№ 23360
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110149844 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
269713/22.08.2024 г. от Б. Б. Р., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София,
ж.к. ..... чрез процесуален представител адв. Х. Р. от САК, със съдебен дрес: гр.
София, ул. „....... срещу „Е М" ЕООД с ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1715 р-н „Витоша", ж.к. „Малинова долина", ул.
„............а" № 4-6, представлявано от управителя И И В, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД
чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът Б. Б. Р.
не дължи по отношение на ответника „Е М" ЕООД вземанията, предмет на
Изпълнителен лист, издаден на 14.06.2016 год. от Софийски районен съд, 40
състав, на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.01.2016
год. по гр. д. № 80575/2015 год. по описа на Софийски районен съд, а именно:
сумата в размер на 4 831.54 лв. /четири хиляди осемстотин тридесет и един
лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски заем № PLUS-10668306 от дата 15.04.2014 год., ведно със
законна лихва от 23.12.2015 год. до изплащане на вземането; сумата в размер
на 2 460.58 лв. /две хиляди четиристотин и шестдесет лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в периода от 20.11.2014 год.
до 20.04.2019 год.; сумата в размер на 479.70 лв. /четиристотин седемдесет и
девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва в
1
периода от 20.12.2014 год. до 11.12.2015 год.; сумата в размер на 455.44 лв.
/четиристотин петдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща разноски по гражданско дело, тъй като от 14.06.2016 год.,
когато е издаден процесният изпълнителен лист до 15.04.2024г., когато е
образувано изпълнително дело № 1151/2024 год. по описа на ЧСИ С Я с рег. №
844, на основание изтекъл период, по-дълъг от предвидения в закона 5-
годишен давностен срок.
В исковата молба се твърди, че на 15.04.2024 год. по молба на взискателя
„Е М" ЕООД, ЕИК .........., е образувано изпълнителното дело № 1151/2024 год.
по описа на ЧСИ С Я с рег. № 844, с район на действие СГС, срещу Б. Б. Р.,
ЕГН **********. Изпълнителното производство е образувано въз основа на
Изпълнителен лист /приложен по делото в оригинал/, издаден на 14.06.2016
год. от Софийски районен съд, 40 състав, на основание чл. 416 ГПК и Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от дата 07.01.2016 год., издадена по гр .д. №
80575/2015 год. по описа на Софийски районен съд, 40 състав.
Твърди, че върху гърба на ИЛ няма отбелязвания, преди това не е имола
предходно образувано изпълнително дело. По кориците на изпълнителното
дело било приложен договор за цесия от 27.07.2022 г., с който първоначалният
кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлил вземането си
на ответника.-
Излага подробни факти кога са извършвани изпълнителни действия в
хронологичен вид. Излага подробни правни съображения за давността, кои
действия прекъсват давността. Цитира съдебна практика.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва, че ИЛ
е издаден по цитираното дело и впоследствие вземането е цедирано на
ответника. Не оспорва образуваното изпълнително дело. Оспорва така
предявения иск по основание и размер. Оспорва да е настъпила погасителната
давност. Позовава се ТР-я на ВКС. Твърди, че давността е прекъсната
многократно, независимо от редовността. Посочва конкретни факти и
обстоятелства, които са прекъснали давността. Излага правни съображения.
Позовава се и на ЗМДВИП.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ищецът, редовно пР.ан за открито съдебно заседание (о.с.з.), се
представлява от адвокат. Поддържа исковата претенция. Моли да се уважи
иска. Счита, че е изтекла повече от 5 години да прилагане на давността.
Претендира разноски. Представя списък.
Ответникът, редовно пР.ан за о.с.з., не се явява и не се представлява.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
2
ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у
ответника е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително
основание. Освен това ищецът се позовават на факти, които са станали, след
издаване на изпълнителното основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба и
производството са допустими и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид
наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този вид
дела са:
1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за
3
изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от
влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е,
че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да
търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение.
6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е
петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.
Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може
4
да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови
изпълнителни способи/
8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е
извършил изпълнително действие в продължение на две години,
изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание
чл.43, ал.1, т.8 ГПК.
9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва
или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната
с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. Следователно тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането
в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на ВКС. Когато молбата за
изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
5
изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението
върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността, но с ефект от
поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина,
за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане.
11. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на
давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява
предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в
т.10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.
12. Съгласно ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС. За тези вземания започна да тече погасителна давност
от 26.06.2015 г. Но за дела, образувани по старата практика, т.е. преди
26.06.2015 г., когато е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г.
по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, давността започва да тече от
перемпцията на изпълнителното дело, която настъпва две години от
последното изпълнително действие.
13. Съгласно чл.433, т.8 ГПК перемпция настъпва, когато взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Срокът започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
14. Изпълнителни дела, които са прекратени (т.е. не са висящи), включително
и поради настъпила перемпция преди 26.06.2015г., новата давност
започва тече от момента на прекратяването им, респ. от изтичането на 2-
годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от датата 26.06.2015 г., или
от момента на последното по време предприето в хода на делото
изпълнително действие, тъй като значението на последиците от
осъществените факти се преценява с оглед тълкувателния акт, който е
бил действащ към момента на настъпването на тези последици.
Следователно за прекратени дела, поради перемпция, преди 26.06.2015 г.,
давността започва да тече от прекратяването. В този смисъл Решение №
248/23.04.2024 г. по гр. д. № 4024/2022 г.
15. Всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния
изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността дори когато
изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на
взискателя – при липса на банкова сметка, липса на имущество, липса на
работодател. В този смисъл е Определение № 3591/20.11.2023 г. по гр.д.
№ 1672/2023 г. на ВКС и Решение № 68/01.02.2024 г. по гр.д. №
1924/2023 г. на ВКС.
16. Съгласно приетото в т.3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.
6
на ОСГТК на ВКС, погасителната давност са прекъсва с извършване на
изпълнително действие по перемирано изпълнително дело
(изпълнително дело, което е с перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК).
17. Съгласно приетото в Решение № 50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 3614/2020 г., III г. о., ГК и Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., ГК, кредиторът не бездейства, когато
срещу него е предявен отрицателен установителен иск (чл.124, ал.1 ГПК
или чл.435 ГПК). Погасителната давност не тече, докато трае процесът
относно вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Длъжникът
може да се позове на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по
предявения ОУИ (чл. 235, ал. 3 ГПК), но този му довод е винаги
неоснователен. Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, погасителната давност се
прекъсва с предявяване на иск или възражение (за прихващане или
задържане) или искане на започване на помирително производство, а ако
искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се
смята за прекъсната. Случаят на предявен положителен или осъдителен
иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА).
Поради това и по аналогия от чл. 116, б. "б" ЗЗД следва да се приеме, че
предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако
искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и
новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало
приключването на съдебното дирене пред последната инстанция,
постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за
вземането.
18. За периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давност не е текла, на
основание чл.3, т.2 ЗМДВИП. Към този срок се прибавя още 7 дни, на
основание параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.). Законът е
обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 13.05.2020 г., поради което
давността е започнала да тече от 21.05.2020 г., като периодът на
спирането на давността обхваща 69 дни.
С оглед въведените принципи, настоящият съдебен състав трябва да
изследва какви изпълнителни действия са предприети от страна на съдебния
изпълнител (СИ), дали те са в срок 5 години и дали причината, че действията
са извършени извън петгодишният давностен срок е по вина на взискателя и
дали е направено своевременно искане до СИ.
В исковата молба ищецът се позовава на изтекла давност.
По давността
Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело №
1151/2024 г. по описа на ЧСИ С Я с рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие
СГС, въз основа на изпълнителен лист по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
80575/2015 г. по описа на по описа на Софийски районен съд.
Страните спорят дали вземането, установено по ч. гр. д. № 80575/2015 г.,
7
е погасено по давност.
Не е спорно, че издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
въз основа на документ по чл.410 ГПК, поради което същите се връчват от
съда.
По делото е приложено изпълнително дело (ИД 1151/2024) по описа на
ЧСИ С Я, както и ч.гр.д. № 80575/2015, които съдът напълно кредитира.
По ч. гр. д. № 80575/2015 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 07.01.2016 г.
Видно от материалите по делото са залепвани уведомления до ищеца на
08.05.2016 г., т.е. когато е била в сила редакцията на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК
(Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.), т.е. преди измененията на Доп. - ДВ, бр. 100 от
2019 г. Следователно заповедта е връчена на 22.05.2016 г. Следователно
заповедта е връчена на 06.06.2016 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК. Същата е
влязла в сила на 07.06.2016 г. Същото е отбелязано и на самата заповед с печат
„Влязла в сила“. Следователно давността изтича на 07.06.2021 г.
Като се прибави периодът от 69 дни (вж параграф 18 по-горе),
давността изтича на 15.08.2021 г.
Едва на 15.04.2024 г. кредиторът е подал молба за образуване на
изпълнително дело като е поискал да се извършат действия, които прекъсват
давността (запор). Поисканото действие е извършено, след настъпване на
давността.
При това положение съдът приема, че процесното вземане е погасено по
давност. Ответникът не успя да докаже наличието на факти, които прекъсват
или спират давността. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно представен списък (л.49 от делото) същият
претендира: 1730.00 лева адвокатско възнаграждение (л.50 от делото) и 330
лева държавна такса (л.14 от делото).
Неоснователно е възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК. При
преценка на адвокатския хонорар, съдът съобрази, че същият е заплатен по
банков път, което е доказателство, че същият не е уговорен във вреда на
ответника, не се укриват данъци и не се изпират пари по ЗМИП. На следващо
място, с оглед обичаят в практиката, при подобен вид дела, с оглед
материалния интерес, възнаграждението на адвокат е в размер на 2000.00
лева. Адвокатското възнаградения е заплатена още при образуване на
исковото производство, а не след това, което е доказателство, че сумата е
реално договорена и не е във вреда на ответника. При това положение
разноските на ответника следва да се признаят в пълен размер, а именно
2060.00 лева.
Ето защо „Е М" ЕООД с ЕИК .........., със седалище и адрес на
8
управление: гр. София, п.к. 1715 р-н „Витоша", ж.к. „Малинова долина", ул.
„............а" № 4-6 следва да бъде осъден да заплати на Б. Б. Р., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. София, ж.к. ..... сумата в размер на 2060.00 лева (две
хиляди и шестдесет лева), представляващи разноски по гр. д. № 49844/2024 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Б. Б. Р., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. ..... срещу „Е М" ЕООД с ЕИК
.........., със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1715 р-н
„Витоша", ж.к. „Малинова долина", ул. „............а" № 4-6, представлявано от
управителя И И В, отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД вр. чл.439 ГПК, че Б. Б. Р., ЕГН **********
не дължи по отношение на „Е М" ЕООД с ЕИК .......... вземанията, предмет
на Изпълнителен лист, издаден на 14.06.2016 год. от Софийски районен съд,
40 състав, на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
07.01.2016 год. по гр. д. № 80575/2015 год. по описа на Софийски районен съд,
а именно: сумата в размер на 4 831.54 лв. /четири хиляди осемстотин
тридесет и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща главница
по Договор за потребителски заем № PLUS-10668306 от дата 15.04.2014 год.,
ведно със законна лихва от 23.12.2015 год. до изплащане на вземането; сумата
в размер на 2 460.58 лв. /две хиляди четиристотин и шестдесет лева и
петдесет и осем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в периода
от 20.11.2014 год. до 20.04.2019 год.; сумата в размер на 479.70 лв.
/четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва в периода от 20.12.2014 год. до 11.12.2015
год.; сумата в размер на 455.44 лв. /четиристотин петдесет и пет лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща разноски по гражданско
дело, тъй като от 14.06.2016 год., когато е издаден процесният изпълнителен
лист до 15.04.2024г., когато е образувано изпълнително дело № 1151/2024 год.
по описа на ЧСИ С Я с рег. № 844, на основание изтекъл 5-годишен
давностен срок по чл.117, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е М" ЕООД с ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1715 р-н „Витоша", ж.к. „Малинова долина", ул.
„............а" № 4-6 да заплати на Б. Б. Р., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
София, ж.к. ..... сумата в размер на 2060.00 лева (две хиляди и шестдесет
лева), представляващи разноски по гр. д. № 49844/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
9
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ЧСИ по приложеното дело.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10