№ 18233
гр. С, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110108377 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на ответниците С. Б. Б., ЕГН **********, и Б. Г. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С,
ул.“Л К“ № ..., че последните дължат на ищеца сумите, за които на 20.11.2023 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 61723/2023 г.
по описа на СРС, 128 състав, а именно: главница за доставена топлинна енергия в имот,
отчитан с абонатен № ..., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в размер на 301.08 лв.
за С. Б. и 903.26 лв. за Б. Б., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на зопвед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 09.11.2023 г.,
до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до
27.10.2023 г. в размер на 56.34 лв. за С. Б. и 169.02 лв. за Б. Б..
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, както следва:
главница за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 5.82 лв. за С. Б. и 17.47 лв.
за Б. Б и мотаротра лихва за периода от 16.12.2020 г. до 27.10.2023 г. в размер на 1.52 лв. за
С. Б. и 4.55 лв. за Б. Б..
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Н“ АД, като начисляваните месечни суми са прогнозни
и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален
отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил и от двамата ответници.
Ответникът Б. Б оспорва исковете с аргумент, че не са представени доказателства за
собственост на процесния имот и за наличието на облигацеонна връзка между страните.
1
На самостоятелно основание, исковете се оспорват и като погасени по давност.
Ответницата С. Б. обръща внимание, че името й не фигурира в издадените за
потреблението в процесния имот фактури, както и в списъка на етажните собственици. В
случай, че се претендира наследствено правоприемство, се изразява становище, че това
следва изрично да е отбелязано, като се представят и съответните писмени доказателства.
Изразява се предположение, че с оглед обстоятелството, че част от исковия период съвпада с
периода, в който е била обявена пандемията от Ковид-19, са налице форсмажорни
обстоятелства, които налагат изменение на договора за доставка на топлинна енергия.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 61723/2023 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответниците е била издадена заповед за изпълнение, за следните суми: сумата 1204.34
лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 225.36 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.08.2021 г. до 27.10.2023 г., сумата 23.29 лв, представляваща главница за предоставена
услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. и мораторна лихва
върху нея за периода от 16.12.2020 г. до 27.10.2023 г. в размер на 6.07 лв. Отговорността на
длъжниците е ангажирана както следва: 1/4 от задълженията за С. Б. и 3/4 за Б. Б..
С възражение от 28.12.2023 г. длъжникът Б. Б е оспорил вземанията с мотив, че
липсват доказателства за ид.ч. на всеки длъжник, както и поради погасяване на вземанията
по давност. Ответницата С. Б. не намерена на регистрирания от нея в НБДН адрес и не й е
върчена заповедта.
Видно от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от
ЗТСУ, процесният имот, представляващ ап.79, находящ се в ж.к.О К, бл.... /с нова номерация
бл..., съобразно отразеното в писмото на СО от 12.07.2024 г./, вх.В, ет.6, е закупен на
20.05.1989 г. от П П П и Д К П.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 13.09.2001 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, е взето решение услугата дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Н И“
ООД. Договор с последното е сключен на 26.09.2002 г. По делото са представени
доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор №
../03.06.2020 г.
Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е
2
извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение в имота, като въз основа на
снетите показания са изготвени изравнителни сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
има данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията поради
извършено прихващане с подлежащи на възстановяване суми.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Н”
АД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната
инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота има три отоплителни тела с монтирани индивидуални
разпределители. При извършения отчет на същите са снети показания, които са взети
предвид при изготвяне на изравнителните сметки.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода
се отчита от узаконен водомер. При извършения отчет е установен разход, който е начислен
с издадената изравнителна сметка.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда
на чл.61, ал.1 от цитирана наредба. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция
на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са
издадени свидетелства за метрологична проверка през 2018 г., през 2021 г. и 2023 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1284.15 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 23.29 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
Съобразно предвиденото в чл.153 от ЗЕ, валидно облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия, възниква между топлопреносното предприятие и собственика
или ползвателя на топлофициран имот. С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, се възприе
становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на сключен между
страните договор, който е с приоритетно значение за установяване качеството потребител на
топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона.
От страна на ответниците, с отговорите на исковата молба, е направено изрично
3
възражение за липсата на облигационно правоотношение между страните, по което не бе
проведено пълно и главно доказване от ищцовата страна. Точно обратното – ответникът
представи доказателства, с които установи, че имотът, за който се твърди да е доставяна през
исковия период топлинна енергия е собственост трети лица, които не са страни по делото - П
П П и Д К П.
Ето защо, настоящият състав намира, че по делото не се установи основната
предпоставка за уважаване на иска, а именно наличието на качеството потребител на
топлинна енергия спрямо ответниците по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Не се установи и
ответниците Б. Б. и С. Б. да са потребители на топлинна енергия съобразно дадените
разяснения в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно да са предприели макари конклудентни
действия /чрез подадена молба за разкриване на партида на негово име за процесния имот/, с
които да са манифестирали желанието си да встъпят в облигационно отношение с ищцовото
дружество
Поради това, независимо, че от приетите по делото заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, се установи доставка на
топлинна енергия в процесния имот и нейната стойност, то исковете следва да бъдат
отхвърлени единствено поради липсата на основание за ангажиране отговорността на
ответниците за начислените от ищеца задължения.
Настоящият състав намира и че при този изход на спора, безпредметно се явява
обсъждането на останалите възражения на ответниците по съществото на спора. По тази
причина не мотивира изводи по отношение на тях.
С оглед изхода по главните искове и акцесорния характер на исковете за
обезщетение за забава, последните също следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, единствено ответниците имат право на разноски, каквото
искане обаче не са направили. Липсват и доказателства за реално изъвршени разходи по
делото. С оглед на това, съдът не се произнася с решението си в частта за разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на ответницата С. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул.“Л К“ № ..., че последната дължи на ищеца сумите, за които на
20.11.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 61723/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно: главница за доставена
топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., в размер на 301.08 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване
на зопвед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 09.11.2023 г., до
окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до
27.10.2023 г. в размер на 56.34 лв., както и главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 5.82 лв., и мотаротра
лихва за забавеното й плащане за периода от 16.12.2020 г. до 27.10.2023 г. в размер на 1.52
лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на ответника Б. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул.“Л К“ № ..., че последната дължи на ищеца сумите, за които на
20.11.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 61723/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно: главница за доставена
топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
4
г., в размер на 903.26 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване
на зопвед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 09.11.2023 г., до
окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до
27.10.2023 г. в размер на 169.02 лв., както и главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 17.47 лв., и мотаротра
лихва за забавеното й плащане за периода от 16.12.2020 г. до 27.10.2023 г. в размер на 4.55
лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Н“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 61723/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5