№ 529
гр. Варна, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110203504 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. К. К. ЕГН:**********, от гр.Варна, депозирана чрез
адв. А. Д. срещу наказателно постановление №24-0819-001690 издадено на 27.06.2024г. от
началник група към сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр. Варна, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: на основание
разпоредбата на чл. 185 ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП -
административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец за нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б.”А” ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че НП е нищожно, а в условията на
евентуалност е незаконосъобразно и немотивирано.Оспорва се връчването на АУАН, твърди
се, че не са описани материалните щети, оспорва се датата на извършване на процесните
нарушения, не бил съставен АУАН за неправилно паркиране на вторият автомобил, участвал
в ПТП , оспорва се и налагането на наказание лишаване от право да се управлява МПС,
излагат се аргументи относно маловажност на случая и се иска прогласяване на нищожност
на НП, а в условията на евентуалност се иска неговата отмяна и присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се в част от
заседанията от адв.А.Д., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният
представител поддържа жалбата, като в последно с.з. не се явява.Преди възобновяването на
съдебното следствие изразява становище, че ПТП е настъпило,но жалбоподателят е спрял, за
1
да установи вредите и след като е бил потърсен от полицейските служители се е отзовал и е
съдействал и се приема, че след като другият участник в ПТП не е бил на място, то и
жалбоподателят не е следвало да остане за оказване на съдействие за установяването на
вредите. Преди последното с.з. е депозирано писмено становище по съществото на делото, с
което отново се иска отмяна на НП, тъй като същото било издадено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, не били събрани годни доказателства в
подкрепа на приетите за установени нарушения, фактическата обстановка била приета за
установена от обясненията на заинтересовани лица, актосъставителят и свидетелят по АУАН
не били очевидци на процесното нарушение, местопроизшествието не било запазено, не бил
изяснен механизмът на настъпване на ПТП, не било проведено разследване на спорни
обстоятелства, с което била нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, не били приобщени
снимки на автомобилите, участвали в ПТП,липсвало описание на нарушението, дата и място
на извършване, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават , с което било ограничено правото на защита на нарушителя.Не били описани
конкретни материални щети.Не била посочена конкретната нарушена норма, за която на
основание чл.185 от ЗДвП е било наложено наказание, тъй като посочената като нарушена
норма била обща и би следвало да се посочи друга конкретно нарушена норма на ЗДвП.Не
било установено дали вторият автомобил, участвал в ПТП, не е бил паркиран в нарушение
на закона.Не било ясно дали вторият автомобил, участвал в ПТП изобщо е претърпял
имуществени вреди., за да се приеме, че е настъпило ПТП по смисъла на ЗДвП.В този
смисъл се излагат аргументи за ограничено право на защита на нарушителя.Приема се, че и
по отношение на пункт 2 от НП нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин,
тъй като било безспорно установено, че собственикът на вторият автомобил не се е намирал
на местопроизшествието, поради което жалбоподателят не е имало на кого да окаже
съдействие за установяване на вредите и в този смисъл не бил доказан субективният
елемент от състава на второто нарушение.В посочената като нарушена норма на чл. 123, ал.
1, т. 3 б.”А”ЗДвП не било предвидено изискване за водача да остане на място и да уведоми
контролните органи за ПТП, което било визирано в друга правна норма и се приема, че
въззивникът не е извършил и това нарушение на ЗДвП. В заключение се иска отмяна на НП
и присъждане на направените по делото разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, при редовност на призоваването, не се представлява в с.з.,
депозирани са писмени бележки с искане НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и
правилно, като се аргументира доказаност и съставомерност на приетото за установено
нарушение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО, а в
условията на евентуалност се моли в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
2
На 15.04.2024г., около 13,45ч., свидетелите И. и Ч., служители в НУИ „Добри Х.”-
Варна, били в обедна почивка и се намирали в близост до горепосоченото училище и пиели
кафе.
По същото време, въз.К., управлявайки л.а.””Мерцедес Ц230” с рег.№ В 1031НП,
излизал от паркинга на ФКЦ-Варна и се движил по ул.”Славянска” в посока бул.”Цар
Освободител”, като до №10 на горепосочената улица се отклонил в дясно по посоката на
движение и блъснал паркираният от дясната му страна, с предната част към изгода на
паркинга, л.а.”Опел Астра” с рег.№ В 4994 РТ, паркиран на същата улица от св. К. и
причинил охлузване в дясната странична част на този автомобил.След настъпването на
гореописаното ПТП, жалбоподателят слязъл от управлявания от него лек автомобил, огледал
същия , след което, без да се върне и да огледа и вторият автомобил, участвал в ПТП,
напуснал местопроизшествието.
Настъпването на ПТП и действията на жалбоподателя били възприети от
свидетелите И. и Ч..
В последствие св.И. уведомила св.К., че е възприела настъпването на ПТП и бил
подаден сигнал с сектор ПП –ОД на МВР-Варна за произшествието.Сигналът бил обслужен
от екип на сектор ПП-ОД на МВР-Варна, в който участвал и св.Д..Пред него св.И. разказала
какво е възприела и посочила модел и рег.№ на автомобила, предизвикал пътният
инцидент.Жалбоподателят бил установен, извършен бил оглед на двата автомобила изготвен
бил и снимков материал, като бил изготвен и протокол за ПТП. Протоколът бил подписан от
двамата участници в ПТП.
Предвид горното на същата дата-15.04.2024г. св.Д. съставил срещу жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение, с който му вменил нарушения по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 б.”А” от ЗДвП.АУАН бил надлежно връчен на
жалбоподателя, като в акта било отразено, че няма възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, поради което въз основа на АУАН и
материалите по преписката, на 27.06.2024г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка, като изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и
наложил на въз.К. съответните наказания.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на
следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите Д.,И.,Ч. и К.; писмени доказателства – АУАН,заповед;
длъжностни характеристики, справка за нарушител/водач, протокол за ПТП и др., както и от
приобщения в хода на съдебното следствие снимков материал.
Настъпването на пътно-транспортното произшествие, поведението на водача на
автомобила и нанесените имуществени вреди се установяват изцяло от показанията на
свидетелите Д.,И.,Ч. и К., които преценени поотделно са непротиворечиви, последователни
3
и логични, а в своята съвкупност взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите
приобщени по делото писмени доказателства, както и със снимковия материал , поради
което са кредитирани от съда.
Съдът кредитира представените по делото доказателства и доказателствени
средства, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в от
ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1
ЗАНН.Двете нарушения са описани достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа
страна,посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата, при които са извършени
нарушенията, посочени са и нормите, които са били приети за нарушени, като съществува
пълно единство между описанието на нарушенията от фактическа и правна страна и
посочените като нарушени норми, поради което съдът не споделя възраженията в тази
насока.
За пълнота следва да се отбележи, че в производството по ЗАНН съдът няма
правомощия да провъзгласява нищожност на НП.
Срещу АУАН не са били депозирани възражения, във връзка с които АНО да
възлага проверка, поради което съдът не споделя и възражението, че е нарушена нормата на
чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Вярно е,че местопроизшествието не е било запазено, но това е по обясними
причини, тъй като единственият участник в ПТП, който е присъствал в момента на
настъпването му, го е напуснал, а фактът, дали вторият участник в ПТП е паркирал
законосъобразно автомобила си и дали в противен случай му е бил съставен АУАН в
конкретния случай е ирелевантен.
Непосочването на конкретните щети по МПС и имената и адреса на лицето,
претърпяло имуществени вреди участвали в ПТП, не е съществено процесуално нарушение,
тъй като същите са отбелязани в съставения протокол за ПТП, подписан от участниците в
същото, поради което и в тази насока не е било ограничено правото на защита на
нарушителя.
Свидетелите Д.,И. и Ч. по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото,
последните двама са очевидци на ПТП, поради което и възраженията, че нарушенията не са
доказани с годни доказателства не се споделят от съда.
4
По делото са събрани достатъчно писмени доказателства относно датата на
нарушенията, поради което и тези възражения не се споделят.
По делото е приобщен и снимков материал,от който са видни причинените щети по
автомобилите, поради което и тези възражения не се споделят.
По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 5, ал. 1 ЗДвП, всеки един участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди.
От кредитираните от съда свидетелски показания се установява, че на процесната
дата, въз.К., управлявайки л.а.”Мерцедес Ц230” с рег.№ В 1031НП, излизайки от паркинга
на ФКЦ-Варна и движейки се по ул.”Славянска” в посока бул.”Цар Освободител”, до №10
на горепосочената улица се е отклонил в дясно по посоката на движение и е блъснал
паркираният от дясната му страна, с предната част към изгода на паркинга, л.а.”Опел Астра”
с рег.№ В 4994 РТ, паркиран на същата улица от св. К., причинявайки охлузване в дясната
странична част на този автомобил, поради което правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
поради което съдът не споделя възраженията за неправилно приложение на материалният
закон.
Правилно е била приложена и общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП, тъй
като в конкретния случай не са нарушени конкретни правила за поведение на водач на МПС,
а е нарушено общото правило на чл.5 ал.1т.1 от ЗДвП, поради което и тези възражения не се
споделят.
Размерът на наложеното административно наказание глоба е фиксиран в
разпоредбата на чл. 185 ЗДвП – 20 лева, като административно наказващият орган изцяло се
е съобразил с него, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност,
респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че процесното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в частта, с която на въз.К. на основание
разпоредбата на чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б”А” от ЗДвП
съдът намира следното:
В настоящия случай се доказа безспорно, че е реализирано ПТП. Доказа се също,
че не е имало пострадали лица, тоест от реализираното ПТП са причинени само материални
щети. При това положение за жалбоподателя като участник в пътнотранспортното
произшествие са възникнали задължението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, задължението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП – да окаже съдействие за
5
установяване на вредите от произшествието, както и едно от двете алтернативни задължения
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" и б. "в" от ЗДвП – ако между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да премести автомобила си, така че да не
възпрепятства движението, и да попълни данните си в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие, или ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да
уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания.
Жалбоподателят К. е наказан за това, че не е оказал съдействие за установяване на вредите в
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП. За да се ангажира отговорността на даден
водач на превозно средство за допуснато нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП е
необходимо от субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в
произшествие. В случая въз основа на събраните по делото доказателства може да се
направи обоснован извод, че жалбоподателят е разбрал и е съзнавал, че управляваният от
него автомобил е участвал в ПТП, тъй като непосредствено след настъпването на
произшествието е спрял управлявания от него лек автомобил и го е огледал. Установи се
също, че К. е напуснал местопроизшествието – това обстоятелство не се спори и от самия
него. С факта на напускане на мястото на ПТП, жалбоподателят на практика не е оказал
съдействие и за установяване на вредите от ПТП, към момента на причиняването им,
каквото задължение му вменява чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП, а дали е имало водач на
втория автомобил, участвал в ПТП е ирелевантен въпрос.Нищо не е възпрепятствало въз.К.
да подаде сигнал на тел.112 , с което би изпълнил задълженията си на участник в ПТП. По
тази причина съдът намира, че наказващият орган правилно е ангажирал отговорността му
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда наказания лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50, 00 до
200, 00 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. С наказателното постановление на жалбоподателя са наложени наказания
"глоба" и "лишаване от право да управлява МПС" в минималния предвиден от закона
размер и съдът е лишен от възможност да ги ревизира, поради което възраженията в тази
насока не се споделят.В този смисъл процесното НП и по пункт 2 следва да бъде
потвърдено.
Доколкото ЗДвП забранява приложение на чл.28 от ЗАНН за нарушения по този
закон, съдът не счита за нужно да излага аргументи в тази насока.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от
6
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на
основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице
основания за потвърждаване на НП е като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Предвид наличието на основания за потвърждаване на НП, искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0819-001690 издадено на
27.06.2024г. от началник група към сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр. Варна, с
което на Н. К. К. ЕГН:**********, от гр.Варна са наложени административни наказания,
както следва: на основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП - административно наказание
глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 ЗДвП - административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б.”А”
ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. К. К. ЕГН:**********, от гр.Варна да заплати в полза на ОД на МВР-
Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на жалбоподателя.
7
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8