№ 1966
гр. Плевен, 13.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20254430104826 по описа за 2025 година
Производството по гр.д.№4826/2025г. на ПлРС е образувано по искова молба от Г. В.
Й., чрез адв.С.Т., против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК******** и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК********, с която са предявени: иск с правно
основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22от ЗПК- като главен- за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем ******г, сключен между ищеца и първия
ответник; иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-то, чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП- като главен, за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на гаранция ******г, сключен между ищеца и
втория ответник; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД- като евентуален,
за осъждане на първия ответник „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК******** да
заплати на ищеца сумата от 585,93лв.- недължимо платени суми по Договор за паричен заем
******* от 16.10.2024г и Договор за предоставяне на гаранция ******* от 16.10.2024г,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба. Твърди се, че
страните са сключили Договор за паричен заем ******г., за сумата от 1250 лева; срок на
кредита 7 месеца; с размер на месечна погасителна вноска - 206,34лв., при фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 50 % и ГПР от 64,75 %; общ размер на всички
плащания - 1444,38лв.. Твърди се, че на основание чл. 4 от Договора, задължението по
договора се обезпечава с гарант - две физически лица, поръчители, които да отговарят на
определени условия, или банкова гаранция. Ищцата излага доводи, че е сключила с втория
ответник „Файненшъл България“ ЕООД, договор за предоставяне на гаранция ******г, по
силата на който, „Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение да обезпечи пред
заемодателя задълженията на ищцата- заемател, по договора за заем, при възнаграждение от
1
753,62 лева, платимо заедно с месечната вноска по заема. Твърди се, че по силата на чл. 3 от
Договора за предоставяне на поръчителство, заемодателя Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластено да получи възнаграждението по договора, дължимо в полза на гаранта. Твърди се,
че ищцата е погасила изцяло задължението по договора за кредит. Сочи се, че с прибавянето
на дължимата такса, погасителна вноска се е увеличила на 314лв, а общата дължима сума по
кредита на 2198 лв Твърди се, че ищцата е погасила задълженията си по двата договора, чрез
заплащането на следните суми: на 18.11.2024г - сумата от 314лв и на 15.01.2025г - сумата от
1521,93лв. Сочи се, че общата сума заплатена по Договора за паричен заем и по Договора за
предоставяне на гаранция е в размер на 1835,93лв. Твърди се, че договорът за кредит и
договорът за предоставяне на гаранция са нищожни. Твърди се, че ответниците
представляват финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, а съобразно
предмета им на дейност извършват дейност като финансови институции, изразяваща се в
отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Сочи се, че едноличен собственик на капитала на отв.
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е отв. „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, както и че
седалището и на двете дружества е на един и същ адрес. Твърди се, че в случая е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във връзка с невключването на възнаграждението
по договора за предоставяне на гаранция в ГПР при изчисляването му във всеки един от
процесните договори. Сочи, че е посочен ГПР от 40,24 %, но от съдържанието на същия не
може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран същия. Излага, че ако към посочения в договора разход за договорна лихва се
прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално
допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което накърнява добрите нрави. Сочи се, че
възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Сочи се, че
плащането на възнаграждението за гаранция не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Твърди се, че при
недействителност на договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на
гаранция, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита; в случая главницата е в размер
на главница 1250лв, а надплатената сума от 585,93лв. Претендират се разноски. Представят
се писмени доказателства.
Ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК********, чрез юрк. Д. К.
депозира отговор на искова молба в срока по чл. 131 ГПК., с който изразява становище за
недопустимост на установителният иск, респ. за неоснователност на предявените искове.
Сочи се, че процесуалното поведение на ищеца представлява злоупотреба с право и
съзнателен опит за обогатяване. Твърди се, че за ищеца няма правен интерес от воденето на
иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, тъй като може да предяви осъдителен иск, в рамките на който да
бъдат установени съответните факти. Претендират се разноски. Твърди се, че процесният
договор за кредит е действителен и е в съответствие с нормата на чл. чл. 10, ал.1, т.11 от
2
ЗПК. Излага доводи, че така формираното ГПР отговаря на императивните норми на ЗПК,
тъй като според закона, годишния процент на разходите по договор за кредит се определя
към момента на сключване на договора, а в последствие при промяна на условията по
договора, заемодателят не е задължен да изчислява и посочва ново ГПР. Твърди се, че в
съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, общата дължима сума и ГПР са изчислени
към момента на сключване на договорите, а твърдението на ищеца, че в ГПР трябва да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника е неоснователно. Твърди, че
ГПР, посочен в процесия договор да паричен заем, е изчислен по определения в Приложение
1 към ЗПК начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоената сума (чл.
2), броя на усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14) , дата
на плащане на всяка вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7). Излага,
че твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следва да
се включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, който
той е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД е неоснователно. Твърди се също, че
изискването по договора за заем към заемателя да предостави обезпечение на кредита, не
противоречи на нормата на чл. 16 ЗПК. Твърди се също, че възнаграждението, дължимо по
Договора за предоставяне на гаранция, не е влязло в патримониума на отв. „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, а в този на отв. „Файненшъл България“ ЕООД. Сочи се, че възможността
за заплащане на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция чрез „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е била предвидена с оглед удобството на потребителя.
Ответникът „ Файненшъл България“ ЕООД твърди се, че е вписан като финансова
институция в Регистъра на БНБ с основен предмет на дейност: предоставяне на
гаранционни сделки по занятие. Твърди се, че процесният договор за предоставяне на
гаранция е действителен и не страда от пороците, посочени в ИМ. Сочи се , че договорът за
гаранция не е част от договора за заем, а е самостоятелен договор за услуга, за която се
дължи възнаграждение. Излага, че ЗПК е относим единствено към договори за
потребителски кредит, какъвто договора за предоставяне на гаранция категорично не е.
Сочи се, че факта, че ответникът- гарант е дъщерно дружество на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, не го превръща в кредитор. Сочи се, че договорът за предоставяне на гаранция е
подписан след сключване на договора за паричен заем и получаване на заемната сума,
поради което възнаграждението по него не би могло да бъде включено в ГПР по кредита.
Оспорват се твърденията, че договора за гаранция е нищожен, като такъв без основание.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото, с определение №5027/07.10.2025г., с което е изготвен проекто- доклад по
делото, са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните факта на
сключване на Договор за паричен заем ******г. между ищеца и първия ответник Изи Асет
Мениджмънт“ АД, като заемодател и факта на сключване на Договор за предоставяне на
гаранция ******г. между ищеца и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД.
По делото, видно от съдържанието на погасителен план към процесния Договор за
3
паричен заем ******г. се установява, че същият е сключен за сумата от 1250лв, за срок от 7
месеца, платим на 7 месемни вноски, всяка от 206,34 лв., вкл. главница и договорна лихва,
и в размер на 314лв, включваща и такса гаранция.
Установява се също, че в чл. 4, ал.1 страните са уговорили, че заемателят се
задължава, в тридневен срок от сключването на договора, да представи обезпечение в полза
на заемателя, в една от следните форми: 1. Две физически лица- поръчители, които да
отговарят на конкретно посочени условия; 2. Банкова гаранция 3. Одобрено от заемателя
дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява
следното: по процесния Договор за паричен заем, в полза на ищеца е предоставена сума от
1250лв., при следните параметри на заема : годишен лихвен процент – фиксиран на 45%,
която отговаря на договорна лихва за срока на договора от 194,38лв.; ГПР–56,50%; падеж на
погасяване – 17.05.2025г. ВЛ е установил, че по сключеният Договор зда предоставяне на
поръчителство, има уговорена такса от 753,62лв. ВЛ е установило, че по договора за заем и
за предоставяне на поръчителство са извършвани плащания, като изцяло е погасена
главницата от 1250лв по заема, сумата от 120,14лв от договорната лихва и 465,79лв.- от
таксата гаранция. ВЛ сочи също, че при включването на посочената в договора сума за
гаранция ще се установи ГПР в размер на 524,45 %. При изслушване на ВЛ в о.с.з., същото
посочва, че процесния договор за заем е погасен предсрочно на 15.01.2025г. ВЛ сочи също,
че е налице превод на сумата за гаранция от едното дружество към другото, като сумата е
осчетоводена.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявените искове за нищожност:
По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител по смисъла
на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични
нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се
твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че
предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на
ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът следи и се произнася служебно.
Съдът намира, че уговорката по чл. 4 от Договора за заем, вменяваща задължение на
4
кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок, след сключването на договора-
три дни, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- поръчител,
банкова гаранция или предоставяне на гаранция, от посочено /одобрено/ от кредитора лице,
са трудно осъществими и то в посочения срок, поради което същата се явява и
неравноправна, по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.20 от ЗЗП. Така уговорено, това задължение
всъщност дава единствената реална възможност за сключване на договор с определено от
заемодателя лице, което от своя страна да определи допълнително възнаграждение, което да
се заплаща не отделно, а с вноските по договора за кредит. Тази допълнителна сума, съдът
приема, че представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в
отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр.
3 от ЗЗД/. Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не
подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им
става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи
още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице-
гарант. Изложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на
гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Съдът приема, че посоченият по договора размер на ГПР не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно-
възнаграждението по договора за гаранция, сключен от потребителя с втория отв.
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съдът приема, че възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора..
В същото време, съгласно договора за предоставяне на гаранция, заемателят е овластен да
приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на
заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства. Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход
при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните
вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен
5
разход действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът би надхвърлил
законоустановеният от 50%.- съобразно заключението на ВЛ, при включване и на
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, ГПР по договора ще е в размер на
427,88%. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19,
ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят не е посочил действителния
ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и
потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която
следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази
методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора;; налице е невярна информация относно общите разходи по
кредита, което пък води до нелоялна и по–специално заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да
плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива
93/13/ЕО и влече на основание чл.22 от ЗПК недействителност на договора в неговата
цялост. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.26
ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК- като главен- за прогласяване нищожността на
Договор за паричен заем ******г, сключен между ищеца и първия ответник ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ е основателен и следва да бъде уважен
По отношение на вторият предявен обективно кумулативно съединен иск, с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. 4- то, чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП- като главен, за прогласяване нищожността на
Договор за предоставяне на гаранция ******г., сключен с отв. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, съдът приема същият за основателен.
Съдът намира, въпреки, че всеки един от представените договори- за заем и за
предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата договора
6
следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
необходимост от предоставяне на обезпечение, сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за кредит, както и с изричната
уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция, ведно с основното
задължение по кредита. Договорът, сключен между потребителя и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, и договорът, сключен между потребителя и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните. Установената по– горе недействителност на договора за
заем, неминуемо рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на гаранция,
поради естеството на правоотношенията. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че процесният Договор за предоставяне на гаранция, заобикаля закона, поради което
е изцяло недействителен. По делото не се установява и изпълнение на задължението по този
договор- предоставянето на гаранция, чрез сключване на договор за поръчителство. Не се
установява е изпълнение на задълженията по договора за заем от страна на „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Съдът приема, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен и
при нарушение на добрите нрави.
На основание изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция, е изцяло основателен,
по изложените съображения и констатирани противоречия и заобикаляне на с нормите на
ЗПК.
По предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД
С оглед изхода но главния иск, следва да бъде разглеждан по същество и предявеният,
при условията на евентуалност, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД,
против първия ответник ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.
По делото, съобразно заключението на ВЛ съдът приема за установено, че от страна на
ищеца има извършено плащане по договора за заем, на сума от общо 1835лв, вкл. главница
от 1250лв, договорна лихва от 120,14лв. и такса гаранция от 465,79лв. Съобразно нормата на
чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне-
в случая ищцата е извършила плащане, без основание в полза на първия ответник, който
дължи връщане на взетото.
На основание изложеното, предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от
585,93лв.- недължимо платени суми по нищожните Договор за паричен заем ******* от
16.10.2024г и Договор за предоставяне на гаранция ******* от 16.10.2024г е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
Съобразно изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски, съобразно представеният списък на разноските. Съдът намира, че
възражението на ответниците за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалният
представител на ищеца за неоснователно. В случая се претендира едно общо адв.
7
възнаграждение от 600лв. по всички предявени искове, което съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото не се явява прекомерно. Доколкото липсва
посочване на конкретната сума за възнаграждение по отделните искове, съдът приема, че по
всеки от трите иска е уговорено и заплатено адв. възнаграждение от 200лв. Следва отв. ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК********, да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
821,61лв. разноски по делото, вкл. адв. възнаграждение от 400лв., д.т. от 107,77лв. и 330лв
деловодни разноски. Отв. ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ следва да бъде осъден да заплати сума
от 242,50лв- вкл. адв. възн. и д.т. Съдът намира, че разходите за преписи не са част от
разноските по делото, които подлежат на присъждане по реда на 78, ал.1 от ГПК, доколкото
представянето на преписи за връчване на ответника е част от редовността на ИМ.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
На основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 19, ал.5
от ЗПК, ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем ******г, сключен
между Г. В. Й., ЕГН**********, от гр. Плевен, ********, като заемател и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. София,
********, представлявано от Г.Т. и А.М., като заемодател.
На основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за
предоставяне на гаранция ******г, сключен между Г. В. Й., ЕГН**********, от гр. Плевен,
******** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, *******, представлявано от П.Б.Д..
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. София,
********, представлявано от Г.Т. и А.М., ДА ЗАПЛАТИ НА Г. В. Й., ЕГН**********, от гр.
Плевен, ********, сумата от 585,93лв., представляваща недължимо платени суми по
Договор за паричен заем ******г. и по Договор за предоставяне на гаранция ******г., ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ- 07.08.2025г, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. София, ********, представлявано от
Г.Т. и А.М., ДА ЗАПЛАТИ НА Г. В. Й., ЕГН**********, от гр. Плевен, ********, сумата от
821,61лв..- разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. чл.3 ГПК, „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление в гр. София, *******,
представлявано от П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ НА Г. В. Й., ЕГН**********, от гр. Плевен,
********, сумата от 242,50лв.- деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9