НОХД № 1153/2010 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против
подсъдимия В. ***, за
престъпление по чл.316 от НК във връзка с чл.308 ал.2 и във вр. с ал.1 от НК за това, че на 09.02.2010 г., в гр. Пазарджик, съзнателно се е
ползвал пред Р.М.С. – служител в служба „Квалификация”, в сектор „ПП КАТ” при ОД на МВР
гр.Пазарджик, при подаване на заявление за издаване на сведетелство за управление на МПС, от неистински официален документ -
свидетелство за завършено основно образование, серия ДО, № 0018581, рег. №
55/48/17.12.2008 г., дубликат на свидетелство за основно образование с рег. №
447/15.06.1997 г., издадено от Основно училище "Н Р" гр. В, на негово
име, като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.
Подсъдимият се
явява лично в съдебно заседание, като дава обяснения по обвинението, с които
практически се признава за виновен.
Прокурора поддържа обвинението, като
пледира за осъдителна присъда с приложението на чл.55 от НК.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. В.К. нямал
завършено основно образование. Същият бил
завършил само 7-ми клас, като започнал учебната година в 8-ми клас, но не я завършил, респ. не
взел диплома.
През 2008 г. К. решил да се запише на курс за
придобиване на свидетелство за управление на МПС. Тъй като му трябвало
свидетелство за завършено основно образование, той се снабдил с такова от непознато лице - серия ДО, № 0018581, рег.
№ 55/48/17.12.2008 г., дубликат на свидетелство за основно образование с рег. №
447/15.06.1997 г., издадено от Основно училище "Н Р" гр.В, на негово
име.
На 08.12.2008 г. К. се записал на курс за
придобиване на свидетелство за управление на МПС във фирма ЕТ „М МС 88-Х С”-гр. В, като на същата дата представил на
преподавателя А.Р. ксерокопие на свидетелство за завършено основно образование,
серия ДО, № 0018581, рег. № 55/48/17.12.2008 г., дубликат на свидетелство за
основно образование с рег. № 447/15.06.1997 г., издадено от Основно училище
"Н Р" гр.В, на негово име. Подс. К.
заверил ксерокопието с „вярно с оригинала” и се подписал. Подсъдимият посещавал курса за теоретично и практическо обучение за периода
08.12.08 г. – 29.01.10 г. Положил успешно вътрешният теоретически и практически
изпити и му били издадени съответните удостоверения.
На 25.01.2010 г. К. издържал
теоретическия изпит, а на 05.02.2010 г.
и практическия изпит пред Регионална дирекция „Автомобилна
администрация”-гр.Пазарджик, сег ОО”КД-ДАИ”.
На 09.02.2010 г. подс. К. пристигнал в сектор „ПП-КАТ” при ОД-МВР – гр. Пазарджик, за да подаде заявление за издаване на първоначално
свидетелство за управление на МПС. Заявлението- № А 04777813, с вх. №
1-1013/09.02.10 г., заедно с придружаващите го документи, сред които и ксерокопие на свидетелство за основно
образование, серия ДО, № 0018581, рег. № 55/48/17.12.2008 г., дубликат на
свидетелство за основно образование с рег. № 447/15.06.1997 г., издадено от ОУ "Н Р" гр.В,
той представил пред св. Р.С., работеща
на гише в сектор „ПП-КАТ”. Подсъдимият
заверил копието на свидетелството с „вярно с
оригинала” и го подписал, а оригинала представил на св. С. само за сверяване.
На 10.02.2010 г., на подс. В.К. било
издадено свидетелство за управление на
МПС ********** и контролен талон № 3396012, които той получил лично на
16.02.2010 г.
След извършена проверка от сектор „ПП” при
ОД МВР-Пазарджик относно легитимността на свидетелства за основно образование
било установено, че от ОУ„Н Р”- гр. В не е издавано свидетелство за завършено
основно образование на В.М.К..
За случая бил подаден сигнал в ОДМВР –гр.
Пазарджик и иболо
тпочнато настоящото производство.
Видно от
приложеното по делото писмо с изх. № РД 21-193/19.02.2010 г. от Регионалния
инспекторат по образованието – гр. Пазарджик, лицето В.М.К. е завършил 7-ми
клас през 1993 г.,
напуснал е училище и не е завършил 8-ми клас в ОУ „Н Р” – гр. В. На същия не е
издавано свидетелство за основно образование.
Видно от
приложеното по делото ксерокопие от регистрационната книга на ОУ „Н Р” – гр. В,
свидетелство за основно образование, серия ДО, № 0018581, рег. № 55/48/17.12.2008
г., дубликат на свидетелство за основно образование с рег. № 447/15.06.1997 г.
е издадено на лицето Николай Василев Ангелов.
Видно от заключението
на изготвената по делото комплексна експертиза, което съдът цени като
свидетелство за завършено основно
образование, серия ДО, № 0018581, рег. № 55/48/17.12.2008 г., дубликат на
свидетелство за основно образование с рег. № 447/15.06.1997 г., на името на В.М.К.,
от което е направено ксерокопието е неистинско/фалшиво/. Ръкописен текст „вярно
с оригинала” положен в ксерокопие на свидетелство за основно образование серия
ДО, № 0018581, рег. № 55/48/17.12.2008 г., дубликат на свидетелство за основно
образование с рег. № 447/15.06.1997 г. и
в заявление № А 04777813, с вх. № 1-1013/09.02.10 г., е положен от
лицето В.М.К.. Подписите положени от името на В.М.К. в заявление № А 04777813,
с вх. № 1-1013/09.02.10 г. и в ксерокопие на
свидетелство за завършено основно образование, серия ДО, № 0018581, рег.
№ 55/48/17.12.2008 г., дубликат на свидетелство за основно образование с рег. №
447/15.06.1997 г., са положени от лицето
В.М.К..
Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на самопризнанията на подсъдимия и показанията на св.
С., заключението на комплексната експертиза и писмените доказателства, приети по
делото.
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.В.к. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на чл.316 от НК във връзка с чл.308
ал.2 и във вр. с ал.1 от НК, като на 09.02.2010 г., в гр. Пазарджик, съзнателно се е
ползвал пред Р.М.С. – служител в служба „Квалификация”, в сектор „ПП КАТ” при ОД на МВР
гр.Пазарджик, при подаване на заявление за издаване на сведетелство за управление на МПС, от неистински официален документ -
свидетелство за завършено основно образование, серия ДО, № 0018581, рег. №
55/48/17.12.2008 г., дубликат на свидетелство за основно образование с рег. №
447/15.06.1997 г., издадено от Основно училище "Н Р" гр. В, на негово
име, като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, като е имал
представи за всички обективни елементи на конкретния престъпен състав, като е искал настъпването на обществено
опасните последици - действал е с пряк умисъл.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация.
Съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, в резултат на него се засяга
драстично документооборотът, т.к.
посредством използването на документът е съществувала възможност да се придобие
свидетелство за едно високорискова дейност, каквато е шофирането.
Съдът прецени и обществената
опасност на подсъдимия, която е сравнително ниска - не е осъждан и има позитивни характеристични данни по местоживеене.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия и незачитането на установения в
страната правов ред.
Като смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелство съдът съобрази, направеното
самопризнание, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, изразеното
разкаяние за стореното и тежкото материално положение и имотно състояние. Отегчаващо
обстоятелство – фактът, че в резултат на това се е стигнало до издаване на
СУМПС.
При тази данни и като съобрази
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намери, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на
които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко. Предвид на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.2 б.”б” от НК във връзка с чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК, като замени наказанието лишаване от свобода и осъди подс.К. на пробация, изразяваща се в
задължителна регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два пъти
седмично, задължителни периодични срещи
с пробационен служител, двете за срок от по осем месеца, както и 100 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото, положен в рамките на една календарна
година.
Първите две пробационни мерки съдът наложи като
задължителни по смисъла на чл.42а ал.4 от НК,
а тази по т.6
на чл.42а ал.2 от НК наложи, като
прие, че посредством нея ще се постигнат целите
на наказанието и ще съответстват на степента на вината на нарушителя, а
отделно ще се катализира процеса на
формиране на нова ценностна система у него,
целяща привързването му към общественополезния начин на живот.
Съдът постанови след влизане на
присъдата в сила веществените доказателства – свидетелство
за управление на МПС № ********* и контролен талон № 3396012 да се отнемат в
полза на държавата и поради липсата на икономическа стойност да се унищожат.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати в
полза на държавата по сметка на ПРС, разноските по делото в размер на 60 лв. за
експертиза.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :