№ 70
гр. Елин Пелин, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Р. Г.
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Г. Административно наказателно
дело № 20241820200042 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Б. Ц. П., ЕГН **********, с адрес: с. ........., местност „.........” №
8, вх. А, ет. 3, ап. 15, срещу наказателно постановление № 23-0262-000340/ 20.10.2023 г. на
началника група в ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което му е наложено административно
наказание глоба от 2000 лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на
застраховането /КЗ/ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление,
като се иска отмяната му.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва
наказателното постановление.
Наказващият орган не изразява становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 26.09.2023 г. свидетелите Г. Н. В. и В. Г. В.ски, служители на РУ Елин Пелин, спрели за
проверка автомобил управляван от жалбоподателя Б. Ц. П.. След справка чрез таблет в АИС-
ПП се установило, че за автомобила няма данни за платена гражданска отговорност за
автомобилистите.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
1
(АУАН) на 26.09.2023 г. (бланков номер серия АД 113299) от Г. Н. В., полицейски
инспектор в РУ Елин Пелин, за това, че на 26.09.2023 г. около 14.30 часа в гр. Елин Пелин
бул. София в посока на движение от ул. ...... към ул. ......... управлява личния си лек
автомобил ......... с рег. номер ........, собственост на фирма „..........“ ЕООД с БУЛСТАТ ..........,
като след направена справка в АИС-ПП се установило, че горепосоченото лице в качеството
му на управител на фирма „..........“ ЕООД няма сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валиден към датата и часа на
извършената проверка, с което е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Актът е бил подписан от
актосъставителя Г. Н. В., свидетеля при установяване на нарушението В. Г. В.ски, както и от
жалбоподателя Б. Ц. П., като последният получил препис от него и не е написал възражения
в АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени възражения.
Представена е застрахователна полица от 26.09.2023 г. с час на издаване 14.58 ч., че е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил с рег. номер ........ с
период на валидност от 16.00 ч. на 26.09.2023 г. до 23.59 ч. на 25.09.2024 г.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 23-
0262-000340/ 20.10.2023 г. на началника група в ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което му
е наложено административно наказание глоба от 2000 лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 2
вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането КЗ/ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, за
това, че на 26.09.2023 г. около 14.30 часа в гр. Елин Пелин бул. София в посока на
движение от ул. ...... към ул. ......... управлява личния си лек автомобил ......... с рег. номер
........, собственост на фирма „..........“ ЕООД с БУЛСТАТ .........., като след направена справка
в АИС-ПП се установило, че горепосоченото лице в качеството му на управител на фирма
„..........“ ЕООД няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, валиден към датата и часа на извършената проверка, като
е извършил: едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, не е сключило
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Установява се от писмена справка от 05.12.2018 г. на Гаранционен фонд, че за лек
автомобил с рег. номер ......... има данни за сключена застраховка „Гражданска отговорност”
с периоди на валидност: от 19.11 ч. на 10.01.2013 г. до 23.59 ч. на 09.01.2014 г. без
отбелязване да е прекратена или анулирана; от 17.21 ч. на 09.01.2014 г. до 23.59 ч. на
09.01.2015 г. без отбелязване да е прекратена или анулирана; от 14.15 ч. на 25.01.2015 г. до
23.59 ч. на 25.01.2016 г. без отбелязване да е прекратена или анулирана; от 11.43 ч. на
01.02.2016 г. до 23.59 ч. на 31.01.2017 г. без отбелязване да е прекратена или анулирана; от
11.58 ч. на 30.03.2017 г. до 23.59 ч. на 29.03.2018 г. без отбелязване да е прекратена или
анулирана; от 15.00 ч. на 09.04.2018 г. до 23.59 ч. на 08.04.2019 г. без отбелязване да е
прекратена или анулирана.
Представена е заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Горната фактическа обстановка се установява от посочените писмени доказателства, както и
2
събраните гласни доказателства в съдебно заседание чрез разпита на свидетелите Г. Н. В. и
В. Г. В.ски, чиито показания съдът кредитира като непротиворечиви, логични и
последователни.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 12.01.2024 г. и е
обжалвано на 22.01.2024 г.
АУАН е съставен от оправомощено лице в присъствието само на един свидетел. По
настоящето дело в акта е вписан един свидетел В. Г. В.ски – при установяване на
нарушението, който беше разпитан устно и непосредствено пред съда и чийто показания
съответстват на останалата събрана по делото доказателствена съвкупност. АУАН е
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен за това, че при
извършване на проверката жалбоподателят управлява лек автомобил, за който няма сключен
договор за задължителна застраховка на гражданската отговорност, като е посочена правна
квалификация по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗАНН.
Наказващият орган е променил описанието на извършеното нарушение, като е посочил, че
не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за управляваното от него МПС към датата и часа на проверката, като е
извършил: едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, не е сключило
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съдът намира, че при издаване на АУАН са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, доколкото фактическото описание на
административното нарушение не съответства на посочената за нарушена законова
разпоредба. Посочената неяснота несъмнено се отразява на правото на защита на
нарушителя, който следва да разбере какво именно е нарушението, което е извършил, което
изискване е елемент от правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ.
Застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е една от задължителните
застраховки, които българското застрахователно право предвижда – чл. 461, т. 1 КЗ.
Същевременно разпоредбата на чл. 483, ал. 1 КЗ посочва субектите, които имат това
законово задължение, т. е. тези, които трябва да сключат такава застраховка, а именно: на
първо място, всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р
България и не е било спряно от движение (т. 1 на чл. 483, ал. 1 от КЗ), и на следващо място –
всяко лице, което управлява МПС при влизане на територията на РБ, когато няма валидна за
територията на страната застраховка (чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ). Съответно, със санкционните
3
разпоредби на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ законодателят е предвидил налагането на
административни наказания за липсата на сключена застраховка ГО, както по отношение на
собственика на автомобила, така и по отношение на лицето, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“. Законът не предвижда
санкция за собственик на МПС, който управлява собственото си превозно средство, за което
няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Предвидено е задължение за
собственика на съответното МПС да сключи такава застраховка съобразно разпоредбата на
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и съответно санкции за неизпълнение на това задължение съобразно
разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 или т. 2 КЗ. При нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
което е вменено на жалбоподателя, „управлението“ не е част от изпълнителното деяние.
Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е различно от нарушението по чл. 638, ал. 4 КЗ, като
първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ от момента на придобиване и
регистриране на МПС или от изтичане валидността на предходната полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и не предполага управление на МПС.
Управлението (на път, отворен за обществено ползване) на МПС, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, е необходимо само за съставомерността по чл. 638, ал. 4 КЗ, каквото на
жалбоподателя не е вменено при образуването на административно наказателното
производство. В конкретния случай има нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като
собственикът на процесното МПС не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за
същото, но това нарушение не е извършено на 26.09.2023 г. (която дата е отразена в АУАН
и НП като дата на нарушението), а на датата, на която е възникнало това задължение
(изтичане на срока на валидност на предходно сключена такава застраховка) и която дата в
настоящия случай не е установена. При тези обстоятелства съдът е в обективна
невъзможност да осъществи правомощията си по чл. 63, ал. 7 ЗАНН и да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, тъй като не е установено на коя дата
собственикът осъществил състава на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
На следващо място в НП не е обсъдена възможността за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват
се включва проверката за законосъобразност по чл. 28 ЗАНН. В този смисъл е ТР №
1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните
случаи при административните нарушения, както и при определяне на маловажните случаи
при административни нарушения по КЗ следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11
ЗАНН и чл. 93, т. 9 НК. Легалното определение на „маловажен случай” по чл. 93, т. 9 НК
предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съдът счита, че при преценка дали
се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност
на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
4
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В
случая нарушението е формално, като не е необходимо настъпване на вредни последици, но
законодателят не е изключил по никакъв начин възможността да бъде прилаган този
институт по отношение на формалните нарушения. Обществената важност на регулираните
от КЗ обществени отношения не може да игнорира задължението на наказващия орган за
индивидуална преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на
конкретното действие и на конкретния извършител. Следва да се отбележи, че наказващият
орган не изследвал и установил кога жалбоподателят е възникнало задължение да сключи
застраховка гражданска отговорност, респ. за датата на придобиване и регистриране на
МПС или от изтичане валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Жалбоподателят незабавно след констатиране на
нарушението е отстранил същото, като е сключил на 26.09.2023 г. нов застрахователен
договор. При така установените обстоятелства и наличието на множество смекчаващи
обстоятелства (нарушението е извършено за първи път; не са настъпили вредни последици и
е сключена нова застраховка в същият ден), деянието разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Санкцията, дори в минималния си размер, явно не съответства на извършеното нарушение и
се явява несъразмерно тежка за нарушителя. Налице са били всички предпоставки за
прилагането на чл. 28 ЗАНН и като не е приложил тази разпоредба, наказващият орган е
издал наказателното постановление в противоречие със закона, което е съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на обжалваното НП.
С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 23-0262-000340/ 20.10.2023 г. на началника група в ОДМВР София, РУ Елин
Пелин.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5