Решение по КНАХД №861/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано по касационната жалба на В. Г. Д. против Решение №201/19.06.2025г, постановено по АНД № 923/2024г, с което е потвърдено Наказателно постановление № 43-0002044/18.06.2024г, издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН. Твърди се, че при издаване на наказателното постановление са нарушени изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за описание на всички обстоятелства по нарушението, които имат значение на съставомерни факти, доказващи неговото извършване. Относно касационното оплакване за допуснати от съда съществени процесуални нарушения се сочи, че при неспазване на принципите за непосредственост и устност в наказателния процес, въззивният съд се е позовал на писмените обяснения, дадени в административната фаза, без да са обсъдени и кредитирани устните показания на свидетелката Ш., дадени по реда на НПК. Касаторът счита, че писмените обяснения пред актосъставителя и устните показания пред съд не могат да се сравняват по степен на достоверност, а следва да се ценят тези доказателствени източници, които са събрани от съда по реда на НПК. Съдът не е обсъдил съвместно показанията на двете свидетелки, дадени под клетва, че в настоящия случай не са превозвани в условията на таксиметров превоз, а при лична услуга, без автомобилът да е бил в режим на работа. По подробно изложените в жалбата доводи се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора, в представено по делото писмено становище оспорва подадената жалба. С доводи за липса на сочените от касатора пороци, моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да го остави в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалбата на В. Г. Д. против Наказателно постановление № 43-0002044/18.06.2024г, издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора, с което на В.Д. е наложена глоба в размер на 500лв на основание чл. 95, ал.1, т.3 от Закона за автомобилните превози за това, че на 25.04.2024г в град Крън, на кръстовището на улиците „Цвятко Радойнов“ и ул. „Бузлуджа“, извършва таксиметров превоз на пътничка с посочени три имена и ЕГН, с лек таксиметров автомобил марка Опел с рег. №[рег. номер] от кат. М1, собственост на касатора, като след наемане на лекият таксиметров автомобил, водачът не е включил таксиметровият фискален апарат, с което виновно е нарушил чл. 38 предл първо от Наредба №34/06.12.1999г на Министерство на транспорта и информационните технологии. В НП е отбелязано, че при съставяне на АУАН са приобщени писмените обяснения на пътничката, дадени пред актосъставителя в качеството й на трето лице, присъствало на проверката.

За да потвърди наказателното постановление въззивният съд е приел, че обвинението е доказано от писмените обяснения на пътничката, а изложеното й в качеството на свидетел при разпита в хода на съдебното следствие, че сама е решила да плати за превоза, но водачът е върнал парите, не кредитира с доверие, поради това че различните твърдения по писменото обяснения и устните показания се дължи на заинтересованост от изхода на съдебното производство. В писмените обяснения е посочено, че около 12.20ч на 25.04.2024г е чакала на спирка срещу Банка ДСК в град Казанлък, когато преминало такси и решила да се качи в него. Било спряло странично спрямо спирката. Винаги ги спира на центъра на село Енина. При качването заплатила 2лв за услугата. В съдебно заседание свидетелката е заявила, че е пътувала в този ден с водача като такси. То спира под билборд в град Крън. Не помни дали е имало табела „Такси“ при качването й. С нея се качила още една жена с посочени три имена, но не е видяла дали тя е платила, защото свидетелката влязла в таксито втора, след нея. Водачът е казал да не плащат, но свидетелката не разбрала и заплатила 2лв за услугата, но той ги върнал. Проверяващите са й взели сведения и казали какво да пише – извели я пред колата, за да свидетелства дали е платила за превоза. По въпроса за заплащането на превоза съдът е приел, че обективна истина се съдържа в писмените сведения на свидетелката за таксиметрова услуга срещу сумата от 2лв, който факт съвместно с писмените документи – пътна книжка, пътни листи, удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил, разрешение за извършване на таксиметров превоз доказва административното нарушение по чл.95 ал.1 т.3 от Закона за автомобилните превози. Във въззивното съдебно решение се съдържа обсъждане и на факта, който наказаният водач е оспорвал с въззивната жалба, а именно, че това пътуване не е срещу заплащане, а в услуга на свидетелките, които познава, без да е извършване на таксиметров превоз. Приел е, че положителните твърдения за услуга не са доказани и не опровергават констатациите по акта, защото показанията на другата пътничка – св.Д., която е свидетелствала само пред съда и тези на далата писмени обяснения пред актосъставителя – С. Ш., са достатъчни да се отхвърли версията за услуга. Наказателното постановление се отнасяло само за свидетелката Ш., която е дала и писмени обяснения пред актосъставителя, тъй като другата пътничка не е посочена в АУАН и от нея писмени сведения не са приобщени. Нейните показания обаче са за това, че тя познавала от години жалбоподателя и пътувала с него като такси по същия начин от град Казанлък до град Крън като обикновено били групи от по 4-5 човека си споделяли сметката. Двете свидетелки са категорични, че конкретно за процесния случай таксиметровият апарат не е бил включен. Така мотивиран въззивният съд не е приел за основателни твърденията, че не е извършван таксиметров превоз.

Решението на Казанлъшкия районен съд е неправилно.

Налице е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, което се състои в несъответствие на неговото съдържание с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а до този резултат се е стигнало поради това, че в акта за установяване на административно нарушение не е описан в пълнота състава на административното нарушение по чл.95, ал.1, т.3 от Закона за автомобилните превози, т.е. деянието и фактическите съставомерни обстоятелства не са били установени, за да могат да послужат на АНО да отговори на въпросите по чл. 53 от ЗАНН, в частност за случая на правния въпрос за вината. Административното нарушение по чл.95, ал.1, т.3 от Закона за автомобилните превози е формално, поради което се извършва само при форма на вина пряк умисъл, а за този субективен елемент се съди по съзнаване на обективните съставомерни обстоятелства, които се съдържат в легалното определение за таксиметров превоз по §1, т.16 от ДР на ЗАвтП. Съгласно чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвП съставомерно е извършването на таксиметров превоз с моторно превозно средство, без да е включен таксиметров апарат за отчитане на превоза. Това означава, че за да е включен такъв апарат то превозното средство трябва поне да е оборудвано с него, което изисква от своя страна в АУАН да е констатирано това обстоятелство и съответно да е отразено в обстоятелствената част на издаденото НП, което не е сторено в случая. За да се направи заключение за таксиметров превоз по аргумент от определение на §1, т.16 от ДР на ЗАвтП е следвало поне да се впише, че моторното превозно средство е обозначено с табела „Такси“ и няма поставена табела „Не работи“, за да посочи от кои факти актосъставителят е установил нарушението. Дори да не се впише, че водачът извършва дейността от името на регистриран превозвач за своя сметка, то кумулативното за държане на автомобила в готовност да изпълни пътуване до определена от клиента цел, следва да бъде обосновано с онези факти, които сочат на тази готовност. Тези обстоятелства са посочени в Заповед № РД-14-1898/25.04.2024 на АНО за налагане на принудителна мярка – временно отнемане на Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил, серия ВТ, №070680, за срок от една година, но отсъстват от акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено процесното НП. Те обаче определят превоза като таксиметров, защото такъв е само извършваният от регистрирани превозвачи или от името на регистриран превозвач, но за сметка на водача, с МПС, което е в работен режим – в готовност да изпълни възложено от клиент пътуване. В АУАН не е вписана и определената от клиента цел, а за да се установи този факт – наемане за превоз до определена цел срещу заплащане, е предвидено с Наредба №34/16.12.1999г да се събират писмени сведения от актосъставителя и от трети лица, присъстващи на проверката. След като отсъстват главни съставомерни факти, сочещи на установен от актосъставителя таксиметров превоз без включен апарат за отчитането му, то не е било възможно за АНО да се произнесе и по въпроса за вината – осъществявал ли е водачът своето решение за извършване на таксиметров превоз срещу заплащане до определена от клиента цел. Нито начална, нито крайна цел на пътуването са вписани, макар да са дадени обяснения от третото лице свидетелката Ш., а наред с това отсъства и описание на фактите, сочещи на държане на МПС в готовност да извършва дейността срещу заплащане, както и наличие на апарат за отчитането й, не е констатиран от актосъставителя. Непълнотата на обвинението не може да се отстрани нито при издаване на НП, нито в хода на съдебното производство, защото представлява съществено изменение на фактическата обстановка – това са фактите, които определят съществуване на елементите от състава на административното нарушение. АУАН е страдал от порок на съдържанието, който е изключвал установяване на състава на чл.95, ал.1, т.3 от Закона за автомобилните превози, чрез събиране и оценка на доказателства за фактическите обстоятелства, които не са посочени в него, но са определящи за правната квалификация на деянието като административно нарушение. Правилото на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН изисква да се провери дали за всеки един признак на административнонаказателната разпоредба, приложена от АНО, е посочен факт в обстоятелствената част на АУАН и на НП, защото само за тези факти е допустимо да се извършва установяване на обективната истина, след което и правната им оценка като основание за наложеното административно наказание.

Съдът не е установил непълнотата на фактическото обвинение, която препятства отговора на въпросите дали е извършван таксиметров превоз по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗАвтП, представляващ изпълнително деяние на нарушението по чл.95, ал.1 т.3 от същия закон, когато не е включен таксиметров апарат, с който автомобилът е оборудван. Тези факти не могат да се извеждат от приложената в преписката Заповед за прилагане на ПАМ, нито да се ценят писмените сведения на свидетелката Ш. за съставомерни факти, които отсъстват от съдържанието на акта.

Ето защо като не е констатирал това отменително основание, районният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което решение подлежи на отмяна наред с потвърденото наказателно постановление.

С оглед изхода на делото искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, гр. София следва да бъде осъдена да заплати на В. Г. Д. сумата от 800 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в двете съдебни инстанции.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ Решение № 201 от 19.06.2025г, постановено по АНД № 923/ 2024г, с което е потвърдено Наказателно постановление № 43-0002044/18.06.2024г, издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0002044 от 18.06.2024г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с което на В. Г. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл.95, ал.1, т.3 от Закона за автомобилните превози, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, да заплати на В. Г. Д. с [ЕГН] сумата от 800 (осемстотин) лева - разноски за две съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.