№ 1288
гр. Варна, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500545 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по частна жалба вх. № при ВРС 49479/07.12.2021 г.,
депозирана от «АМИГОС 72» ЕООД гр. Варна против Определение №
7982/22.11.2021 г. на ВРС по гр.д. № 6872/2021 г., с което е оставена без
уважение молба на жалбоподателя с правно основание чл. 248 ал.1 от ГПК за
изменение на Определение № 6755/27.10.2021 г. по същото дело в частта за
разноските.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното определение, поради
неправилна оценка на доказателствата по делото от страна на първостепенния
съд и оттам несъответен извод за дължимост на разноски в производството от
страна на ответното дружество.
Становището на насрещната страна е за неоснователност на частната
жалба поради извършено от длъжника плащане в хода на процеса,
респективно наличие на основание именно същият да понесе разноските по
делото при прекратяването му.
Съдът, като взе предвид, че частната жалба е допустима за разглеждане,
подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване на акта на
ВРС, по същество намира същата неоснователна по следните аргументи:
Първоинстанционното производство е по иск на «А1 България» ЕАД
против «АМИГОС 72» ЕООД за установяване на вземане, за което е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4718/2021 г. по описа
на ВРС. Упражняване на правото на иск от страна на заявителя – кредитор е
след отправено в срока по чл. 414 от ГПК бланкетно възражение от длъжника
по заповедта.
В исковата молба изрично е посочено, че се претендира установяване
1
дължимостта на суми по договор за потребление на услуги № ********* и ID
на договора № ******** за периода 16.06.2020 г. – 15.08.2020 г. в това число
главници, неустойки и лихва за забава.
С молба от 22.10.2021 г. /след определението на съда по чл. 140 от ГПК/
ищецът заявява, че дължимите суми са заплатени от длъжника след сезиране
на исковия съд. Отправя изявление за отказ от иска, съчетано с претенция за
присъждане и на сторените разноски.
ВРС е уважил искането като е прекратил производството и е присъдил
заявените разходи, отсъждайки същите да бъдат заплатени от ответното
дружество, което инициира процедурата по чл. 248 ал.1 от ГПК.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това дали следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК, т.е. дали ответникът
с поведението си е дал повод за завеждане на иска, предвид основното
твърдение по частната жалба, че плащанията са по договор с № ********* от
24.02.2015 г. и последващите му анекси, докато претенцията се основава на
друг договор с № ******** и ищецът е направил отказ от иска по последния.
Това интерпретиране на фактите от жалбоподателя не може да бъде
споделено, доколкото още в заповедното производство и в последствие в ИМ
ищцовата страна изрично е настояла, че правата произтичат от договор за
потребление на услуги № ********* от 24.02.2015 г., партида ********* и ID
на договора № ********.
Отделно от това, в представените към молбата на А1, с която заявени
права по чл. 233 от ГПК,извлечения от сметка е видно, че плащането е изцяло
в рамките на стойностите по фактурите, издадени по договора, по който се
претендира плащане /на л. 20 – 27 по първоинстанционното дело/, а в
приложение А към фактурите, които също са представени по делото, са
описани такси за същите услуги, активирани по договора от 24.02.2015 г.
Т.е. нито от твърденията, нито от доказателствата по делото следва, че
ответникът е погасил задължения по друг, сключен с мобилния оператор,
договор.
Плащанията времево са извършени след депозиране на ИМ, факт, който
не се оспорва от ответника, поради което и завеждането на иска от ищцовата
страна е било оправдано, а отговорността за разноските резонно е
разпределена в тежест на длъжника «Амигос 72» ЕООД.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Ответната по частната жалба страна не претендира разноски, а на
страната, инициирала настоящото производство, не се следват.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7982/22.11.2021 г. на ВРС по гр.д. №
6872/2021 г., с което е оставена без уважение молба на «Амигос 72» ЕООД,
2
ЕИК *********, гр. Варна, с правно основание чл. 248 ал.1 от ГПК за
изменение на Определение № 6755/27.10.2021 г. по същото дело в частта за
разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3