Решение по дело №21566/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2879
Дата: 24 февруари 2023 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20221110121566
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2879
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110121566 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ЕОС Матрикс”
ЕООД срещу С. В. С. след развило се производство по ч. гр. дело № 8113/2022 г. по
описа на СРС.
Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. В. С. за сумите от:
1087,06 лева (хиляда осемдесет и седем лева и 06 стотинки), представляваща главница
за период от 01.11.2020 г. до 01.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от
16.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 995,18 лева (деветстотин деветдесет и
пет лева и 18 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.11.2020 г. до
01.02.2022 г., сумата 138,30 лева (сто тридесет и осем лева и 30 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.11.2020 г. до 16.02.2022 г., както и
държавна такса в размер на 44,41 лева (четиридесет и четири лева и 41 стотинки) и
адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева).
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника,
като след указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за част
от вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е
извършено частично погасяване на задълженията, поради което предявява искове за
признаване на установено по отношение на ответника С. В. Белева, че дължи на ищеца
част от сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК, издадена на 24.02.2022 г. по ч.гр.д. 8113/2021 г. по описа на
СРС с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
1
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1087,06 лева, представляваща
главница за период от 01.11.2020 г. до 01.02.2022 г. по договор за кредит номер:
4299460/25.09.2020 г., сключен с "Уникредит Късюмър Файненсинг" ЕАД, ведно със
законна лихва за период от 16.02.2022 г. до изплащане на вземането и 2/ чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
633,48 лева, представляваща договорна лихва за период от 01.11.2020 г. до 01.02.2022
г.
Ищецът твърди, че на 25.09.2020 г. в гр. София е сключен договор за
потребителски паричен кредит № 4299460 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
АД, в качеството му на кредитор, и С. В. Белева /понастоящем с фамилно име С./, в
качеството й на кредитополучател. По силата на договора на ответницата бил отпуснат
потребителски кредит в размер на 5497.86 лв. Размерът на годишния лихвен процент
към датата на сключване на договора бил в размер на 15.02 %, а ГПР в размер на 17,28
%. Сочи, че съгласно договора, ответницата се задължила да погасява отпуснатия
кредит на 60 месечни вноски с последна месечна вноска на 14.06.2028 г. След
усвояване на кредита, кредитополучателят правила погасяване на кредитни вноски,
след което е преустановила погасяването.
Твърди се, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 19.05.2021 г. и приложенията към него, сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, задължението на ответницата
било прехвърлено на ищцовото дружество. На 16.07.2021 г. на ответницата било
връчено уведомление за извършената цесия, като сочи, че уведомлението е приложено
и към исковата молба за връчване на ответницата. Твърди се, че след получаване на
уведомлението за цесията ответницата погасила сума в размер на 500 лв. чрез
внасянето й по сметка на ищеца.
Моли съда да установи изцяло вземането за главница и частично вземането за
договорна лихва, заявени в заповедното производство, съобразно конкретизацията им с
исковата молба. Претендира разноски.
Със становище с вх. № 49702/22.02.2023 г. ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 57037/24.06.2022 г. е връчено на
ответника на 12.10.2022 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С. В. С., ЕГН
********** дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на
частен правоприемник по сключен договор за прехвърляне на вземания с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” АД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело г. по описа на СРС, както следва:
- 1087,06 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК,
представляваща главница за период от 01.11.2020 г. до 01.02.2022 г. по договор за
кредит номер: 4299460/25.09.2020 г., сключен с "Уникредит Късюмър Файненсинг"
ЕАД, ведно със законна лихва за период от 16.02.2022 г. до погасяване на
задължението;
- 633,48 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК,
представляваща договорна лихва за периода от 01.11.2020 г. до 01.02.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. В. С., ЕГН ********** да заплати на
„ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 65,59 лева разноски в
производството по гр. дело № . по описа на СРС, както и сумата от 173,88 лева
разноски в производството по ч. гр. дело № 8113/2022 г. по описа на СРС,
пропорционално на поддържаната част от заявените вземания в исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3