Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 28.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на тридесети януари две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1733 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, предявен
от Г.Г.С., ЕГН: ********** ***, с адрес за
призоваване: гр. К., ул. „Ю.“ №**** против М.В.С., ЕГН: **********,***.
Ищцата твърди, че ответникът бил неин съпруг, с когото сключили граждански брак
04.04.1982 г., който бил първи и за двамата. От брака си имали родени две деца,
които понастоящем били пълнолетни. Твърди, че в началото семейният им живот
протичал нормално като имали, както добри, така и трудни моменти. С течение на
времето съпрузите се отчуждили един от друг и бракът им съществувал само
формално. Проличало си несходството в характерите им, което довело до
фактическата им раздяла. Ищцата твърди, че повече от десет години с ответника
били разделени неконтактували помежду си и нямали никакви взаимоотношения.
Всеки от тях водел самостоятелен живот, поради което за нея бил налице правен
интерес от предявяване на настоящият иск за развод.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати
гражданският им брак с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен, без да
се произнася по въпроса за вината, като след развода да възстанови предбрачната
си фамилия „Г.“. Няма претенции към семейното жилище в с. К., обл. П., ул. „****“ №*****, което било собственост на
съпруга ѝ и в което той понастоящем живеел.
Препис от постъпилата искова молба и доказателства са
изпратени на ответника, като в рамките на едномесечния срок не е постъпил
писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК. Същият не се явява в насроченото
открито съдебно заседание и не взема становище по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо
разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината
за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е
видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 04.04.1982 г. с Акт за граждански брак №0035 от същата дата на Община
К..
От показанията на свидетеля К. Д. Т. се установява,
че живее на съпружески начала с ищцата от около 20 години в собственото му
жилище в гр. К.. Когато се запознал с нея, тя му споделила, че със съпруга
ѝ са разделени и нямат намерение да се събират. Така ищцата заживяла със
свидетеля в гр. К., а ответникът останал в с. К.. Между съпрузите нямало
никакви взаимоотношения и контакти през всичките тези години и било напълно
нормално вече да прекратят официално брака си.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Относно разстройството на брака:
Установи се от показанията на свидетеля Т., че страните не живеят като
семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна
взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна
връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези
обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от
страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и
непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние
не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде
прекратен, като се допусне развод.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода,
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от
съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено,
поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по
него.
Относно родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения, и издръжката на детето.
Съпрузите нямат родени от брака деца, които да не са
навършили пълнолетие, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.
Относно издръжката между съпрузите:
Издръжката между съпрузите не се претендира и такава
не се присъжда.
Относно ползването на семейното жилище:
Семейното жилище, находящо се в с. К., обл. П., ул. „*****“ №****, е собственост на ответника, като с оглед липсата на
претенции от ищцата, то следва да се предостави за ползване на М.В.С..
Относно фамилното име:
Съдът следва да постанови ищцата да продължи да носи предбрачната
си фамилия Г., доколкото същата е изразила изрично желание за това.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните
дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за
вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги
направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, РС К. определя окончателна държавна такса за
развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00
лв. внесена от ищцата при завеждане на делото. В този смисъл ответникът следва
да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по
допускане на развода.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният на 04.04.1982 г. с Акт за
граждански брак №0035 от същата дата на Община К. граждански брак между Г.Г.С.,
ЕГН: ********** ***, с адрес за призоваване: гр. К., ул. „Ю.“ №***** и М.В.С.,
ЕГН: **********,***, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се
в с. К., обл. П., ул. „****“ №**** на М.В.С., ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да
носи предбрачното си фамилно име Г..
ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН: **********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавна такса в размер на 25.00
лв. (двадесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с.
в двуседмичен срок от връчването му.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: