№ 155023
гр. София, 08.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110166062 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
345999/01.12.2023 г., от Т. И. Т. с ЕГН **********. с адрес: гр. С---, чрез
адвокат К. Я., със съдебен адрес: „В--, моб.: -, ***************@*****.***
срещу „П--“ ЕООД, ЕИК ---, гр. С---, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск по чл.22 ЗПК и чл.24 ЗПК, с който се
иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № -
/27.12.2016 г, сключен между страните поради противоречие с чл.11,
ал.1, т.11, чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2-4, чл. 19 3ПK и чл. 143, ал.1 от
ЗЗПотр.,
2. и евентуален иск, който не е ясно какъв е
3. осъдителен иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за връщане на сумите:
3 178 лева, представляваща неосновонателно обогатяване
1662 лева, представлляващи мораторната лихва за забава
ведно със законната лихва от подаването на ИМ (01.12.2023 г.), до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит. Твърди се, че този договор е недействителен, тъй като
въвежда клаузи и такси, които водят до увеличаване на ГПР (нарушение на
чл.19 ЗПК), като по този начин не е ясно какви са условията за издължаване
на кредита, броя, периодичността и размера на вноските (чл.11, ал.1, т.1
ЗПК). Таксите нарушават чл.10 и чл.10а ЗПК. Изложени са твърдения, като
цяло, че договорът противоречи на Закона защита на потрелителите. Имало
много неравноправни клаузи.
1
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Прави искане за
постановяване на неприсъствено решение. Счита, че е направил списък с
разноски в исковата молба.
Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: Копие - Договор за
потребителски кредит с „П--" ЕООД с № - Копие - Платежно за внесена
държавна такса;
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от К. Я., със съдебен адрес: „В--, моб.: -,
***************@*****.***, което пълномощно е валидно само за СРС (л.28
от делото).
По държавната такса
Договорът за потребителски кредит е в размер на 12292.56 лева.
Следователно дължимата такса е в размер на 491.70 лева.
Осъдителният иск е за сумата от 4840.00 лева, поради което дължимата
такса е в размер на 193.60 лева.
Следователно общата държавна такса е в размер на 685.30 лева.
По делото има представен документ за заплатена държавна такса в
размер на 50.00 лева (л.27 от делото), която не покрива нито едната такса по
установителния иск, нито другата такса по осъдителния иск.
Следва да се посочи сумата от 50.00 лева коя такса покрива. И да се
довнесе разликата от 50 лева до 685.30, която е 635.30 лева.
По редовността на ИМ
На този етап исковата молба е нередовна.
Предявен е петитум, с който моли съда ако не обяви договора за
недействителен, то в условията на евентуалност да се обяви неговото
частична недействителност спрямо клаузите по него във връзка с
потребителските пакети и от това да последва връщане на надвнесените суми
по договора.
Съдът приема, че така формулиран, петитутъм е неиндивидуализиран и
неясен. Не може съдът служебно да установи кои клаузи са недействителни,
така че да осъдителната претенция да бъде уважена. Това е изключително
грубо отношение на съда, който нарушава принципите за равнопоставеност и
състезателно начало от страна на ищеца. Ищецът следва да посочи кои точни
клаузи да бъдат обявени за недействителни, на какво основание. Като следва
да формулира точен и ясен прецизен петитум, който да съответства на
бъдещият диспозитив на исковата молба – субект, обект, предмет, основание,
за да има сила на пресъдено нещо.
Към исковата молба липсва документ за платена държавна такса.
2
Липсва реквизита по чл.127, ал.4 ГПК.
Ето защо исковата молба с вх. № 345999/01.12.2023 г. следва да бъде
оставена без движение, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4-5, ал.4 и
чл.128, т.1 ГПК, като се укаже на ищеца в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото разпореждане да отстрани следните нередовности,
както и в същия срок да представи доказателства за това:
1. да посочи кои точни клаузи да бъдат обявени за недействителни и на
какво основание, при предявения евентуален иск.
2. точен и ясен прецизен петитум по евентуалния иск, който да съответства
на бъдещият диспозитив на исковата молба – субект, обект, предмет,
основание, за да има сила на пресъдено нещо.
3. Да посочи сумата от 50.00 лева, за кой от двата иска е заплатена – за
установителния за недействителност на договор, респ. евентуален за
части от договора, или за осъдителния иск:
4. Ако сумата от 50.00 лева е внесена за установителния иск, респективно
евентуалния, да довнесе държавна такса за разликата от 50.00 лева до
491.70 лева, която е 441.70 лева. Да внесе държавна такса в размер на
193.60 лева за осъдителния иск.
5. Ако сумата от 50.00 лева е внесена за осъдителния иск, респективно
евентуалния, да довнесе държавна такса за разликата от 50.00 лева до
193.60 лева, която е 143.60 лева. Да внесе държавна такса в размер на
491.70 лева за установителния иск
6. Или спрямо т.4-5 да внесе общо държавна такса по двата иска разликата
от 50 лева до 685.30, която е 635.30 лева
7. Да посочи банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК.
като при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната,
на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила
и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната
цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните,
както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
3
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
345999/01.12.2023 г., на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4-5,
ал.4 и чл.128, т.1 ГПК, като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото разпореждане да отстрани следните
нередовности, както и в същия срок да представи доказателства за това:
1. да посочи кои точни клаузи да бъдат обявени за недействителни и на
какво основание, при предявения евентуален иск.
2. точен и ясен прецизен петитум по евентуалния иск, който да съответства
на бъдещият диспозитив на исковата молба – субект, обект, предмет,
основание, за да има сила на пресъдено нещо.
3. Да посочи сумата от 50.00 лева, за кой от двата иска е заплатена – за
установителния за недействителност на договор, респ. евентуален за
части от договора, или за осъдителния иск:
4. Ако сумата от 50.00 лева е внесена за установителния иск, респективно
евентуалния, да довнесе държавна такса за разликата от 50.00 лева до
491.70 лева, която е 441.70 лева. Да внесе държавна такса в размер на
193.60 лева за осъдителния иск.
5. Ако сумата от 50.00 лева е внесена за осъдителния иск, респективно
евентуалния, да довнесе държавна такса за разликата от 50.00 лева до
193.60 лева, която е 143.60 лева. Да внесе държавна такса в размер на
491.70 лева за установителния иск
6. Или спрямо т.4-5 да внесе общо държавна такса по двата иска разликата
от 50 лева до 685.30, която е 635.30 лева
7. Да посочи банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
4
УКАЗВА на ищеца, че внасянето на държавна такса може да бъде
осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за
държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG
78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в
касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и
чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
5
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на връчи на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6