ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 55927.08.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско
дело № 20202000500270 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на "Ю.Б."
АД, гр. София, чрез адв. Хр. И., против определение № 630 от 30.06.2020 г. по
т.д. № 625/2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което на основание чл.420,
ал.2, вр. ал.5 ГПК, до приключване на делото с влязло в сила решение, е
спряно принудителното изпълнение по изп. д. №810/2019г. на ЧСИ Ив. Б., рег.
№ 800 на КЧСИ, образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение
№125/5.04.2019г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д. №
299/2019г. на Районен съд – П. по отношение на длъжниците Н. С. Ж. и Ж. И.
Ж. , родена на 14.02.2011г., като малолетна действаща чрез своята майка и
законна представителка Нина Желязкова,
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно.
Оспорва се приетото от решаващия съд, че представените доказателства
сочели на съществуващ порок в договорните клаузи. Изтъква се
индивидуалното договаряне на клаузите за начина на изчисляване на лихвата
по процесния потребителски кредит. Освен това, според частния
жалбоподател, дори и да са налице неравноправни клаузи, те се отнасят само
за размера на уговорената лихва, а не и за главницата, която банката
претендира частично. Изтъква се още, че спирането накърнява и интересите
на длъжниците, тъй като върху задължението им се натрупва дължима от тях
законна лихва. Претендира се отмяна на обжалваното определение.
Подаден е отговор от Н. Ж., чрез адв. Н. С., с който оспорва частната
1
жалба като неоснователна. Излага съображения в подкрепа на обжалваното
определение и заявява искане за неговото потвърждаване, в едно с
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните,
доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е своевременно подадена от надлежна страна, против
акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд, на основание
чл.420, ал.2 и ал.5 ГПК, е спрял принудителното изпълнение по изпълнително
дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в заповедно
производство по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
договор за банков потребителски кредит между страните. Решаващият съд е
приел, че по делото са налице писмени доказателства, сочещи на порок в
договорните клаузи, които ако не изключват въобще дължимостта на
вземането, рефлектират съществено върху неговия размер, като се е позовал
на чл.2, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от договора за кредит, които сочат на вероятна
основателност на възражението на ответниците за неравноправни клаузи в
договора, а принудителното изпълнение крие риск от събиране на суми в по-
висок размер от действително дължимия.
Настоящата инстанция намира обжалваното определение за валидно и
допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд по
редовно развило се производство по чл.420, ал.2, вр. ал.5 ГПК в хова на исков
процес по чл.422, ал.1 ГПК.
По правилността на съдебния акт:
Делото пред окръжния съд е образувано по предявен от "Ю.Б." АД
против Н. Ж., в лично качество и в качеството на майка и законна
представителка на малолетната дъщеря Ж. Ж., като наследници на И. Ж.,
иск за установяване, че дължат сумата от 25 564 евро, частична претенция от
общо дължима главница от 37 449,66 евро, по договор за кредит HI35052 от
25.03.2008г., в едно с лихви, за което задължение са издадени заповед за
2
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. №299/2019г. на Районен
съд – П., както и е образувано изпълнително дело №810/2019г. на ЧСИ Ив. Б..
В отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска като
неоснователен. Позовали са се на нищожност на допълнителните
споразумения към договора за кредит, с които са капитализирани изтекли
лихви, както и на нищожни неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.3 и
т.10 от Закона за защита на потребителите, досежно договореното изменение
на дължимата възнаградителна лихва.
Съгласно чл.420, ал.2, т.2 и т.3, вр. ал.5 ГПК, съдът пред който е
предявен искът по чл.422, ал.1, може да спре незабавното изпълнение и без да
е необходимо обезпечение за кредитора, когато е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
Настоящата инстанция намира, че в случая са изпълнени горните
законови основания за спиране на принудителното изпълнение по отношение
на ответниците. Безспорно е обстоятелството, че искането до
първоинстанционния съд е направено при позоваване на писмени
доказателства по делото /договор за кредит и допълнителни споразумения
към него/ за това, че вземането се основава на неравноправни клаузи и
неправилно изчислен размер на вземането по договор, сключен с потребител.
Според изменената разпоредба на чл.420, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/2019г./, е
необходимо представяне на „писмени доказателства“, а не на „убедителни
писмени доказателства“. В този смисъл и като се има предвид изричното
оспорване на иска от страна на ответниците при доводите за неравноправни
клаузи по договора за кредит и нищожност на анексите към него, преценката
на посочените доказателства сочат на наличие предпоставките по чл.420, ал.2,
т.2 и т.3 ГПК за постановяване спиране на принудителното изпълнение,
предвид възможната основателност на тезата на ответниците, досежно
текстовете в договора за кредит, допускащи промяна в лихвения процент,
съобразно базов лихвен процент на банката, неподлежащ на договаряне и
ставащ незабавно задължителен за страните, както и досежно нищожността
на допълнителните споразумения за служебно преоформяне на всички
3
плащания по кредита, водещо до недопустим от закона анатоцизъм.
При горната преценка за възможна промяна в размера на предявените
вземания, както по отношение лихвите по договора, така и по отношение на
главницата, преоформена с допълнителни споразумения, предварителното
принудително изпълнение е рисково, поради което следва да бъде спряно.
Като е стигнал до същите изводи и е уважил искането на ответниците
по чл.420, ал.2, т.2 и т.3, вр. ал.5 ГПК, първоинстанционният съд е
постановил правилно определение, което е обосновано от доказателствата по
делото и съобразено с приложимия закон. Частната жалба на банката-ищец е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Искането за присъждане на адв. възнаграждение на пълномощника на
ответниците, осъществил безплатна адвокатска помощ и съдействие по реда
на чл.38, ал.1, т.3 ГПК в настоящото производство, е неоснователно.
Възнаграждението за оказаната защита в обезпечителното по своя характер
производство за спиране на незабавното изпълнението от съда по реда на
чл.420, ал.5 ГПК, по аналогия на указанията в т. 5 от ТРОСГТК №6 от
6.11.2012г. на ВКС, т.5, подлежи на присъждане с окончателното съдебно
решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас :
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Ю.Б." АД, гр. С.,
подадена чрез адв. Хр. И., против определение № 630 от 30.06.2020 г.,
постановено по т.д. № 625/2019 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4