РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Перник, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241720201605 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. И. П. от с. *****, чрез адв. И., против Наказателно
постановление (НП) № 34-0000311 от 26.09.2024 г., издадено от началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. Перник, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Излгат
се доводи за извършени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява и не се представлява. В писмена
защита, излага доводи, че НП е незаконосъобразно и моли съда за неговата отмяна.
Алтернативно моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Ответникът – началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Перник,
редовно уведомен не се явява и не се представлява.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Около 13:45:19 часа, на АМ Струма, разклона за с. Боснек, посока гр.София, водачът
А. П. управлявал съчленено ППС в състав влекач МАН *****с peг. № ***** от кат. N3, с две
оси с прикачено към него полуремарке *****24 с peг. № ***** от кат. 04 с три оси. Лицето е
извършвало обществен превоз на товари на територията на Република България, по
маршрут с. Студена - гр. София, видно от пътен лист № 452000.
1
При извършена проверка от органите на ОО „АА“ се установило, че водачът
извършва превоз с пътното превозно средство, което е с маса 46840 кг (46.840 тона), които
надвишават допустимите максимални маси за движение по пътищата. Отчетено е, че
отворени за обществено ползване са пътищата за моторни превозни средства с две оси с
полуремарке с три и повече оси до 40 т. Установеното надвишение е с 6840 кг (6,840 тона),
видно от кантарна бележка 147838 и товарителница 0391505.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН, а въз основа на него
и процесното НП.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Д. Д. и Й.
П., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са
достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от
състава на нарушението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление за нарушението са спазени изискванията за
форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на
свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на
изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неяснота на описаното нарушение.
ЗДвП и ЗП са различни нормативни актове, които регулират различни по вид обществени
отношения.
В разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които, без
да спазват установения за това ред, управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Закона за пътищата регламентира обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на
пътната инфраструктура в Република България. Водачът на ППС, управлява ППС което не
притежава разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата.
От така описаното съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните
правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно фактическите
и правни рамки на формулираното обвинение, водещи до нарушаване на правото на защита
на наказаното лице.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените
доказателства, приложени по делото.
По отношение на приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не надвишава нормите, установени от
2
Министъра на регионалното развитие и благоустройството. С Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, се определят допустимите
размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните
ремаркета, съгласно чл. 139 от ЗДвП, които не представляват опасност за участниците в
движението, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б."а" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, допустимата максимална маса на ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за съчленени ППС с пет, шест и
повече оси, както следва: а) моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и
повече оси - 40 t.
От приложеното по делото писмени доказателства, както и изслушаните свидетелски
показания по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал е управлявал
ППС, състоящо се от товарен автомобил с две оси и прикачено към него полуремарке с три
оси с маса 46,840 тона, при нормативно установен максимален тонаж от 40 тона. От така
изложеното по безспорен начин се установява, че е извършено процесното нарушение.
Спорът между страните се състои в това налице ли е законово задължение на
контролния орган да измери масата именно с одобрено по ЗИзм техническо средство.
Съгласно чл. 166, ал. 2 т. 8 ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
служби на ИААА имат право да ползват технически средства за измерване на размерите,
масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните
средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници
и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Съдържанието на
цитираната норма ясно показва, че се касае за право, а не за задължение на контролните
органи да ползват технически средства за измерване на масата на проверените ППС. Норма
на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. действително предвижда, че проверката се
извършва със средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията.
Но тази норма логически се отнася до проверките, визирани в нормите на чл. 35, ал. 1 и ал. 2
от същата Наредба, които проверки са за съответствието между масата и габаритните
размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл.
8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Тези проверки(по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата) се извършват от администрацията,
издала разрешителното или документа за платена такса, а такива в настоящия случай не са
били издадени. Ето защо по отношение на процесния казус както ЗДвП, така и Наредба №
11/03.07.2001 г., не изискват установяването на допустимата максимална маса, съответно
превишаването й да става с техническо средство за измерване.
Установяването на масата на съчленната композиция въз основа на документ, какъвто
е товарителницата е законосъобразно. Последната е издадена от работодателя на
жалбоподателя частен свидетелстващ документ, установяващ надлежно масата на ППС с
превозвания товар. Същата е приложена и по делото (л. 15).
След като е носил товарителницата, в която е посочена надвишаващата 40 тона маса
на композицията, и след като не е разполагал с документ за заплатена пътна такса за
претоварване, жалбоподателят като водач е управлявал тази композиция със знанието, че
нарушава изискванията на ЗДвП.
На основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, водач, който, без да спазва
установения за това ред, управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, което
надвишава нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и
3
благоустройството, се наказва с глоба в размер от 500 до 3000 лева. Глобата е наложена в
законоустановения минимум от 500 лева.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на базата на всички установени по делото
факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици,
продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят
по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид. В настоящия случай не са налице
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното
от П. нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Деянието,
обявено за наказуемо е осъществяване на превоз при нарушаване на нормите относно
допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване. С деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания
ред по отношение допустимата максимална маса на ППС, който ред предвид завишените
изисквания при осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се
ползва с висока степен на защита. В тази връзка освен данните за наложени на
жалбоподателя шест административни наказания с влезли в сила НП, следва да се отбележи,
че е налице едно тежко нарушение, което би могло да доведе до опасност както до
останалите участници в движението, така и до опасност от разрушаване на асфалтовото
покритие на пътното платно, по което се е движило ППС. С оглед на това определеният
размер на наложеното административно наказание се явява адекватна санкционна мярка,
съобразена с обществената опасност на деянието и съответно смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства обсъдени от съда.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 34-0000311 от 26.09.2024 г., издадено от началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр. Перник, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на А. И. П. с ЕГН ********** от с. ***** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4