№ 636
гр. Стара Загора, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20245530103728 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищецът Н. С. Г. е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника И. Д. И. да му заплати сумата от 10 000,00
лв. по договор за паричен заем сключен на ********* г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба /21.08.2024 г./ до
окончателното плащане.
Ищецът Н. С. Г. твърди, че на *********г. с ответника И. Д. И. сключили
договор за заем, по силата на който ищецът предоставил в заем на ответника
10 000,00 лева /десет хиляди лева/. Сумата била преведена по банковата
сметка на ответника с основание „заем за сделка с недвижим имот“. С
договора за заем ответникът се задължил да върне на ищеца заеманата сума в
срок от един месец от получаването на парите в брой или по банков път.
Ответникът бил в забава изпълнение на договорните си задължения считано
от *******г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 10 000,00 лв. - заемна сума по договор за заем от
1
*********г., преведена по банкова сметка с основание „заем за сделка с
недвижим имот“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба /21.08.2024 г./ до окончателното плащане.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК назначеният за особен
представител на ответника адв. В. К. е подала отговор на исковата молба, като
заема становище за допустимост и неоснователност на иска. Възразява срещу
твърденията на ищеца, че на *********г. ответникът е сключил с него договор
за паричен заем, както и срещу твърдението му, че И. И. е получил от ищеца
сумата от 10 000,00 лева /десет хиляди лева/ на основание чл.1 от Договора за
паричен заем от *********г. Заявява, че представеният с исковата молба
договор за паричен заем не бил подписан от ответника, поради което оспорва
автентичността на същия документ. Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а
се представлява от процесуален представител и моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди направените разноски.
В открито съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се
явява, а се представлява от особения си представител. Моли съда за
отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Старозагорски районен съд, е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и поради представени в о.с.з. на
28.02.2025 г. доказателства /вж. съдебен протокол от 28.02.2025 г./ с доклада
по делото бяха обявени за безспорни между страните следните
правнорелевантни обстоятелства - че между страните има сключен договор за
паричен заем от дата *********г. за сумата от 10 000,00 лева /вж. и договор за
паричен заем двукратно подписан от ответника от дата ********* г., л. 5 от
делото/.
От договор за паричен заем, сключен на ********* г. между ищеца и
ответника /л. 5 от делото/ се установява, че е породено облигационно
правоотношение, възникнало от договор за паричен заем по смисъла на чл.
2
240, ал. 1 ЗЗД. В чл. 2 от този договор страните са установили, че заемната
сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя по банков път, като от
представеното по делото платежно нареждане /л. 6 от делото/ се установява,
че ищецът реално е предоставил в собственост на ответника сумата от 10
000,00 лв. на ********* г. При получаване на сумата, предмет на договора за
паричен заем тази двустранна сделка се счита за сключена и е породила
правните последици, към които са били насочени волеизявленията на
страните. Заемателят се е задължил да върне заетата сума до ********** г. /в
срок до един месец от получаване на заема/. От заключението на
назначената, изслушана и неоспорена по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно и добросъвестно изготвено,
кореспондиращо със събраните писмени доказателства по делото се
установява, че на дата ********* г. по сметка с титуляр ответника е постъпила
сумата от 10 000,00 лв. с наредител ищеца и вписано основание „заем за
сделка с недвижими имот“ /вж. и удостоверение от „Банка ДСК“ АД, л. 46 от
делото в същия смисъл/. Други доказателства от значение за правния спор не
са ангажирани.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД /за връщане на
заемната сума от 10 000,00 лв./:
Договорът за заем за потребление /паричният заем/ е реален,
едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен - правните
последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази
сделка – уговорената парична сума, като за заемодателят възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер – в същата валута и размер в срок от 1 месец от
поканата /арг. чл. 240, ал. 3 ЗЗД/, ако друго не е уговорено от страните.
Посоченият договор има своята регламентация в чл. 240, ал.1 от ЗЗД, където е
дадено легално определение за него. Според тази дефиниция с договора за
заем заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещ в
същия вид, количество и качество. Т.е. договорът за заем е неформален и
реален. Това обуславя моментът на сключването му - когато е постигнато
съгласието между страните, последвано от предаване на паричните средства
на заемополучателя. Срещу задължението на заемодателя да предаде
паричната сума кореспондира задължението на заемателя да я върне в
3
уговорения срок, включително и с лихва, ако такава е уговорена.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.
240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани
в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя
на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на
падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест по чл.
154, ал. 1 ГПК се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от
сключения договор за заем с ответника - заемател и търси изпълнение на
договорно задължение на заемателя. Това е факт, от който ищецът черпи
благоприятни за себе си правни последици и от недоказването му за него са и
последиците от неустановяването му. Ответникът провежда насрещно
доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от
които цели да извлече благоприятни правни последици /така решение №
142/07.10.2016 г. на ВКС по т.д. № 1601/2015 г., II т.о., решение №
174/23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5002/2008 г., IV г.о., решение №
142/27.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5917/2014 г., IV г.о./.
Съобразно приетата фактическа обстановка и обявеното за безспорно
между страните с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК,
настоящият съд приема, че между ищеца и ответника е налице облигационна
връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за паричен заем
от ********* г., по силата на която ищецът, като кредитор, се е задължил да
предостави на ответника, заем в размер на 10 000,00 лв., а заемополучателят е
поел задължение да погаси кредита до ********** г. /в срок до един месец от
получаване на заема/. От събраните доказателства, а именно - 1/ платежно
нареждане от ********* г. /л. 6 от делото/, 2/ удостоверение от Банка ДСК“
АД /л. 46 от делото/ и 3/ заключението на съдебно-счетоводната експертиза
/л. 70-71 от делото/ се установява еднопосочно, че на посочената дата ищецът
е предоставил на ответника сумата от 10 000,00 лв. именно с основание
„заем“. Следователно страните по делото са обвързани от договор за паричен
заем от ********* г., т.е. в настоящия случай от представения по делото
договор за заем от ********* г. се установява постигнатото между страните по
4
делото съгласие за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума в размер на 10 000,00 лв. със задължение да бъде върната при
настъпване на падежа – ********** г. /в срок до един месец от предаване на
паричната сума/, а от представените по делото преводни нареждания, справка
от ********* г., удостоверение и съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че заемната сума от 10 000,00 лв. е предадена от ищеца и получена
от ответника. С оглед на това настоящият съд приема, че е осъществен
фактическия състав на договора за заем.
Не се споделя възражението на ответника, че страните по делото не
били обвързани от облигационно правоотношение по договор за паричен заем
от ********* г., тъй като ответникът не бил подписал договора за заем от
********* г., с оглед представения по делото в о.с.з. на 28.02.2025 г.
електронен документ и впоследствие на обявеното за безспорно с доклада по
делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Не се споделя и възражението за
неустановеност на предаването на заемната сума, тъй като сумата е била
реално предадена на ответника, което се установи от платежното нареждане
/л. 6 от делото/, удостоверение от Банка ДСК“ АД /л. 46 от делото/ и особено
заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 70-71 от делото/.
Следователно доказателственото средство релевантно за спора, е писменият
договор и доказателствата за реално преведената парична сума към него,
които инкорпорират извънсъдебното признание на ответника, който договор и
други доказателства установяващи предаването на сумата се ползват с
материална доказателствена сила. По несъмнен начин се установява
правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е предоставил в заем на
ответника на ********* г. /с извършване на банковия превод/ сумата от 10
000,00 лв., като по този начин е породено правното действие на твърдения
договор за паричен заем – за ответника /заемател/ е възникнало договорното
парично задължение за връщане на заемодателя заетата сума. Установи се, че
изискуемостта за връщане на заемната сума е настъпила – падежът е на
********** г. /арг. чл. 3 от договора за заем/. По правилата за разпределянето
на доказателствената тежест в гражданския процес изпълнението на правните
задължения следва да се установи от страната, която навежда този
положителен факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване.
Този правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77
ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от
5
кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо
точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. Тъй като
ответникът не установи до края на устните състезания, че е изпълнил своето
парично задължение, породено от процесния договор за заем, за връщане на
заетата сума в размер на 10 000,00 лв., предявеният иск за главница следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на
2600,00 лв. както следва: за заплатено в брой адвокатско възнаграждение
/1300,00 лв./ съобразно договор за правна защита и съдействие от 19.08.2024 г.
/л. 4 от настоящото дело/ - с отбелязването в договора е изпълнено
изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по
тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК, възнаграждение за особен представител /800,00
лв./, заплатена държавна такса за исковата молба /400,00 лв./ и
възнаграждение за вещо лице /100,00 лв./.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД И. Д. И., ЕГН:
********** и постоянен адрес: гр. ************* да заплати на Н. С. Г., ЕГН:
********** и постоянен адрес: гр. ************ сумата от 10 000,00 лв.
/десет хиляди лева/ представляваща незаплатена главница по договор за
паричен заем от ********* г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.08.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Д. И., ЕГН: ********** и
постоянен адрес: гр. ************* да заплати на Н. С. Г., ЕГН: ********** и
постоянен адрес: гр. ************ сума от общо 2600,00 лв. /две хиляди и
шестстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за държавна
такса /400,00 лв./, възнаграждение за особен представител /800,00 лв./,
възнаграждение за вещо лице /100,00 лв./ и адвокатско възнаграждение
6
/1300,00 лв./.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7