Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 35
по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба, подадена от К.П.В. против ответника “Н и Д - И.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК ********, с
която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо
ответника в размер на 4 000 лева – частичен иск от иск за главница в
размер на 146 900 лева, представляваща дължимата стойност за подобрения,
направени от ищеца в строяща се жилищна сграда с идентификатор
68134.4369.602.1, с административен адрес: гр. София, община Столична, ж.к. “*****ул. “********, в следните имоти – офис № 1, офис
№ 2, офис № 3, офис № 4, ателие № 1, ателие № 5, ателие № 13, апартамент № 2,
апартамент № 4, апартамент № 12, апартамент № 14, апартамент № 15, апартамент №
17 и апартамент № 18.
Ищецът твърди, че извършените
подобрения са следните: изработване на носещи колони - кофраж (монтаж и
демонтаж); изработка на носещи колони – арматура; изработване на носещи колони
– бетон; леене на плочи от кота “0” до кота “било” – кофраж (монтаж и демонтаж); леене на
плочи от кота “0” до кота “било” – арматура; леене на плочи от кота “0” до кота “било” – бетон; изграждане на покривна конструкция
- кофраж (монтаж и демонтаж); изграждане на покривна конструкция – арматура;
изграждане на покривна конструкция – бетон; изработване на тераси - кофраж
(монтаж и демонтаж); изработване на тераси – арматура; изработване на тераси–
бетон; хидроизолация – на покрива; хидроизолация – на тераси; ВИК; ОВИ
(отоплителни и вентилационни инсталации); дограма; зидане на вътрешни стени;
измазван; топлоизолация; измазване външа фасада; боядисване външна фасада;
външни врати; други строително-монтажни работи, съпътстващи изграждането и завършването
на сградата.
Ищецът твърди, че в
производството по несъстоятелност на ответното дружество по т.д. № 55/2018 г.
по описа на Софийски градски съд е включено в списъка на приетите вземания
вземането му в размер на 150 000 лева (ведно със законни лихви, такси и
разноски в общ размер на 29 208 лева), представляващо стойността на
подобрения върху недвижими имоти в гореописаната сграда, които били присъдени с
решение от 21.11.2017 г. по ВАД № 20171115006 на Арбитражен съд за търговски и
потребителски спорове. Твърди, че арбитражното решение е постановено на база на
извънсъдебно споразумение, сключено на 05.03.2017 г. между ищеца и ответника “Н и Д - И.” ООД, в което длъжникът признава и се
задължава да му върне сумата от 150 000 лева, дадена за извършени
подобрения в имотите в гореописаната строяща се сграда в гр. София.
Твърди, че с определение от
03.12.2019 г. по възржение на К.Т.вземането му е изключено от списъка на
приетите вземания в производството по несъстоятелност на ответното дружество.
С оглед уточнението в молба с
вх. № 82230/11.08.2020 г. и молба с вх. № 299038/ 07.12.2020 г. ищецът твърди,
че е упражнявал фактическата власт върху процесните 14 имота при извършването
на твърдените разноски. Твърди, че е бил добросъвестен владелец, като достъпът
му бил осигурен от строителя “Н и Д - И.”
ООД.
В дадения срок ответникът “Н и Д - И.” ООД (в несъстоятелност) оспорва предявения
иск като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че извършените плащания
се отнасят до подобрения в имоти в процесната сграда. Сочи, че всички извършени
от ищеца плащания са за продажна цена на апартаменти в сградата – за покупката
на неговия апартамент № 16 (16 869 лева), за апартамент № 18, закупен от
зетя на ищеца – И.Г.и Р.Г., и за апартамент № 17, закупен на името на М. С..
Сочи, че за апартамент № 16 ищецът К. В. дължи на ответното дружество остатък от продажната цена в размер на
44 431 лева, който не е платен. Сочи, че останалите суми, надхвърлящи продажната
цена и платени на строителя преди придобиването на собствеността, не са за
подобрения на чужд имот, а са използвани от собственика за увеличаване на
стойността на имота.
В
дадения срок синдикът на “Н
и Д - И.” ООД (в
несъстоятелност) – В.А., подава становище, че исковете са неоснователни. Сочи, че в
периода 2007 г. – 2010 г. К. В. е заплащал на несъстоятелния длъжник суми, за
които са издавани приходни касови ордери. Сочи, че вписаните в касовите ордери
основания са за вноска за апартамент, като към онзи момент ищецът е бил
обвързан от предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в
процесната сграда, а с нотариален акт от 08.07.2011 г. същият е придобил
правото на собственост върху апартамент № 16, като в договора страните са
удостоверили, че част от продажната цена в размер на 16 869 лева е била
вече платена. Сочи, че от представените ордери не може да се заключили, че
заплатените суми съставляват заплащане на действия, които подобряват чужд имот,
а по-скоро са част от продажната цена на имота. Сочи, че сумите, които
надхвърлят продажната цена на имота и са платени преди придобиването на
собствеността, са дадени от собственика на имота и нямат качеството на средства
за подобрения, дори да са разходвани за увеличение на неговата стойност. Сочи,
че са неотносими писмените доказателства относно плащания по договори за
охрана, тъй като не съставляват подобрение и не са посочени като такова и от
самия ищец.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа предявения иск и направените
твърдения. Оспорва доводите на ответника и на синдика. Твърди, че надплатените
средства в процеса на строежа са дадени и използвани за извършване на СМР за
доизграждане на жилищната сграда. Твърди, че именно с тези средства е увеличена
стойността на имотите в доизграждащата се сграда, сочени от него като
подобрения. Твърди, че разходите за охрана и СОТ са направени за цялата сграда.
Твърди,
че с влязлото в сила и окончателно арбитражно решение по ВАД № 20171115006 на Арбитражен съд за
търговски и потребителски спорове, ответникът е осъден да заплати на
настоящия ищец сумата от 150 000 лева, представляваща стойността на
подобренията в горепосочените имоти, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от завеждането на това дело до окончателното изплащане на сумите, както
и е осъден ответникът да търпи упражненото от ищеца право на задържане. Твърди,
че не дължи на ответното дружество сумата от 44 431 лева, а и това е
ирелевантно за настоящото производство.
В
допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания на предявения
иск. Сочи, че представеното от ищеца споразумение от 05.03.2017 г. е подписано
единствено във връзка със снабдяване с изпълнително основание за твърдените от
ищеца подобрения и упражняването на право на задържане по реда на чл. 70-72 от
ЗС върху имотите, които били предмет на публична продан по изпълнително дело №
20118390400448 по описа на ЧСИ И.М.-К.с рег. № 839 на КЧСИ. Сочи, че платежните
нареждания са за цената на апартамент № 16, но не и за подобрения и то по
банкова сметка ***, различно от ответното дружество “Н и Д - И.” ООД (н.).
В проведеното на 18.05.2021 г. съдебно заседание ищецът е направил искане за увеличаване на частичния иск от 4 000 лева до пълния размер на главницата от 150 000 лева. С определение от съдебно заседание, проведено на 18.05.2021 г., съдът е оставил искането без уважение, като е приел, че с оглед необходимостта от своевременното очертаване на кръга на кредиторите в производството по несъстоятелност законодателят е предвидил кратки преклузивни срокове за осъществяване на процесуалните права в това производство. Предявяването на иска по чл. 694 от ТЗ е ограничено с такъв срок, като в ал. 6 на чл. 694 от ТЗ е предвидено, че искът се предявява в 14-дневен срок от датата на обявяване в Търговския регистър на определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. В случая съдът по несъстоятелността се е произнесъл с определение от 03.12.2019 г. по т.д. № 55/2018 г. на СГС, като законоустановеният 14-дневен срок е изтекъл към датата на съдебното заседание, поради което е недопустимо в хода на процеса увеличаване на претенцията по реда на чл. 214 от ГПК, с оглед законоустановения преклузивен срок. Прието е също като допълнителен аргумент, че по същия начин не може тази част от сумата, която не е първоначално заявена в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ, да бъде предявена и в самостоятелно производство, защото същото би било недопустимо именно поради изтичане на преклузивния 14-дневен срок, установен от закона.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от
фактическа страна следното:
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че с решение № 1001/22.05.2018 г. по търговско
дело № 55/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-20
състав, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността
на “Н и Д - И.” ООД, определена е началната й дата, открито
е производство по несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване на
дейността на предприятието на длъжника, обявено е дружеството в несъстоятелност
и производството по делото е спряно. Решението е вписано в Търговския регистър
на 29.05.2018 г.
С решение № 962/21.05.2019 г.
по търговско дело № 55/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-20 състав, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ производството по
несъстоятелност е възобновено. Решението е вписано в Търговския регистър на
22.05.2019 г.
По делото не се спори и се установява от събраните писмени доказателства,
че в срока по чл. 685, ал. 1 вр. с чл. 632, ал. 3 от ТЗ с молба с вх. № 80120/18.06.2019
г. настоящият ищец К.П.В. е предявил
вземанията си в производството по несъстоятелност на длъжника “Н и Д - И.” ООД (в несъстоятелност).
Видно от събраните по делото писмени доказателства и служебно извършена справка в Търговския регистър, в списъка на приетите вземания на кредиторите на “Н и Д - И.” ООД (несъстоятелност), предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, са включени вземания на ищеца за главница в размер на 150 000 лева, представляваща стойността на направени подобрения върху недвижими имоти съгласно изпълнителен лист от 01.12.2017 г. по т.д. № 3179/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, издаден въз основа на решение от 21.11.2017 г. по ВАД № 20171115006 на Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове за 2017 г., както и за лихви и разноски. Част от предявената главница в размер на 4 000 лева е предмет на настоящото производство.
Списъкът е обявен в Търговския
регистър на 10.07.2019 г.
Срещу списъка на приетите вземания в частта, в която вземанията на настоящия ищец са приети, е подадено възражение от кредитора К.Г.Т.с вх. № 93589/19.07.2019 г., с пощенско клеймо от 17.07.2019 г.
Като е прието за основателно подаденото възражение срещу вземането на К.П.В., с определение № 6467/03.12.2019 г. по т.д. № 55/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, е изменен списъкът на приетите вземания на кредиторите на “Н и Д - И.” ООД (в несъстоятелност), като вземанията на
този кредитор са изключени от списъка. Определението на съда е обявено в
Търговския регистър на 03.12.2019 г.
Исковата молба е подадена от К.П.В., с вх. № 157691/19.12.2019 г., с пощенско клеймо от 17.12.2019 г., по делото по несъстоятелност и с разпореждане на съдията-докладчик е изпратена за образуване на ново дело.
По настоящото дело е представено
от ищеца Решение от 21.11.2017 г. по ВАД № 20171115006 на Арбитражен съд за
търговски и потребителски спорове, с което на основание чл. 72 от ЗС във връзка
с чл. 79 от ЗЗД “Н
и Д - И.” ООД е осъдено да
заплати на К.П.В. сумата от 150 000
лева, представляваща стойността на подобрения върху следните недвижими имоти: офис № 1, офис № 2, офис № 3, офис № 4,
ателие № 1, ателие № 5, ателие № 13, апартамент № 2, апартамент № 4, апартамент
№ 12, апартамент № 14, апартамент № 15, апартамент № 17 и апартамент № 18,
находящи се в сграда с идентификатор 68134.4360.602.1., с административен
адрес: гр. София, община Столична, ж.к. “*****ул. “********, както и е осъдено “Н и Д - И.” ООД да търпи валидно упражненото в рамките
на процеса право на задържане от страна на К.П.В.
върху тези имоти. От мотивите на арбитражното решение се установява, че
решението е постановено въз основа на извънсъдебно споразумение от 05.03.2017
г., сключено между “Н
и Д - И.” ООД и К.П.В.,
и при признание на иска от страна на ответника “Н и Д - И.” ООД.
Представен е от ищеца и
изпълнителен лист от 01.12.2017 г. по т.д. № 3179/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, издаден въз основа на
арбитражното решение.
Представено е от ищеца
извънсъдебно споразумение от 05.03.2017 г., сключено между “Н и Д - И.” ООД като собственик и К.П.В.
като подобрител, че между страните няма спор, че подобрителят е извършил
подобрения в гореописаните недвижими имоти на стойност от 150 000 лева,
която сума “Н
и Д - И.” ООД се задължава да
заплати на подобрителя в срок до 06.05.2017 г.
Представен е от ищеца К.П.В. нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, вписан под акт № 48, том LXXIII, вх. рег. № 29083/08.07.2011 г. на Служба
по вписавинята – София, по силата на който “Н и Д - И.” ООД продава на К.П.В.
и И.И.В.следния собствен на дружеството недвижим имот – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4360.602.1.16 (апартамент № 16), за продажна цена
в размер на 61 300 лева, част от която в размер на 16 869 лева е
платена на продавача преди подписването на нотариалния акт, а остатъкът в
размер на 44 431 лева следва да бъде заплатен от купувачите на продавача в
срок до 31.08.2011 г.
Представени са от ищеца квитанции от
приходни касови ордери, издадени през периода 2008 г. – 2010 г. от “Н и Д - И.” ООД. Същите са с посочено основание
авансова вноска за апартамент или вноска за апартамент. Без посочване на
основанието са издадени квитанции на 18.05.2009 г. и на 20.05.2010 г.
Представени са доказателства за плащане
по банков път на 30.09.2011 г. и на 14.11.2011 г. на остатъка от продажната
цена за апартамент № 16.
Представено е от ищеца удостоверение за
степен на завършеност на сградата – груб строеж, с изх. № АГ-94-165/04.03.2009
г., зидадено от Столична община, район “Люлин”.
Представен е от ищеца договор
№ 19269/22.08.2012 г., сключен между него и “ЗС СОТ” АД за охрана със сигнално-охранителна
техника на строеж, с адрес: гр. София, ж.к. “*****ул. ********, който не е в цялост.
Представен е и договор от 12.09.2016
г., сключен между К.П.В. и “ВИП
С.”
ЕООД, за охрана на вход на кооперация гр. София, ж.к. “*****ул.
********,
както и справка за платени суми.
Представен е тристранен договор
за изпълнение на строително-монтажни работи от 04.07.2011 г., сключен между “Н и Д - И.” ООД като възложител, “ВИТ-М81” ЕООД като изпълнител и от друга страна като
купувачи - К.П.В. (за апартаменти № 16, № 17
и № 18), Е.А.Б.(за апартамент № 1), Р.К.Г.(за апартамент № 14), К.Д.К. (за
апартамент № 12), Т.С.Н., А.Н.Р.(за апартамент № № 4), П.Р., съгласно който
възложителят възлага на изпълнителя строително-монтажни работи в сградата в гр.
София, ж.к. “*****ул. “********,
на стойност от 180 098,54 лева без ДДС или 216 118,25 лева с ДДС,
които ще бъдат заплатени от купувачите по приетата ценова оферта на
изпълнителя, която е неразделна част от договора.
Представено е от ищеца
извлечение от сметка на М. И.С. за плащане в полза на “ВИТ-М81” ЕООД, което съдът намира за неотносимо към
предмета на спора, доколкото касае плащане от трето за делото лице.
По делото е изслушано,
неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на
вещото лице М.С.. В същото вещото лице изрично посочва, че не са й представени платежни документи,
удостоверяващи плащане на извършени подобрения в недвижими имоти - офис № 1,
офис № 2, офис № 3, офис № 4, ателие №1, ателие №5, ателие №13, апартамент № 2,
апартамент № 4, апартамент № 12, апартамент № 14, апартамент № 15, апартамент №
17 и апартамент № 18, находящи се в сграда с идентификатор 68134.4360.602.1, с
административен адрес: гр. София, Столична община, ж.к. “*****ул. “********.
Вещото лице С. дава заключение, че представените 25 квитанции към
приходни касови ордери (л.6-л.8) на обща стойност 184 251,81 лева, платени
от К.В. в полза на “Н и Д И.” ООД
в периода от 17.10.2008 г. до 07.07.2010 г. включително, като съгласно
вписаните в квитанциите основания, платената сума се формира от вноски за
покупката на апартаменти № 16, № 17 и № 18.
Вещото лице С. дава заключение, че са платени суми от името на В. по
банкови извлечения за апартамент № 16 в общ размер на 41 430 лева, от
които 19 000 лева с наредител М. С. и 25 431 лева с наредител Р.Г..
При изслушване на заключението вещото лице казва, че М. С. е един от
собствениците на трите апартамента.
Вещото лице С. дава заключение, че общият размер на платените суми
преди 08.07.2011 г. от К.В. в полза на “Н и Д И.” ООД е 184 251.81 лева, представляващи
вноски за покупката на апартаменти с № 16, № 17 и № 18, а общият размер на
платените суми след 08.07.2011 г. от името на В. по банкова сметка ***.
Вещото лице С. дава заключение, че при извършената проверка не са
установени плащания за подобрения.
Вещото лице С. посочва, че съгласно представени банкови извлечения на 18.07.2011 г. и на 29.07.2011 г. от сметката са платени задължения към “ВИТ-М81” ЕООД, произтичащи от тристранен договор за изпълнение на строително-монтажни работи, сключен между собственици на апартаменти в сградата, “Н и Д И.” ООД (възложител) и “ВИТ-М81” ЕООД (изпълнител).
По делото е изслушано,
неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза на
вещото лице А.Ц., съгласно което направените разноски, които се твърдят от
ищеца, само за процесните 14 имота, са изчислени в размер на 207 354 лева
без ДДС и с включена 12% строителна печалба.
Вещото лице Ц. дава
заключение, че увеличената стойност на тези 14 имота, изчислена по метода на
възстановителната стойност, е в размер на 250 800 лева без ДДС и с
включена 12% строителна печалба.
Вещото лице Ц. дава
заключение, че увеличената пазарна стойност на тези 14 имота, изчислена по
сравнителен подход, представляваща пазарната стойност на разликата между
стойността на 14-те имота без извършване на твърдените от ищеца подобрения и
цената, която тези 14 имота придобиват с извършването на твърдените от ищеца
подобрения, е в размер на 664 147 лева.
При изслушването на
заключението в съдебно заседание вещото лице Ц. казва, че не е виждала
документи, които да кореспондират между платената сума, която твърди ищецът, и
извършени конкретни СМР.
От разпита на свидетеля СпиридонС., който е бил технически ръководител на обекта на “Н и Д - И.” ООД в периода 2008 г. – 2011 г., се установява, че ищецът имал подписан предварителен договор за три апартамента в сградата №№ 15, 16 и 17. Казва, че в процеса на работа в периода м. 10.2008 г. – м. 05.2011 г. ищецът носел пари в брой, както в офиса на ответното дружество, така и на самия обект. Казва, че сумите се предавали на тогавашния управител А.К., който се обаждал често на ищеца, който реагирал по най-бърз начин. Казва, че след това управителят ги е давал на свидетеля за заплащане на належащи материали – арматура, бетон, машинна мазилка, материали за покрива, дървен материал, хидроизолации, битумни керемиди, други. Казва, че в строящата се сграда имало работници на “Н и Д - И.” ООД и такива на подизпълнители - външни фирми, специализирани в съответна дейност, които са сключили договори с “Н и Д - И.” ООД. Казва, че закупените материали с предоставените от В. средства, са влагани в кооперацията. Казва, че от началото от кота нула са давани пари от В.. Казва, че управителят К. му е споделял, че дадените от В. суми са надхвърлили стойността на плащанията на бъдещите построени жилища, но управителят не бил назовавал конкретна сума.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал.2, т. 2 от ТЗ.
Производството по чл. 694 от ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност. Установителните искове, предявени на посоченото основание, се разглеждат от друг състав на съда по несъстоятелност при наличието на специфични процесуално правни предпоставки и преклузивен срок. Специалният закон регламентира още особени изисквания във връзка с внасянето на държавните такси, вкл. и относно субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановените решения. Извън горепосочените особености, производството по чл. 694 от ТЗ съставлява общо, състезателно, исково производство.
По делото не се оспорва и се установява от събраните доказателства и справка в Търговския регистър по партидата на длъжника “Н и Д - И.” ООД (в несъстоятелност), че е налице процесуална легитимация на страните по предявения положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ.
Ищецът К.П.В. е кредитор, предявил процесните вземания в откритото производство по несъстоятелност на длъжника “Н и Д - И.” ООД (в несъстоятелност).
Процесното вземане се твърди да представлява част от главницата за дължимата стойност за подобрения, като същото е прието от синдика и включено в Списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 10.07.2019 г. В законоустановения срок по чл. 690, ал. 1 от ТЗ е подадено възражение от кредитора К.Г.Т.срещу списъка в частта, в която са включени вземанията на този кредитор. След уважаване на възражението, с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ съдът е изменил списъка на приетите вземания, като е изключил вземанията на настоящия ищец, и е одобрил съставения от синдика списък на приетите вземания с направените изменения.
В случая определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ е обявено в Търговския регистър на 03.12.2019 г. и исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е подадена по пощата на 17.12.2019 г. по производството по несъстоятелност, като след разпореждане на съдията-докладчик е изпратена за образуване на ново дело. В случая частичният иск е предявен в преклузивния 14-дневен срок, считано от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, съгласно изискването на чл. 694, ал. 6 от ТЗ.
При положителен установителен иск ответник по иска е длъжникът “Н и Д - И.” ООД (в несъстоятелност), като страна по материалното правоотношение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че кредиторът К. Г.Т., по чието възражение е изключено от списъка на приетите вземания вземането на кредитора - ищец, има възможност да участва в производството по чл. 694 ТЗ само като трето лице-помагач на страната на длъжника, но не и като главна страна – ответник по иска (така в Решение № 252/11.04.2017 г. по т.д. № 2822/2015 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., и Решение № 99/02.08.2017 г. по т.д. № 307/2016 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява допустим.
Предмет на настоящото производство е вземане на ищеца (частична претенция) за твърдени подобрения върху 14 недвижими имота, находящи се в гр. София, ж.к. “*****ул. “********, като ищецът се позовава на добросъвестно владение на тези имоти без противопоставяне на строителя “Н и Д - И.” ООД.
Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му, като увеличението се заплаща, доколкото съществува към момента на постановяване на решението за заплащането му съгласно т. 6 от Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС.
Ищецът твърди да е упражнявал фактическа власт върху процесните 14
имота. Съгласно легалната дефиниця в чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. В случая не се установява от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел ищецът да владее
14-те недвижими имота за себе си. Напротив, от твърденията му и от показанията
на свидетеля С., които съдът кредитира като ясни и непротиворечиви, следва
извода, че ищецът е давал парични средства на ответника строител “Н и Д - И.” ООД, като ответникът е извършвал фактически
строителните дейности в имотите, сградата е строена от ответното дружество или
подизпълнители, с които то е сключвало договори. Финансирането на търговската
дейност на ответното дружество – чрез “даване” на парични средства на
същото чрез управителя му, не води до възникване на вземане за подобрения,
каквото се твърди в случая. Източник на това вземане на ищеца би могло да бъде
заем, дарение, неоснователно обогатяване, но не и подобрение, каквото е
твърдяното в настоящото производство.
Доколкото не се установява ищецът да е упражнявал фактическа власт върху имотите с намерение да ги свои (animus possidendi), то дори и да се приеме, че ищецът в някакъв период е упражнявал фактическата власт върху имотите, той е бил държател съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗС. Държателят няма право на обезщетение за подобренията, съгласно приетото в т. 1 от Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС.
В случая не се установява извършването от ищеца на действия по подобрение на имотите, за които се претендира вземането. Не се твърди и не се установява по делото ищецът да е извършил действия за фактическото завършване на сградата – лично или от лица, на които той е възложил това. Напротив, от показанията на свидетеляС. се установява, че ищецът е давал парични средства на ответното дружество, но фактически не е извършвал и не е възлагал извършването на СМР за сградата.
От събраните по делото доказателства не се установява от ищеца при
пълно и главно доказване, че сумите съгласно представените квитанции към приходните
касови ордери са платени за действия, които подобряват процесните чужди имоти.
В квитанциите са посочени като основания авансови вноски и съответно вноски за
апартамент № 16 или без номер. Впоследствие апартамент № 16 е придобит от ищеца
В. и трето за делото лице В.А (вероятно неговата съпруга) с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, вписан под акт № 48, том LXXIII, вх. рег. № 29083/08.07.2011 г. на Служба
по вписавинята – София. Поради това от посочените основания в квитанциите може
да се направи извод, че сумите са част от продажната цена на имота, включително
от цената за довършителните строително-монтажни работи за същия. В този смисъл
е и представения от ищеца тристранен договор за изпълнение на
строително-монтажни работи от 04.07.2011 г., сключен между “Н и Д - И.” ООД като възложител, “ВИТ-М81” ЕООД като изпълнител и от друга страна като
купувачи - К.П.В. (за апартаменти № 16, № 17
и № 18) и трети за делото лица, с който се уговаря заплащането от купувачите на
СМР в сградата. Сумите по договори за охрана също не представляват подобрения
на имотите, дори и да са платени от ищеца.
Сумите, които надхвърлят продажната
цена, която ищецът К.П.В. е заплатил на ответника преди придобиване на
собствеността върху апартамента/-ите, не съставлява подобрение по смисъла на
закона. В случая средствата са давани на ответника “Н и Д - И.” ООД, както се установява от показанията на
свидетеляС.. Същите дори и да са разходвани за материали за сградата и това да
е допринесло до увеличаване на стойността на сградата, то тяхното “даване” не съставлява извършено действие за
подобрение на имота, както е прието по-горе.
От заключението на вещото лице
С. се установява, че при
извършената проверка не са установени плащания за подобрения. Не са представени
на вещото лице платежни документи, удостоверяващи плащане на извършени
подобрения в 14-те недвижими
имота.
Не се установява от събраните по делото
доказателства, че ответното дружество “Н и Д - И.” ООД е
собственик на 14-те недвижими имота към датата на предявяване на вземанията в
производството по несъстоятелност, доколкото производството по чл. 694 от ТЗ е
негово продължение, за да се яви това дружество материално-правно легитимирано
да отговаря по иска за подобрения в тези 14 имота. Ако имотите са собственост
на трети за делото лица съгласно данните в тристранния договор от 04.07.2011
г., именно тези лица ще отговарят за обезщетяване на евентуално извършени
подобрения, а не ответника.
Представеното от ищеца извънсъдебно
споразумение с ответника има характер на извънсъдебно признание от ответника,
но не може да обоснове дължимостта на претендирото вземане спрямо кредиторите
на несъстоятелността на ответното дружество.
В определение № 465/11.08.2017 г. по
т.д. № 1224/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., е
прието, че силата на пресъдено нещо на решения, с които се установяват вземания срещу
длъжника, но които са постановени преди откриване на производство по
несъстоятелност спрямо длъжника, както и на решения, постановени след посочения
момент, но без участие на синдика, важи само между страните по делото и спрямо
третите лица, за които законът е предвидил СПН да разпростре действието си -
правоприемници, приобретатели на спорното право и т.н., но не и срещу
останалите трети лица, включително и кредитори, спрямо които законът не е
предвидил разпростиране действието на СПН. Вземанията, установени с тези
решения, могат да бъдат оспорени от посочените, необвързани
от СПН трети лица кредитори, а синдикът извършва преценка дали включи
посочената категория вземания в списъка на приетите вземания или не.
С оглед така даденото разрешение на
горецитираната практика на ВКС, която следва да бъде съобразена от настоящата
инстанция, настоящият състав изоставя застъпеното до момента разбиране по този
въпрос. В случая предвид характера на настоящото
производство по чл. 694 от ТЗ, на кредиторите по несъстоятелността, включително
на възразилия кредитор по чл. 690 от ТЗ, е непротивопоставимо представеното от
ищеца арбитражно решение. Силата на пресъдено нещо на това арбитражно решение,
постановено преди откриване на производството по несъстоятелността на длъжника,
важи само между страните по делото и техните правоприемници. Кредиторите в
производството по несъстоятелност, чийто процесуален субституент е синдика с
оглед конституирането му по реда на чл. 694, ал. 4 от ТЗ, не са обвързани от
силата на пресъдено нещо на арбитражното решение. Поради това възразилият
кредитор К.Т.може да направи възражението срещу вземанията на ищеца, какво е в
случая, и в развилото се след това производство по чл. 694 от ТЗ се изследва по
основание и размер вземането на ищеца. С оглед на това и предвид горните
съображения, в случая не се установява извършване на подобрения от ищеца.
Поради неустановяване на вземане за
подобрения, не е необходимо да се обсъжда размерът на същите.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ е недоказан и поради това неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, ищецът К.П.В. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер на 160 лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ответникът не претендира разноски по делото и не представя доказателства за извършването на такива, поради което не му се присъжда разноски в настоящото производство.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, против ответника “Н и Д - И.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, за признаване за установено,
че К.П.В. има вземане към “Н и Д - И.” ООД (в несъстоятелност) в размер на
4 000 лева – частичен иск от иск в размер на 146 900 лева (главница),
представляваща дължимата стойност за подобрения, направени от ищеца в строяща
се жилищна сграда с идентификатор 68134.4369.602.1, с административен адрес:
гр. София, община Столична, ж.к. “*****ул. “********,
в следните имоти – офис № 1, офис № 2, офис № 3, офис № 4, ателие № 1, ателие №
5, ателие № 13, апартамент № 2, апартамент № 4, апартамент № 12, апартамент №
14, апартамент № 15, апартамент № 17 и апартамент № 18.
ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ К.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 160 лева (сто и шестдесет лева) и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на синдика
на “Н и Д
- И.” ООД (в
несъстоятелност) – В.А., на основание чл. 694, ал. 4, изр. първо от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :