Решение по КНАХД №575/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Началник Районно управление – Кнежа при ОД на МВР – Плевен старши инспектор К. Д., чрез главен юрисконсулт Г. К. срещу решение № 20 от 23.05.2025 г., постановено по АНД № 284/2024 г. на Районен съд – гр. Кнежа.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин, правилно е определена санкционната норма, конкретизирано е мястото на извършване на нарушението и К. е присъствал при съставянето на акта, който му е бил съответно предявен. Счита се, че не представлява процесуален порок непосочването на конкретното предложение от чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, което е било нарушено, тъй като нарушената разпоредба е посочена с езика на закона, по начина, по който е била формулирана от законодателя. Навеждат се доводи, че е неправилно тълкуването на въззивния съд по отношение на Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, тъй като в цитирания в решението текст на чл. 75, ал.1 от Наредбата има изрично уточнение, че право да не спазват забраната имат пътните превозни средства, които обслужват по утвърден график обекти в сигнализираните пътни участъци, но по делото няма приложени доказателства, с изготвения „утвърден“ график да е била запозната Община Кнежа или РУ- Кнежа, или съшият да е изготвен, за да послужи в процедура по издаване на пропуск по чл. 23, ал. 9 от Наредба № 9 на Община Кнежа.

Излага доводи, че неправилно е и тълкуването на разпоредбата на чл. 23, ал. 9 от Наредба № 9 на Общински съвет Кнежа за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, тъй като съгласно конкретния текст собствениците на имоти, находящи се на [улица], заключваща се между [улица]и [улица]имат право на безплатни пропуски за ЦГЧ, за личните си автомобили, а не че могат да преминават, спират, товарят и разтоварват, без наличието на пропуск изобщо. Счита се, че при постановяване на решението въззивния съд е възприел единствено защитната теза на К., без да обсъди събраните писмени доказателства и показания на свидетелите Д. П. М., Х. Д. Р. и С. С. С.. Счита се, че в решението не са обсъдени и представените от ответника записи от боди камери на полицейските служители, установили нарушението, а от същите ясно се вижда, че през цялото време на проверката товарният автомобил е в покой (паркиран), без водач наоколо, не се извършва товаро-разтоварителна дейност и въпреки, че в този тип производства административно-наказващия орган има доказателствената тежест, това не освобождава решаващия съд от задължението за служебно изследване на обстоятелствата по делото с цел разкриване на обективната истина. В тази връзка се сочи, че не е изискана справка за максималната допустима маса на товарния автомобил. Към касационната жалба прилага справка, от която е видно, че процесното МПС е с допустима максимална маса - 3500 кг., което безспорно надвишава изключението в чл. 94, ал.3 от ЗДвП. Излагат се доводи, че при тълкуването на изр. второ на посочената като нарушена норма, води до извода, че по смисъла на този законов текст, паркиране на МПС е допустимо единствено и само при наличие на всички предпоставки, посочени в чл. 94, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП, а именно - масата на МПС да не надвишава 2,5 т., мястото изрично да е определено за паркиране и при спазване на определеното отстояние, с цел осигуряване безпрепятственото преминаване на пешеходци. Сочи се практика на Административен съд – Плевен в тази насока. Иска се отмяна на решението, а по същество – да бъде потвърдено НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Ответникът – Р. М. К., е подал писмен отговор на касационната жалба чрез адв. С. Ш. от Адвокатска колегия – Плевен, в който счита жалбата за неоснователна. Оспорва се възражението на жалбоподателя, че е неправилно тълкуването на Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, във връзка с изготвянето на утвърден график за преминаване през пешеходна зона и евентуално запознаване на органите на РУ-Кнежа и Община - Кнежа с него. По това възражение се твърди, че заповедта за утвърждаване на график изцяло е изготвена в изпълнение на разпоредбите на чл. 75, ал. 1 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, като в чл. 75, ал. 1 от същата е разпоредено, че въведените с пътни знаци В2 и В3 забрани не се отнасят за пътните превозни средства, които са собственост на лица, живеещи в зоната, за която е въведена забраната, както и за пътните превозни средства, които обслужват по утвърден график обекти в сигнализираните пътни участъци. Посочва се, че в Наредбата не е предвидено задължение за правоимащите граждани да се снабдяват със съответни разрешителни, стикери и др., за да ползват правата си по чл. 75, ал. 1. Излагат се доводи, че К. дори и да не притежава съответно разрешение от Кмета на Община - Кнежа, може да се ползва от привилегията, която му дава разпоредбата на чл. 75, ал. 1, тъй като при възникване на противоречие или колизии между нормативните документи, приоритетно се прилага онзи от тях, който е с по-висок ранг в йерархията и в случая Наредбата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията се явява нормативен акт от по-висок ранг. Посочва се, че с оглед обстоятелството, че К. е собственик на имот в ЦГЧ, съгласно разпоредбата на общинската Наредба № 9, автомобилите му имат право да бъдат пропускани в зона обявена за „пешеходна“, без да нарушава разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Твърди се, че липсва заповед за изготвяне на пропуск, съгласно текста на чл. 23, ал. 1, II, т. 9 от Наредба № 9 към датата на извършване на т. нар. „нарушение“ поради което нормата  действа и се прилага ,,exs lege“. Сочи се, че от разпита на свидетелите, всички до един служители на РУ на МВР-Кнежа, непротиворечиво се установява, че МПС е било спряно върху пътното платно /пешеходна зона/ в дясно по посока на движението, без да застрашава пешеходците и да създала предпоставки за ПТП, като по отношение на твърдението, че МПС е с максимална маса от 3500 кг., се обръща внимание, че пешеходната зона в гр. Кнежа не е тротоар, като успоредно на нея има изградени два тротоара, но автомобилът на Р. К. е бил спрян именно върху пътното платно, а не върху тротоарите. Претендира се присъждане на адвокатски хонорар в минимален размер за настоящата съдебна инстанция. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.

В съдебно заседание касаторът – Началник РУ в ОД на МВР – Плевен, Районно управление - Кнежа, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв. Ш., който оспорва касационната жалба и подробно развива доводите в жалбата.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че следва да бъде уважена касационната жалба и да бъде отменено решението на Районен съд – Кнежа като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не е допуснато соченото в съдебния акт нарушение на материалните и процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото на защита и издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Районен съд – Кнежа е отменил НП № 24-0285-000659/18.10.2024 г., издадено от началник РУ на ОД на МВР – Плевен, РУ – Кнежа, с което на основание чл. 178Е от ЗДвП на Р. М. К. [ЕГН] от гр. Кнежа му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, затова че на 22.08.2024 г. в 10:22 часа като водач на автомобил „Рено Мастер“ с рег. № [рег. номер] в гр. Кнежа на [улица], обозначена като пешеходна зона е паркирал товарен автомобил.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона и на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК, мотивите на РС се споделят от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

РС е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП са били извършени съществени процесуални нарушения от актосъставителя и административно-наказващия орган на ЗАНН, които нарушават правото на защита на К., тъй като съгл.чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е следвало да се установи, дали К. е водач и собственик или само собственик на съответното МПС, дали има собствени имоти или ползва такива в пешеходната зона на гр. Кнежа в които извършва стопанска дейност или пребивава и ги ползва по някакъв начин, както и дали като физическо лице или като Едноличен търговец е собственик на съответното МПС към съответната дата, за да може по безспорен начин да се определи и индивидуализира нарушителя, с оглед съответното му санкциониране или предупреждение за санкциониране, ако са налице основания за последното.

Според касационната инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения от актосъставителя и административно-наказващия орган, които са нарушили правото на защита на ответника по касация, тъй както в АУАН, така и в НП липсва описание на точно място на извършване на нарушението /посочена е само улицата, без посочен номер/, не става ясно в какво качество е санкциониран К.- веднъж е посочен като водач на лек автомобил, а след това като собственик, липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

От АУАН и НП не става ясно, какво конкретно нарушение е извършил К., като е посочено, че е нарушил чл. 94, ал.3 от ЗДвП, без да се посочи какво точно нарушение е извършил, а чл. 94, ал.3 от ЗДвП предвижда, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, като се допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Кнежа за валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и правилно като краен резултат, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

От адв. С. Ш., представляващ ответника по касация, своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в минимален размер, като следва да му бъде присъдено такова на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в размер на 400 лева.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 23.05.2025 г., постановено по АНД № 284/2024 г. на Районен съд – гр. Кнежа.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Плевен да заплати на адв. С. Т. Ш. от АК- Плевен, л. №********** адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.