№ 152
гр. И, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20221840200169 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №21-0274-
001899/27.01.2022г. на началника на РУ- И, с което на И. К. К., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
както и за нарушение на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20лв..
В жалбата се твърди, че нарушенията не са извършени.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б.,
който пледира, че не се установява жалбоподателят да е управлявал процесното МПС и
претендира разноски.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител, в писмено становище се поддържа, че жалбата е неоснователна и се
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок (видно от разписка към НП на
л. 5, гръб, от делото същото е връчено на 18.03.2022г., а видно от отбелязване върху
самата жалба на л. 3 от делото същата е депозирана на същата дата- 18.03.2022г.), от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за
1
установена следната фактическа обстановка:
Съставен е АУАН за това, че на 15.12.2021г., около 21,50ч., на в гр. И по ул.
„АГР“ жалбоподателят управлява собствения си л.а. МШ с рег. №...., като при подаден
ясен сигнал за спиране от служебен автомобил придружен със светлинен и звуков
сигнал умишлено ускорява скоростта, отклонява се от пътя и осуетява полицейска
проверка, както и се движи без включени светлини през тъмната част на денонощието.
Нарушенията били квалифицирани по чл. 103 от ЗДвП и чл. 70, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
както и за нарушение на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20лв...
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията установени към
съдържанието им и не са допуснати съществени процесуални нарушения в
административно наказателната процедура, водещи до извод за незаконосъобразност
на обжалваното постановление.
АУАН и наказателното постановление са съставени съобразно изискванията на
закона, с достатъчна по обем описателна част относно констатираното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
Фактическият състав на вмененото нарушение е очертани пълно, ясно и
разбираемо. Отразените фактически обстоятелства в съдържанието на акта и
постановлението се припокриват и са достатъчни от гледна точка пълното очертаване
на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя.
Съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.
Съгласно чл. 70. ал. 1 от ЗДвП при движение през нощта и при намалена
видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси
или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с
регистрационния номер. Следователно задължението е отново на водача на
съответното МПС.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се доказа, че
наказаното лице е управлявало процесното МПС, респ. не се доказа това лице да е
автор на вменените две нарушения, като съображенията за този извод са следните:
2
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже фактическите
констатации, изложени в АУАН и в НП.
Свидетелите Н. и Е. (актосъставител и свидетел по акта) заявяват, че не са
възприели кое лице управлява автомобила по време на извършване на нарушенията, но
са установили собственика по регистрационния номер и тъй не знаят друго лице освен
него да е управлявало това МПС в предходен момент, са съставили АУАН именно
срещу него.
Наред с това от докладна записка на л. 37 от делото се установява, че във връзка
със същия случай от жалбоподателя (собственик на МПС) са снети сведения, в които
същият е посочил, че не той е управлявал автомобила през процесната вечер.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното“. В съответствие с разпоредбите на
чл. 14, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН и Постановление №10/1973г. по н.д
9/1973г. на Пленума на Върховния съд, задължително за съдилищата по смисъла на чл.
130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, така установената доказателствена сила
действително не е обвързваща за съда, поради което във фазата на съдебно оспорване
АУАН се цени в съвкупност със събрания по делото доказателствен материал.
Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е приложима в
производството пред административнонаказващия орган, но не и пред съда с оглед
основния принцип на наказателния процес, прогласен в чл. 14, ал. 2 от Наказателно-
процесуалния кодекс. В съдебното производството пред първата инстанция важат
правилата на НПК и съобразно тях тежестта на доказване лежи изцяло върху
административнонаказващия орган и той следва да установи с всички възможни,
относими и допустими доказателства и доказателствени средства факта на извършване
на административното нарушение и вината на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Редовно съставеният акт по смисъла
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не може да бъде единствено доказателство за удостоверяване
изпълнителното деяние и вината на извършителя му. В горния смисъл Решение № 6201
от 21.10.2014 г. по адм.д. № 6675/2014 г. на Административен съд – София.
Следователно не може да се приема, че авторството на нарушението е
установено по несъмнен начин единствено и само въз основа на приложения по
делото АУАН, без констатациите по него да се подкрепят от останалите доказателства
по делото, какъвто именно е настоящият случай. В този смисъл самият актосъставител
и свидетелят по акта заявяват, че не са възприели кое конкретно лице е водач на
автомобила по време на извършване на нарушението.
Потвърждаване на НП единствено въз основа на съставения АУАН без наличие
на достатъчно други доказателства нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в процеса и презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на
3
противното. В случая липсват каквито и да било други доказателства подкрепящи
обвинителната теза за осъществяване именно от страна на жалбоподателя на
процесното нарушение. Дори напротив- от приложената докладна записка се
установява, че самият жалбоподател при снемане на сведения е посочил, че не той, а
различно от него лице, е управлявало МПС през процесната вечер.
Ето защо атакуваното НП следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен договор за
правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение, а
от насрещната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение (л. 2 от делото). Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв.. От
представеният договор за правна помощ и съдействие е видно, че уговореното и
платено възнаграждение е в размер на 300 лв.. Следователно уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на законовия минимум, респ.
възражението за прекомерност е неоснователно.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК разноските се възстановяват от бюджета на органа -
издател на акта. Съгласно §.1 ,т.6 от ДР на АПК поемането на разноски от
административния орган е поемане на разноски от юридическото лице, в чиято
структура е този орган. В случая това юридическо лице е ОДМВР София съобразно чл.
37, ал. 2, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0274-001899/27.01.2022г. на
началника на РУ- И, с което на И. К. К., ЕГН **********, за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и за нарушение на чл.
4
70, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ,ал. 3 от ЗАНН ОДМВР София да заплати на И.
К. К., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – И: _______________________
5