О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12.12.2019 год. гр. Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 291 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „ГОГИ 74” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ж.к. „Освобождение” № 45, ет. 4, ап. 10 , срещу разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК на началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за допускане на предварително изпълнение на принудителна административна мярка, наложена със Заповед №458-ФК от 18.11.2019 г. запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Разград, бул. Бели лом” № 41 и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като не са налице нито една от предпоставките, посочени в чл. 61, ал. 1 от АПК. Твърди се, че дейността на дружеството е само в магазина, че същото представлява малък семеен бизнес, с който се издържа цялото семейство, че търговецът няма задължения към фиска. Излагат се подробни доводи , че изваждането на продукцията извън магазина в зимни условия би причинило вреди над 2000 лв., В жалбата се твърди че изложените общи мотиви не установяват наличие на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установени следното:
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №458-ФК от 18.11.2019 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложил по отношение на дружеството жалбоподател принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Разград, бул. Бели лом” № 41, стопанисван от „ГОГИ 74” ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.
Като фактическо основание за налагане на ПАМ е посочено, че при проведена на 14.11.2019 год. проверка на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Разград, бул. Бели лом” № 41, стопанисван от „ГОГИ 74” ЕООД, е установено, че за извършена контролна покупка на 1(,2 кг. банани на стойност 2,76 лв., заплатени в 13:05 часа от органа по приходите на място, в брой в обекта, търговецът не е издал фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство рег. № 4072622 на ФУ на НАП, с изградена дистанционна връзка с НАП. По този начин търговецът е осъществил състава на нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистрация и отчитане на продажби в търговски обект чрез фискални устройства.
В заповедта е включено и разпореждане, с което се допуска нейното предварително изпълнение с оглед защитата на особено важен държавен интерес, съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено както и от обстоятелството, че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Административният орган е обосновал защитата на наличието на особено важен държавен интерес с разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС, които осъществявали държавната принуда за защита на установените с този закон правни регламенти и в този смисъл имали санкционен характер, тъй като ПАМ по принцип се налагали с цел да преустановят и/или предотвратят извършването на административни нарушения и последиците от тях. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществувало опасност търговецът да извърши ново нарушение водещо до отклонение от данъчно облагане. Неотчитането на прихода, чрез неиздаване на фискален бон засяга важен държавен интерес – задължението на стопанските субекти коректно да отчитат приходите си, за да плащат определените данъци В случая с нарушението търговецът накърнявал обществения интерес и фискалната политика на държавата.
В подкрепа на съществуването на опасност изпълнението на административния акт да бъде осуетено или сериозно затруднено административният орган е посочил, че организацията на дейността на търговеца в обекта няма за цел и не води до изпълнение правните регламенти и че една от целта на търговеца е отклонение от данъчно облагане, което е негативна последица за фиска. Допускането на предварителното изпълнение би предотвратило възможността за неотчитане приходите от негова страна и би коригирала поведението му. Според административния орган закъснението на прилагането на ПАМ можело да доведе до съществено отклоняване от данъчно облагане на конкретния субект, както и че нарушението му препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволявала проследяване на търговския оборот в цялост.
Въз основа на изложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Тя е насочена срещу разпореждане за предварително изпълнение на административен акт, допуснато при постановяването на акта. Разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от АПК допуска обжалване и само на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на административен акт, независимо дали той е бил оспорен. Заповедта е връчена на представител на търговеца на 10.12.2019 год., а жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение е депозирана от адресата на заповедта на 12.12..2019 год. Предвиденият в чл.60, ал.5 от АПК тридневен срок е спазен.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна. С разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт, но само в предвидените в тази норма хипотези. В разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на акта, административният орган е длъжен да изложи мотивирани съображения за наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В настоящата хипотеза административният орган се е позовал на необходимостта от защита на особено важен държавен интерес и значителни или трудно поправими вреди за бюджета , които биха могли да настъпят от закъснялото изпълнение на принудителната мярка и коригиране поведението на задълженото лице
Като правно основание за налагане на ПАМ е посочен чл.186, ал.1, т.1б.”а” от ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съдът намира обаче, че в конкретната хипотеза не са налице предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК, визирани от административния орган и неговата преценка в тази насока противоречи на закона и не е обоснована.
Първото посочено в заповедта основание за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид и
коригиране поведението на нарушителя не е предвидено от законодателя, като
основание за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Предотвратяването и
преустановяването на нарушението като цел на ПАМ е предвидено в нормата на чл. 22 от ЗАНН,
но за налагане на самите принудителни административни мерки, а не за
разпореждане на предварителното им изпълнение, поради което същото не
обосновава извода за необходимостта от такова изпълнение. Коригирането на
поведението на нарушителя към спазване на правовия ред е цел на наказанието и е
регламентирано в чл. 12 от ЗАНН, но не е посочено като основание за допускане
на предварителното изпълнение в чл. 60, ал. 1 от АПК. Не подкрепено с конкретни факти и доказателства е твърдението
на административния орган, че
организацията на дейността на задълженото лице в търговския обект не
води към изпълнение на установените правила за коректно отчитане на приходите,
а от там и за правилното установяване на данъчните задължения. Предварителното
изпълнение на ПАМ не следва да се приема, че може да е обосновано от необходимостта оспорващият да създаде
адекватна организация на начина си на отчитане. Задължението за организиране на
отчетността на търговеца в съответствие със законовите изисквания е перманентно
и съществува независимо дали е допуснато или не предварително изпълнение на
ПАМ.
Общото правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на административен орган. Това изключение следва да се прилага само при строго установените предпоставки и когато това е необходимо. Интересите на фиска безспорно са важни държавни интереси. Но целта на чл. 60, ал. 1 от АПК е защитата на особено съществени интереси. Тази възможност следва да преследва законоустановената цел и да се прилага при спазване на принципите на чл.6 от АПК. Допуснатото предварително изпълнение не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на акта. В случая предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ няма да защити особено значим интерес- дали постановеното затваряне на обекта за срок от 10 дни ще се осъществи предварително или след влизане в сила на заповедта, е без значение. Соченият от административният орган държавен интерес всъщност се защитава от чл.12 от ЗАНН. Генералната и специалната превенция относно спазването на финансовата дисциплина са цели на законоустановените административни наказания и не могат да служат като аргумент за допускане на предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна мярка.
В случая не е налице и другото обстоятелство- значителни или трудно поправими вреди от закъснението при изпълнение на акта. Запечатването на търговския обект няма да обезпечи неощетяването на фиска, защото налагането на тази принудителна мярка не цели събирането на данъчни задължения. Напротив, временното спиране на дейността на търговеца неминуемо ще доведе до намаление на неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения. С препятстване на възможността на дружеството да реализира оборот в обекта през десетдневния срок несъмнено фактически ще настъпи ощетяване на фиска и бюджета, за разлика от което само предположение, а не реален факт, е тезата, че в следващите десет дни ще бъдат извършени продажби, без за тях да бъдат издадени фискални бонове. Липсват конкретни констатации, на които се основава изводът на административния орган, че съществува опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ след влизането ѝ в сила, когато принципно се изпълняват административните актове. Няма данни и доказателства, от които да се формира изводът, че се налага предприемане на предварително изпълнение на запечатването на обекта и забрана на достъпа до него, за да бъде предотвратено настъпването на вреда, която да е значителна или трудно поправима за бюджета. Изводът на административният орган за съществуваща възможност от извършване на ново нарушение, а от там и отклонение от данъчно облагане е необоснован. В обекта има инсталиран и работещ ЕКФП, който е регистриран и е осигурено сервизното му обслужване. Ако законодателят е считал, че опасността за фискалния ред при този вид нарушения е винаги реална и поради тази потенциална опасност извършването на подобно нарушение при всички положения следва да се обвърже с предварителното изпълнение на наложената за него ПАМ, то тогава с изрична правна норма в специалния закон щеше да предвиди задължителното предварително изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, а не да препраща към реда на АПК – този по чл. 60, при който за законосъобразността на разпореждането за предварително изпълнение е наложително наличието на конкретни обуславящи го причини.
Наред с гореизложеното следва да се посочи, че заповедта е издадена на 18.11.2019 год., а е връчена на търговецът след 22 дни, което само по себе си внася сериозни съмнения за наличието на сочените от административния орган предпоставки за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Ето защо настоящият състав намира, че не се
налага предварително изпълнение на заповедта, тъй като не са налице предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, поради което обжалваното разпореждане
в тази насока следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.6,
изречение второ от АПК жалбата срещу допуснатото предварително изпълнение не
спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до
окончателното й решаване. Съдът счита, че в случая. Съдът намира, че
допуснатото предварително изпълнение на принудителна административна мярка
(запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за
налагане на ПАМ Заповед №458-ФК от 18.11.2019 г. на началник отдел
"Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП, следва да бъде спряно до окончателното разрешаване на спора относно
неговата законосъобразност
Мотивиран така, и на основание чл. 60, ал. 6
от АПК във вр. с чл. 188 от ЗДДС, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждането
за допускане на предварително изпълнение на принудителна административна мярка
„Запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в
гр. Разград, бул. Бели лом” № 41, стопанисван от „ГОГИ 74” ЕООД с ЕИК *********
и забрана за достъп до него за срок от 10 дни”, наложена със Заповед за
налагане на принудителна административна мярка
Заповед №458-ФК от 18.11.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Националната агенция по приходите, обективирано в
самата заповед.
СПИРА допуснатото предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №458-ФК от 18.11.2019 г. на Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна, в Главна Дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, до окончателното разрешаване на спора относно неговата законосъобразност.
Определението да се съобщи на страните.
Определението може
да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
Съдия:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Разград 12.12.2019 год.
Разградският административен съд, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател МАРИН МАРИНОВ
след като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 242 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145-178 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „ГОГИ 74” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ж.к. „Освобождение” № 45, ет. 4, ап. 10 , срещу Заповед №458-ФК от 18.11.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка, запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Разград, бул. Бели лом” № 41 и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.
Жалбата е редовна и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание
Ето защо и на основание чл. 154, ал.1 и чл. 157, ал. 1, изр. 2 от АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
КОНСТИТУИРА като страни в производството както следва:
ОСПОРВАЩ - „ГОГИ 74” ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. Разград
ОТВЕТНИК по оспорването – началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.01.2020 год. от 13 30 часа, за която дата да бъдат призовани страните. Да се уведоми Окръжна прокуратура Разград.
УКАЗВА на оспорващия, че на основание чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК в негова
тежест е да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в
жалбата, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК,
е в негова тежест да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.
УКАЗВА на ответника по оспорването, че в 14
дневен срок от връчване на жалбата може
да представи писмен отговор и да посочи доказателства.
Препис от определението да се връчи на
страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия: