
част от имота, като отрази на скицата наличните сгради, експетрът сочи, че площта на
процесния имот е 7461 M2, от които 1200 м2 застроено място по нотариален акт, 2424 м2
почистено място и 3838 м2 залесено място с храсти и дървета.
На задачата - след проследяване историята на имота да отговори обособявана ли е
като самостоятелен имот част от п. и. с идентификатор 87014.хх.ххх по КККР на гр.
Ябланица с площ от 1200 м2 с описаните граници в нот. акт № 72/1997 г., както и в нот. акт
№ 143/1991 г., ВЛ сочи, че частта от ПИ с идентификатор 87014.хх.ххх по КККР на гр.
Ябланица с площ от 1200 м2 с описаните граници в нот. акт № 72/1997 г., както и в нот. акт
№ 143/1991 г. не е обособявана като самостоятелен имот в КВС и КККР на гр. Ябланица.
На поставената задача - да извърши справка в Община Ябланица и в СГКК Тетевен,
като отговори на въпросите налице ли са строителни книжа /одобрен инвестиционен проект,
разрешение за строеж, протокол за линия и ниво и др./ за сградите, построени в п.и. с
идентификатор 87014.хх.ххх и заснемани ли са те в КККР на гр. Ябланица, експертът сочи,
че никъде няма налични строителни книжа /одобрен инвестиционен проект, разрешение за
строеж, протокол за линия и ниво и др./ за сградите, построени в ПИ. с идентификатор
87014.хх.ххх. Тези сгради не са били заснемани и нанасяни в КВС и КККР на гр. Ябланица.
Единствено на ЕТК от 1958 г. се вижда, че процесния имот е бил застроен.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с пасивно субективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
вр. чл. 79 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците А. М. А., М. М.,
Н. Г. Ташева, Д. Г. Х., Р. Г. И., „Слагри Солар“ с ЕИК *********, Г. Н. Й. и В. Н. Й., че Н. Г.
Й. и В. Г. Й. са собственици на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
87014.хх.ххх по КККР на гр. Ябланица, който е възстановен с Решение № 81/04.04.2001 г. на
Поземлена комисия - Ябланица в съществуващи стари реални граници на наследниците на
Дано Нинов И. като овощна градина с площ 7 462 дка, пета категория, местност „хххххх“,
представляващ имот № 087325 по картата на землището, при граници: имот № 000248 -
полски път на община Ябланица, имот № 087324 - полски път на община Ябланица, имот №
000471 - жилищна територия на гр. Ябланица, имот № 087028 - ливада на наследници на
Пенчо В. Петков, имот № 087029 - пасище с храсти на наследници на Найден И. Тимневски
и имот № 087041 - нива на наследници на Н. Данов Тимнев.
Основателността на предявения положителен установителен иск за собственост по
чл. 124, ал. 1 ГПК предполага установяване от ищците при условията на пълно и главно
доказване на твърдяното право на собственост – формиране на сигурно убеждение у съда в
надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти.
Ответниците може да проведат насрещно и то непълно доказване, което има за
предмет установяването на такива факти, които изключват възможността за
осъществяването на правопораждащите факти и разколебават сигурността в надлежното им
настъпване, като по този начин осуетяват пълното им доказване.
На следващо място, фактическият състав на придобивната давност на чл. 79, ал. 1 ЗС
по отношение на претендиращото лице следва да бъде установен при пълно и пряко
доказване в процеса. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че
8
претендиращият следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт
по отношение на конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик
на вещта поведение на пълноправен собственик /аnimus/, т. е. поведение, което безсъмнено
сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
Владението е законно, когато съдържа 6 /шест/ признака, а именно: то да е постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена /чл. 68 и сл. ЗС/. Разпоредбата на чл. 69 ЗС създава презумпцията, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно ТР № 1/2012 г.
на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването.
Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. За да е
налице изменение на основанието на неговото владение е необходимо, той да е предприел
действия, които да отричат правото на другите съсобственици върху техните части и те да се
достигнали до тяхното знание. За да превърне владението в самостоятелно, той трябва да
отблъсне владението на другите съсобственици, като владее за себе си и против тяхната
воля, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на
владението. Нещо повече. Действията, с които се демонстрира намерение за своене следва
по категоричен начин да отричат правата на други лица, да сочат на намерение за своене на
имота и да са достигнали до знанието на собственика, т.е., чрез тях следва да се демонстрира
поведение на пълноправен индивидуален собственик на имота.
Знанието на собственика следва да е доказано по категоричен начин, като
инициативата за създаването му като субективен елемент трябва да изхожда от владеещия
несобственик, който е длъжен да афишира намерението си да свои вещта по несъмнен начин,
дори и при проявена от титуляра на вещното право незаинтересованост към нея. В противен
случай, при липса на знание у собственика, дори и обективирано пред други, владението в
определен срок от време, съпроводено с намерение да се свои, не поражда право на
собственост за владеещия несобственик.
По делото не бе доказано от страна на ищците, че същите са манифестирали пред
останалите съсобственици намерението си да своят съсобственият им имот, след като го
владеят и вържат като свой. Дори напротив доказа се в хода на съдебното следствие, че е
ползван от доста съсобственици, всеки от които по различен начин е осъществявал
ползването и стопанисването му - садене на царевица, на овошки и събиране на плодовете
от тях, отглеждане на пчели и производство на мед в имота.
Установи се по делото, че дружеството „Слагри Солар“ с ЕИК ********* в
качеството си на дарен приобретател от дарителя наследник Мила Д.а И.а, никога не е
спирал да се интересува от имота си и да извършва действия по неговото управление,
ползване и стопанисване, които са били явни, непрекъснати и необезпокоявани, както и
известни на ищците. Тези негови действия не са били отблъсквани от ищците. Също така се
установи, че ответното дружество продължило установеното от наследника на общия
наследодател Мила Д.а И.а владение върху съсобствения имот, считано от 06.10.2022 г., на
която дата това владение му е било предадено. С Нотариален акт № 134, том III, рег. № 3895,
дело № 477/2022 г. на нотариус Румяна Вутева наследникът Мила Д.а И.а се е разпоредила с
цялото свое наследство от Дано И. в полза на ответника „Слагри Солар“ ЕООД, един от
имотите от което наследство е именно процесният имот. Разпоредителната сделка е
извършена със собствените на наследника Мила И.а 4/12 идеални части от наследствените й
имоти. Тази разпоредителна сделка, извършена на основание чл. 212 от ЗН, е доказателство,
9
че наследницата Мила Д.а И.а е своила наследствения имот, тъй като тя е индиция за
анимуса за своене на наследствения имот, който тя е упражнявала. На основание чл. 82 от
ЗС приобретателят - ответник „Слагри Солар“ ЕООД е продължил владението на своя
праводател Мила И.а, като го е присъединил към своето владение.
На следващо място, както бе посочено от съда, презумпцията, че вещта се владее с
намерение за своене по чл. 69 от ЗС е неприложима в хипотезата на съсобствен имот, когато
съсобствеността е възникнала на основание наследяване. Поради това съсобствениците,
които ползват целия имот, се считат за владелци на своята част и за държатели на частите на
останалите съсобственици. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на
ВКС. От страна на ищците не е изявявана по никакъв начин воля за промяна на държането
във владение, т.е. не е демонстриран /аnimus/ за промяна на държането във владение спрямо
нито един от ответниците. Също така обстоятелството, че ищците основно стопанисват и
ползват съсобствения имот не би могло да ги направи собственици на целия имот, тъй като
те се считат за владелци на своята идеална част, но за държатели на частта на останалите
съсобственици. Липсват данни по делото, че останалите съсобственици на имота, ответници
в производството, някога са били препятствали да го ползват, стопанисват и посещават. Не
са налице доказателства да им е демонстрирано намерение за своене на техните идеални
части от страна на ищците, което може да бъде материализирано само с ясни и явни
действия по отблъскване на останалите съсобственици от имота и недопускането им до
него. Не бяха доказани, от страна на ищците, такива действия. Нещо повече, част от
съсобствениците дори не са посещавали имота, за да бъде изразено спрямо тях такова
намерение за своене от страна на ищците. Тук следва да се въведе уточнението, че
собственикът не е длъжен да държи фактически непрекъснато своята вещ, за да демонстрира
владение. Напротив, той не изгубва собствеността си само поради факта, че не обитава
имота си или не го стопанисва.
При наследяване, владението като част от имуществото на наследодателя,
продължава да се упражнява по право от наследниците, дори и когато само един от тях
остава в наследствения имот. В отношенията между сънаследниците се счита, че този, който
ползва цялата съсобствена вещ владее само своите идеални части, а е държател на чуждите
идеални части. За да завладее цялата вещ, сънаследникът трябва да промени намерението си
и отблъсквайки владението на останалите сънаследници, да започне да владее изцяло за себе
си. Отблъскването на фактическата власт на другите наследници трябва да има обективен
характер, за да достигне до тях и те да узнаят за промяната в намерението на своя
съсобственик да завладее цялата сънаследствена вещ. Декларирането на имота и
заплащането на данъци са задължения, произтичащи от данъчното законодателство, и нямат
правно значение в отношенията между съсобствениците по повод на владението на имота от
друг съсобственик така Решение № 60126 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4044/2020 г., I
г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова.
От свидетелските показания, също не бе доказано безспорно, че ищците са
манифестирали пред останалите съсобственици намерението за своене на общият
съсобствен имот т.н. /animus/. Свидетелите, на ищцовата страна, Йохан Люцканов и
Маргарита Петрова заявиха, че основно са виждали ищците Н. Й. и В. Й. да живеят и
стопанисват процесния имот, но не бе доказано от свидетелските показания на същите, че Й.
и Й. са държали съсобствения имот, с намерение да го своят, че са манифестирали пред
останалите съсобственици това си намерение. Дори напротив и Люцканов заяви, че не
познава останалите съсобственици и никога не ги е виждал. Докато Петрова посочи, че А. А.
не й е споменавал да има претенции, а Милка Данова И.а е идвала в Ябланица и се е
интересувала от наследствените си земи, макар и това да е било приживе на Милка И.а. Но
този интерес от наследниците й бе потвърден от свидетеля на ответните страни Славяна Х.,
която заяви, че майка й и ответник Д. Х. се е интересувала и е заявявала намерението си да
продаде наследственият си дял, за което се посочи, че били водени преговори с бащата на
10
ищците Г.. Свидетеля на ответните страни Мила И.а, също заяви, че никога не е спирала да
се интересува от наследството си. Също така през 2022 г. последната е извършила и
разпоредителна сделка с наследствените си имоти, като е дарила същите. Последното
опровергава факта на дезаинтересованост от страна на ответните по делото страни от
наследственото им имущество, предмет на делото. А още по-малко и факта, че ищците са
манифестирали пред ответните страни намерението си да своят имота, както и да се
противопоставят на останалите наследници да упражнят правото си на владеене и
упражняване на правото си на собственост. Установи се и че от страна на ответника А. Г. и
съпругата му Светла също е осъществявано ползване на имота чрез трети лица срещу
заплащане. От страна на Мила И.а е имало намерение за продажба на имота, като дори е
предложила купувач, но поради пасивност на останалите наследници сделката не се е
реализирала. Всичко изброено опровергава ищцовата претенция за придобивна давност,
която следва да отговаря на изискванията - владението да е законно, то да е постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена. Именно елементите на фактическият състав на разпоредбата на иска по реда на
чл. 79 от ЗС не бяха доказани от ищците в хода на процеса.
Както е посочено е Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Здравка Първанова презумпцията на чл. 69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността
им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един
от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79
ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Последното не бе доказано от ищците в производството.
С оглед на горното съдът намира предявеният иск за собственост, въз основа на
упражнено давностно владение за недоказан и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответните страни на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК. В производството са претендирани разноски от страна на „Слагри Солар“
ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Н. З., Д. К. Х., Р. Г. И. и Н. Г. Т.,
които претендират сторени разноски за адвокатско възнаграждение и заплатен депозит за
съдебна експертиза в общ размер на 3200 лева, от който 800 лева за съдебна експертиза и
2400 лева общ размер на адвокатско възнаграждение, който са претендирани по четири
отделни договора за правна защита и съдействие, приложени по делото, с уговорено
адвокатско възнаграждение от по 400 лева /за всеки един от ответниците „Слагри Солар“
ЕООД, с ЕИК: *********, Р. Г. И. и Н. Г. Т./, 1200 лева от Д. К. Х., както и по 200 лева за
заплатен депозит за техническа експертиза от всеки от изброените ответници. Срещу така
заявеният размер е направено възражение от процесуалният представител на ищците.
При определяне на дължимите адвокатски разноски от значение е търсеният
материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя
върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 ГПК цената на
иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се
11
предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1
за Възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), адвокатските
възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се
определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под
материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно
съединените искове. Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно
и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените
минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.
Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят Марио Първанов.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
заплатено от ищците, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което
приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г.
относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от
член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните
субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят
до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на
вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената
минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да
бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата,
която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се
противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички
минали или бъдещи последици.
Като ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение съдът следва да взема
предвид размерите, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС за Възнагражденията за
адвокатска работа, /съгласно Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г.,
на ВКС II т.о, Определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о.,
Определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о. и др. на ВКС/, но
тъй като последната е приета от съсловна организация, което съгласно цитираното решение
на СЕС, национална правна уредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, затова и съдебният състав не следва да се съобразява
с определеното в нея, а същата следва да служи единствено като ориентир, при определяне
на размер на адвокатското възнаграждение. По настоящото дело, с оглед проведените четири
открити съдебни заседания, с явяване на адвокат и извършване на множество процесуални
действия, в полза на „Слагри Солар“ ЕООД, с ЕИК: *********, Р. Г. И. и Н. Г. Т. следва да
бъдат присъдени разноски по 600 лева за всяка една от страните /400 лева адвокатско
възнаграждение и 200 лева депозит за експертиза/ а за ответната страна Д. К. Х. разноски в
размер на 1400 лева /1200 заплатен адвокатски хонорар и 200 лева депозит за експертиза/,
които размери на разноски са в границите за съответния вид дейност, дори много под
определените в Наредба № 1 за Възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14
от 2025 г.), която служи за ориентир, при определянето размер на разноските.
От страна на А. М. А., М. М. Б., Г. Н. Й. и В. Н. Й. не са претендирани разноски,
затова и такива не следва да им се присъждат.
На следващо място страните „Слагри Солар“ ЕООД, с ЕИК: *********,
представлявано от управителя Н. З., Р. Г. И., Н. Г. Т. и Д. К. Х. следва да бъдат осъдени
солидарно да заплатят сумата от 144.00 лева представляваща допълнителен депозит за вещо
12
лице, който им е възложен с протоколно Определение № 231 от 28.04.2025 г. по делото.
Водим от гореизложеното и на основание, чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Г. Й., ЕГН ********** и В. Г. Й., ЕГН ********** и
двамата от гр. Ябланица, м. „хххххх“ № 15 срещу А. М. А. от гр. Ябланица, ул. „Христо
Ботев“ № 28, М. М. Б. от гр. София, ж.к. „Фондови Жилища“, бл. 205, вх. В, ет. 7, ап. 66, Н.
Г. Т. от с. Горно Уйно, общ. Кюстендил, Д. Г. Х. от гр. София, кв. „Суходол“, ул. „Траян
Танов“ № 76 А, Р. Г. И. от гр. Кюстендил, ул. „Шейново“ № 15, „Слагри Солар“ с ЕИК
*********, представлявано от Н. Д. З., с адрес гр. София, ул. „Стефансон“ № 6 и гр. София,
ул. „Христо Белчев“ № 42, вх. А, ет. 4 ап. 10, Г. Н. Й. от гр. Ябланица, м. „хххххх“ № 15 и В.
Н. Й. от гр. Ябланица, ул. „Д-р Ради Цанов“ № 5, установителен иск по чл. 79 от ЗС, за
признаване за установено, че ищците са собственици на основание давностно владение на
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 87014.хх.ххх по КККР на гр.
Ябланица е възстановен с Решение № 81/04.04.2001 г. на Поземлена комисия - Ябланица в
съществуващи стари реални граници на наследниците на Дано Нинов И. като овощна
градина с площ 7 462 дка, пета категория, местност „хххххх“, представляващ имот № 087325
по картата на землището, при граници: имот № 000248 - полски път на община Ябланица,
имот № 087324 - полски път на община Ябланица, имот № 000471 - жилищна територия на
гр. Ябланица, имот № 087028 - ливада на наследници на Пенчо В. Петков, имот № 087029 -
пасище с храсти на наследници на Найден И. Тимневски и имот № 087041 - нива на
наследници на Н. Данов Тимнев, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. Г. Й., ЕГН ********** и В. Г. Й., ЕГН ********** и двамата от гр.
Ябланица, м. „хххххх“ № 15, солидарно да заплатят на „Слагри Солар“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефансон“ № 6,
представлявано от управителя Н. Д. З. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 600.00
лева, представляваща съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА Н. Г. Й., ЕГН ********** и В. Г. Й., ЕГН ********** и двамата от гр.
Ябланица, м. „хххххх“ № 15, солидарно да заплатят на Р. Г. И., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Шейново“ № 15 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 600.00 лева, представляваща съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА Н. Г. Й., ЕГН ********** и В. Г. Й., ЕГН ********** и двамата от гр.
Ябланица, м. „хххххх“ № 15, солидарно да заплатят на Н. Г. Т., с ЕГН: **********, с адрес:
с. Горно Уйно, община Кюстендил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 600.00 лева,
представляваща съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА Н. Г. Й., ЕГН ********** и В. Г. Й., ЕГН ********** и двамата от гр.
Ябланица, м. „хххххх“ № 15, солидарно да заплатят на Д. К. Х., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „Траян Танев“ № 76А на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 1400.00 лева, представляваща съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА „Слагри Солар“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефансон“ № 6, представлявано от управителя Н. Д. З., Р. Г. И.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Шейново“ № 15, Н. Г. Т., с ЕГН:
**********, с адрес: с. Горно Уйно, община Кюстендил и Д. К. Х., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „Траян Танев“ № 76А солидарно да заплатят
на по сметна на Районен съд - Тетевен сумата от 144.00 лева, представляваща
допълнителни разноски за съдебно-техническа експертиза.
13
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ловеч в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
14