Производството е по реда на глава осемнадесет от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Агенция по заетостта – гр.София, представлявана от юрисконсулт Захариев срещу Решение № 586 от 03.11.2005г по гр.дело № 125/2005г. на Районен съд – гр.Кърджали, с което е отхвърлен иска на Агенция по заетостта – гр.София срещу ЕТ “Стил строй – юг – Петър Мандов”, с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1883, 40 лева, като неоснователен и недоказан, като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 200 лева, предстваляваща направените по делото разноски. В жалбата се сочи, че решението на първоинстанционният съд било погрешно обосновано, неоснователно, постановено въз основа на погрешно направени правни изводи, в нарушение на материалния закон. Неоснователно съдът отхвърлил като доказателство известие за доставяне № 7, с което ответникът се уведомявал за развалянето на договора, с мотива, че не ставало ясно, какво точно бил получил ответникът, въпреки че последният не спорвал това доказателство, както и факта на получаването му. Моли да се отмени изцяло атакуваното решение и да се постанови ново, с което да се уважи предявеният пред първа инстанция иск. В съдебно заседание се явява процесуалният представител на жалбоподателя, който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Ответникът - ЕТ “Стил строй – юг – Петър Мандов “- в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да бъде отхвърлена и да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Посочва, че доверителят й не е получавал известие за прекратяване на договорното правоотношение. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от страните констатира: Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е частично основателна. Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.92 ал.1 във вр. с чл. 79 от ЗЗД. От фактическа страна съдът установи следното: На 20.11.2003г. и 27.11.2003г. Дирекция Бюро по труда – гр.Кърджали и ЕТ “Стил строй – юг – Петър Мандов” са сключили договори, по силата на които, Дирекция Бюро по труда – гр.Кърджали, в качеството си на възложител, предоставя на ЕТ “Стил строй – юг – Петър Мандов”, в качеството на работодател, средства от Държавния бюджет за всяко разкрито работно място за наемане на работа по трудово правоотношение на пълно или непълно работно време, за срок не по – малък от 24 месеца или трудови договори за неопределено време, на насочено от възложителя безработно лице – майка с дете до 3 години, по условията на чл.53 от ЗНЗ, или на безработно лице, изтърпяло наказание лишаване от свобода, по условията на чл.55 от ЗНЗ. Съгласно договореното работодателят сключил трудови договори с Илияна Стойчева Семерджиева и Румен Иванов Ангелов. Едно от задълженията на работодателя по силата на договора било да предоставя ежемесечно на възложителя до 15 – число на месеца, следващ изтеклия, за всяко от лицата, заверени от съответното дружество документи – ксерокопие от ведомост за начислени средства за работна заплата, допълнителни възнаграждения и дължимите осигурителни вноски върху тях за сметка на работодателя във фондовоете на ДОО, фондовете за допълнително задължитлно пенсионно осигуряване и НЗОК за изтеклия месец /т.4.3 от договора/. Дължимите по тази разпоредба документи за месец юли работодателят изпратил през месец септември, като същите били получени от Бюро по труда – гр.Кърджали на 24.09.2004г., за който факт не се спори между страните. На 04.10.2004. с писмо с обратна разписка с изх.№ РД – 11- 5300, адресирано до ЕТ “Стил строй – юг – Петър Мандов”, Дирекция Бюро по труда – гр.Кърджали заявили, че на основание т.7.5.2.от сключения на 20.11.2003г. договор, считат същия за прекратен от 16.09.2004г., поради неизпълнение на задължение по т.4.3 от същия договор. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е частично основателна. При тълкуването на договорите, сключени между Дирекция Бюро по труда – гр.Кърджали и ЕТ “Стил строй – юг – Петър Мандов”, на основание чл.20 от ЗЗД, настоящият състав намира, че са налице предпоставките - на чл.92 във вр.с чл.79 от ЗЗД – за заплащане на неустойка. Безспорно по делото се доказва неизпълнение от страна на работодателя на задължение по договорите, а именно на т. 4.3 от същите. Както правилно е заключил и първоинстанционният съд, неизпълнението на задължението е виновно, тъй като не са били налице обективни пречки за изпълнението му. Документите по т.4.3 от договора е следвало да бъдат представени до 15 август, а както се установи, същите са представени едва на 24.09.2004г. От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се установява изпълнение на задълженията на Дирекция Бюро по труда – гр.Кърджали за превеждане на дължимите по договора суми от държавния бюджет. С оглед на това, правилно Дирекция Бюро по труда – гр.Кърджали е посочила в писмото си, което е без значение дали е получено, или не, че договорът е развален на 16.09.2004г. Договорът се разваля по силата на самата разпоредба на т.7.5.2, с изтичане на посочения в същата срок – ’’при непредоставяне до един месец от изтичане на определения срок ’’, без да са необходими допълни действия от страна на някоя от страните – уведомяване, даване на срок за изпълнение и т.н. Формулировката в посочената разпоредба следва да се тълкува, че не се разваля изцяло договора между страните по него - Дирекция Бюро по труда – гр.Кърджали и ЕТ “Стил строй – юг – Петър Мандов”, а има по – ограничено действие – спира се отпускането на субсидия от държвания бюджет само по отношение на конкретно лице, на което не са представени изискуемите документи. По силата на договора не се прекратява трудовото правоотношение между работодател и работник, а се спира превеждането на суми от бюджета за конкретното лице. С оглед на това неоснователен е доводът не процесуалния представител на ответника / въззиваемия/, че към момента на изявлението договорът между страните по трудовото правоотношение - ЕТ “Стил строй – юг – Петър Мандов” и Илияна Стойчева Семерджиева е бил прекратен е и не е могло да се прекрати наново. Следва да се посочи, че развалянето на договора е потестативно право, което може да се упражни от страна по договора. Дирекция Бюро по труда – гр.Кърджали не би могло да влия в правните отношения между работодател и работник. Налице е разваляне на договорна клауза, касаеща заплащането от страна на бюджета на работодателя на парични средства и то само по отношение на работник, чиито документи не са изпратени. По силата на самия договор не се разваля целия договор между страните Дирекция Бюро по труда – гр.Кърджали и ЕТ “Стил строй – юг – Петър Мандов”, тъй като ако бе имало наети повече от едно лице по един от договорите, а неизпълнението на задължението по т.4.3. от договора е било само по отношение на едно от лицата, договорът продължава своето действие по отношение на работниците, чиито документи са били изпратени съгласно т.4.3. Посочената разпоредба - т.7.5.2 от договора урежда и отговорността на неизправната страна, а именно заплащането на неустойка в размер на цялата получена сума за съответното лице. Характерът на неустойката е от такова естество, че ищецът следва да докаже единствено неизпълнение на задълежение от страна на съконтрагента си, без да е необходимо доказване на настъпване на вреда. В посочената разпоредба е посочено, че неустойката представлява получената от работодателя сума за съответното лице, в едно със законната лихва от момента на превеждането й. Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, изготвена пред настоящата инстанция, за лицето Илияна Стойчева Семерджиева по договора от 20.11.2003г. Дирекция Бюро по труда – гр.Кърджали са превели сума в размер на 817, 12 лева, като лихвата върху тази сума е 32, 98 лева, а за Румен Иванов Ангелов по договор от 27.11.2003г. сума в размер на 57, 03 лева, като лихвата върху тази сума е в размер на 0, 77 лева. Или с дрги думи размерът на неустойката следва да е 907, 90 лева, в едно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба – 28.01.2005г. до окончателно й заплащане. С оглед на гореизложеното иска за неустойка се явява частично основателен и като такъв следва да бъде уважен. Искът в останалата му част до пълния предявен размер от 1883, 40 лева е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По отношение на направените по делото пред двете инстанции разноски съдът намира: ответникът е поискал присъждане на разноски и пред двете инстанции. Същият е направил разноски пред двете истанции в размер на 400 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, като пред първа инстанция ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 200 лева за разноски. При този изход на делото на ответникът се следва разноски в размер на 200 лева и тъй като първа инстанция е осъдила ищецът за същата сума, решението на Районен съд – гр.Кърджали в тази част следва да се остави в сила. Ищецът не претендира присъждане на разноски пред двете инстанции. Като е отхвърлил иска с правно основание чл.92 от ЗЗД, като неосвнователен и недоказан, първоинстанционият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предявеният иск следва да бъде частично уважен до сумата от 907, 90 лева, в едно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба – 28.01.2005г. до окончателно й заплащане. Така аргументиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯРешение № 586 от 03.11.2005г по гр.дело № 125/2005г. на Районен съд – гр.Кърджали В ЧАСТТА, в която е охвърлен иска с правно основание чл.92 от ЗЗД до размера на сумата от 907, 90 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение по сключени договори от 20.11.2003г. и 27.11.2003г между Дирекция Бюро по труда – гр.Кърджали и ЕТ “Стил строй – юг – Петър Мандов”, вместо което. ОСЪЖДА ЕТ “Стил строй – юг – Петър Мандов “ със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, кв. Възрожденци бл.12, вх.Б, ет.3 ап.27, регистрирана по ф.дело № 529/2001г. в Кърджалийски окръжен съд, с Булстат:********* и дан.№ **********. да заплати на Дирекция Бюро по труда – гр.Кърджали сумата в размер на 907, 90 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение по сключени договори от 20.11.2003г. и 27.11.2003г. за лицата Илияна Стойчева Семерджиева и Румен Иванов Ангелов, в едно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба – 28.01.2005г. до окончателно й заплащане. ОСТАВЯ В СИЛА Решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове : 1.
2. |