№ 71
гр. Ихтиман, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20241840200282 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. С. К. против Наказателно постановление №
23-1204-001751 от 07.11.2023 г. на началник група към ОДМВР-София, сектор
„Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 200 лв.
В жалбата и в съдебно заседание се претендира отмяна на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган (началник група към ОДМВР-
София, сектор „Пътна полиция“) оспорва жалбата. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е основателна.
На 05.09.2023 г. часа по АМ „Тракия“, около км. 50+500, общ. Костенец,
с посока на движение към град Пловдив, въззивникът Р. С. К. управлявал л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № * със скорост около 100 км.ч.
Видимостта била намалена, тъй като било през тъмната част на денонощието,
валял дъжд и настилката била мокра. Пред него в средна активна лента се
движел л.а. марка „Мерцедес“, модел „ГЛС 600 Майбах“ с рег. № *,
управляван от свид. И. Б., със скорост около 90 км.ч.
1
Въззивникът * предприел изпреварване на движещия с пред него
автомобил „Мерцедес“, модел „ГЛС 600 Майбах“, като навлязъл в лява
ускорителна лента. Малко преди да го застигне, л.а. марка „Мерцедес“, модел
„ГЛС 600 Майбах“ с рег. № *, управляван от свид. И. Б., попаднал в
аквапланинг, станал неуправляем, навлязъл в лявата ускорителна лента и се
завъртял с предница срещу движещите се зад него автомобили. Поради
внезапно възникналата опасност жалбоподателят не успял да предотврати
ПТП, в средна лента имало неустановен движещ се автомобил, който не
позволявал предприемане на спасителна маневра. При създалата се ситуация
управляваният от наказания автомобил реализирал сблъсък с лявата си страна
в пътната мантинела, намираща се отляво и с дясната предна страна на л.а.
марка „Мерцедес“, модел „ГЛС 600 Майбах“ с рег. № *.
Местопроизшествието не било запазено и автомобилите били
преместени от двамата водачи. Бил подаден сигнал до тел. 112 и бил изпратен
автопатрул на МВР, състоящ се от свид. Н. В. и Я. К. – служители на ОДМВР-
София. След пристигането им, по данните от водачите, полицейските
служители съставили констативни протоколи, в които отразили механизъм на
ПТП и последните били подписани от участниците.
С оглед установеното свид. Н. В., в качеството си на младши
автоконтрольор при ОДМВР-София, съставил срещу въззивника Р. С. К. Акт
№ GA 572690 от 06.09.2023 г. за установяване на административно нарушение
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за това, че в качеството на водач на лек автомобил с
рег. № *, марка „Фолскваген“, модел „Пасат“, в района на АМ „Тракия“ на км.
50.500 с посока на движение към гр. Пловдив, поради движение с
несъобразена скорост с пътните и атмосферни условия (дъжд, мокра пътна
настилка, стичаща се вода през платната за движение) самокатастрофира в
средна еластична ограда и спрелия след ПТП в активна лента л.а. марка
„Мерцедес“, модел „ГЛС 600 Майбах“ с рег. № *.
Въз основа на АУАН, при същата фактическа обстановка е издадено
обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 23-
1204-001751 от 07.11.2023 г. на началник група към ОДМВР-София, сектор
„Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 200 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
обясненията на въззивника Р. К., показанията на свидетелите И. Б., Н. В. и Я.
К., огледа на веществени доказателства снимки, както и доказателствата,
събрани посредством съдебно-техническата експертиза.
Съдът кредитира в цялост обясненията на въззивника К. и показанията
на свид. Б.. Те не разкриват противоречия относно механизма на ПТП и
съдържат основната информация относно движението на автомобилите и
тяхната скорост непосредствено преди настъпване на ПТП. Намират подкрепа
в заключението на СТЕ, от което става ясно, че механизъм, като съобщения от
двамата е възможен. Съдът кредитира показанията и на свидетелите В. и К. –
полицейски служители, изпратени на мястото на произшествието. Те носят
информация относно време и място на деянието, атмфосферни условия.
Не следва да се кредитират изтотвените от полицейските служители
протоколи, съдържащи схеми на ПТП. Това е така, доколкото същите в частта,
2
относно механизма на ПТП нямат доказателствена стойност, а представляват
заключение на полицейските служители въз основа на съобщеното им от
участниците в ПТП-то. Последното ги прави недопустимо доказателствено
средство, тъй като за събирането на доказателства, въз основа на първични
доказателства (каквито са обясненията, показанията на свидетели, видими
увреждания по автомобили) са необходими знания от областта на науката.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в
това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът
служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с
изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и чл. 57 ЗАНН.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител. Спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на
нарушителя. НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
издадено е от компетентния за това административен орган, при спазване на
процесуалните правила за това.
Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние, съставляващо административни нарушение.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на
нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя
страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
Изводът, че наказаният е осъществил нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1
ЗДвП, е необоснован, поради което е допуснато неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
В настоящия случай местопроизшествието не е запазено, по пътното
платно липсват видими следи от произшествието – като спирачен път,
течности изтекли от автомобилите и други. Единствената доказателствена
основа, на която могат да се градят изводи с относителна сигурност са
обясненията на наказания, показанията на свид. Б. и веществените
доказателства – снимки, показващи уврежданията по автомибилите. Видно от
заключението на СТЕ и разпита на вещото лице в съдебно заседание, при тези
3
изходни данни е невъзможно да бъде даден отговор, който да е с относителна
сигурност и да не почива в голямата си степен на предположения, на какво
разстояние са били един от друг двата автомобила, когато е навлязъл в лява
ускорителна л.а. марка „Мерцедес“, модел „ГЛС 600 Майбах“ с рег. № * и е
самокатастрофирал. Това от своя страна прави невъзможно изчислението по
експертен път с каква скорост е следвало да избере наказаният, за да може да
спре пред тази внезапновъзникнала опасност.
При това положение, въззивният съд следва да се произнесе за
съставомерността на деянието въз основа на наличните доказателства.
Административнонаказателна отговорност не може да се ангажира въз основа
на предположения. В случая установеното по делото сочи, че въззивникът Р.
С. * управлявал л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № * със скорост
около 100 км.ч., предприел изпреварване на движещия с пред него автомобил
„Мерцедес“, модел „ГЛС 600 Майбах“, като навлязъл в лява ускорителна
лента. Малко преди да го застигне, л.а. марка „Мерцедес“, модел „ГЛС 600
Майбах“ с рег. № *, управляван от свид. И. Б., попаднал в аквапланинг, станал
неуправляем, навлязъл в лявата ускорителна лента и се завъртял на 180
градуса (с предница срещу движещите се зад него автомобили). При създалата
се ситуация управлявания от наказания автомобил реализирал сблъсък с
лявата си страна в пътната мантинела, намираща се отляво и с дясната предна
страна на л.а. марка „Мерцедес“, модел „ГЛС 600 Майбах“ с рег. № *.
Както беше посочено поради незапазване на местопроизшествието и
липса на други сигурни доказателства е невъзможно да се изведът стойности
като остояние на автомобилите и скорост, при която ударът би бил
предотвратил. Ето защо, при така доказаната фактическа обстановка, съдът
приема, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, приложим на
основание чл. 11 ЗАНН. Наказаният не е имал задължение и не е можел да
предвиди, че докато малко преди да изпревари автомобил, намиращ се в
средна лента, последният ще премина през аквапланинг и ще навлезе
фронтално срещу него. Подобно развитие на пътната ситуация е напълно
неочаквано, не е резултат със субективното му поведение, доколкото
въззивникът е избрал скорост от 100 км.ч. – с 40 км.ч. под разрешената за
движение на автомагистрала, която макар при условията на намалена
видимост (заради тъмната част на денонощието и валеж) и сцепление (заради
мокър асфалт), е съобразена с пътните условия. При това положение деянието
не е нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и като е приел обратното АНО е
допуснал неправилно приложение на материалния закон. Предвид това
наказателното постановление подлежи на отмяна на основание чл. 63, ал. 3, т.
1 вр. чл. 58д, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144
АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, АНО следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя разноски в производството в размер на 480 лева, който е
съответен на фактическата и правна сложност на делото, а възражението в
обратен смисъл неоснователно.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1204-001751 от 07.11.2023
г. на началник група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, на
основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. чл. 58д, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
ОСЪЖДА ОДМВР-СОФИЯ, представлявано от директора, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. С. К., ЕГН **********, с адрес: *, сумата от 480 лв.
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5