№ 795
гр. Варна, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антония Якимова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500930 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 18327/27.02.2025г. по регистратурата на ВРС
подадена от П. А. А., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител срещу Решение
№ 503/13.02.2025г. постановено по гр.д. № 12763/2022г. по описа на ВРС, 16-ти състав, с
което Е ОТХВЪРЛЕН иска на жалбоподателя предявен срещу М. П. А., ЕГН **********,
малолетен, представляван от своята майка и законен представител С. А. К., за признаване за
установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид.част от недвижим имот представляващ
Апартамент 43, с идентификатор *** по Кадастралната карта, находящ се в гр.Варна, ж.к.Ч.,
***, с площ от 97,90 кв.м., състоящ се от две спални, хол-дневна, кухня-столова, баня, тоалет
и коридор, при граници, на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***, заедно с
прилежащото към апартамента избено помещение № 3 с площ 8,35 кв.м., на първи избен
етаж, както и 1,9442 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, описан в
нот. акт № 73, том 3, peг.№ 7419, дело 417/12.10.2017г. и за осъждане на ответника да
предаде на ищеца владението върху горепосочения имот, на основание чл. 108 от ЗС.
Въззивникът – П. А., чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на обжалваното решение. Посочва, че
съдът се е произнесъл по въпрос, който не е бил повдиган от страните, а именно за това, че
ответникът е подставено лице, предвид на това, че не е заплащал продажна цена за
придобитите права. Излага, че неправилно съдът не е приел, че вписването на М. А. като
1
купувач е симулативно предвид на установеното от доказателствата по делото, че всички
средства за закупуване на имота са осигурени от родителите на ищеца, както и че бащата е
подписал сделката за детето без да го е представлявал надлежно предвид необходимостта от
назначаване на особен представител. Посочва, че привидната сделка, с която ответникът М.
А. е придобил права по отношение на ½ ид.част от продадения имот е симулативна, нейните
последици не са желани от страните, поради което тя е нищожна, а прикритата сделка, чиито
последици следва да бъдат зачетени е тази, с която П. А. придобива собствеността по
отношение на целия апартамент, а не само на идеални части от него. Моли обжалваното
решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен, както и да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – М. П. А., чрез неговата майка и законен представител, чрез
процесуалния му представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и
за правилност и законосъобразност на решението на ВРС. Поддържа, че договорът за
покупко-продажба обективиран в нот.акт № 73/12.10.2017г. е със страни А.В. и К.В. като
продавачи и П. А. и М. А. като купувачи и същият е действителен, а не симулативен и
отразява точната воля на страните по него. Заявява възражение за погасяване по давност на
предявения иск.
Счита, че в тежест на ищеца, твърдящ относителна симулативност на покупко-
продажбата от 12.10.2017г., е да установи, че страните по нея са целели различни от
обективираните в нот.акт правни последици. Излага, че обстоятелството, че ответникът не е
плащал пари по сделката не означава, че той е подставено лице и не може да придобие
правата по нея. Последният е придобил права по силата на уговорка между своите родители,
като в този случай ищецът се явява косвен представител на сина си, поради което сделката
не е нищожна на това основание. Предвид недоказаността на твърденията на ищеца за
относителна симулация на процесната сделка досежно придобитите от ответника права, П.
А. не се явява собственик на процесната ½ ид.част от имота, поради което и правилно е
отхвърлен предявеният иск за собственост. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено,
както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание във въззивната инстанция страните, чрез процесуалните си
представители поддържат заявените становища по жалбата. Процесуалните представители
на страните претендират за присъждане на адвокатско възнаграждение, като това на
въззивника е по по реда на чл.38 от ЗАдв. за двете съдебни инстанции.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ищеца П. А. А. иск с правно
основание чл.108 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответника М. П. А., че
ищецът е собственик на 1/2 ид.част от недвижим имот – апартамент с ид. *** по
Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ж.к.Ч., ***, със застроена площ от
2
97,90 кв.м., състоящ се от две спални, хол-дневна, кухня-столова, баня, тоалет и коридор,
заедно с прилежащото избено помещение № 3 с площ 8,35 кв.м., на първи избен етаж, както
и 1,9442 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж и за осъждане на
ответника да му предаде владението на имота.
В исковата и уточняващите я молби ищецът твърди, че е придобил заедно със сина си
– ответника М. А. чрез покупко-продажба обективирана в нот.акт № 73, том 3, peг.№ 7419,
дело № 417/12.10.2017г. правото на собственост по отношение на апартамент находящ се в
гр.Варна, ж.к.Ч., ***, със застроена площ от 97,90 кв.м. с ид. *** по Кадастралната карта на
гр.Варна, ведно с прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж срещу цена от 79000 евро. Излага, че в деня на
сделката, по настояване на съпругата си С. К., като купувач по сделката в нотариалния акт е
вписан и малолетният им син М. А.. Твърди, че средствата за закупуване на апартамента са
били осигурени изцяло от неговите родители, а сделката, с която синът му М. придобива
като купувач собствеността на ½ ид.част от имота е относително симулативна, тъй като
желанието на страните по сделката е била единствен купувач по нея да бъде П. Андрееев. На
това основание счита, че М. А. не се явява собственик на ½ ид.част от имота, а правото на
собственост върху нея принадлежи на ищеца, който се явява купувач по прикритата сделка.
Моли съдът да установи правото му на собственост по отношение на процесната ½ ид.част
от имота и ответникът да бъде осъден да предаде владението й на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на предявения иск от ответника
М. А. действащ чрез своята майка и законен представител С. К.. Оспорва същия като
неоснователен, като твърди, че процесният договор за покупко-продажба обективиран в
нот.акт № 73/2017г. е действителен, а не симулативен. Волята на страните по него е била
правните му последици да настъпят именно в патримониума на купувача ответник. Излага,
че продавачите по договора - А.В. и К.В. и купувачите П. А. и М. А. са изразили воля за
сключване на сделката, по начина обективиран в нот.акт, като преди подписването му са им
били разяснени последиците от нея. Счита, че разкриването на евентуална симулация
изисква наличие на обратно писмо, каквото липсва или чрез свидетелски показания, които в
случая са недопустими при лиса на начало на писмено доказателство за твърдяната
персонална симулация. Прави възражение за погасяване на предявения иск по давност и
моли за отхвърлянето му.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак П. А. А. и С. А. К.
са съпрузи считано от 10.06.2014г. Двамата са родители на роденото на 07.02.2017г. дете М.
П. А..
По делото е представен предварителен договор сключен на 08.09.2017г. между
А.Д.В. и К.Д.В. в качеството на продавачи и П. А. А. в качеството на купувач с
предмет - Апартамент № 43 находящ се в гр.Варна, ж.к.Ч., *** с ид.*** по Кадастралната
3
карта с площ от 97,90 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 3 с площ от 8,35
кв.м., както и 1,9442% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж и цена
от 79000 евро. Договорено е купувачът да заплати на продавачите 7900 евро – капаро в деня
на подписване на предварителния договор, а остатъкът – в деня на изповядване на сделката.
С договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 73, том 3, рег.№ 7419, дело №
417/12.10.2017г., А.Д.В. и К.Д.В. са продали на П. А. А. и М. П. А., представляван от своя
баща и законен представител П. А. собствения си недвижим имот, представляващ
Апартамент № 43 находящ се в гр.Варна, ж.к.Ч., *** с ид.*** по Кадастралната карта с площ
от 97,90 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 3 с площ от 8,35 кв.м., както и
1,9442% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж за сума в размер на
79000 евро. Нотариалният акт носи подписите на продавачите и на купувачите – П. А. –
лично и като законен представител на М. А.. Цената е заплатена както следва: 7900 евро –
капаро, заплатено на купувачите по банков път на 08.09.2017г.; Сумата от 40 000 евро
заплатена чрез банков превод от П. А. по сметка на А.В. на 12.10.2017г. и сумата от 30 000
евро заплатена чрез банков превод от А. А. по сметка на А.В. на 12.10.2017г. По делото е
представен приемо-предавателен протокол от 17.10.2017г., видно от който А. К. А. предава
на сина си П. А. А. сумата от 40 000 евро безвъзмездно, за да бъде използвана от страна на
сина му за покупка на недвижим имот в гр.Варна, ж.к.Ч., ***, като сумата е преведена по
банковата сметка на получателя.
С нот.акт № 175, том 4, рег.№ 7321, дело № 704/29.10.2021г., П. А. дарява на
родителите си А. К. А. и Р.М. А.а собствената си ½ ид.част от процесния апартамент с ид.
*** по Кадастралната карта на гр.Варна, като си е запазил правото да ползва безсрочно и
безвъзмездно само половината от дарените идеални части от имота.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на настоящия въззивен инстанционен контрол е съдебното решение на
първоинстанционния съд, с което e отхвърлен предявеният от П. А. срещу малолетния му
син М. А. представляван от своята майка и законен представител С. К. иск с правно
основание чл.108 от ЗС за осъждането му да предаде владението на ½ ид.част от процесния
апартамент в ж.к.Ч. в гр.Варна, придобит по силата на покупко-продажба с нот.акт №
73/2017г.
Основателното провеждане на ревандикационния иск възлага в тежест на ищеца да
установи твърденията си за притежавано право на собственост по отношение на процесния
имот, както и осъществявана от ответника фактическа власт върху него. В тежест на
ответника е да установи, че е налице годно правно основание за осъществяваното от него
владение на имота.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обуславя извод, че с
договора за покупко-продажба от 12.10.2017г. страните по делото – П. А. и М. А. са
закупили в съсобственост, при равни квоти от по ½ ид.част, апартамента в гр.Варна, ж.к.Ч.,
4
***. Придобитата от ищеца П. А. ½ ид.част, по силата на продажбената сделка, е дарена на
неговите родители през 2021г., поради което формално същият не се легитимира като
собственик на целия или на части от имота, освен че е носител на запазено пожизнено
вещно право на ползване на ¼ ид.част от него.
Материалната си легитимация по иска за собственост ищецът обосновава с
твърдения, че е собственик на другата ½ ид.част от имота, по отношение на която като
собственик се легитимира неговия син – ответникът М. А., поради това, че сделката,
касателно придобиването й от него е относително симулативна, т.е че действителната воля
на страните е била тази ½ ид.част от имота да бъде придобита отново от купувача П. А., но
тя е прикрита с привидното съглашение, според което нейн собственик става синът му М. А..
При относителната симулация, страните желаят настъпването на правни последици
на сделката, но последици различни от тези, които произтичат от външно изразената им
воля. В случая се твърди персонална симулация, при която привидността се отнася не до
правните последици на сделката изобщо, а до това кой е техния носител, като симулацията е
насочена навън, към третите лица, спрямо които се цели създаване на привидността. При
персоналната симулация са налице две привидни и една прикрита сделка. Привидни и на
това основание нищожни са сделките между скритата страна /действителният приобретател
по сделката/ и привидната страна /подставеното лице/, а също и сделката между последния
и явната страна /действителният продавач/. Действителна е сделката между скритата и
явната страна и именно нейните последици се цели да бъдат приложени след разкриване на
договорената персонална симулация.
Установяването, че действителната воля на страните по оспорената сделка е била
единствен купувач по нея да бъде ищеца, а не както е посочено в нея и неговият син –
ответника за ½ ид.част от имота, е в тежест на ищеца П. А.. Обичайно доказването на
симулативността на дадено съглашение се установява пълно и главно с обратно писмо, а при
липса на такова, но при наличието на начало на писмено доказателство, при условията на
чл.165, ал.2 от ГПК, принципно са допустими и гласни доказателства. В случая не е налице
изключението на цитираната разпоредба /чл.165, ал.2, изр.2 от ГПК/ за изначална
допустимост на свидетелски показания, доколкото при персоналната симулация скритата
страна /действителният купувач/ не е „трето лице“ по сделката, доколкото тя е страна по
скритото съглашение с явната страна. Позоваването на ищеца на сключеният предварителен
договор от 08.09.2017г. като начало на писмено доказателство е неоснователно. Трайната
съдебна практика и доктрина третират „начало на писмено доказателство“, като документ,
който може да е случаен, без значение към кого е адресиран, който обаче трябва да изхожда
от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави
симулацията вероятна. В контекста на персоналната симулация, касае се за документ, който
следва да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност, т.е от подставеното
лице. Представеният предварителен договор не съдържа изявление на ответника по делото,
нито признания пред държавен орган, което да прави вероятно основателно твърдението на
ищеца, че ответникът М. А. е симулативно вписан като купувач, което е обусловило и извода
5
за недопустимост на гласните доказателства. Нещо повече, обстоятелството, че страна
/купувач/ по предварителния договор е само ищецът П. А. не обуславя извод за
симулативност на последващо сключения окончателен договор, по който купувач на ½
ид.част от имота е и синът му М. А. и това произтича от принципа за свободно договаряне,
според който страните могат да постигнат съгласие относно съществените елементи на
договора – страни, предмет, цена до неговото сключване и без да са обвързани от
постигнатото съгласие с предварителния договор по тях, доколкото именно обективираните
в нот.акт елементи на сделката имат обвързваща сила за тях. Изложеното води до извод за
недоказаност, а от там и за неоснователност на въведените възражения на ищеца за
симулативност на договора за покупко-продажба за придобитата от ответника М. А. ½
ид.част от имота като прикриваща действителната воля на страните същата да бъде
придобита от ищеца П. А..
Неоснователни са и твърденията на ищеца, че легитимацията му на собственик на
процесната ½ ид.част от имота произтича от факта, че продажната цена за него е заплатена
от неговите родители. При действителност на сделката, с която М. А. е придобил в
собственост ½ ид.част от процесния имот, въпросът за облигационните вземания за цената
на същата не рефлектира върху извода за принадлежност на собствеността.
Що се отнася до възраженията във въззивната жалба, че при сключване на сделката
детето М. А. не е бил надлежно представлявано от своя баща поради това, че между тях са
налице противоречиви интереси, съдът намира същите за неоснователни. Не е налице пречка
при сключване на сделка за придобиване на идеална част от имот от малолетно дете, то да
бъде представлявано от свой родител, който придобива друга идеална част от същия имот,
доколкото са налице две самостоятелни продажбени правоотношения, по които купувачите
са различни правни субекти.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че ищецът, чиято е указаната
доказателствена тежест не е установил при условията на пълно и главно доказване да е
собственик на процесната ½ ид.част от имота с ид. *** по Кадастралната карта, което
обуславя извод за неоснователност на претенцията му за осъждане на ответника да му
предаде владението й.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
И двете страни са направили искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като
съобразно изхода на спора основателно се явява искането на въззиваемата страна М. П. А.
действащ чрез своя законен представител С. К. за сумата на заплатеното за въззивната
инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 503/13.02.2025г. постановено по гр.д. № 12763/2022г.
по описа на ВРС, 16-ти състав.
ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, жк.Ч., ***, *** ДА
ЗАПЛАТИ на М. П. А., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен
представител С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, жк.Ч., *** *** сумата от 1000
/хиляда/ лева – съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7