Р Е Ш Е Н И Е
№ 1269
град Пловдив, 11.06.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 1284 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба на Н.П.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез
пълномощник – адв. И.С., срещу Решение
№2153-15-94/02.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № РП-4-15-00485658/14.11.2018г. на Ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив. В жалбата се сочи, че решението
е несъобразено с материалния закон и обстоятелства относно отказа от наследство
на жалбоподателя. Иска се отмяна на атакуваните административни актове.
В
съдебно заседание - Н.П.П., чрез адв. И.С. поддържа
жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки.
Ответникът по
жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез
юрисконсулт П. моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди
решението на директора като законосъобразно, постановено при изяснена
фактическа обстановка. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, представя писмени бележки.
Административен съд -
Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и
взе предвид доводите на страните, намира жалбата за допустима, а по същество за основателна, поради
следното:
По отношение на Н.П.П.
/наследник на П.П.П./,
на основание чл.114, ал.4 от КСО, е
издадено Разпореждане № РС-4-15-00377009
от 14.02.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив /л.21/, съдържащо разпореждането
жалбоподателят като наследник на П.П.П., да
възстанови сумата от 3757,80лв. представляваща неоснователно „получена“ пенсия
за ОСВ за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г. във връзка с наложен запор
по изпълнително дело № 20128240401276 по описа на ЧСИ К.П., рег.№ 824, Район на
действие Окръжен съд Пловдив.
Разпореждане РП-4-15-00485658 от 14.11.2018 г. /л.85/ на
Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при
ТП на НОИ - Пловдив съдържа властническо волеизявление да се извърши прихващане
с изискуемото вземане на жалбоподателя за сумата в размер на 307,28 лв. – парично обезщетение за безработица по
чл.54б от КСО.
П.П.П. е починал на
18.03.2015 г. и е оставил шестима пълнолетни наследници, видно от Удостоверение
за наследници, изх. № 3300-24 от 05.01.2018 г./л.161/
От приложените
по делото доказателства е видно, че жалбоподателят Н.П.П., съгласно Удостоверение
от 09.03.2017 г., издадено от Районен съд – Пловдив, е направил отказ от наследство
по ЧГД № 3499/2017 г., като съдът с Определение № 2261 от 09.03.2017 г., е
вписал същия в особената книга за отричане от наследство под № 151/2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 от Закона за
наследството /ЗН/, наследството се придобива с приемането му, което произвежда
действие от откриването на наследството. От страна на Н.П.П.
не е имало извършено приемане на наследство, а напротив жалбоподателят е
направил изричен отказ от същото по надлежния ред на чл. 52 от ЗН, препращащ
към чл. 49, ал.1 от ЗН с писмено заявление до районния съдия, в района на който
е открито наследството, като отказът е вписан в особената за това книга.
В мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение № 148 от
10.12.1986 г., ОСГК на ВС е посочено, че както приемането и неприемането на
наследството произвеждат действия от откриване на наследството, така и отказът
от наследство произвежда действие от същия момент, което означава, че отреклият
се от наследство не е придобивал правата, включени в наследството, а също така,
че той не отговаря за задълженията на наследодателя, т.е. не е бил наследник.
Отказалият се от наследство в нито един момент след
откриването му не е имал право върху него. Допълнително следва да се посочи, че
по своята същност отказът от наследство е едностранно волеизявление на лице,
притежаващо качеството наследник, с което то губи облагите и се освобождава от
тежестите, с които е обременена една наследствена маса.
Следователно след като Н.П. е загубил качеството
„наследник“ след направения от него отказ, няма как да бъде приложена
разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО, според която сумите, изплатени
неправомерно след смъртта на починалото лице, се събират солидарно от
наследниците.
Отказът от наследство е направен и вписан в книгите
преди постановяването на Решение №2153-15-94/02.04.2019г. на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив и Разпореждане № РП-4-15-00485658/14.11.2018г. на Ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив.
При посочения изход на
спора, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството, а те
се констатираха в размер на 150 лв. – възнаграждение за един адвокат.
Предвид горното Пловдивският
административен съд, II отделение, десети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-15-94/02.04.2019г. на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив и потвърдено с него Разпореждане № РП-4-15-00485658 от 14.11.2018г. на Ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Пловдив, да заплати на Н.П.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 150 лева, за направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/