РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Сандански, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20241250200597 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. М., ЕГН – **********, чрез процесуален
представител адв.Й. Л., срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.139, ал.7 от
ЗДвП, и на основание чл.179, ал.3а, във вр. с чл.187, ал.5 от ЗДвП наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
електронния фиш. Претендира се, че ел. фиш е издаден при съществени
процесуални нарушения, при неспазване на материалния закон и нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява, и не изпраща представител.
Постъпили са допълнителни молби, с които се поддържа депозираната жалба
и са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
Административно наказващият орган изпраща жалбата с
1
придружително писмо. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, не
изпраща процесуален представител. Постъпила е молба и писмено становище,
с които се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на електронния фиш, по
съображения, изложени становището. Прави искане за присъждане на
юрискносултско възнаграждение.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 23.10.2023 година, в 10.09 часа, устройство №10131, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, намиращо се на път А-3, км.129+714, заснело движещо се ППС – ВЛЕКАЧ
М. А.с рег. № ** **** **, с техническа допустима максимална маса 18000,
брой оси 2, екологична категория: ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община
К. за движение по път А-3, км.129+714, с посока Нарастващ километър,
включен в платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата,
тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но
платената категория е по-малка от измерената.
Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за
собственост, при която е установен неговият собственик – Д. В. М., ЕГН –
**********, е издаден електронен фиш за нарушение, установено с
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Д. В.
М., ЕГН – **********, за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП, и на основание
чл.179, ал.3а, във вр. с чл.187, ал.5 от ЗДвП наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Доказателствените източници са
непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-
подробно анализирани.
Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от
2
приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с
ИД № 10131 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, доклад и становище от отдел УИСИ. Последните
водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя ППС не е
заплатена такса според категорията на превозното средство.
Не е спорно по делото, че именно жалбоподателят е лицето, което е
собственик процесното пътно превозно средство.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по
делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че
деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно
легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай ЕФ и издаден от орган в пределите на тяхната
компетентност.
Спазени императивните процесуални правила при издаването на ЕФ –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл.189ж,
ал.1 ЗДвП. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като
с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали
времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност.
3
По делото безспорно се установява, че на 23.10.2023 година, в 10.09
часа, устройство №10131, представляващо елемент от електронната система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-3,
км.129+714, заснело движещо се ППС – ВЛЕКАЧ М. А. с рег. № ** ******, с
техническа допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична
категория: ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, в община К. за движение по път
А-3, км.129+714, с посока Нарастващ километър, включен в платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна
такса по чл.10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС
има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от
измерената.
От справката на АПИ се установява, а и не е спорно, че въззивникът е
собственик на процесното ППС.
Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално
признаците от обективна страна на състав на административно нарушение,
установен в чл.139, ал.7 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Въпреки това, като на основание чл.179, ал.3а във вр. чл. 187а, ал.5 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на
1800 лв. е допуснато неправилно приложение на материалния закон.
В практиката на СЕС е изяснено, че наказанието имуществена санкция в
абсолютен размер (в случая 1800 лв.) без възможност да се вземат предвид
конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, противоречи на принципа
на пропорционалност.
С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. ("Екострой" ЕООД срещу
Агенция "Пътна инфраструктура") Съдът на Европейския съюз е постановил,
че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
4
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември
2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса" с фиксиран размер.
Горното решение е продължение на константна практика на СЕС по
приложението на член 9а от Директива 1999/62/ЕО. Така например по
съединени дела C-497/15 и C-498/15) е даден отговор, че: 1) Член 9а от
Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62,
изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от
наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда
обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на
санкцията.
Настоящият съдебен състав не счита, че е необходимо да пресъздава
части от цитираното съдебно решение в настоящия съдебен акт. Достатъчно е
да се отбележи, че предвидената санкция чл.179, ал.3а ЗДвП е абсолютно
определена, т.е. фиксирана и не предвижда възможност за преценка на
конкретните факти и тежестта – размерът на наказанието е еднакъв без да се
диференцира наказанието спрямо размера на дължимата пътна такса или да се
съобразява налице ли е липса на плащане или има такова, но то е за различен
маршрут и това е станало поради грешка, дали деянието е умишлено или по
непредпазливост и прочие. Наказанието, предвидено в чл.179, ал.3а ЗДвП е в
изпълнение на задължението на Република България за транспониране на
Директива 1999/62 в националното право. Изложеното сочи, че фактите по
5
настоящото дело, следва да се разглеждат като идентични с тези по C-497/15 и
С-498/15, както и че предвиденото в този фиксиран размер наказание
противоречи на чл.9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването
за пропорционалност.
Това сочи, че настоящият състав следва да приложи пряко чл. 9а от
Директива 1999/62, като остави без приложение противоречащата му
национална уредба, което от своя страна налага отмяна на електронния фиш.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл.144
АПК вр. чл.78, ал.1 ГПК АНО следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 500 лв. - разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, за което е представен договор за правна услуга и списък с
разноски, за които е направено своевременно искане и са представени
доказателства. Претендираното възнаграждение не е прекомерно, с оглед
фактическата и правна и сложност на делото и извършените процесуални
действия.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на жалбоподателя Д. В. М., ЕГН – **********, чрез
процесуален представител адв.Й. Л., за нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, и
на основание чл.179, ал.3а, във вр. с чл.187, ал.5 от ЗДвП наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", да заплати на Д.
В. М., ЕГН – **********, чрез процесуален представител адв.Й. Л., сумата от
500.00лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–Благоевград област в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7