Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. Перник, 13.03.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Перник, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като
разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело № 454/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с чл. 44 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на
спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.
Образувано е по жалба на Д.В.П., ЕГН
********** от гр. Перник, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 1920з-315/01.12.2022 г., издадена от Началник на Първо
РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.
25, ал. 1 във връзка с чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка „забрана за посещение на спортни мероприятия
в страната и чужбина за срок от една година“.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на процесната заповед, както и че е
издадена при неустановена фактическа обстановка. Излагат се доводи за това, че заповедта за
налагане на ПАМ е издадена в
противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила. Поддържа, че въобще не е извършил описаното
деяние. Моли да се отмени наложената ПАМ като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Б.В., който поддържа жалбата и искането
за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Моли за
присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по жалбата – Началник на 01 РУ
– Перник при ОДМВР Перник, редовно призован, не се явява и не изразява становище по съществото на спора.
Административен съд-Перник, след като се
запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка
относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
На
01.12.2022 г. е съставен АУАН бл. № 118329, в който е описано, че на 26.11.2022
г., около 14:50ч. в гр. Перник, стадион Миньор при провеждане на футболната
среща между ФК "Миньор – Перник" и ПФК "Берое Стара Загора"
от турнира SESAME - купа на България, Д.В.П. се намирал в буферната зона между
сектора за гостуващи фенове и първия сектор със седалки на северната трибуна
като хвърлял предмети /камъни/ в посока към сектора за гостуващи фенове.
Въз основа
на АУАН е издадено НП № 189 от 01.12.2022, с което е наложена глоба в размер на
1000 лева.
На същия ден,
01.12.2022г. е издадена и процесната заповед № 1920з-315/01.12.2022г. на
Началник на Първо РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 22
от ЗАНН във връзка с чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ е
наложена на Д.В.П. – ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в
страната и чужбина за срок от една година.
Като
доказателство по делото са приети: докладна записка УРИ №
1920р-17976/27.11.2022г. на полицейски инспектор в група ООР, 01 РУ – Перник,
сведение от Д.П., сведение от мл.инспектор Й.Ц.Й.. Не е приет като годно
доказателствено средство предоставения по делото на електронен носител
видеозапис от проведеното спортно мероприятие, тъй като не е приобщен по
надлежния ред към преписката чрез съставяне на протокол, подписан от органите
на полицията и технически помощник.
За
изясняване на делото от фактическа страна са изслушани свидетелските показания
на Ч.Г.С., Б.В.М.и Й.Ц.Й..
В
показанията си свидетеля Ч.Г.С.посочва, че е присъствал на футболен мач,
проведен между „Миньор“ Перник и „Берое“ Стара Загора. Между двете агитки имало
буферна зона. По някое време, привърженици на ПФК "Берое" изстреляли
сигнални ракети по посока на сектора с привърженици на клуба - домакин. В отговор на провокацията,
последните станали от местата си и затичали към сектора на гостите, като викали
силно. Агитката била около 50 – 60 човека. Не е видял дали се хвърлят предмети
от агитката на „Миньор“, защото са били много хора и в суматохата не може да
определи какво точно е станало. Не е видял Д.П. да хвърля предмети.
В
показанията си свидетелят Б.В.М.посочва, че е присъствал на футболен мач,
проведен между „Миньор“ Перник и „Берое“ Стара Загора. В средата на второто
полувреме, привърженици на ПФК "Берое" изстреляли сигнални ракети по
посока на сектора с привърженици на
„Миньор“ Перник. Агитката на „Миньор“ тръгнала към публиката на „Берое“,
но полицейските служители ги спрели в буферната зона. Агитката на „Миньор“ била
около 300 човека. Не е видял Д.П. да хвърля предмети към гостуващи, били са на
разстояние около метър един от друг.
Свидетелят Й.Ц.Й.
в показанията си заявява, че в качеството си на младши инспектор към Първо
районно управление при ОДМВР Перник е присъствал на проведената футболна среща
на 26.11.2022г. между отборите на ФК „Миньор“ - Перник и ПФК „Берое“- Стара
Загора. Бил разпределен като охрана на съдийския апарат и затова се намирал на
пистата под агитката на „Миньор“. Конфликтът между агитките възникнал след като
две-три ракети от агитката на гостите полетели и паднали в агитката на
„Миньор“. Много от феновете на „Миньор“ тръгнали по посока другата агитка,
преминали през буферната зона и
започнали да хвърлят каквито предмети намерят, като от другата агитка също
хвърляли предмети. Свидетелят се качил в буферната зона да помага на колегите
си да приберат обратно агитката, като тогава видял и Д.В.П. да хвърля разни
предмети. Разпознал е Д. по физиономия, тъй като са били и друг път заедно по
мачове.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав обосновава
следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна-адресат на оспорения
индивидуален административен акт, в рамките на тридневния преклузивен срок по
чл. 30а, ал. 3 от ЗООРПСМ.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган по чл. 42 от ЗООРПСМ - началника на Първо РУ при ОДМВР
Перник, с оглед местоизвършването на
нарушението.
Същата е издадена в писмена форма и
отговаря на изискванията за форма, установени в чл. 59, ал. 2 от АПК, приложим поради липсата на специални изисквания за форма и
съдържание на административните актове по ЗООРПСМ.
По процесуалната и материална
законосъобразност на акта:
Административното производство по издаване на
оспорената заповед е проведено при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения. В случая
законодателят в чл. 21 от ЗООРППСМ е определил, че противообществена проява
(спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява
престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект
или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното
мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със
спортното мероприятие, изразяваща се в: т. 6 хвърлянето на предмети. Същевременно
в чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРППСМ е посочено, че в срок не по-късно от 24 часа
от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на
МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице
1. издава наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна
административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и
в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10. Обстоятелството, че жалбоподателят се е намирал в буферната зона между сектора за гостуващи фенове и първия сектор със
седалки на северната трибуна не се оспорва и следва категорично на базата на всички събрани по делото доказателства.
Що се отнася до факта извършил ли е Д.П. описаното деяние – хвърляне на предмети,
съдебният състав кредитира
показанията на свидетеля Й.Ц.Й. /автор на сведението и свидетел по АУАН/ като
обективни, достоверни и лишени от заинтересованост. Свидетелят е възприел непосредствено
описаното деяние в заповедта за налагане на ПАМ – хвърляне на предмети, като
потвърждава, че е разпознал Д.П., който познава отпреди това. Показанията на
свидетелите Чавдар Сотиров и Боян Михайлов, се преценяват по см. на чл. 172 ГПК, предвид възможната тяхна заинтересованост, поради обстоятелството, че спрямо
тях също е съставен АУАН и наложена ПАМ за същото деяние. Съдът приема позицията на Д.П. за защитна. В
обясненията си същият признава, че в отговор на провокацията заедно с множество
други фенове на ФК "Миньор" се е насочил към сектора на гостите, но
отрича да е хвърлял предмети. Показанията на свидетелите Сотиров и Михайлов не
подкрепят тезата на жалбоподателя, тъй като двамата посочват, че е имало много
хора, възникнал е хаос, служители на МВР са изблъсквали тълпата назад, хвърляни
са множество предмети, от които са опитвали да се предпазят. Изявленията им, че
не са видели Д.П. да хвърля предмети, не означават, че такова действие не е
извършено от него в момент, в който свидетелите не са имали видимост към него.
Предвид горното съдът приема, че събраните по искане на жалбоподателя гласни
доказателствени средства не разколебават доказателствената стойност на
показанията на свидетеля Й.Ц.Й..
Доколкото нарушението на чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ е доказано безспорно, съдът счита, че определената мярка в
минимално предвидения срок от една година ще въздейства на жалбоподателя в
достатъчна степен без непропорционално да засяга правата му за посещение на
спортни мероприятия. Тъй като мярката е наложена в минималния по закона срок,
то не е нужно да се излагат мотиви за срока. Всеки срок различен от минималния
би налагал такава обосновка.
И на последно място, при извършване на
проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира, че ответникът е съобразил
приложената мярка и с целта на закона - да се осигури безопасността при
провеждане на спортни мероприятия и да се преустановят или предотвратят
административните нарушения, извършвани от посетители на такива мероприятия.
С оглед изложеното следва да се приеме, че
оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган, в
предписаната от закона писмена форма, при правилното приложение на материалния
закон и без да е допуснато съществено процесуално нарушение, поради което
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
В случая не се претендират разноски от
ответната страна, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал.2 АПК, Административен съд – Перник,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.П., ЕГН **********
*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 1920з-315/01.12.2022 г., издадена
от Началник на Първо РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и
чужбина за срок от една година“.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/