№ 5639
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110145029 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването
на следните вземания, дължими от ответниците при условията на разделна отговорност
по 1/2 от следните суми: за сумата 2921,27 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 27.04.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата 426,77 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018г. до 30.03.2021г., за сумата от 37,69 лева, представляваща дължима
главница за доставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.03.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 27.04.2021 г. до изплащане на вземането, и
мораторна лихва в размер на 6,42 лева за периода от м.05.2018г. до 30.03.2021г., които
суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „Дървеница”, бл. 12, вх.В,
ет.2, ап.46, аб. № 220574 и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 23935/2021г. по описа на СРС, 81 състав, дължими от
ответниците, както следва:
К. И. М. - сумата 1460,64 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 27.04.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата 213,39 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018г. до 30.03.2021г., за сумата от 18,85 лева, представляваща дължима
главница за доставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.03.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 27.04.2021 г. до изплащане на вземането, и
1
мораторна лихва в размер на 3,21 лева за периода от м.05.2018г. до 30.03.2021г.
И. И. М. - сумата 1460,64 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 27.04.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата 213,39 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018г. до 30.03.2021г., за сумата от 18,85 лева, представляваща дължима
главница за доставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.03.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 27.04.2021 г. до изплащане на вземането, и
мораторна лихва в размер на 3,21 лева за периода от м.05.2018г. до
30.03.2021г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купуваите
не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена.В сградата, в която се
намира топлоснабдения имот е въведена система за дялово разпределение, поради
коетосе дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно същите
условия е купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45
дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача.
Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено
изпълнение. Претендира сторените в производството разноски.
Ответниците И. И. М. и К. И. М. са подали отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК, в който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват
наличието на облигационна връзка с ищеца, при твърдения, че не са представени
доказателства, от които да се установява ответниците да са собственици или
ползватели на процесния недвижим имот. Оспорват дължимостта на акцесорната
претенция за лихва върху главницата за доставена топлинна енергия. Излагат
съображения в насока недължимост на претендираните суми за дялово разпределение.
Правят възражение за изтекла погасителна давност. Претендират сторените по делото
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД заявява
становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 23935/2021г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 17.05.20218 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
2
410 ГПК срещу И. И. М. и К. И. М. да заплатят разделно по 1/2 част от сумите: 2921,27
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 27.04.2021 г. до изплащане
на вземането, за сумата 426,77 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. до 30.03.2021г., за сумата от
37,69 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга „дялово
разпределение“ за периода от м.03.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
27.04.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 6,42 лева за
периода от м.05.2018г. до 30.03.2021г.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от ответниците по
настоящото дело срещу издадената заповед, съответно в указания му срок ищецът е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо тях в посочените
размери, за които е издадена заповедта.
Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения,
произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за
забава.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по
силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.); и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда– етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
3
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото
на/собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се
приеме за установено, че през исковия период именно ответниците се явяват
собственици на процесния имот. От приетия по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот №170, том LLXXVIII, дело № 25181/1997г. /лист 15/ се установява, че
на 11.09.1997г. Светозар Стефанов Мирчев дарил на И. И. М. и К. И. М. своя собствен
недвижим имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в гр. София, жк.
„Дървеница“, жилищна сграда блок 12, вх.В, ет.2. Въз основа на посочената
безвъзмездна сделка и на основание чл.30, ал.2 ЗС ответниците са придобили
собствеността по отношение на процесния имот при равни квоти – по ½ ид ч. за всеки
от тях. Предвид изложеното съдът счита за доказана твърдяната от ищеца
облигационна връзка между страните, като в случая съобразно представените с
исковата молба писмени доказателства ответниците И. М. и К. М. следва да отговарят
всеки за 1/2 част от цената на доставяната по отношение на имота топлинна енергия.
Тези изводи на съда не се разколебават от представената по делото молба-декларация
за откриване на партида от 06.03.1998г. /лист 19/, подадена от К. М., тъй като
съобразно приложимата нормативна регламентация откриването или не на партида на
конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението,
освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване. С оглед на
изложеното доколкото ответницата И. М. се явява собственик на ид.ч. от имота, тя има
качеството на потребител на топлинна енергия, съответно довoдите на същата в насока
4
липса на облигационни отношения с топлопреносното предприятие се явяват
неоснователни.
Между страните по делото не е спорно, че сградата, в която се намира
процесният имот е топлоснабдена, че е доставяна топлинна енергия, както и че в нея е
въведена система за дялово разпределение
За изясняване на спорните въпроси относно дължимите от ответниците суми за
топлинна енергия по делото е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна
експертиза. От същото се изяснява, че за процесния период, в счетоводството на ищеца
няма данни за извършени плащания от страна на ответниците за имота, находящ се в
гр. София, жк. „Дървеница“, блок 12, вх.В, ет.2, ап.46, аб. № 220574. Вещото лице
допълва още, че дължимата от потребителите сума за процесния период за доставена
топлинна енергия, е общо 2866,98 лева, а за дялово разпределение - 37,69 лева. Съдът
намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза на основание
чл.202 ГПК следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като е обективно и компетентно
изготвено, като следва да се посочи, че липсват обективни факти и доказателства,
които да разколебават направените от него изводи.
На следващо място следва да бъде разгледано своевременно релевираното от
ответниците възражение за изтекла погасителна давност по отоношение на
претендираните вземания. Приложимата погасителна давност спрямо процесните
вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно
вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми е
тридесетдневен от публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
Доколкото самият ищец твърди, че това публикуване е извършено, то следва да се
приеме, че за всеки от процесните месеци падежът на вземанията е настъпвал след
изтичането на 30 дни от края на месеца, респективно следва да се приеме, че към датата
на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД – 27.04.2021г., е изтекла погасителната давност за месечните вземания,
претендирани за периода до м.02.2018г. включително.
Същевременно съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
5
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е
възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за
период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. При прилагане на
тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /27.04.2021г./ са погасени по давност вземанията за периода от
м.05.2017г. до м.01.2018г. включително.
Видно от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза за
необхванатата от давността част от процесния период от м.01.2018г. до м.04.2020г.
цената на доставената топлинна енергия се равнява на сумата 2391,18 лева, която сума
ответните дължат по равно – по 1195,59 лева. До този размер предявеният
установителен иск следва да бъде уважен срещу всеки от тях, а за разликата до пълния
предявен размер от 1460,64 лева и за периода от м.05.2017г. до м.12.2017г. искът
следва да бъде отхвърлен.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ одобрени с Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР, които
съгласно датата на публикуване в приложения като доказателство по делото
ежедневник – вестник "Монитор", са влезли в сила на 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от
същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, както да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на посочения
период възниква основанието за дължимост на обезщетение за забава. Наведеното от
ответниците възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за
законна лихва е неоснователно, доколкото не е изтекъл период по-дълъг от три години
от най-старата дата /15.09.2018г./ до подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита предявен –
арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД – 27.04.2021г. Въпреки това, доколкото се
установи частична основателност на предявения иск за главница, а ищецът е начислил
законната лихва върху общите фактури, в които се съдържат и част от погасените по
давност вземания, то искът за законна лихва срещу ответниците на основание чл. 162
ГПК следва да се уважи до размера от 318,16 лева, от която ответниците дължат по 1/2
- 159,08 лева. До последният размер искът за мораторна лихва е основателен, като за
разликата над него до пълния предявен размер срещу всеки от тях – 213,39 лева, следва
да се отхвърли. По отношение на услугата дялово
разпределение в общите условия е регламентирано, че клиентите заплащат същата по
ред и начин, определени от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
6
дялово разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Съдът намира, че в
случая следва да се приеме за установено, че ответниците дължат съобразно
установената по делото квота в собствеността единствено заплащане на цената за тази
услуга – общо 37,69 лева за целия процесен период от м.03.2018г. до м.04.2020г., който
не е обхванат от погасителна давност, но не и обезщетение за забавено плащане, тъй
като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че те са били поканени
или че е следвало да заплатят дължимата сума в определен срок, респективно липсва
основание за отговорност за неизпълнение в срок.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с
което да бъде признато съществуването на вземания на ищеца срещу всеки от
ответниците за сумата 1195,59 лева за доставена топлинна енергия за периода от
м.01.2018г. до м.04.2020г., за сумата 159,08 лева представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 30.03.2021г., както
и за сумата 18,85 лева за дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а в останалата част
исковете да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни Ищецът доказва
сторени по делото разноски в общ размер на 649,01 лева, от които 349,01 лева –
държавна такса, 200 лева – за експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на разноски в размер на 525,70
лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т.12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 95,45 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 23935/2021г. по описа на СРС, 81
състав.
Ответниците са направили искане за присъждане на разноски за оказана адвокатска
помощ и в исковото и в заповедното производство. По отношение на разноските в
заповедното производство, настоящата инстанция счита, че такива не се дължат на
длъжниците. Заповедното производство е уредено като едностранно, защитата на
длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на
съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се
определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по
7
чл. 414 ГПК е основание за исков процес по чл. 422 от ГПК, както е в случая, по
възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Това възражение по чл. 414 от ГПК няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материално
правната защита на длъжника / в този смисъл определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС,
ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г., определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. №
236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/. Поради изложените съображения, съдът намира, че
на ответниците следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство. В
частност, процесуалните представители на ответниците И. И. М. и К. И. М.
претендират присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата в размер на по 400 лв. Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като претендираното за
исковото производство от процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Намалено съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на процесуалния
представител на ответника И. М. – адв. И. Н. следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 76 лв., а на на процесуалния представител на ответника К. М. – адв. С.
К. следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 76
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че К. И. М. ЕГН
**********, с адрес гр. София, жк. „Дървеница“ бл.12, вх.В, ет.2, ап.46 ДЪЛЖИ НА
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 1195,59 лева, представляваща цена за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м.01.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 27.04.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава за
плащането на дължимата главница за доставена топлинна енергия в размер 159,08
лева за периода от 15.09.2018г. до 30.03.2021г. и сумата 18,85 лева, дължима сума за
доставена услуга дялово разпределение за периода от м.03.2018г. до м.04.2020г., ведно
със законната лихва, считано от 27.04.2021г. до изплащане на вземането, които
вземания касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „Дървеница”, бл. 12,
вх.В, ет.2, ап.46, аб. № 220574 и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 23935/2021г. по описа на СРС, 81 състав, като
8
ОТХВЪРЛЯ иска за задължение за доставена топлинна енергия за сумата над 1195,59
лева до пълния предявен размер 1460,64 лева и за периода от м.05.2017г. до
м.12.2017г., иска за обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна
енергия за разликата над 159,08 лева до 213,39 лева, както и иска за обезщетение в
размер 3,21 лева за забавено плащане на дължимата сума за дялово разпределение,
касаещо периода от 01.05.2018г. до 30.03.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че И. И. М. ЕГН
**********, с адрес гр. София, жк. „Дървеница“ бл.12, вх.В, ет.2, ап.46 ДЪЛЖИ НА
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 1195,59 лева, представляваща цена за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м.01.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 27.04.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава за
плащането на дължимата главница за доставена топлинна енергия в размер 159,08
лева за периода от 15.09.2018г. до 30.03.2021г. и сумата 18,85 лева, дължима сума за
доставена услуга дялово разпределение за периода от м.03.2018г. до м.04.2020г., ведно
със законната лихва, считано от 27.04.2021г. до изплащане на вземането, които
вземания касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „Дървеница”, бл. 12,
вх.В, ет.2, ап.46, аб. № 220574 и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 23935/2021г. по описа на СРС, 81 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за задължение за доставена топлинна енергия за сумата над 1195,59
лева до пълния предявен размер 1460,64 лева и за периода от м.05.2017г. до
м.12.2017г., иска за обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна
енергия за разликата над 159,08 лева до 213,39 лева, както и иска за обезщетение в
размер 3,21 лева за забавено плащане на дължимата сума за дялово разпределение,
касаещо периода от 01.05.2018г. до 30.03.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. И. М. ЕГН **********, с адрес гр.
София, жк. „Дървеница“ бл.12, вх.В, ет.2, ап.46 и И. И. М. ЕГН **********, с адрес гр.
София, жк. „Дървеница“ бл.12, вх.В, ет.2, ап.46 ДА ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б по ½ от следните суми: сумата 525,70 лева, разноски за държавна
такса, депозит и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата
95,45 лева, разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. А. Н., с
адрес на упражняване на дейността: гр.Ботевград, ул. „Свобода“, № 3В, ет.1, офис 6, на
9
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., сумата от 76 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част
от исковете. ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. С. К. К., с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул.
„Владайска“, № 35, ет.3, офис 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв.,
сумата от 76 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10