Мотиви
към Присъда №115 от 03.06.2021 по НОХД №1050/2020г. по описа на ОС Бургас
1. Съдебното
производството е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Бургас
обвинителен акт против подсъдимия И.Д.Л. с ЕГН **********, за извършено
престъпление по чл. 343 ал. 3, б. “Б“, предложение първо, вр. ал. 4, вр. ал. 1,
б. „В“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
2. Делото
се разглежда за втори път от ОС Бургас след като АС Бургас по ВНОХД№169/2020г.
с решение №150 от 28.09.2020г. е отменил присъда №55 от 17.02.2020г. по НОХД №570/2019г. на БОС и е върнал делото за ново
разглеждане.
3. С
внесения в ОС Бургас обвинителен акт срещу Л. е повдигнато обвинение за това,
че на 19.07.2017 г. на територията на Община Карнобат, в района на кръстовище,
образувано от главен път I-6 и второстепенен път II-73, при управление на МПС –
лек автомобил „***“ с рег. № ***, подсъдимият Л. нарушил чл.6, т.1 и чл. 50,
ал.1 от ЗДвП, с което предизвикал пътно-транспортно произшествие и по
непредпазливост причинил смъртта на Б.К.Б., и средна телесна повреда на Т.П..
4. В
разпоредителното заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, съдът
конституира наследника на пострадалата Б.К.Б.Х.И.А. като частен обвинител в
наказателното производство с негов повереник адв.Т.Георгиев.
5. Съдебното
производство се разви и приключи по реда на глава ХХ от НПК.
6. В
съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява
становище за доказаност на обвинението от фактическа и правна страна. Счита, че
подсъдимият е допуснал инкриминираните нарушения на чл. 6, т.1 и чл. 50, ал.1
от ЗДвП, които са довели до смъртта на Б.Б. и средна телесна повреда за Т.П.. Предлага
на подсъдимия да бъде наложено наказание от три години лишаване от свобода с
пет години изпитателен срок, като се аргументира с чистото съдебно минало на Л.
и възрастта му, но и с предходни нарушения на правилата за движение, за което е
бил санкциониран по административен ред. Изразява становище, че допълнително
наказание от 5 години лишаване от право да се управлява МПС, би постигнало
целта на специалната и генерална превенция.
7. В
съдебно заседание, повереникът на частния обвинител адв.Георгиев поддържа обвинението, наред с
представителя на прокуратурата, като го намира за безспорно доказано. Подробно
анализира фактическата обстановка, която според него се установила в хода на
съдебното следствие. Предлага на съда, подсъдимият Л. да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено справедливо
наказание в рамките на закона. Счита, че събраните доказателства по делото
опровергават защитната теза на подсъдимия за причиняване на вредоносния
резултат от св.Т.П..
8. В
последното съдебно заседание подсъдимият Л. дава обяснения по обвинението.
Твърди, че е спрял на знака „Стоп” на кръстовището след което се приближил до
кръстовището защото видимостта към главния път не била добра, забелязал идващият
му отляво автомобил, преценил е, че той е достатъчно далеч за да може да
извърши маневрата „завой наляво” след което потеглил, но при навлизането на
автомобила му в самото кръстовище, двигателят изгаснал, той не успял да го
приведе в движение своевременно, а след това бил ударен от автомобила на Т.П.. Моли
за оправдателна присъда, тъй като счита, че не неговите действия са причина за
настъпването на ПТП, а тези на другия водач. В последната си дума, моли да не
му се налага наказание лишаване от право да управлява МПС.
9. В
съдебно заседание, защитникът на подсъдимия, адв.Ст. Кралев оспорва
обвинението. Твърди, че Т.П. не е изпълнила задължението си да се откаже от
предимството си в момента, когато подс.Л. е попаднал в нейната опасна зона,
демонстрирайки ясно намерението си да навлезе в кръстовището, и именно това
нейно бездействие е причина за ПТП-то. Пледира за оправдателна присъда, но
предлага, ако съдът приеме за доказана вината на подсъдимия, предвид многото
смекчаващи вината му обстоятелства – чисто съдебно минало, напреднала възраст,
влошено здравословно състояние, наличието на съпричиняване, съдът да определи
наказания на подсъдимия Л. при условията на чл. 55 от НК.
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА
10.
Подсъдимият И.Д.Л. е роден на *** ***, ***
гражданин, има завършено *** образование, ***, *** е, не е осъждан. Той е
правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС). Към датата на
инкриминираното деяние, е притежавал СУМПС № ***, валидно до 14.08.2017 г. Към настоящият момент подсъдимият е със СУМПС
№ *** за категории В и АМ, с валидност до 01.08.2027г. За периода 2004 г. –
2008 г. е санкциониран с пет наказателни постановления за различни нарушения по
ЗДвП. Преди датата на инкриминираното деяние, в периода 2015 г. – 10.06.2017
г., подсъдимият е бил санкциониран и с три фиша за нарушения на чл. 21 ал.2 от ЗДвП (л. л. 170-171 от ДП)
11.
На 19.07.2017 г. свидетелките Т.Н.П., В.Д.Ц.,
С.С.С. и пострадалата Б.К.Б. пътували от гр. Равда към гр. Стара Загора с лек
автомобил „***“ с рег. № ***. Движели се по път І-6. Автомобилът бил управляван
от свид. П.. На предната дясна седалка седяла свидетелката В.Ц., а отзад седели
св. С. – от дясната страна и Б.Б. – от лявата страна, зад шофьора. Всички
пътуващи в автомобила били с поставени предпазни колани.
12.
Около 18:30 часа автомобилът, управляван
от св. Т.П. наближавал гр.Карнобат. На около 200 метра преди кръстовището,
образувано между главния път I-6 (по който се движели) и второстепенен път
II-73, явяващ се път отдясно на главния, спрямо посоката на движение на
автомобила й, св.Т.П. подминала пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство
отдясно“.
13.
По същото време, по второстепенен път
II-73, в посока към главния път, се движел лек автомобил „***“ с рег. № ***,
управляван от подсъдимия И.Л..*** за град Бургас. Приближавайки кръстовището,
образувано между второстепенния път, по който се движел и главния път І-6, Л.
подминал, на около 200 метра преди кръстовището, указателна табела Ж6, на която
било изписано, „Бургас 48“ и изрисувана стрелка наляво, и „Карнобат 2“ и
изрисувана стрелка надясно. После подминал и други пътни знаци – В24 „забрана
за изпреварване на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди и В26
„забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/час. Подминал и пътни знаци
Е7 и Т1, указващи наличие на бензиностанция на разстояние 100 м. Непосредствено
преди кръстовището, на изхода на второстепенният път, по който се движел Л.,
били обособени отделна пътна лента за завиване надясно (към гр. Карнобат), с
поставена върху нея пътна маркировка М10 „стрелка за завиване надясно“, както и
пътна лента за движение напред и наляво (към гр. Бургас), с поставена на нея
пътна маркировка М10 „стрелка за указване посока на движение направо и наляво“.
Лентата за движение направо и наляво завършвала със пътна маркировка
„стоп-линия” М6, във вид на широка непрекъсната линия, разположена напречно на
пътната лента и на разстояние 3,7 метра от дясната граница на дясната пътна
лента на път І-6. На нивото на стоп – линията, в дясно от пътната лента, върху
затревен триъгълен остров, отделящ лентата „надясно“ (към гр. Карнобат), от
лентата „направо и наляво“ (към гр. Бургас), бил поставен пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
14.
Когато наближил кръстовището,
подсъдимият И.Л. намалил скоростта на движение на автомобила си, но не се
съобразил с намиращият се отдясно на пътя му знак Б2 и не спрял на стоп-линията
М6, а продължил движението си.
15.
В същото време, автомобилът, управляван
от св.Т.П. се движел направо по път І-6, който бил с предимство и се
приближавал към кръстовището със скорост от около 65 км/ч.
16.
Преди да навлезе в самото кръстовище,
подсъдимият спрял автомобила си на по-малко от метър от дясната граница на
дясната лента, по която се движел „***”. Той видял приближаващия се автомобил
на св. Т.П., но преценил, че ще има време да извърши безопасно маневрата,
поради което и навлязъл в кръстовището, с намерение да завие наляво към
гр.Бургас, ускорявайки автомобила от място. По този начин той попаднал в
лентата на движение на МПС-то, управлявано от св.П.. В момента, в който видяла
автомобила на подсъдимия пред себе си, св. П. натиснала спирачките и завъртяла
волана на своя автомобил наляво за да избегне евентуален удар. Въпреки това, последвал
удар между челната дясна част на „***” и страничната лява, предна част на „***”,
обхващаща областта на предна лява врата. След удара лекият автомобил „***”
продължил движението си напред и наляво спрямо собствената посока, завъртайки
се минимално около вертикална ос, в посока обратна на часовата стрелка, а после
останал на гумите си, около средата на кръстовището и ориентиран леко
диагонално – с предната си част в посока югозапад, а със задната си част – в
посока североизток. Лекият автомобил „***” продължил движението си при
относително странично плъзгане, завъртайки се около вертикална ос, в посока
обратна на часовата стрелка, както и около собствената си надлъжна ос и се
преобърнал на дясната си страна.
17.
След пътно-транспортното произшествие,
пострадалата Б. веднага била откарана в УМБАЛ – Бургас и настанена за лечение в
Отделение по ортопедия и травматология заради видима ортопедична травма, но
поради влошаване на състоянието й, на 21.07.2017 г. тя била настанена в
Отделение по анестезиология и интензивно лечение, където въпреки оказаната
медицинска помощ, на 02.08.2017 г. починала ( л. л. 52-89 от ДП). Видно от
писменото заключение по назначената в досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза на труп № 237/2017 г. (л. л. 44-46 от ДП), след
извършената аутопсия на пострадалата е установено счупване в областта на таза в
ляво – полифрагментарна фрактура на ляв ацетабулум, както и мозъчна травма със
субарахноидна хеморагия с пробив във вентрикулите, мозъчен оток. Мозъчна смърт.
18.
Видно от писменото заключение по
назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № 31/2018
г. (л. л. 116-117 от ДП), от ПТП-то св. Т.П. е получила контузия на корема и
счупване на напречните израстъци на първи и втори лумбални прешлени. Според заключението,
счупването на израстъците на прешлените е в резултат от извиване на тялото при
ПТП с внезапно напрежение на мускулатурата на гръбначния стълб и е довело до
трайно затруднение движението на снагата за срок от около 2 месеца, при обичаен
ход на оздравителния процес и се определя като средна телесна повреда.
19.
Видно от писменото заключение по
назначената в досъдебното производство съдебно медицинска експертиза № 625/2018
г. (л. л. 90-91 от ДП), пътуващата в „***” свидетелка В.Ц. е получила лека телесна повреда, изразяваща се
в контузия на главата и гръдния кош с мозъчно сътресение, които са довели до
временно разстройство на здравето й, неопасно за живота.
20.
Видно от заключението по назначената в
хода на съдебното следствие при първото разглеждане на делото и отново
изслушана при настоящото разглеждане, скоростта на лекия автомобил „***”, към
момента на удара, е била 64,7 км/ч, като предвид обстоятелството, че при огледа
на местопроизшествието не са били намерени и описани спирачни следи, то такава
е била и скоростта му на движение и преди ПТП. Според експертите, скоростта на
лекия автомобил „***” преди ПТП-то е била 15,8 км/ч. Опасната зона за спиране
на лекия автомобил „***”, предвид скоростта му преди удара, е била изчислена от
експертите на около 44 метра, а за лекия автомобил „***” – около 7 метра. Според
експертите, в момента на навлизане на „***” в лентата за движение на автомобила
на П., автомобилът „***” е бил на около от 30 м. от мястото на удара/ т.4.9 от
заключението/, т.е., при потеглянето си автомобилът „***” е навлязъл в опасната
зона на лекия автомобил „***”.
21.
От заключението на тройната
автотехническа експертиза е видно още, че мястото на удара между двата
автомобила е в лентата за движение на „***” и спрямо платното на 8,7 м. преди
мерната линия и на ниво от 2,6 м. до 3,5 м., вляво от дясната граница на
лентата за движение на „***”. За автомобилът *** ударният процес е бил при
страничен удар, а за автомобила *** при челен удар.
22.
След удара, лекият автомобил „***”
продължил движението си при странично плъзгане с преминаване от движение напред
в напречно триене. Според експертите, в резултат на ударната сила и в съответствие
с теоремата за изменение на кинетичния момент автомобилът „***” се обърнал
върху дясната си странична повърхност, като при падането върху терена били
оставени характерни протривни следи, разлив на мазна течност и разпръснати
отломки от ударния процес. От своя страна, лекият автомобил „***” продължил
движението си напред и наляво, спрямо предварителното си движение, което
станало в резултат на удара и предприетите действия от водача за промяна на
направлението на движение.
23.
Според експертите, времето за движение
на автомобила „***” от мястото на пресичане на дясната граница на платното
напречно до мястото на удара е 1,66 секунди, което е съизмеримо с времето за
реакция на П. и времето за задействане на кормилния механизъм, но не и с
времето, необходимо тя да задейства ефективно спирачната система на своя
автомобил. Според направените изчисления, за времето на движение на „***” от
мястото на пресичане на дясната граница до геометричното му разположение към
мястото на удара, св. П. е нямала техническата възможност да предприеме
действия за спиране, а само е предприела отклоняване на автомобила наляво.
24.
Според експертите, подсъдимият, като
водач на лекия автомобил „***”, е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, като спре и пропусне автомобила „***”, а след преминаването му, да
предприеме пресичане на коридора на движение на „***”. От своя страна, св. П. е
нямала техническата възможност да предотврати ПТП спрямо мястото и момента на
навлизане автомобила на подсъдимия в нейната пътна лента и в коридора на
автомобила „***”. В своето заключение вещите лица са
приели, че техническата причина за настъпване на произшествието е навлизането
на л.а.“***“ в зоната на кръстовището при наличие на знак „Стоп“ и движещ се
автомобил по пътя с предимство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
25.
Съдът намира описаната по-горе
фактическа обстановка за безспорно установена, доколкото я изведе от събраните
в хода на съдебното следствие писмени, гласни и веществени доказателства и
доказателствени средства, ценени в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
26.
При установяването на описаната по-горе
фактическа обстановка, съдът ползва следните, приобщени към доказателствения
материал в хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: протокол от 19.07.2017 г. за оглед на местопроизшествие (ПТП) със
скица, препис и фотоалбум (л. л. 3-19 от ДП); протокол от 16.03.2018 г. за допълнителен
оглед на местопроизшествие (ПТП) с препис и фотоалбум (л. л. 127-144 от ДП);
медицински документи от УМБАЛ – Бургас относно приема и лечението на
пострадалата Б., вкл. и епикриза (л. л. 52-88 от ДП); медицински документи от
МБАЛ „Бургасмед” и УМБАЛ – Стара Загора относно лечението на свидетелката В.Ц.
(л. л. 93-95 от ДП); препис – извлечение от Акт за смърт и Удостоверение за
наследници на пострадалата (л. л. 99-100 от ДП); медицинска документация от
ЦСМП – Бургас, УМБАЛ – Бургас и УМБАЛ – Стара Загора относно лечението на св. Т.П.
(л. л. 109-112 от ДП); копия от застрахователна полица, талон за регистрация и
за технически преглед на лек автомобил с рег. № *** (л. л. 114 и 115 от ДП);
справка за нарушител – водач относно подсъдимия Л. (л. л. 170-171 от ДП);
справка за регистрацията на лек автомобил с рег. № *** (л. 173 от ДП); справка
за съдимост (л. 175 от ДП). Настоящият съдебен състав кредитира изброените
писмени доказателства и доказателствени средства, доколкото те не са оспорени и
установяват относими към предмета на делото факти и обстоятелства, а при
събирането им е спазен установеният в НПК ред.
27.
Съдът кредитира като достоверни
показанията на свидетелките В.Ц., С.С., Т.П., дадени в хода на съдебното
следствие, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват и се
подкрепят от другите доказателствени източници. Съдът кредитира като достоверни
и показанията на св. К., дадени от него в хода на съдебното следствие. Той не е
бил очевидец на сблъсъка между двата автомобила, но показанията могат да
послужат за проверка достоверността на обясненията на подсъдимия и показанията
на свидетелите - участници в инцидента. Достоверността на неговите показания се
потвърждава от писмените доказателствени средства – протокол за оглед, както и
от експертното заключение на тройната автотехническа експертиза.
28.
В хода на съдебното следствие,
подсъдимият изложи своята версия за механизма на настъпване на ПТП-то. Л.
твърди, че преди да навлезе в кръстовището е спрял на стоп-линията, огледал се
е, видял е другият автомобил, преценил, че е далеч и има възможност да извърши
безпрепятствено завой наляво, и потеглил от стоп-линията, но в самото
кръстовище, двигателят на автомобилът му изгаснал и той не могъл да реагира.
Тези му твърдения противоречат на експертното заключение по назначената тройна
автотехническа експертиза, която е изследвала всички направени от подсъдимия
възражения по механизма на ПТП, описан в обвинителния акт, поради което и съдът
ги прие за недостоверни. В останалата им част, съдът даде вяра на обясненията
на подсъдимия Л., тъй като в тази им част като цяло съответстват на останалите
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, кредитирани от съда.
29.
При изграждане на фактическата
обстановка, описана по-горе, съдът се ползва и от заключенията на вещите лица
по назначените в хода на досъдебното производство експертизи.
30.
Съдът кредитира изцяло писмените
заключения по назначените съдебномедицински експертизи на пострадалата Б.Б. (л.
л. 44-46 от ДП), на свидетелката Т.П. (л. л. 116-117 от ДП) и на св. В.Ц. (л.
л. 90-91 от ДП), както и по назначената в хода на съдебното следствие при
първоначалното разглеждане на делото тройна автотехническа експертиза.
Заключенията на съдебномедицински експертизи бяха потвърдени и защитени в
съдебно заседание от изготвилите ги експерти, не бяха оспорени от страните по
делото. Липсват основания за съмнения в тяхната обективност и достоверност.
31.
Съдът реши да се довери изцяло на назначената
в хода на съдебното следствие при първоначалното разглеждане на делото и
изслушана отново пред настоящия състав тройна автотехническа експертиза. Вещите
лица подробно са аргументирали експертните си изводи по отношение на
възприетата скорост на движение на леките автомобили, мястото на удара,
отстоянието на МПС-тата от мястото на удара в момента на навлизане на лекия
автомобил на подсъдимия в кръстовището, причините за
преобръщане автомобила на подсъдимия Л. след удара, като тези изводи са
направени въз основа на обективните данни по делото, установени чрез писмени и
гласни доказателствени средства. Съобразени са всички доказателствени
източници. Разгледани и обсъдени са всички възможни варианти на поведение на подсъдимия
Л.. Заключението е подробно и научно обосновано.
32.
Съдът реши да не взема предвид
заключението на вещото лице по назначената в досъдебното производство единична
автотехническа експертиза поради разминаването му със заключението на тройната
автотехническа експертиза по важни факти и обстоятелства, включени в предмета
на доказване, като например скорост на движение на автомобилите в момента на
ПТП, опасни зони, причина за преобръщане автомобила на подсъдимия Л. след удара
и т.н.
33.
От събраните по делото доказателства и
доказателствени средства безспорно се установява, че на посочената в
обвинителния акт дата 19.07.2017 г., на кръстовището, образувано от главен път
І-6 и второстепенен път II-73 и намиращо се на територията на Община Карнобат,
е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил „***“ с
рег. № *** и лек автомобил „***” с рег. № ***.Датата и мястото на
произшествието се установяват по несъмнен начин чрез протокола за оглед на ПТП
и изготвеният към него фотоалбум, чрез свидетелските показания на свидетелите С.,
Ц., П. и К., чрез обясненията на подсъдимия, а също и от приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, като страните не спорят
относно тези обстоятелства. Липсва спор между страните и относно посоките на
движения на двата автомобила преди и по време на ПТП-то, мястото на удара,
повредите по автомобилите.
34.
Основният спорен въпрос е, какви са били
действията на подсъдимия като водач на лек автомобил „***” непосредствено преди
да навлезе в кръстовището, доколко те могат да представляват нарушение на
посочените от прокуратурата разпоредби от ЗДвП, както и дали те се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
35.
Безспорно доказани по делото, чрез
експертното заключение на тройната АТЕ, са скоростите на движение на двата
автомобила в момента на удара, като те са изчислени на база установеното при
огледа на местопроизшествието разположение на автомобилите, участвали в ПТП-то,
съпоставено с установените при огледа им повреди.
36.
Експертите са категорични, че скоростта
автомобила „***” в момента на удара е почти равна на тази непосредствено преди
ПТП-то и е била 64,7 км/ч. Скоростта на
движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Л. е около 15,8 км/ч. и е
максимално достигната при равноускорителен режим на движение като водачът е
ускорил движението си за косо пресичане на лентата за движение на „***“.
Опасните зона са съответно 44 метра за „***“ и 7 метра за „***“.
37.
Според съда, събраните по делото
доказателства опровергават твърдението на подсъдимия Л., че преди да навлезе в
кръстовището, е спрял на стоп-линията. От доказателствата се установява, че П.
е карала бавно и е наблюдавала внимателно пътя като не е имало обстоятелства,
които да я разсейват, но въпреки това, появата на автомобила на Л. в нейната
лента се е оказала неочаквана за нея, на което тя е реагирала ефективно до
времето на удара от минимум 1,4 сек. със завъртане на волана наляво и
привеждане в действие на спирачната система. Според отговор 4.19 на
заключението по тройната АТЕ поради това, че не са намерени спирачни следи
преди удара, максималното време за движение преди ефективния спирачен път е 1,4
секунди, за което време автомобилът е изминал 25,2м. Видно от т.4.21 на заключението, при
равномерна скорост от 16 км/ч автомобилът на подсъдимия ще измине разстоянието
от мястото на удара до дясната граница на лентата за движение на „***” за 1,1
секунди, а разстоянието от стоп-линията до мястото на удара – за 1,93 секунди,
като във варианта спиране на стоп-линия и последващо потегляне, времето би било
по-голямо, а ускорението по-слабо. Време от 1,93 секунди и повече, би
позволило, от техническа гледна точка, св. П. да възприеме пресичането на
стоп-линията от подсъдимия и да задейства спирачната система на автомобила
си. Липсата на спирачни следи, оставени
от автомобила на П. и безспорните данни за отклонение на автомобила й вляво
преди удара (т.е. налице е все пак някаква реакция от нейна страна) сочат, че
времето от възприемането на опасността от П. до удара е било по-малко от 1,93
секунди. Следователно, св. П. е възприела автомобилът на Л. като опасност едва,
когато той е преминал дясната граница на лентата за движение на „***” и е
навлязъл същински в кръстовището. Предвид особеностите на терена, където се
намира кръстовището, може да се предположи, че св. П. е имала обективна
възможност да възприеме автомобила на Л. при пресичането му на стоп-линията, но
само ако последният се е движел с равномерна скорост от 16 км/ч или е потеглил
от стоп-линията. Фактът, че появата му на пътното платно я е изненадала води да
извод, че подсъдимият е намалил скоростта си на движение непосредствено преди
кръстовището, подминал е стоп-линията без да спре на нея и е спрял малко преди
дясната граница на лентата на „***”/ т.4.6 от заключението на тройната АТЕ/.
Видно от заключението на вещите лица, описаните по-горе действия на подсъдимия Л.
преди ПТП са най-възможният и доказателствено обезпечен вариант.
38.
Този вариант съответства и на обясненията на
подсъдимия, който твърди, че е спрял преди самото кръстовище, огледал се,
забелязал автомобила на П. и след като преценил, че е безопасно да извърши
маневрата, е навлязъл в кръстовището. Преди да навлезе в кръстовище, е нормално
водачът да спре, за да се ориентира, дали пътната обстановка му позволява да
извърши маневрата, която предварително е решил да направи. Постоянна скорост от
16 км/ч не би позволила на водач на МПС да се ориентира достатъчно бързо,
особено като се има предвид, че в настоящият случай Л. е имал намерение да
завие наляво, т.е., той е трябвало да наблюдава не само за МПС-та, идващи от
гр. Бургас, но и за такива, пътуващи към гр. Бургас. При спиране на разстояние
почти метър преди дясната граница на лентата за движение на „***”, подсъдимият
е имал възможност после бързо и плавно да ускори автомобила си до 16 км/ч, без
да оставя характерните за рязко и интензивно потегляне следи от гуми, като
разстоянието от мястото на спиране до мястото на удара е било изминато за около
1,66 секунди, а то съответства на времето за реакция на св. П., преди ефективно
спиране.
39.
Недоказано е и твърдението на подсъдимия,
че в кръстовището двигателят на автомобилът му бил изгаснал. В заключението си
в т.4.8, експертите са категорични, че автомобилът на подсъдимият Л. е бил в
движение в момента на удара, което се доказва от наличието на значителна
компонента на количеството на движение след удара с направление отдясно наляво
спрямо посоката на движение на „***”. Експертите в т.4.15 от заключението
сочат, че ако *** е бил в покой в момента на удара, то той не би достигнал
фиксираното в протокола за оглед крайно положение.
ПО ПРАВОТО
40.
Предвид изложеното по-горе, съдът прие, че с
деянието си подсъдимият И.Д.Л. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 343, ал.2, б. „Б“, предложение първо, вр. ал.4, вр. ал. 1,
б. „В“, вр. чл. 342, ал.1 от НК. Това е така, защото на 19.07.2017 г.***, в
района на кръстовището, образувано от главен път І-6 и второстепенен път II-73,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***”, модел ”***
” с peг. № ***, нарушил правилата за движение, установени в Закона за движение
по пътищата, а именно чл. 6 т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват
своето поведение с пътните знаци и с
пътната маркировка“, и чл. 50 ал.1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство “, и по непредпазливост причинил смъртта
на Б.К.Б. с ЕГН **********, починала на 02.08.2017 г., както и средна телесна
повреда на Т.Н.П. с ЕГН **********, изразяваща се в счупване напречните
израстъци на 1 и 2 лумбални прешлени, довело до трайно затруднение движението
на снагата за срок от около 2 месеца
41.
Съдът намира за безспорно установено по
делото, че с действията си, подсъдимият Л. е допуснал нарушения на чл.6, т.1 и
чл. 50, ал.1 от ЗДвП, като те са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП
и последвалия от него общественоопасен резултат.
42.
Предвид разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, подсъдимият е бил длъжен да се съобрази с пътен знак Б2. Съгласно чл. 46,
ал.2 от ППЗДвП, този пътен знак указва на водачите на пътни превозни средства,
че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка,
или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът, а преди да
потеглят отново – да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство. Подсъдимият не изпълнил това свое задължение, като не спрял на „стоп-линията“,
а я подминал и спрял едва на границата на пътното платно, по което се движел „***“.
Изпълнението на това задължение би дало възможност на подсъдимия Л. да прецени
обективно пътната обстановка и безпрепятствено да извърши маневрата, която е
решил, като преди това пропусне движещият се по път с предимство лек автомобил
„***” и по този начин да предотврати ПТП. От друга страна, евентуалното
правомерно поведение на подсъдимия, би дало й достатъчно време на водачът на „***”
да го възприеме като опасност и да реагира съответно.
43.
Действията на подс.Л. не са съобразени
също и с изискването на чл.50, ал.1 от ЗДвП, защото вместо да пропусне МПСто,
управлявано от св.Т.П., което се движило по пътя с предимство, той предприел
навлизане на кръстовището и това довело до настъпването на ПТП-то. Видно от
доказателствата по делото, макар и спрял непосредствено преди самото
кръстовище, Л. не се е съобразил с идващият по път с предимство „***” и навлязъл
в кръстовището, като пресякъл лентата за движение на този автомобил в неговата
опасна зона. Неизпълнението на задължението по чл. 50 ал.1 от ЗДвП е резултат
от погрешна преценка за действителната пътна обстановка и по специално относно
това, че лекия автомобил, управляван от П. е бил на достатъчно голямо
разстояние, което е позволявало на Л. безопасно да премине през кръстовището.
44.
Неоснователни са възраженията на
защитата, че за причиняването на ПТП-то вина носи св. Т.П., тъй като не е
изпълнила задължението си да се откаже от предимството си в момента, когато
подс.Л. е попаднал в нейната опасна зона, демонстрирайки ясно намерението си да
навлезе в кръстовището и именно това нейно бездействие е причина за ПТП-то. Пътно-транспортното
произшествие е възникнало единствено и само поради неправомерните действия на
подсъдимия. Последният, в нарушение на правилата за движение, установени в чл.
6, т.1 и чл. 50, ал.1 от ЗДвП, навлязъл в кръстовището, като по този начин отнел
предимството на лекия автомобил „***”. Според съдебната практика се приема, че опасността възниква с пресичане
на стоп-линията от страна на автомобила на подсъдимия, но в конкретния случай късното
възприемане на тази опасност от страна на П. не се дължи на някакво нейно
противоправно поведение като водач на МПС, а на противоправните действия на
подсъдимия. Именно неизпълнението на неговото задължение да спре на „стоп-линията“,
е отнело възможността на св.Т.П. да го възприеме като опасност за движението.
45.
Управляваният от свидетелката П.
автомобил се е движел със скорост, съобразена с разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Доказателствата по делото установяват, че същата е възприела като
опасност автомобила на подсъдимия Л. едва когато същият е навлязъл в нейната
лента за движение и автомобилът й е отстоял на около 25 м. от мястото на удара,
при опасна зона 44 метра.
46.
Доказателствата по делото сочат, че
свидетелката П. е наблюдавала внимателно пътя, за което свидетелстват както
показанията на пътуващите в автомобила, и реакцията й при възприемане на
опасността, съпоставена с времето до удара. Видно от заключението т.4.21, св.Т.П.
е възприела опасността от движещия се автомобил след като той вече е преминал
нивото на стоп -линията и при поддържаната от нея скорост, не е имала
техническа възможност да предотврати сблъсъка. Несъмнено, постепенното
намаляване на скоростта на автомобила на Л., включително и при преминаването на
стоп-линията, й е попречило да разграничи времево преминаването на стоп-линията
от автомобила на Л. от навлизането в кръстовището като опасност за движението
респективно да възприеме по-рано опасността и да предприеме мерки за избягване
на сблъсъка. Гореизложеното води до извод, че причината за късното възприемане
на опасността се дължи на движението на автомобила на подсъдимия Л., който с
приближаване на кръстовището плавно е намалявал скоростта си на движение,
преминавайки през стоп-линията, до спирането му малко преди самото кръстовище /виж
отговор 4.6 от заключението на тройната АТЕ/. Ето защо, подсъдимият не може да
претендира, че неговото поведение не е причина за ПТП, след като е безспорно
установено, че е имал обективната възможност да предотврати ПТП, като спре на
стоп-линията и пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил, но не
го е сторил. Той е видял и е бил длъжен да изчака движещото се по пътя с
предимство МПС. Единствената възможност, при която П. е
имала обективно възможност да забележи опасността и своевременно да предприеме
някакви действия по предотвратяване настъпването на ПТП, е била при скорост на
автомобила на подсъдимия Л. от 16 км/ч, която е еднакво равномерна при
пресичане на стоп-линията и продължаващо движение с навлизане в кръстовището,
без спиране преди пътя с предимство. Установи се обаче, че се е случило точно
обратното.
47.
От обективна страна, доказан е
съставомерният общественоопасен резултат от инкриминираното деяние. Телесните
повреди, установени при извършената аутопсия на пострадалата Б.Б. и
медицинските причини за настъпилата нейна смърт, както и вида и характера на
телесните повреди на св. Т.П. се установяват по несъмнен начин от приложените
по делото писмени заключения по назначените в досъдебното производство
съдебномедицински експертизи, които не бяха оспорени от страните. Несъмнено, те
са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, за което отговорност носи
подсъдимия.
48.
Цялостният анализ на събраните
доказателства мотивират съда да приеме, че от субективна страна процесното
деяние е извършено при престъпна самонадеяност като форма на непредпазлива вина
– подсъдимият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, не ги
е желаел, но е мислил, че е в състояние да ги предотврати. Установи се, че той
е предприел навлизане в кръстовището, тъй като преценил, че движещият се по път
с предимство „***” е далеч т.е., преценил е, че има техническа възможност да
извърши безопасно маневрата ляв завой. При тези обстоятелства, следва да се
приеме, че той не е искал настъпване на общественоопасен резултат. У него е
била налице субективна увереност, че такива последици няма да настъпят. Тази
увереност е била формирана въз основа на неправилната му субективна преценка за
разстоянието между двата автомобила, за скоростта на автомобила, движещ се с предимство,
за възможностите на своя автомобил, включително за ускорението му и за
скоростта, с която подсъдимият е в състояние да го управлява. Настъпилият удар
между двете превозни средства налага извода, че подсъдимият погрешно е преценил
скоростта на движение на лекия автомобил „***” и разстоянието
между двата автомобила, същевременно той е надценил възможностите на своя
автомобил да развие, от мястото на което е спрял, скорост, достатъчна за
бързото и безопасно извършване на желаната от него маневра. По този начин, у Л.
се е формирала погрешна представа за действителното състояние на пътната
обстановка и оттам - за свойството на извършеното от него деяние.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО
49.
При определяне вида и размера на
наказанието, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, желанието му да
съдейства за разкриване на обективната истина, напредналата му възраст и
влошеното му здравословно състояние, както и изминалия сравнително дълъг период
на наказателното производство срещу него, което се е удължило не по негова
вина. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете
предходните му нарушения на правилата за движение, заради които е бил санкциониран
по административен ред, както и наличието на леки телесни повреди, причинени на
св. Ц., които не са съставомерни, но са в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП-то. Предвид изложеното, съдът прецени, че са налице многобройни
обстоятелства, които смекчават отговорността на подсъдимия и изискват
задължително приложение на чл. 55 от НК.
50.
За престъплението по чл. 343, ал.2, б.
„Б“, предложение първо, вр. ал.4, вр. ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал.1 от НК,
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” за срок от три до
петнадесет години. При определяне конкретният размер на наказанието, в така
посочените от НК граници, настоящият съдебен състав се съобрази с всички
индивидуализиращи отговорността на подсъдимия И.Д.Л. обстоятелства, включително
и с мотиви и подбудите за извършване на престъплението, и конкретните условия,
при които то е било извършено. Съдът съобрази, че при първоначалното
разглеждане на делото, на подсъдимия Л. е наложено наказание от две години
лишаване от свобода и предвид принципа reformatio in pejus не може да му се определи наказание
с по-голям размер.
51.
Предвид горното, съдът определи на
подсъдимия Л. наказание в размер на една година и десет месеца години лишаване
от свобода, като прецени същото за справедливо, тъй като съответства както на
степента на обществена опасност на самото престъпление, така и на тази на
неговия извършител.
52.
Предвид определеният от съда вид и
размер на наказанието, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни,
съдът прецени, че целите на наказанието биха се изпълнили и без ефективното
изтърпяване на същото, поради което приложи чл.66 от НК и отложи изпълнението
на същото за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на
присъдата.
53.
На основание чл. 343 Г от НК, съдът
наложи на подсъдимия Л. и предвиденото в същия текст от закона наказание
„лишаване от право да управлява МПС”. Въпреки разпоредбата на чл.55,ал.3 НК,
която дава възможност да не се налага по-лекото кумулативно предвидено
наказание, съдът счита, че в настоящият случай, предвид степента на обществена
опасност на конкретното деяние - от деянието са пострадали са три лица, както и
всички останали обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на
наказанието подсъдимият Л. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от четири години. Според съдебния състав, този срок е достатъчен за
подсъдимият да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че правилата за движение по
пътищата трябва да се спазват, че трябва да бъде внимателен водач на пътя.
РАЗНОСКИ
54.
С оглед правилата на процеса, съдът
осъди подсъдимия Л. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР –
Бургас сумата от 750,60 (седемстотин и петдесет лева и шестдесет стотинки) лв.
за направените по делото разноски за експертизи.
55.
С оглед правилата на процеса, съдът
осъди подсъдимия Л. да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд –
Бургас направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица в размер
на 2572,40 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и два лева и четиридесет
стотинки).
56.
Ръководен от горе изложеното, съдът
постанови присъдата си.
Председател:……………
/Окръжен съдия Георги Иванов/