№ 975
гр. Варна, 14.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100500477 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5689/22.01.2024г. от С. П. Д.,
ЕГН:**********, срещу Решение № 4081/14.12.2023г., постановено по
гр.д.8219/2023г. на ВРС - 26 с/в, В ЧАСТТА, с която съдът ИЗМЕНЯ размера
на месечната издръжка, определена с Решение № 149/13.01.2017г. по гр.д. №
15896/2016г. по описа на ВРС, която С. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. ***** следва да заплаща на непълнолетното си дете Д. С. Д., ЕГН
**********, със съгласието на нейната майка и законен представител Н. И. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****** като УВЕЛИЧАВА същата от
150 лева на 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.06.2023г., с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
причини за изменението или прекратяването й, на основание чл.150 от СК, В
ЧАСТТА за размера над 280.00 лв.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът е
изследвал единствено увеличението в размера на минималната работна
заплата за страната, но не е съобразил липсата на изменение в доходите на
1
бащата. Не е съобразен тегленият от него кредит. Не е съобразено, че на
същият са му необходими средства за собствената му издръжка. Не е
обсъдено още, че въззивникът има морално задължение за издръжка на своята
майка, която е в тежко здравословно състояние и е настанена в хоспис, за
който са необходими значителни средства. Изводът на съда, че той притежава
недвижима собственост - ателие, от което да се ползва, е неправилен, тъй
като той не извлича доход от имота, доколкото е собственик само на ½ ид.
част от него и не може да се разпорежда самостоятелно с него. Неправилно е
прието още, че сумата от 8100лв. е получена от въззивника през 2022г.
Същата е доход от наем на недвижим имот, собственост на брат му, и сумата
е преведена на 03.01.2024г. на собственика Д. Д..
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посоченaта част /за размера от 280 до 500лв./
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата Н. И. К., в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че съдът
правилно е приел, че потребностите на детето са се увеличили с оглед
изменението на социално-икономическите условия в страната, в следствие на
което са нараснали обичайните разходи за храна, облекло, лекарства,
консумативи. Отделно детето е било на 6 години, а сега е на 13, поради което
са възникнали разходи за учебни помагала и пособия, за социални контакти и
отдих, за джобни и извънкласни занимания, за интернет и телефон. Сочи, че
задълженията на въззивника за заплащане на кредит и задълженията му за
издръжка спрямо лице, на което не дължи безусловно издръжка по закон, не
могат да се конкурират с безусловното му задължение да заплаща издръжка
на малолетното си дете.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
2
По направените доказателствени искания:
Съдът намира, че следва да уважи направеното от въззивника
доказателствено искане за приемане на писмени доказателства по делото,
доколкото представените документи представляват нововъзникнали
доказателства за доказване на твърдени нови факти, настъпили в срока по чл.
266 ал. 1 от ГПК, след приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, поради което същите не са могли да бъдат посочени или
представени в първоинстанционното производство.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 5689/22.01.2024г.
от С. П. Д., ЕГН:**********, срещу Решение № 4081/14.12.2023г.,
постановено по гр.д.8219/2023г. на ВРС - 26 с/в.
НАСРОЧВА производството по делото за 15.04.2024год. от 9.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
ДОПУСКА приемането в о.с.з. на представените от въззивника
писмени доказателства по делото.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА на въззивникът и въззиваемата страна, че следва да подадат
заявление в едноседмичен срок от съобщението за участие в процедура по
медиация.
ЗАДЪЛЖАВА страните в същия срок да уведомят съда за предприетите
3
действия във връзка с процедурата по медиация.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4