Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 190
24.03.2022 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1199 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Т.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №1012-26-465-1 от 16.11.2021 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-01014271/08.10.2021 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се сочи, че оспореното решение било нищожно, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че задължителните предписания били издадени от неоторизиран контролен орган, без издадена заповед по реда на инструкцията за контролната дейност на НОИ. В обжалваното решение било потвърдено, че „задължителните предписанията са издадени в хода на проверка, която представлява действия на контролен орган на НОИ за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативни актове на ДОО“ (справка чл.27 от Инструкция №1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт). При тази квалификация на действия на контролния орган били приложими всички следващи разпоредби на инструкцията, т.е. имало изискване за срок на проверката. Без заповед за проверка не било възможно да се извърши контрол дали правомощията са реализирани в срок. Обжалваното решение незаконосъобразно кредитирало ретроактивност на правни норми. Чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност бил в сила от 2020 г., а извършените правни квалификации били за факти преди тази дата. В решението не било допустимо да се правят нови правни квалификации. Получаваната информация от ОДБХ – Хасково и от ОД „Земеделие“ не била изискана от контролен орган в процеса на проверката. Нито в задължителните предписания, нито в обжалваното решение било посочено изготвянето на констативен протокол относно установените правно значими факти.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено изцяло като нищожно, неправилно, недопустимо и незаконосъобразно, както и потвърдените с него Задължителни предписания.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира оспорвания административен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Според документите в административната преписка, Т.А.А. е подал Заявление №4004-26-78/16.09.2021 г. до Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково, с което е поискал заверяване на осигурителната му книжка за периода от 01.10.2012 г. до 31.12.2015 г. и за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2021 г.
Видно от представената справка от регистъра на самоосигуряващите се лица, Т.А.А. е регистриран в ТП на НОИ като самоосигуряващо се лице – земеделски производител, за фонд „Пенсии“ с начало на осигуряването 01.10.2012 г.
С писмо изх.№4004-26-78-1 от 20.09.2021 г. на ТП на НОИ – Хасково, във връзка с подадено заявление за удостоверяване на осигурителен стаж и доход на Т.А.А., като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин с ЕИК **********, е изискана от ТД на НАП – Пловдив, офис гр.Хасково, информация дали лицето има подадени ГДД за периода от 2012 г. до 2020 г.
В отговор, с писмо изх.№К-48-НОИ-400#1/28.09.2021 г. на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, е посочено, че Т.А.А. има подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., в които са декларирани доходи в Приложение 3 доход от друга стопанска дейност като регистриран земеделски стопанин.
С писмо изх.№4004-26-78-2/20.09.2021 г. на ТП на НОИ – Хасково е изискана от Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Хасково, информация от базата данни на Системата за идентификация и регистрация на животни (СИРЖ) дали животновъдният обект на Т.А.А. е такъв, в който се отглеждат животните с цел добив на суровини и храни за лична консумация – тип лично стопанство, или с цел предлагане на пазара – тип ферма, регистрирана по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).
С писмо изх.№I-2240/28.09.2021 г. Директорът на ОДБХ – Хасково е уведомил ТП на НОИ – Хасково, че след извършена справка към 27.09.2021 г. в Интегрираната информационна система – ВетИС на БАБХ е установено, че Т.А.А. има вписан животновъден обект, находящ се в с.Б., общ.Д.. Същият обект нямал регистрация на основание чл.137 от ЗВД.
В отговор на писмо изх.№4004-26-78-8/30.09.2021 г. на ТП на НОИ – Хасково, с което е изискано да се уточни вписаният животновъден обект дали е регистриран като тип „лично стопанство“ или тип „ферма“, в писмо изх.№I-2296/05.10.2021 г. на ОДБХ – Хасково са цитирани разпоредбите на чл.137, ал.1, ал.11 и ал.13 от ЗВМД и е посочено, че в този случай лицето Т.А.А. няма подадено/и заявление/я за регистрация на животновъден/ни обект/и по реда на чл.137, поради което не може да бъде определен вида на животновъдния обект – ферма или лично стопанство. Посочено е също, че животновъден обект номер ********** (стар 6442-0168) е активен обект от 2012 година, във връзка с промените на законодателството и създаването на база данни ИИС на БАБХ, същият е вписан в системата, но не е преминал режим по одобрение за регистрация по реда на чл.137 от ЗВМД.
С писмо изх.№4004-26-78-3/20.09.2021 г. и последващо писмо изх.№4004-26-78-9/30.09.2021 г. на ТП на НОИ – Хасково е изискана от Областна Дирекция „Земеделие“ – гр.Хасково, информация за регистрациите на А. като земеделски стопанин, съгласно Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделските стопани в област Хасково, и копие от всички анкетни карти и формуляри на лицето като земеделски стопанин. В отговор, с писма вх.№4004-26-78-4/21.09.2021 г. и вх.№4004-26-78-11/06.10.2021 г. в ТП на НОИ – Хасково е посочено, че Т.А.А. е регистриран като земеделски стопанин съгласно Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани на следните дати: 01.08.2012 г. с валидна регистрация до 28.02.2013 г.; 07.02.2013 г. с валидна регистрация до 28.02.2014 г.; 10.01.2014 г. с валидна регистрация до 15.05.2015 г.; 24.01.2015 г. с валидна регистрация до 29.02.2016 г.; 02.02.2016 г. с валидна регистрация до 23.06.2017 г.; 10.02.2017 г. с валидна регистрация до 10.06.2018 г.; 29.01.2018 г. с валидна регистрация до 17.06.2019 г.; 24.01.2019 г. с валидна регистрация до 15.06.2020 г.; 24.01.2020 г. с валидна регистрация до 11.06.2021 г.; 08.02.2021 г. с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба №5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година. Приложени са справки за дейността за посочения период на регистрация, като е отбелязано, че данните в тези справки съответстват на данните в Анкетните карти и анкетните формуляри, подадени от земеделския стопанин на хартия. От представените справки и анкетни карти се установява, че за периода от 2012 г. до 2021 г. лицето е отглеждало кокошки носачки (от 25 бр. до 35 бр.).
Във връзка с установеното, на 08.10.2021 г. е постановен отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход на Т.А.А. от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково, с изх.№4004-26-78-12/08.10.2021 г. за периода от 01.10.2012 г. до 31.08.2021 г. по подадено Заявление вх.№ 4004-26-78/16.09.2021 г. Посочено е, че заедно с отказа на лицето ще бъдат издадени задължителни предписания за заличаване на данните, подадени съгласно чл.5, ал.4 от КСО.
На същата дата, 08.10.2021 г., от Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, Инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково, са издадени и Задължителни предписания №ЗД-1-26-01014271/08.10.2021 г., с които на Т.А.А. е указано в срок 14 работни дни от получаването да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 01.10.2012 г. до 31.12.2015 г., с вид осигурен 13, декларация образец №1; за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2021 г., с вид осигурен 22, декларация образец №1; за периода от 01.09.2021 г. до 12.09.2021 г., с вид осигурен 13, декларация образец №1. Предписанията са връчени на Т.А. на 11.10.2021 г.
На 18.10.2021 г. Т.А.А. *** две жалби срещу така постановените административни актове – срещу Отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход с изх.№4004-26-78-12/08.10.2021 г. за периода от 01.10.2012 г. – 31.08.2021 г. и срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-01014271/08.10.2021 г.
С писмо изх.№1012-26-464-1/21.10.2021 г. на ТП на НОИ – Хасково е изискана информация от ОДБХ – гр.Хасково за вид, категория и предназначение на животните в обекта, вписан в регистъра по чл.137, ал.6 от ЗВД, собственост на Т.А.А.. В писмо изх.№I-2451/28.10.2021 г. на ОДБХ – Хасково е посочено, че след извършена справка в Интегрираната информационна система – „ВетИС“ на БАБХ е установено, че към датата на проверката – 27.10.2021 г., лицето Т.А.А. е собственик на животновъден обект, находящ се в с.Б., Община Димитровград, от 19.07.2012 г. Животновъдният обект не е вписан в регистъра по чл.137, ал.6 от ЗВД поради това, че няма извършена регистрация по реда на чл.137 от ЗВД. За обекта няма издадено удостоверение за регистрация. Съгласно вписаната информация в Интегрираната информационна система – „ВетИС“, в периода 2016 г. – 2021 г. собственикът на животновъдния обект Т.А. има подадени 5 декларации, представляващи опис на животните в животновъдния обект, както следва: Образец ЗХОЖКФ – 87Б-29.01.2016 г. – 30 бр. кокошки носачки; Образец ЗХОЖКФ – 87Б-08.02.2017 г. – 25 бр. кокошки носачки; Образец ЗХОЖКФ – 87Б-19.01.2018 г. – 25 бр. кокошки носачки; Образец ЗХОЖКФ – 87Б-14.01.2020 г. – 25 бр. кокошки носачки; Образец ЗХОЖКФ – 87Б-04.02.2021 г. – 25 бр. кокошки носачки. В писмото е посочено също, че декларираният от собственика вид и брой животни попада в границите за животновъден обект от тип „лично стопанство“ по чл.4а, ал.1, т.6 от Наредба 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Съгласно текста на разпоредбата, в личните стопанства на физически лица се отглеждат за лични нужди до петдесет възрастни птици независимо от вида. Към актуална дата лицето Т.А.А. няма подадено заявление за регистрация на животновъдния си обект нито на основание чл.137, ал.1 от ЗВМД, нито на основание чл.137, ал.11 от същия закон.
С оспореното в настоящото производство Решение №1012-26-465-1/16.11.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил Жалба вх.№1012-26-465/18.10.2021 г., подадена от Т.А.А. срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-01014271/08.10.2021 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, като е приел, че от приложените по административната преписка доказателства е видно, че Т.А.А. реално не е осъществявал дейност като земеделски стопанин, тъй като няма вписан/регистриран животновъден обект тип „ферма“ и не е произвеждал животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не попада в обхвата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и не подлежи на осигуряване.
Жалбата срещу Решението, издадено на 16.11.2021 г., е подадена на 26.11.2021 г. и е заведена в ТП на НОИ – Хасково под вх.№1012-26-465-2/26.11.2021 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението на
Директора на ТП на НОИ – Хасково е издадено от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред
ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи
по чл.108, ал.1, т.3.
Като правно
основание за постановяване на Задължителни предписания №ЗД-1-26-01014271/08.10.2021
г. е посочена нормата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, в която е предвидено, че
контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на
служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на
Националния осигурителен институт, а в процесния случай няма спор, че издалият
Задължителните предписания инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково има
качеството на контролен орган.
В тази връзка съдът намира за
неоснователни доводите за нищожност на оспорения административен акт, който е
издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, подписан от
издателя си и не се установяват други съществени пороци, които да обосновават
нищожност на акта.
Обжалваното Решение съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му.
Относно възражението за нарушена процедура при провеждането на проверката и липса на заповед за възлагането ѝ, следва да се посочи, че в случая, доколкото проверката е извършена само по данните в информационната система на НОИ, то нарочна заповед за извършването не е била необходима. В хода на подобна проверка контролните органи няма пречка да търсят съдействие на други държавни органи. В случая, като са били длъжни по силата на чл.31, ал.2 от Инструкция №1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт да се запознаят с относимите за проверката документи, то след установените данни в информационната система на НОИ, за да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите, контролните органи са изискали съдействие от други държавни органи и институции. Последното е в правомощията на контролните органи на основание чл.42, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ, Глава Седма – Взаимоотношения с други държавни органи, институции и лица. Но дори и да се приеме, че проверката е обхванала не само данни от информационната система на НОИ, според настоящия състав, липсата на заповед не опорочава проверката до степен, че да обоснове нищожност на обжалвания акт.
Във връзка с
преценката относно законосъобразността на издаденото административно
разпореждане, следва да бъде установено единственото откроено като спорно по
делото обстоятелство – дали жалбоподателят коректно е декларирал вид
осигуряване като самоосигуряващо се лице, респективно дали същият представлява
такова за периода от 01.10.2012 г. до 30.09.2021 г.
Понятието „осигурено лице“ по
смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на
кодекса, според която такова е „физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9,
ал.2, т.1 - 3 и 5. …“
В чл.10, ал.1 от КСО е
регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
В чл.4, ал.1 от КСО са изброени
лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална
болест и безработица по този кодекс, а в чл.4, ал.3 са изброени задължително
осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица,
между които в т.4 и „регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители“. Съгласно
чл.4, ал.4 от КСО, лицата по ал.3, т.1, 2 и 4 по свой избор могат да се
осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Легално понятието „регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители“ по смисъла на КСО е определено в §1,
ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на същия кодекс, като „физическите лица,
които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред“.
Освен това в чл.5, ал.2 от КСО е
регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася
осигурителни вноски за своя сметка, а според ал.3 и ал.4 на същата норма,
регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт
се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на
Националната агенция за приходите по чл.80, ал.1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се
лица периодично представят в Националната агенция за приходите.
В чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е предвидено, че задължението за
осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от Кодекса
за социално осигуряване – включително регистрираните земеделски стопани и
тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на
трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Според ал.2, при започване,
прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност
самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от
изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП,
подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството,
а според ал.3, самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО
определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от
изпълнителния директор на НАП.
По делото няма спор, и е установено
с писмени доказателства обстоятелството, че от 01.08.2012 г. жалбоподателят Т.А.А. е бил регистриран като земеделски стопанин в Регистъра
по чл.7, ал.1 от ЗПЗП, воден в МЗХГ по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
Съгласно чл.2 от Наредба №3 от
29.01.1999 г., Регистърът на земеделските стопани служи за набиране на
информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1. контрол върху
ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за отглежданите през
съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за
отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и развитието на
селските райони; 4. прилагане на схемите за директните плащания. Разпоредбата
на чл.3, ал.1 от Наредбата предвижда, че на регистрация подлежат юридически
лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които
стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска
продукция.
Като безспорни между страните по
делото са установени и обстоятелствата, че за периода от 2012 г. до 2021 г. жалбоподателят е отглеждал
посочените в анкетните му карти брой и вид домашни животни (от
25 бр. до 35 бр.).
По смисъла на КСО обаче, наличието
само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, не е достатъчно, за да
възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на
обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството „регистриран
земеделски стопанин“ и осигурено лице.
По аргумент от §1, ал.1, т.5 от ДР
на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая
– че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба, и е
регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да
осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена
за продажба.
В случая няма спор за регистрацията
на жалбоподателя на
основание чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ като самоосигуряващо се лице – земеделски
стопанин, както и относно периодите, през които е бил регистриран. Спорният въпрос се
свежда до това дали осъществяваната от жалбоподателя продажба на продукция от земеделското му стопанство е относима при
преценката на качеството му като осигурено лице.
Предвид вида на извършваната от
жалбоподателя дейност –
отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона
за животновъдството (ЗЖ), с който закон се уреждат организацията и управлението
на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на
пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на
физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности.
В чл.13, ал.1 от ЗЖ е предвидено, че
производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и
възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински
продукти, предназначени за продажба. Според ал.3 на чл.13, обектите за
отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат
на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на
животновъдните обекти на БАБХ с уникален
номер.
В чл.13, ал.4 от ЗЖ е
регламентирано, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел
добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично
стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените
в обекта суровини и храни, а според ал.5, животновъдните обекти, в които се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на
пазара, се определят като ферми.
Според легалните дефиниции в § 1,
т.46 и т.47 от ДР на ЗЖ, „ферма“ е животновъден обект, в който се отглеждат
животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а „лично
стопанство“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на
суровини и храни за лична консумация.
Съгласно чл.7, ал.3, т.1 от ЗВМД, в
БАБХ се водят публични регистри на
животновъдните обекти. В чл.137 от ЗВМД (редакция изм. и доп.ДВ бр.13 от
2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) е предвидено, че собствениците или
ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти –
лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на
съответната ОДБХ, въз основа на което директорът на ОДБХ вписва животновъдния
обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, когато обектът отговаря
на определените изисквания, като регистрацията на животновъдния обект е
безсрочна. При предходните редакции на
нормата, от нейното обнародване ДВ, бр.87 от 2005 г., задължението за подаване на заявление за регистрация е било за всички
собственици или ползватели на животновъдни обекти.
По делото е безспорно установено, че
жалбоподателят няма
вписан/регистриран в БАБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл.137 от
ЗВМД. При липса на доказателства, че неговият животновъден обект представлява „ферма“ по
смисъла на закона, то не може да се приеме за доказано, че произвежданата в
него животинска продукция е предназначена за продажба, т.е. изпълнение на
кумулативно изискуемото по § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО условие – лицето да
произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и е
регистрирано по установения ред.
Във връзка с изложеното и
приложимите разпоредби на чл.4, ал.3, т.4 и ал.4 от КСО, се налага извод, че в
кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани,
за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена
за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения ред. В този
смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба
№3/29.01.1999 г. земеделски стопанин, който е собственик/ползвател на
животновъден обект, но не е регистрирал този обект по реда на чл.137 от ЗВМД и
този обект е лично стопанство, тоест не произвежда продукция за пазара,
представлява „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на § 1, ал.1, т.5 от
ДР на КСО. В случая е неотносимо обстоятелството дали продукцията от личното
стопанство в действителност е била продавана, доколкото законът поставя
изискване продукцията да се произвежда с предназначение продажба, тоест
продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът
изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара.
Поради изложеното съдът счита, че
както към датата на регистрация по чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата
на издаване на оспорения акт, жалбоподателят не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като
не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица. Данните, съдържащи се
в подадените от него Декларация образец №1 за периодите от 01.10.2012 г. до 31.12.2015 г.; от
01.01.2016 г. до 30.09.2021 г. и от 01.09.2021 г. до 12.09.2021 г. са некоректни, поради което следва
да бъдат заличени, в какъвто смисъл са отправените му Задължителни предписания.
Като е потвърдил издадените от Контролен орган Задължителни предписания, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А. ***, против Решение №1012-26-465-1 от 16.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-01014271/08.10.2021 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: