РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330113943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от Б. Н. С. против „Сити Кеш“ ООД иск за
приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 8 от Договор за кредит от 24.08.2019 г.,
установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 524, 25 лв., е
нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й
при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит от
24.08.2019 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е
предоставена сумата в размер от 1 200 лв. при фиксиран лихвен процент по
заема от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 47, 63 %. Сочи, че в
договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря на изискванията,
установени от кредитодателя – в чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора.
В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят
се задължил да заплати неустойка в общ размер на 524, 25 лв., платима ведно
с погасителните вноски, към които се кумулира вноска за неустойка. Ищецът
1
твърди, че с предвиждане на задължение за заплащане на неустойка, поради
непредоставяне на обезпечение, което да отговаря на изисквания, които
потребителите не могат да осигурят, по същество се осигурява допълнително
възнаграждение за кредитора, което се кумулира с възнаградителната лихва,
по който начин се заобикаля, установената в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
забрана. Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка
противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото
последната е излязла извън присъщата й обезщетителна функция. Сочи, че
установената неустойка е в размер от около 50 % от заемната сума, без
последната да е свързана с вредите от неизпълнението на главното
задължение за връщане на заемната сума в срок. Сочи, че неустойката е
излязла и извън присъщата й обезпечителна функция. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Сити Кеш“ ООД не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответника на
основание чл. 50, ал. 3 ГПК, на вписания в ТР седалище и адрес на
управление, чрез служител, съгласен да приеме съобщението. В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор
на исковата молба.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено
на 26.01.2023 г. Въпреки редовното му призоваване, не се е явил в съденото
заседание за разглеждане на делото, като не е депозирал молба за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Същевременно с получаване на препис от разпореждането по чл. 131,
ал. 1 ГПК е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата
молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на
което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово
отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
2
основателна.
Следователно предявения иск следва да бъде уважен, като на ищеца и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените в
производството по делото разноски в размер на сумата от 50 лв. за заплатена
държавна такса.
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на
сумата от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на
възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното
не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Следва обаче да се присъди сумата от 300 лв. съобразно искането на
процесуалния представител на ищеца, обективирано в приложения на л. 23 по
делото списък на разноските.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, по предявения от Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., *****, иск
с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата на чл. 8 от Договор за кредит от
24.08.2019 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер
на 524, 25 лв., е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради
установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл.
11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Б. Н. С., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. № 13943/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. С. К. Н., АК –
Пловдив, с адрес гр. П, ул. “*****, сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. №
13943/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
3
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
4