№ 23151
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110114501 по
описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между ответника и
собственика на л.а. м. “Рено”, с рег. № **********, съществува застрахователно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на което ответникът е застраховал
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил. Същият сочи, че в срока на
застрахователно обезщетение, на 01.09.2020г., е настъпило застрахователно събитие-
пътнотранспортно произшествие (ПТП), между л.а. м. “Опел”, с рег. № *********** и л.а. м.
“Рено”, с рег. № ************. В исковата молба се релевират твърдения, че
произшествието настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а. м. “Опел” с
рег. № ************, който ударил управлявания от него автомобил в паркирания л.а. с рег.
№ ***********.
Ищецът поддържа, че при удара били причинени вреди на л.а. м. “Опел”, с рег. №
***********. В исковата молба са релевирани твърдения, че ищецът уведомил ответника за
настъпилото застрахователно събитие, пред който била образувана щета № **********. В
отговор на подаденото уведомление, ответникът предложил на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 701,76 лева, платено на 24.09.2020г. Според ищеца предложеният
размер на обезщетението е по- нисък от средната пазарна стойност на вредите.
При изложените фактически твърдения, ищцата моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 50 лева, предявен като частичен от сумата 1250
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени в резултат на настъпило
1
застрахователно събитие- ПТП, от 01.09.2020г., имуществени вреди в резултат на виновното
и противоправно поведение на водача на л.а. с рег. № ************, чиято гражданска
отговорност е застрахована от „ЗД Е.” АД гр. София- застрахователна полица №
07520000536986, за което е образувана щета № **********.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който се изразява становище за неоснователност на иска. В отговора се изразява становище,
че с плащане на сумата 701,76 лева действителните вреди са възстановени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
На 01.09.2020г. в гр. Силистра е настъпило ПТП между л.а. м. "Опел" и л.а. м. "Рено", за
което е съставен Двустранен констативен протокол. Съгласно удостоверяванията в
протокола, участниците в произшествието са посочили, че водача на л.а. м. “Рено”
произшествието е настъпило при паркиране на автомобила, а за водача на л.а. м. “Опел”- в
паркирано състояние.
Относно стойността на вредите по увредения автомобил пред настоящата инстанция е
назначена съдебно- автотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице,
средната пазарна стойност на вредите по л.а. м. “Опел” е 3847,52 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Елементите от фактическия състав на иска по чл. 432 КЗ изискват установяване при
условията на пълно и главно доказване от страна на пострадалия ищец- арг. чл. 154 ГПК, на
следните предпоставки: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът е претърпял имуществени вреди.
В конкретния случай по делото не се оспорва, че ответното дружество е застраховало
гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Рено”.
Ответникът не оспорва, че настъпилото събитие представлява покрит по
имуществената застраховка риск.
По делото не е спорно, че механизма на ПТП е такъв, какъвто е посочен в исковата
молба.
В допълнение следва да се посочи, че плащането на застрахователно обезщетение в
размер на сумата 701,76 лева следва да се счете за извънсъдебно признание на неизгодни за
ответника факти, вкл. и механизма на ПТП- чл. 175 ГПК. Отделно от това, протоколът е
подписан от водача на л.а. м. “Рено”. Ако протоколът за ПТП е подписан от участниците в
ПТП, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието
настъпване е удостоверено с подписа на страните. В т.см. са решения № 85/ 28.05.2009г. на
ВКС по т.д. № 768/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 29/ 07.05.2008г. на ВКС по т.д. № 535/
2008г., II т.о., ТК, решение № 24/ 10.03.2011г. на ВКС по т.д. № 444/ 2010г., I т.о., ТК,
2
решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/ 2013г., I т.о., ТК, решение № 71 от
16.08.2017г. на ВКС по гр. д. № 60343/ 2016г., II г.о., ГК. В настоящия случай протоколът за
ПТП е подписан от водача на л.а. м. ”Рено” без възражения, поради което се ползва с
материална доказателствена сила относно отразените обстоятелства, при които е настъпило
процесното ПТП, и обстоятелството, че водачът на л.а. м. “Рено” не е спазил правилото за
движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС, преди да започнат
маневра, да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението, а именно-
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“-чл. 25 ЗДвП.
Спорът между страните е концентриран върху това какъв е размерът на
застрахователното обезщетение:
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение № 167/ 11.05.2016г. по т.д. № 1869/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В съдебната практика по решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. №
1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС,
ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№ 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение № 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о/, по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практика на ВКС, обективирана в
3
решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от
02.07.2009г. по т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. №
463/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС,
ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006г. обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1-
6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по
т.д. № 652/ 2009г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010 г.,
решение № 153/22.12.2011г. по т.д. № 896/2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по
т.д. № 1069/2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта
на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената
застраховка "Каско на МПС" и значението й за размера на дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006г.
на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на размера
на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени
надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл
разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При
изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см.
решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о: „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010г., I т.о. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Когато
между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е по
4
пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в решение № 115 от 9.07.2009г.
на ВКС по т.д. № 627/2008 г., II т.о., ТК и решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т.д. №
1069/2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на
повреденото имущество е 3847,52 лева. Отчитайки платеното обезщетение в размер на
сумата 701,76 лева., съдът счита, че дължимото застрахователно обезщетение е в размер на
сумата 3145,76 лева.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск и неговото уважаване.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, право на разноски има ищеца.
В първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 125,83 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 615 лева.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ответникът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като е
представил доказателства за извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ответника за присъждане
на разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Е.” АД, с ЕИК ***********, да плати на Д. Д. Р., с ЕГН **********, сумата
3145,76 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени в резултат на
настъпило застрахователно събитие- ПТП, от 01.09.2020г., имуществени вреди в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на л.а. с рег. № ************, чиято
гражданска отговорност е застрахована от „ЗД Е.” АД гр. София- застрахователна полица №
07520000536986, за което е образувана щета № **********, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 13.03.2024г., до окончателното плащане на
сумата, сумата 1040,83 лева, представляваща направени в първоинстанционното исково
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6