Решение по дело №216/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 октомври 2009 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20091200500216
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2009 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

392

10.12.2007 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.10

Година

2007

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

ПЛАМЕН АЛЕКСАНДРОВ ВАСКА ХАЛАЧЕВА

Съд. заседатели:

като разгледа докладвано от

Васка Динкова Халачева

Въззивно частно гражданско дело

номер

20075100500419

по описа за

2007

година

Настоящото производство е с правно основание чл.244,ал.1 от ГПК и се движи по реда на чл.217 от ГПК.

Производството е образувано по частична жалба,по своя характер и частна,депозирана от инж. Хасан Азис ,действуващ в качеството си на Кмет на Община Кърджали,насочена срещу Определение № 328/15.11.2007 г.,пост. по ч.гр.д. № 1210/07 г. описа на Кърджалийския районен съд. Жалбодателят счита първоинстанционното определение в частта му ,с която е отхвърлена молбата на Община Кърджали за издаване на изпълнителен лист до пълния предявен размер от 682.49 лв.,представляващ начислени лихви върху наем,за неправилно. Излага съображения,чес молба с изх. №11-03-1352/15.11.2007 година,с правно основание чл.237, б."в" от ГПК,Община Кърджали поискала от компетентния първоинстанционен съд да издаде изпълнителен лист срещу длъжника Севим Наим Рамадан, с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Стремово, общ. Кърджали, сграда № 58Б,с който същият да бъде осъден да заплати сумата от 624.40 лв., представляваща невнесени наемни вноски за периода 01.11.2006 г. до 30.06.2007 г., както и съответните лихви върху неплатените наемни вноски в размер на 58.09 лв. за същия период,всички дължими,на основание сключения между страните в производството Договор за наем №209-02/15.10.2004 г. Твърди се в жалбата,че към молбата са били представени изискуемите от чл.237, б."в" от ГПК, писмени доказателства,които установявали, че вземането на Община Кърджали е изискуемо и определено по размер. В този аспект жалбодателят счита за необоснован и неправилен изводът на съда, че претенцията за лихва не може да бъде реализирана по заявения ред, след като разпоредбата на чл.237, б."в" от ГПК, изрично посочвала като изпълнително основание “извлечението от сметки”, с каквито се установявали и вземанията на общините. Моли съда да постанови своя съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното определение в обжалваната му част,вместо което осъди длъжника Севим Наим Рамадан да заплати и сумата в размер на 58.09 лв., представляваща начислени лихви върху дължим наем по Договор №209-02/15.10.2004 г. за периода 01.11.2006 г. до 30.06.2007 г.

Въззивната инстанция като прецени представените доказателства по повод изложените в частната жалба,доводи,прие за установено следното:

Частичната въззивна жалба,по своя характер частна,като подадена в срок и от лице ,имащо право на това,е допустима,а същество е и основателна.

С атакуваното в настоящото производство Определение № 328/15.11.2007 г.,пост. по ч. гр. д. № 1210/07 г. , Кърджалийският районен съд е осъдил Севим Наим Рамадан да заплати на Община Кърджали,сумата в размер на 520.33 лв. ,наем за периода от 01.11.2006 г. до 30.06.2007 г. по Договор за наем № 209-02/15.10.2004 г.,както и ДДС върху наемната цена в размер на 104.07 лв.,или общо сумата 624.40 лв.,като е отхвърлил молбата на Община Кърджали за издаване на изпълнителен лист до пълния претендиран размер от 682.49 лв.,представляващи начислени лихви върху наем,като неоснователна.

Представен е по делото Договор № 209-02 от 15.10.2004 г. ,сключен между Община Кърджали и Севим Наим Рамадан ,с предмет –отдаване под наем на помещения –общинска собственост. В същия е предвидено наемната месечна цена за ползуваните под наем на помещения да бъде в размер на 70 лв.,дължим ДДС в размер на 20 % върху тази сума и лихва за забава в размер на 0.05 % на ден върху договорената наемна цена. Представено е предизвестие с изх.№ 24-00-700/23.05.07 г.,връчено на наемателя,от прочита на което се установява,че цитираният договор е прекратен,считано от 13.06.2007 г. Представени са поделото и покани,изходящи от Община Кърджали с №№94-00-1951/27.12.06 г. и 94-00-428/28.03.07 г.,с които бившият наемател е известен за дължимите от него суми по договора. От приложеното извлечение от сметки на Община Кърджали се установява,че бившият наемател С.Рамадан дължи по така прекратения договор наем в размер на 520.33 лв.,дължим върху същия ДДС в размер на 104.07 лв. и лихви за забава в размер на 58.09 лв. или общо дължимата сума е в размер на 682.49 лв.

За да постанови своето определение,с което направеното с правно основание чл.237,б.”в” от ГПК,искане, е уважено в размера от 624.40 лв. ,или това е сумата от дължимия наем в размер на 520.33 лв. и дължимия ДДС в размер на 104.07 лв.,Районният съд е приел,че на извлечението от сметки законът не е предал изпълнителна сила по отношение удостоверяваните в него задължения за лихва за забава. Настоящата инстанция не споделя този извод. Разпоредбата на б.”в” на чл.237 от ГПК е категорична ,че документите и извлеченията от сметките,с които се установяват вземания на общините,ако задължението не е платено,съставляват извънсъдебно изпълнително основÓние. Цитираната разпоредба не прави изключения за отделните пера в тези сметки. Разпоредбата на чл.243 от ГПК,пък предписва,че преценката за изпълнителната сила на извънсъдебното изпълнително основание се извършва въз основа на редовността на приложените доказателства и извлечения от сметки само от външна страна. Първоинстанционният съд е направил такава положителна преценка,постановявайки положителен съдебен акт,макар и частичен. В този смисъл необоснован е извода на първоинстанционния съд,мотивирал го да откаже изпълнителна сила на част от тази сметка ,след като от външна страна е приел,че това извлечение от сметки и останалите документи са изрядни. В този смисъл възниква въпроса кое е дало право на решаващия съд да подложи на съмнение приложените доказателствата и извлечението от сметки с оглед на тяхното съдържание,респ. с оглед на тяхната вътрешна страна. Разпоредбата на цитирания чл.243 от ГПК, определено не дава такова право.

Като е направил извод ,противен на изложения,първоинстанционният съд е постановил порочен в обжалваната му част съдебен акт,който следва да бъде отменен в настоящото производство,а искането в тази му част следва да бъде решено по същество.

Водим от горното ,и на основание чл.217,ал.2 и ал.4 от ГПК,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 328/15.11.2007 г.,постановено по ч.гр.д. № 1210/07 г. описа на Кърджалийския районен съд,в частта му, с която е отхвърлена молбата на Община Кърджали за издаване на изпълнителен лист до пълния претендиран размер от 682.49 лв.,или за сумата 58.09 лв.,представляваща начислени лихви върху дължимия наем,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Севим Наим Рамадан, с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Стремово, общ. Кърджали, сграда № 58Б,за заплати на Община Кърджали,сумата в размер на 58.09 лв.,съставляваща лихви за забава върху дължимия наем в размер на 520.33 лв. за периода 01.11.2006 г. до 30.06.2007 г. по Договор за наем № 209-02/15.10.2004 г.

ОСЪЖДА Севим Наим Рамадан, с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Стремово, общ. Кърджали, сграда № 58Б,за заплати по сметка на Кържалийския окръжен съд ,допълнителна държавна такса в размер на 6.20 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.