№ 9161
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20231110114131 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 74705/17.03.2023 г. от малолетните
И. Л. А. и Б. Л. А., действащи чрез своята майка и законен представител Н. О.
Д., срещу Л. С. А.. Предявени са искове с правна квалификация чл. 143, ал. 2
от Семейния кодекс /СК)/, обективно кумулативно съединени с иск с правна
квалификация чл. 149 от СК. Направено е и искане по чл. 146 от СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като с
майката на последните са разделени. Сочи се грижи за ищците да полага
единствено тяхната майка. Излагат се нужди на същите за храна, дрехи,
образование и пр. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплаща в полза на всеки един от ищците месечна издръжка в
размер на сумата от по 400 лв., считано от месец януари 2023 г., ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до пълното й
изплащане, до настъпване на пълнолетие на децата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва размера на претендираната от ищците издръжка, като заявява
възможност да заплаща такъв в размер на сумата от по 180 лева месечно за
всяко дете, или общо 360 лева за двете деца.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От представени към исковата молба два броя удостоверения за раждане
/л. 5 и л. 6 от делото/ се установява, че ответникът е баща на ищците.
С протоколно определение, постановено в проведеното на 17.05.2023 г.
открито съдебно заседание, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните обстоятелството, че считано от месец декември
1
2022 г. родителите на децата И. Л. А. и Б. Л. А. са във фактическа раздяла,
считано от която грижите по отглеждането и възпитанието на последните са
поети изключително от тяхната майка.
От служебно изискани от съда справки от НОИ и НАП за доходите на
ответника е видно, че за последните две годините същият е реализирал такИ.
единствено за месец ноември и за месец декември 2022 г. в общ размер на
сумата от 455,22 лева.
По делото не са събрани данни за получаваните от майката на ищците
доходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970
г., т. 2/, като според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от 1/4 от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на
чл. 139 от СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това,
ищците по делото, с оглед възрастта им, са дефинитивно неработоспособни,
поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от
втори ред на задължените да дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/, поради
липса на лица от първи ред. Издръжката на децата се дължи от двамата
родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от
него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на
разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.
Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки са
предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
Ответникът е в трудоспособна възраст, а от представените по делото
документи не се установява същият да е нетрудоспособен по здравословни
причини, съответно не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава
издръжка. По делото не се установи наличието към релевантния период
ответникът да има други алиментни задължения. /ППВС № 5/1970 г., т. 11/
При това положение съдът, като взе предвид нуждите на ищците,
съобразно възрастта им, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна
възраст, независимо, че не се установи постоянен размер на получавани от
него месечни доходи, при съобразяване на обстоятелството, че основните
грижи за децата поема тяхната майка, намира, че искът се явява основателен
до размер, равен на минималния такъв към момента на постановяване на
настоящия съдебен акт, съобразно изискването на чл. 142, ал. 2 СК, а именно
до сумата от 195 лева за всяко едно от децата. Или, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка на ищците И. Л. А. и
2
Б. Л. А. в размер на по 195 лева месечно за всеки един от тях, считано от
01.01.2023 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
Ответникът, върху когото лежи доказателствената тежест за това, не
доказа да е изпълнявал алиментните си задължения за издръжка на ищците в
периода след 01.01.2023 г. до подаване на исковата молба в съда /попадащ в
едногодишния срок преди завеждане на исковата молба в съда/, поради което
и последният следва да бъда осъден да заплати на ищците издръжка за този
минал период на основание чл. 149 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Поради това съдът е
длъжен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но
ответникът не е отправил искане за присъждането на такИ..
С оглед предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от
ЗАдв на всеки един от ищците, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
38 от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да
заплати на адв. Д. сумата от 487,50 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете за настоящото
производство за определения от съда в минимален размер от по 500 лева за
процесуално представителство на всеки един от ищците.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от исковете следва да се
възложи на ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69,
ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху
уважения размер на издръжката по четирите иска в полза на съда в размер на
сумата от 600,60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. С. А., ЕГН **********, да заплаща на малолетните си деца
И. Л. А., ЕГН **********, и Б. Л. А., ЕГН **********, чрез тяхната майка и
законен представител Н. О. Д., ЕГН **********, на основание чл. 143, ал. 2 от
СК и чл. 149 от СК, месечна издръжка в размер на сумата от по 195 /сто
деветдесет и пет/ лева за всяко едно от тях, считано от 01.01.2023 г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, вено със законната лихва за забава върху всяка просрочена
3
вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част и за
разликата до пълния предявен размер от по 400 лева месечно за всяко дете,
като неоснователена.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 38 от ЗАдв., вр.
чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения Л. С. А., ЕГН **********, да заплати на адв.
Д., член на САК, сумата от 487,50 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в настоящото
производство.
ОСЪЖДА Л. С. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 600,60 лева, представляваща държавна такса върху
присъдената издръжки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 31.05.2023 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 31.05.2023 г.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4