Р Е
Ш Е Н
И Е
№
374
гр.
Перник, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 25.09.2019 г., IІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело №
00405 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Д.Е. против решение № 657/08.04.2019 г. по гр.д. №
6281/2018 г. на РС – П., с което по предявените от „Топлофикация Перник“ АД
срещу Д.Е. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че
ответникът дължи: сумата 963,27 лв. – топлинна енергия за периода 01.05.2016 г.
- 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от заявлението по чл. 410 ГПК;
сумата 134,28 лв. - лихва за забава за периода 10.07.2016 г. - 20.06.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК
по гр. д. № 4750/2018 г. на РС-П.. В
жалбата се поддържа недопустимост на решението, тъй като с молба от 22.04.2019
г. ответникът е оттеглил възражението си по чл. 414 ГПК преди влизане в сила на решението, което обуславя неговата недопустимост. Иска се въззивният съд да
обезсили решението за оттеглените размери и периоди и производството се
прекрати. Претендират се разноски.
Въззиваемият
излага съображения за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
решението вкл. и в частта за разноските. Претендира разноски по въззивното
производство.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, като относно допустимостта му приема следното:
Преди влизане в сила на обжалваното решение - в срока за
въззивно обжалване, с писмена молба
ответникът изрично е заявил оттегляне на възражението си по чл. 414 ГПК за
уважените искови суми, с искане за прекратяване на производството и обезсилване
на заповедта за изпълнение. Постоянна е практиката на Окръжен съд - Перник,
включително и тази на настоящия въззивен състав, изложена в множество решения
по идентични казуси /подробно и мотивирано аргументирана, включително и с т.10а
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/, че възражението по чл. 414 ГПК
е оттегляемо и след предявяване на иска по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК и по арг. от чл. 416 ГПК
е допустимо да се извърши до влизане в сила на съдебното решение за
установяване на вземането, като за настъпването на тези последици е без правно
значение доведено ли е оттеглянето на възражението по чл. 414, ал.1 ГПК до знанието на заявителя. Когато оттеглянето е установен факт,
както в конкретния случай, и доколкото оттеглянето е предприето след постановяване
на първоинстанционното решение, то въззивният съд дължи осъществяване на всички
онези процесуални действия, които са насочени към заличаване последиците от
предявяване на възражението, което означава, че обжалваното решение, следва да
бъде обезсилено в частта, с която са уважени исковете по реда на чл. 415 ГПК,
ведно с прекратяване на производството по делото в тази част. Независимо, че
липсва правен интерес, след като искът е предявен в изпълнение на дадените
указания по чл. 415 ГПК /при наличие на същинско възражение от ответника -
длъжник/, то не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 2 /сегашна ал. 5/ ГПК и
заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, в който смисъл е и т. 13 на
горецитираното Тълкувателно решение - при прекратяване на производство
по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила, последната не се обезсилва.
По разноските за производството
С обжалваното решение в полза на ищеца са присъдени направените
от него разноски по исковото и заповедното производство общо 265 лв. С оглед изхода
на спора – исковете са изцяло уважени, дължимите на ищеца разноски по исковото
и заповедното производство съответстват на горепосочените суми и правилно са
разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78, ал. 1 ГПК, поради
което и решението в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на
ответника за
прекомерност на присъденото в полза на ищеца ю.к. възнаграждение в
исковото и заповедното производство, въззивният съд намира за неоснователно. Размерът
на определеното ю.к. възнаграждение за исковото и заповедното
производство е в минималния размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 и чл.26 Наредбата за заплащането на правната помощ и е
присъдено съразмерно с уважената част от иска.
На жалбоподателя не се дължат разноски и по
въззивното производство поради две причини. В случая жалбоподателят-ответник не
може да се ползва от чл. 78, ал. 4 ГПК, независимо, че
делото се прекратява, тъй като това не е поради причина на ищеца, а напротив -
поради оттегляне на възражението след постановяване на първоинстаннционното
решение (за което съгласие на заявителя-ищец не се изисква), т.е. ответникът е
дал повод за завеждане и на въззивното производство, поради което предвиденото
в чл. 78, ал. 2 ГПК изключение от общото правило за възлагане на разноските също
не намира приложение, при положение че резултатът от спора се дължи изцяло на
поведението на жалбоподателя. На второ място – след като оттеглянето на
възражението води до влизане в сила на заповедта за изпълнение (чл. 416 ГПК),
то следва че оттеглянето на възражението има сходни последици с уважаването на
иска (чл. 78, ал. 1 ГПК), поради което и поради тази причина на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемото търговско дружество претендира ю.к.
възнаграждение по въззивното производство, което с оглед правната и фактическа
сложност на делото и това, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно
съдебно заседание, съдът определя в минималния размер от 100 лв., съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /а не претендираните 200 лв. съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК, в който смисъл възражението на жалбоподателя по чл. 78,
ал. 5 ГПК е основателно/. Тази сума жалбоподателят дължи на въззиваемия изцяло,
съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като въззивното
производство е образувано единствено поради причина на жалбоподателя-ответник
- оттегляне на възражението му след постановяване на първоинстаннционното
решение, за което въззиваемият не е
дал повод.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение
№ 657/08.04.2019 г. по гр.д. № 6281/2018 г. по описа на Районен съд – П., с което е признато за установено, че Д.С.Е.,
ЕГН ********** от *** дължи на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, ***,
сумата 963,27 лв. за доставена в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
топлинна енергия в имот, находящ се в ***, както и сумата 134,28 лв. - лихва за
забава върху главното вземане, изтекла в периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 4750/2018 г. на РС-П., като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОБЯВЯВА
за влязла в сила заповед № 3517 от *** г. по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 04750/2018 г. по описа на РС – П., с която е разпоредено Д.С.Е., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, *** сумата 963,27
лв. – главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017г. и сумата 134,28 лв.
– законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 20.06.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
06.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 657/08.04.2019 г. по гр.д. № 6281/2018 г.
по описа на Районен съд – П. в останалата обжалвана част, с която Д.С.Е., ЕГН **********
от *** е осъден да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, ***, сумата
265 лв. – общо направени разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА
Д.С.Е., ЕГН ********** от ***, да заплати на
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, ***, сумата 100 лв. – разноски по
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.