РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Пловдив, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20255001000414 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ против
Решение № 67/ 06.03.2025 г. по т. д. № 12/ 2024 г. на ОС – Стара Загора в
частта, в която е осъден да заплати на Г. Н. П. обезщетение за неимуществени
вреди над сумата от 30 000 лв., произтичащи от ПТП на 02.07.2022 г.
В жалбата се прави оплакване за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, като се поддържа с подробно развити доводи, че пострадалият има равен
принос за настъпване на вредите. Предвид изложеното се иска да се отмени
решението в обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което
предявеният иск се отхвърли над обжалваната му част.
Въззиваемият Г. Н. П. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба.
С Определение № 334/ 02.05.2025 г., постановено по реда на чл. 248
ГПК, Старозагорският окръжен съд е допълнил Решение № 67/ 06.03.2025 г.,
като е осъдил Г. Н. П. да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ разноски по
делото в размер на 2765 лв. съобразно отхвърлената част на иска.
1
Недоволен от така постановеното определение в частта, в която
претенцията за разноски на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ е уважена над сумата
от 650 лв. е останал ищецът Г. Н. П., който чрез пълномощника си го обжалва
с оплакване, че в кориците на делото не се съдържат доказателства за плащане
на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 8 460 лв., с оглед на
което иска да се отмени в тази част и да се отхвърли искането за разноски над
сумата от 650 лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ЗАД „ОЗК -
Застраховане“, с който се оспорва частната жалба и се представя извлечение
от банкова сметка на Н. Х. Ш..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Г. Н. П. е предявил против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ иск по чл. 432, ал.
1 КЗ за сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди
от настъпило на 02.07.2022 г. ПТП.
Решението в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е
уважен над сумата от 30 000 лв. е влязло в сила поради необжалването му от
ответника.
Оплакванията във въззивната жалба касаят единствено отхвърленото от
окръжния съд възражение за съпричиняване, което е в две насоки: поради
движение с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП и движение
в лявата пътна лента в нарушение на чл. 80а, ал. 1, т. 2 ЗДП. В жалбата се
излагат доводи само по отношение на възражението за съпричиняване поради
движение с несъобразена скорост, което предвид разпоредбата на чл. 269, изр.
2 ГПК определя обема на въззивната проверка.
Разглеждането на посоченото възражение налага да се изясни механизма
на настъпване на процесното ПТП. По делото не е спорно, че на 02.07.2022 г.
около 12. 25 ч. в гр. Стара Загора по бул. „Цар Симеон Велики“ в посока от
2
изток на запад се движил л. а. „Фолксваген Кади“ с peг. №********,
управляван от Ж.И.. В същото време в посока от запад на изток се движило
индивидуално електрическо превозно средство „VESTT 11”, управлявано от
ищеца Г. П.. На кръстовището с ул. „Стефан Караджа“ водачът на л. а.
„Фолксваген Кади“ предприел маневра „завиване в обратна посока“, като
преди да навлезе в пътната лента, предназначена за насрещното движение,
спрял, след което е потеглил с равноускорително движение. Водачът на
електрическата тротинетка възприел опасността и променил направлението на
движение надясно, но въпреки това настъпил удар между тях.
Според приетата повторна автотехническа експертиза към момента на
удара лекият автомобил се е движел със скорост от 13.46 км/ч., а
електрическата тротинетка със скорост от 23. 87 км/ ч., чиято опасна зона за
спиране е 15. 93 м. От момента, в който лекият автомобил е предприел
маневрата, пострадалият е бил на разстояние от 12. 40 м. до мястото на удара.
При така установените факти настоящият състав намира релевираното
оплакване за неоснователно. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДП задължава
водачите на моторни превозни средства при избиране скоростта на движение
да се съобразяват с редица обстоятелства, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Следващото изречение задължава
водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Според практиката на ВКС (Решение №
205 от 7.05.2025 г. на ВКС по к. н. д. № 205/2025 г. и др.) „предвидимо
препятствие“ е всяко обстоятелство или обект на пътя или в близост до него,
което разумният и внимателен водач е могъл и е бил длъжен да предвиди при
конкретните условия на движение, като предприеме адекватни мерки за
избягване на ПТП. Приема се още, че дали дадено препятствие е предвидимо
се съобразява с обективната възможност за предвиждане от водача, като се
преценява дали при съществуващите пътни, атмосферни и други условия е
било възможно водачът да забележи и осъзнае наличието на препятствие.
По настоящето дело се установява, че пострадалият Г. П. е управлявал
електрическата тротинетка със скорост от 23. 87 км/ ч. (24. 44 км/ ч. според
първоначалното заключение), опасната зона за спиране при която е 15. 93 м.
Посочената скорост е съобразена с пътните условия – преминаване през
кръстовище и пешеходни пътеки - и е в рамките на максимално допустимата
3
по чл. 80а, ал. 2, т. 4 ЗДП - ДВ бр. 60/ 2020 г.) от 25 км/ ч. Установява се също
така, че пострадалият не е имал обективната възможност да предотврати
произшествието, тъй като опасната зона за спиране на електрическата
тротинетка от 15. 93 м. е по - голяма от разстоянието от мястото, в което се е
намирал при започване на маневрата от страна на лекия автомобил, до
мястото на удара - 12. 40 м. Задължението на водачите на моторни превозни
средства по чл. 20, ал. 2 ЗДП да намалят скоростта или да спрат се поражда
само при възникване на опасност за движението, а в случая опасността е
възникнала с предприемането на маневрата „завой в обратна посока“ от страна
на лекия автомобил. Престоят на лекия автомобил на кръстовището преди да
предприеме посочената маневра не съставлява опасност за насрещно
движещите се превозни средства, поради което пострадалият не е бил длъжен
да съобрази скоростта си с евентуално негово внезапно навлизане в лентата му
за движение. Пострадалият се е движел с допустима и съобразена с пътната
обстановка скорост и от него не може да се изисква да съобразява скоростта си
с евентуални неправомерни действия на останалите участници в движението
като това на прекия причинител на вредата, който е предприел маневра „завой
в обратна насока“, без да даде предимство на насрещно движещите се
превозни средства. Внезапните и непровокирани опасни маневри на другите
участници в движението като това на делинквента нямат характера на
„предвидимо обстоятелство“ по чл. 20, ал. 2 ЗДП, с което водачите на моторни
превозни са длъжни да се съобразяват. По изложените съображения
настоящият състав намира, че вина за настъпване на процесното
произшествие има единствено водачът на лекия автомобил, поради което не е
налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обуславяща намаляване на присъденото
обезщетение. Като е достигнал до този извод, окръжният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди в обжалваната част,
в която искът е уважен над 30 000 лв.
По частната жалба срещу Определение № 334/ 02.05.2025 г:
Основното оплакване в частната жалба е, че окръжният съд е присъдил
разноски на ответника без в кориците на делото да са налице доказателства за
заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Настоящата инстанция
намира същото за основателно. Според практиката на ВКС (Определение №
4
42 от 19.02.2020 г. по т. д. № 2464/2018 г. на ВКС, I т. о., Определение № 157
от 05.07.2018 г. по гр. д. № 4575/2017 г. на ВКС, I г. о) производството по чл.
248 ГПК по допълване или изменение на решение (определение) в частта му за
разноските предпоставя, че искане за присъждането им и доказателства за
извършването и техния размер е било своевременно направено, но с
решението (или определението), слагащо край на делото, съответната съдебна
инстанция е пропуснала или се е произнесла по него в отклонение от
искането, доказателствата към него и изхода на спора. Производството по чл.
248 ГПК е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда
пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските, а не
пропуските на страните. В случая окръжния съд е присъдил на ответната
страна разноски за адвокат съразмерно на отхвърлената част от иска без по
делото да са представени писмени доказателства за извършването им съгласно
т. 1 от ТР от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Доказателства в тази насока (извлечение от банковата сметка на адв. Н. Х. Ш.
в „ЦКБ“ АД) са представени едва с отговора на частната жалба, което е
недопустимо. При това положение претенцията за разноски се явява
основателна само за сумата от 650 лв., представляваща част от направените
разноски за вещи лица общо в размер на 2 600 лв., съразмерна на
отхвърлената част на иска. Изложеното налага обжалваното определение да се
отмени в частта, в която претенцията за разноски е уважена над сумата от 650
лв., вместо което се постанови ново, с което същата се отхвърли над този
размер. Определението в частта, в която претенцията разноски е уважена до
сумата от 650 лв., е влязло в сила.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и с оглед обема на
положения труд и фактическата и правна сложност на спора във въззивната
инстанция жалбоподателят ЗАД „ОЗК - Застраховане“ следва да заплати на
адв. М. З. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв. за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца
Г. Н. П. във въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67/ 06.03.2025 г. по т. д. № 12/ 2024 г. на
ОС – Стара Загора в обжалваната част.
ОТМЕНЯ Определение № 334/ 02.05.2025 г. по т. д. № 12/ 2024 г. на ОС
– Стара Загора в частта, в която претенцията за разноски на ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ е уважена над сумата от 650 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ за присъждане
на разноски за първоинстанционното производство над сумата от 650 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ да
заплати на адв. М. И. З. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство на Г. Н. П. в производството пред АС –
Пловдив в размер на 1000 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6