Р
Е Ш Е Н И Е
№ …………
/ 22.06.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 22.05.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 18301 по описа за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищецът „С.2."ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес ***, представлявано от управителя С.К.Д., чрез
адв.Христо Тодоров Христов –ВАК, адрес за призоваването: Варна ЗПЗ, ул."**"№62
срещу
ответника К.Я.Н. ЕГН **********, с пост.адрес: ***, ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА
ИЩЕЦА
сумата от 210.00 лева, на основание чл.55,
ал.1, пр.ІІІ-то ЗЗД, представляваща част от наеманата цена за месец -
Януари 2019г., платена от ищеца-наемател в полза на ответника-наемодател, на
отпаднало основание, след прекратяване на Договор за наем, сключен на
01.08.2012г., настъпило на 09.01.2019г., сумата
от 300.00 лева, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, представляваща
платена сума в размер на един месечен наем, за обезпечаване на евентуални
вреди, съгласно уговореното в чл.2.2 от
Договор за наем от 01.08.2012г., както и
сумата от 34.54 лева, представляваща мораторната лихва върху размера на
горепосочените главници, начислена за периода от 10.01.2019г. до
01.10.2019г., ведно със законната лихва върху всяка от претендираните главници,
считано от предявяване на исковата молба – 06.11.2019г. до окончателното
погасяване на задължението.
Претендират се за присъждане и направените съдебно деловодни
разноски и разноските за един адвокат.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: В исковата молбата се твърди, че по силата на
Договор за наем от 01.08.2012г., ответницата К.Я.Н. е отдала под наем на „С.2."ЕООД
собственият си недвижим имот, обективиран в нот.акт №**/**. и нот акт №**/**., представляващ Аптека,
с идентификатор ***, находяща се в гр.Варна, бул."***"№29, за
наемната цена от 300(триста) лева на месец.
Въпреки ,че договора за наем е бил сключен от страните на
01.08.2012г., за срок от две години, по силата на чл.4.3. от него, същият е
продължил действието си между страните до м.Декември на 2018г., когато на
основание чл.14 от същият договор, с нотариална покана с рег.№***на нотариус
Даниела Върлева, с район на действие РС-Варна, същият е бил прекратен от
Наемодателя, поради това, че дружеството-наемател не изпълнило задължението си
да заплати своевременно наемната цена за месеците Октомври и Ноември на 2018г.
Наема за тези месеци,
е бил заплатен от управителя на ищцовото дружество - С.К.Д. на
11.12.2018г., по банковата сметка на Р.В.С.- майка на ответницата. На тази
дата, Д.заплаща сумата от 900.00лева, представляваща наемите за м.Октомври,
м.Ноември и м.Декември на 2018г.,а по
сметката на ТД на НАП Варна, сумата в размер на 90.00лева, представляваща
дължимият авансов данък по чл.55 от ЗОДФЛ.
С тези плащания Д., управител
на ищцовото дружество, е приела, че въпреки закъснението, отношенията между
страните за тези месеци са уредени, но противно на това, същата е получила
нотариалната покана за прекратяване на наемните отношения, във връзка с
по-късно извършеното плащане на наемната цена за два поредни месеца.
Във връзка с едностранно прекратеният договор за наем, с
приемно-предавателен протокол от 09.01.2018г., управителката на „С.2."ЕООД,
е предала държането на имота, както и намиращите се в него движими вещи на
лицето И.С-представител на Наемодателя К.Я.Н., като с това действие договорните
отношения между страните, са били прекратени.
Преди обаче извършените на 09.01.2018г. плащания на наема,
ответницата и нейният съпруг В. Д. Н., предявили
искова претенция в съда, относно заплащане на вече платените вноски и предаване
на държането на процесният имот, като въз основа на това е било образувано
гр.д. № **/2018г. на ВРС. По делото е
било постановено Решение №**/ 01.04.**. на Vll-ми състав на ВРС, с което съдът приел, че ефектът от
прекратяването на договора за наем без предизвестие, е настъпил в хода на
процеса - на 09.01.2019г. и отхвърлил предявеният иск на ищцата Н., като
неоснователен.
С оглед прекратяването на договорните отношения между
страните, се настоява, че с обратна сила е възникнало задължението да върнат
всичко, получено във връзка с изпълнението на договора, с оглед отпадналото
основание.
Съгласно уговореното в чл.2.2 от Договора за наем от
01.08.2012г., при подписването на същият от страните, Наемателя е заплатил на
Наемодателя, наема за първият месец от наемният срок и наемът за последният
месец от наемният срок, както и е заплатил сума равна на един месечен наем, за
обезпечаване на евентуални вреди, настъпили по повод ползването на имота.
Към настоящият момент, се сочи, че не е спорно между
страните, че договорът е сключен за срок от 2 години, считано от 01.08.2012г.,
с опция за неговото продължаване с още една година, при продължило ползване със
знание и без противопоставяне на наемодателя.
Следователно, срокът на договора е изтекъл на 01.08.2015г.,
но доколкото ползването на имота е продължило и след това, без противопоставяне
на наемодателя и с неговото знание то по силата на чл.236; ал.1 ЗЗД,
договорът е бил продължен за неопределен срок, запазвайки действието на
останалите параметри, при които е бил сключен. С оглед обстоятелството, че с
плащането на сумата от 900лева, извършено на 11.12.2018г. от „С.2."ЕООД,
са били погасени наемните вноски на дружеството за месеците, Октомври, Ноември
и Декември на 2018г. и че държането е предадено без забележки на представителя
на ответницата на 09.01.2019г, то се настоява, че Наемодателя по прекратеният
договор трябва да върне сумата от 210 лева, представляваща част от заплатеният
наем за последният месец - Януари на 2019г., както и сумата от 300 лева,
представляваща платената сума от един месечен наем, за обезпечаване на
евентуални вреди, които суми към настоящият момент, наемодателката Н. държи
неоснователтно.
След приключване на производството по гр.д. №**/2018г. на ВРС, се сочи, че страните са се уговорили тези
суми да бъдат върнати от Н., но към настоящият момент това задължение не е
изпълнено. Впоследствие, ответницата неколкократно е била подканвана да изпълни
това свое задължение и да върне предоставените й суми, но до настоящият момент
това отново не се е случило, като с настоящата искова молба, ищцовото дружество
отново отправя покана към ответницата, да изпълни задължението си.
С горното се обосновава правния интерес от предявеният иск.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответницата, представлявана от своята майка, е депозирал
отговор.
С отговора се прави признание на иска.
Настоява се от ответната страна,
предвид че с поведението не е дала повод за завеждане на иска, и предвид че не
е била поканвана извънсъдебно преди завеждането на иска да заплати тази
претенция, да се приложи чл. 78 ал. 2 от ГПК
и да се възложат разноските върху ищеца.
Сочи, че Приемо-предаването на
владението, е било извършено от ищеца безусловно и за пръв път след връчването
на иска е била уведомена за такава претенция и уточнен размер по нея. Ищецът,
нито преди, нито с исковата си молба е представял банкова сметка, ***етендираните
суми. В този смисъл по отношение на исковата си молба, настоява, че ищецът не е
изпълнил задължението си по чл. 127 ал. 4 от ГПК за посочване на банкова сметка
***. Това разкрива липсата на повод от
страна на ответницата за завеждане на иска.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи
процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно от договор за
наем, сключен на 01.08.2012г., представен по делото във вид на заверено копие,
на посочената дата ответната страна К.Я.Н., в качеството си на наемодател, е отдала на
ответника „С.2.“ЕООД, в качеството му на
наемател, за временно възмездно ползване собствения си недвижим имот, а именно:
находящ се в Медицински център „**“, представляващ
Аптека, с
идентификатор ***, находяща се в гр.Варна, бул."***"№29, за наемната
цена от 300(триста) лева на месец, дължими от момента на влизане в сила на
наемния договор – 01.08.2012г.
В чл.2.2 от Договора е уговорено, че при сключването му наемателят е
заплатил сума, равна на един месечен наем, за обезпечаване на евентуални вреди
от ползването на имота, като при липсата на такива и в случай, че всички
останали сметки за ползването са заплатени от наемателя, то наемодателя при
изтичане срока на договора или прекратяването му дължи връщане на сумата,
дадена от наемателя като обезпечение.
С отговора си по чл.131 ГПК, ответникът е признал дължимостта на претендираните
с исковата молба парични суми.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква ищецът да докаже съществуването на твърдяното вземане
в негова полза по основание, в т.ч. валидно учредено между страните наемно
правоотношение, изправността си по договора, че е заплатил сумата от 210.00 лева, представляваща част от наеманата
цена за месец - Януари на 2019г., което плащане е на отпаднало основание,
предвид че е извършено след прекратяване на договора за наем, настъпило на
09.01.2019г.; че е заплатил сумата от 300.00 лева, представляваща платената
сума от един месечен наем, за обезпечаване на евентуални вреди, съгласно
уговореното в чл.2.2 от прекратеният Договор за наем от 01.08.2012г.
В тежест на ответника е да докаже
всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, в това число и да установи точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане на претендираните суми, в
случай, че ищецът докаже тяхната дължимост.
Ответникът, в чиято тежест е, не представя
доказателства да е заплатил дължимите суми, чиято дължимост признава с отговора
си, представен в срока по чл.131 ГПК.
Прекратяването на Договора за наем от 01.08.2012г.,
не се оспорва от страните по делото, че е настъпило на 09.01.2019г. Ответната страна не оспорва и обстоятелството,
че ищцовата страна й е заплатила 300лв. месечен наем за целия месец януари
2019г., независимо от настъпилото прекратяване на процесния договор за наем на
09.01.2019г., както и факта, че след посочената дата платеното в размер на
210лв. е осъществено на отпаднало основание – на основание вече прекратен
договор.
Между страните липсва спор и относно
обстоятелството, че наемателят е заплатил на основание чл.2.2 от Договора за
наем от 01.08.2012г., сумата от 300лв., в размер на един месечен наем, като
обезпечение на евентуални вреди. Ответникът не оспорва, че такива вреди не са
произтекли при ползване на наетия имот, съответно, че има задължение по силата
на цитираната разпоредба от процесния договор за наем, да върне на
ищеца-наемател посочената сума в размер на един месечен наем. Не са представени
доказателства от ответника, за връщане на сумата от 300лв, съгласно
договореното в чл.2.2 от Договора за наем от 01.08.2012г.
Ответната страна, признава и задължението си за
заплащане на претендираното обезщетение за забава, в размер на сумата от
34.54 лева, представляваща мораторната лихва върху размера на горепосочените
главници, начислена за периода от 10.01.2019г. до 01.10.2019г.,
При изложеното, е налице основание
за уважаване на претенцията на ищецът в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора и
уважаването на исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в
размер на общо 800.00лв., съгласно списък по чл.80 ГПК/л.67/, явяващи се сбор от следните суми: 100.00лв.
за заплатена д.такса и 700.00лв. за заплатено адв.възнаграждение.
Съдът не споделя становището на
ответната страна, съгласно което с поведението си не е дала повод за завеждане
на делото. Действително, ищецът е
посочил своя банкова сметка ***, постъпила във ВРС на 18.05.2020г., т.е. след
образуване на настоящото дело/06.11.2019г./, но твърдението на ответницата, че
за пръв път едва с настоящата искова молба е била уведомена за претенцията на
ищеца, не отговора на действителното положение. Видно от представен по делото
отговор, депозиран по реда на чл.131 ГПК по водено от ответницата срещу ищеца
по делото друго гражданско производство - гр.д. №**/2018г. на ВРС, в т.5 от този
отговор ищеца/тогава ответник по посоченото гр.д./ е направил свое изявление,
че наемодателя/сега ответник по наст.дело/, е длъжен да му върне двете месечни
вноски,заплатени от него предварително по чл.2.2 от Договора за наем от
01.08.2012г., тъй като с плащането на 11.12.2018г. е погасил всички свои
задължения към наемодателя, а от приемо-предавателния протокол се установява,
че помещението е прието от представител на наемодателя без забележки. Този
приемо-предавателен протокол е представен като доказателство и по настоящото
дело. При изложеното, твърдението на ответната страна, че не е знаела за
претенцията на ищеца по чл.2.2 от Договора за наем от 01.08.2012г., съответно
че не е станала причина за завеждане на делото е неоснователна, поради което и
искането й по чл.78, ал.2 ГПК за възлагане на сторените по делото разноски в
тежест на ищеца, се явява също неоснователно.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответникът К.Я.Н. ЕГН **********, с
пост.адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА ищеца „С.2."ЕООД,
ЕИК **,
със седалище и адрес ***, представлявано
от управителя С.К.Д., адрес за призоваването: Варна ЗПЗ, ул."**"№62/адв.Христо
Тодоров Христов –ВАК/, сумата от 210.00лв.,
на основание чл.55, ал.1, пр.ІІІ-то ЗЗД, представляваща част от
наеманата цена за месец - Януари 2019г.,
платена от ищеца-наемател в полза на ответника-наемодател, на отпаднало
основание, след прекратяване на Договор за наем, сключен на 01.08.2012г.,
настъпило на 09.01.2019г., сумата от 300.00лв., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,
представляваща платена сума в размер на един месечен наем, за обезпечаване на
евентуални вреди, съгласно уговореното в
чл.2.2 от Договор за наем от 01.08.2012г., както
и сумата от 34.54лв., представляваща мораторната лихва върху
размера на горепосочените главници, начислена за периода от 10.01.2019г. до
01.10.2019г., ведно със законната лихва върху всяка от претендираните главници,
считано от предявяване на исковата молба – 06.11.2019г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К.Я.Н. ЕГН **********,
с пост.адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА „С.2."ЕООД, ЕИК **,
със седалище и адрес ***, представлявано
от управителя С.К.Д., адрес за призоваването: Варна ЗПЗ, ул."**"№62/адв.Христо
Тодоров Христов –ВАК/, сумата от 800,00лв., представляваща сбор от
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както
следва: 100.00лв. за заплатена д.такса и 700.00лв. за заплатено
адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: