№ 2069
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100500112 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Г. З. С. (подадена чрез особен представител
– адв. К. Ж.-М.) срещу решение № 19793/04.11.2024 г. по гр.д. № 60708/2023 г. по
описа на СРС, 156 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както
следва: 2538,61 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия,
доставена в имот, намиращ се в гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва от
22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 429,15 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 01.11.2022 г. върху главницата за
топлинна енергия; 43,65 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 01.12.2022 г. по ч.гр.д. № 63561/2022 г. по описа на СРС,
156 състав.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че не е
1
собственик на целия имот, поради което не дължи заплащане на пълния размер на
претендираната сума за топлинна енергия. Оспорва обстоятелството да е изпаднал в
забава, поради което счита, че не дължи мораторна лихва. Ето защо, моли решението в
обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските.
Третото лице помагач – „Далсия“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Г. З. С. дължи в полза на ищеца сумите, както следва: 2681,93 лв. –
главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. „******* надпартерен апартамент, аб.
№ *******, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до погасяването; сумата в
размер на 453,38 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от
16.10.2020 г. до 01.11.2022 г.; 43,65 лв. - главница за дялово разпределение за периода
от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.; 9,63 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 01.11.2022 г.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът Г.
З. С. дължи сумите, както следва: 2538,61 лв., представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия, доставена в имот, намиращ се в гр. София, ул.
„*******, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 429,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до
01.11.2022 г. върху главницата за топлинна енергия; 43,65 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В останалата част исковете са отхвърлени.
Решението е обжалвано от особения представител на ответника в частта, с която
исковете са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно
в обжалваната част
2
Видно от представения по делото нотариален акт № 164/10.07.1984 г. по н.д. №
2703/1984 г., ответницата е придобила собствеността по отношение на 1/2 идеална част
от процесния имот.
Съгласно представената към исковата молба-декларация, подадена от Г. З. С.,
същата е изразила желание да бъде открита партида за предоставяне на топлинна
услуга от страна на „Топлофикация София” ЕАД за процесния имот, намиращ се в гр.
София, ул. „******* надпартерен апартамент. В резултат на посоченото,
„Топлофикация София” ЕАД е открило партида за ползваната топлинна услуга в
имота от страна на Г. З. С., като последната е посочена като клиент за процесния
абонатен номер в документите, изготвени във връзка с отчитането на топлинна услуга,
представени от третото лице.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна услуга с топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например - с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Следователно,
установява се по делото, че потребител на топлинна услуга в имота се явява само
ответникът Г. З. С., въпреки че същата е собственик на 1/2 идеална част от имота, а не
на целия, доколкото последната се явява ползвател на целия имот, поискал е
откриването на партида на нейно име за отчитане и заплащане на ползваната услуга, в
резултат на което дружеството-ответник по въззивната част, е открило такава.
На следващо място, съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД,
действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. С оглед общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за
заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на
срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД),
като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за
съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация
София” ЕАД). Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от
който потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен
срок от издаването на всяка от двете общи фактури. Следователно, неоснователно е
възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение изпълнението на
задължението да заплащането цената за потребена топлинна енергия.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за
„Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за
осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от
3
действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД,
потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания
от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответниците, поради което претенцията за заплащането е установена в
своето основание. Размерът на претендираната цена за дялово разпределение не е
спорен между страните, поради което искът за главница за услугата „дялово
разпределение“ е уважен правилно от районния съд.
Във връзка с изложеното се налага извод, че решението на СРС е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззиваемото дружество следва да бъде
присъдена сумата в размер на 500 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение и
депозит за особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19793/04.11.2024 г. по гр.д. № 60708/2023 г. по
описа на СРС, 156 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД, че Г. З. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2538,61
лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена в имот,
намиращ се в гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 429,15 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 16.10.2020 г. до 01.11.2022 г. върху главницата за топлинна енергия;
43,65 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.10.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
4
01.12.2022 г. по ч.гр.д. № 63561/2022 г. по описа на СРС, 156 състав.
ОСЪЖДА Г. З. С., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 500
лв., представляваща разноски по производството пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Далсия“
ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5