Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, …..01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично
заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
участието на секретар К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира
Иванова въззивно гражданско дело № 17112 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 492547/20.09.2018г. по гр.д. № 2591 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 164-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 4 от Закон
за потребителския кредит (2006г.,
отм. ) и чл. 86 от ЗЗД, че Д.А.Д., ЕГН ********** като солидарен длъжник
на кредитополучателя Г.С.Д.(починала на 18.01.2008г.), дължи на „Р.Б.”ЕАД, ЕИК********заплащане на сумите, както следва:
сумата от 314,94лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 19.08.2016г., до изплащането й,
представляващи неплатена главница по
договор за кредит от 24.08.2007г.; сумата от 175,88лв., представляващи неплатена наказателна лихва за
забава за периода от 19.08.2013г. до 18.08.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело № 47080 по описа за 2016г.
на Софийски районен съд, като ответникът е осъден да заплати на ищеца
съдебни разноски от 725лв. по
исковото дело и 75 лв. съдебни
разноски по заповедно дело.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5172023/25.10.2018г. по
входящия регистър на СРС от ответника по исковете Д.А.Д., ЕГН **********, в частта, в която исковете са уважени . Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че задълженията
по договора са погасявани в срок, неправилно били отнесени като неплатени от
бланката поради едностранното увеличение на лихвата по договора, за което не бил уведомен и не давал съгласие.
Единствено валидно задължение по договора било това по погасителния план при
сключването на договора. Задълженията по
този погасителен план били погасени. Представените погасителни планове с
последващи дати не били изпращани на ответника и той не бил запознат с тях, те
касаели други договори, писмата от банката не били подписани. Не следвало да се кредитират заключенията
счетоводните експертизи, освен последното, защото били неправилни. Всички
валидно възникнали задължения били погасени с плащане. Банков заем 447647 бил различен от банков заем
191717. Задълженията били погасени и по погасителна давност. Срок на същата бил
3 години. Клаузите за наказателна лихва за забава, за такси за обслужване на
сметка били неравноправни и за нищожността им съдът следял служебно. Просрочието на задълженията водело до
задължение на банката да обяви всички задължения за предсрочно изискуеми. Искан
заем бил за 5000лв., а разрешен бил за 5075лв., същевременно получена била само
4900. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец Р.Б.”ЕАД, ЕИК********в предоставения срок е
оспорил жалбата. Навело е твърдения , че решението в обжалваната част е
правилно. Посочило е, че договорът е с № 191717 а № 447647 бил вътрешно-счетоводен номер на
задължението по този договор, тоест документи с тези номера били за процесния
договор за кредит. Уговорената сума по
договора била предоставена на кредитополучателя като тя била напълно усвоена от
него, обстоятелството, че само част от нея получил в брой не
се отразявал на извода за усвояването на цялата сума. Плащанията на вноските по договора било със
забава. Направените плащания били отнасяни към задълженията по правилата на
ЗЗД. Претендирало е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх.№ 8026979/21.12.2016г. по регистъра
на СРС от Р.Б.”ЕАД, ЕИК********срещу
Д.А.Д., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 4 от
Закон за потребителския кредит (2006г.,
отм. ) , чл. 92 и и чл. 86 от ЗЗД да признае за
установено, че Д.А.Д., ЕГН ********** като солидарен длъжник
на кредитополучателя Г.С.Д.(починала на 18.01.2008г.), дължи на „Р.Б.”ЕАД, ЕИК********заплащане на сумите, както следва:
сумата от 314,94лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 19.08.2016г., до изплащането й,
представляващи неплатена главница по
договор за кредит от 24.08.2007г.; сумата от 175,88лв., представляващи неплатена наказателна лихва за
забава за периода от 19.08.2013г. до
18.08.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
47080 по описа за 2016г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че на 24.08.2007г. сключил с Г.С.Д.като кредитополучател
и с Д.А.Д. като съдлъжник договор за кредит, по който предоставил на Станчева
кредит за 5075лв., уговорена била и
възнаградителна лихва от стойност на
банковия ресурс (СБР) увеличен с 3,5 пункта годишно, както и наказателна лихва за забава 12 пункта
годишно, задълженията следвало да се върнат на 60 вноски от по 104,12лв.
месечно от 05.09.2007г. до 05.08.2012г. , неплатени били вноските с падежи
05.05.2012г.; 05.06.2012г.; 05.07.2012г. и 05.08.2012г., дължала се и лихва за
забава на плащането на тези вноски. По заповедното дело били предявени
по-големи суми, но доколкото с възражението си длъжникът бил въвел възражение
за недължимост поради погасяване по давност, то исковете се предявявали само за
главница от 314,94лв. по договора за кредит по тези вноски, както и за лихва за
забава за периода от 19.08.2013г. до 19.08.2016г.
Ответникът Д.А.Д., ЕГН **********, в предоставения му срок е
оспорил исковете. Посочил е, че погасил чрез плащане в срок задълженията по
договора, не бил изпаднал в забава. Задълженията били погасени и по давност.
Претендирал е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 47080/2016г. на
СРС, съгласно което по заявление вх. № 3054977/19.08.2016г. е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които е разпореденоГ.С.Д., ЕГН ********** и Д.А.Д., ЕГН ********** да заплатят солидарно на „Р.Б.”ЕАД,
ЕИК********сумите, както следва: сумата от 314,94лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
19.08.2016г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за кредит от 24.08.2007г.; договорна лихва
от 2,98лв. за периода от 05.06.2012г. до 04.08.2012г.; сумата от 244,25лв., представляващи неплатена
наказателна лихва за забава за периода
от 05.06.2012г. до 18.08.2016г. и съдебни разноски от 325лв., за така издадена
заповед длъжникът Д. е уведомен на , на
11.11.2016г. е подал възражение сочейки, че задълженията са погасени чрез
плащане и по давност, на 22.11.2012г. заявителят е уведомен за необходимостта
да представи в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 21.12.2016г.
По
делото е приет неоспорен от страните договор за банков кредит № 191717/24.08.2007г. и погасителен план, носещи подпис за страните по
него, съгласно който Р.Б.”ЕАД се
е задължило да предостави на Г.С.Д.банков кредит от 5075лв. за
потребителснки нужди, като от тази сума 75лв. е премия по застраховка
живот и се превежда по сметка на
ЗК”Уника”, сумата от 300лв. е за погасяване на задължения по договор за кредит
и се превежда по сметка на ТБ ДСК, а
сумата от 4700лв. се превежда по сметка на кредитополучателя Д., за
задълженията на която по договора се е съгласил да отговаря солидарно
съдлъжникът Д.А.Д.. Съгласно договора и погасителния план към него задълженията
е следвало да се погасят на 60 месечни вноски от по 104,12лв., само първата от
тях е 81,35лв., като главниците по 4-те последни вноски са 101,22лв.;
101,94лв.; 102,66лв.; 103,39лв. Съгласно чл. 4 от договора се дължи
възнаградителна лихва в размер на стойността на банковия ресурс (СБР) с
надбавка от 3,5 пункта годишно, като размер на лихва към сключването на
договора е 8,5%. Съгласно чл. 4.1. от договора при промяна на пазарните условия
банката може едностранно да променя възнаградителната лихва и новият лихвен
процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението за същото, като на
кредитополучател се изплаща нов погасителен план. Съгласно чл. 4.4. от договора
при забава на плащанията по договора се дължи наказателна надбавка за забава в размер на 12 пункта
годишно. Съгласно чл. 4.6. от договора при плащане на суми, които не са
достатъчни да покрият падежирали задължения първо се погасяват такси и разноски
след това наказателна надбавка, след това просрочена лихва , след това просрочена
главница и накрая главница. Съгласно чл.
4.3. от договора при първото усвояване се начислява комисинна за управление от
0,75% от размера на кредита. Съгласно чл. 5.1 от договора кредитополучателят се
е задължил да поддържа за нуждите на договора разплащателна сметка с конкретно
посочен номер, като заплаща такси и
комисионни по действащата на банката Тарифа..
Прието е
извлечение от сметки на ищеца сочещо че процесните суми са дължими.
Приети са документи за плащания по договора, издадени
от банката, съгласно които е изтеглена
сума по договора от 4900лв., вноски са плащани в срок до 05.05.2011г. като са
покривали задължения по първоначалния погасителен план, дори има внасяне на
по-големи от вноската суми до 05.06.2011г. с по 1 -2 лв. месечно, със забава са
плащани вноски с падежи след 05.05.2011г., като размер на внасяни суми считано от 05.07.2011г. е бил от по 100лв. до
05.06.2012г. след това е платена само сумата от 80лв. през август 2012г.
Приети по делото са сертификат за застраховка, удостоверение от
27.04.2017г., съгласно които Г.С.Д.като кредитополучател по договор за кредит №
191717/24.08.2017г., №
447647/24.08.2007г. има договор за застраховка „Живот” със ЗК”Уника”АД от
24.08.2007г. до 06.08.2012г.
Приети по делото са неподписани от страните погасителен
план от 12.02.2008г. , 23.07.2008г. , от
29.10.2008г. от по договор № 447647 наГ.С.Д., съгласно които за период от 05.05.2008г. до 05.08.2012г. месечна вноска по договора е в размер на
106,83лв., считано от 05.10.2008г. – месечна
вноска е в размер от 108,32лв., а считано от 05.01.2009г. – месечна вноска е в
размер от 110,22лв.
Прието е извлечение от сметки на ищеца, съгласно което
сумата от 75лв. е преведена за премия по застраховка, ежемесечно са начислявани
такси в размер от по 1лв. до 30.01.2009г., а след това – по 1,50лв., а още при
сключването на договора е начислена комисионна от 38,06лв. , месечната такса е
начислявана и след края на договора от по 1,50лв., а считано от 30.09.2014г. –
по 1,70лв.
С прието по делото основно и допълнително заключение, изготвени
от вещото лице Иванова вещото лице след запознаване с документи по делото и
справки от счетоводството на ищеца е посочило, че по договора за кредит №
191717 е предоставена сума от 5075лв., усвоена на 24.08.2007г., изтеглената
сума е 4901,20лв. на каса, по записвания
на ищеца неплатени са част от сума по
вноска от юни 2012г. за 98,43лв.; 107,80лв. за юли 2012г. и 108,71лв. за август
2012г. главница общо 314,94лв. Начислена като неплатена е и наказателна лихва
за забава на плащането им от 244,25лв. и договорна лихва от 2,98лв. по тези
вноски.Плащания имало по изпълнителното дело. От направените плащания първата
вноска част от нея от 38лв. са удържани за комисионна по отпуснатия заем. По договора
била платена общо 6255,68лв., по първоначалния погасителен план главница и
договора лихва били общо 6224,51лв. Погашенията не били в срок и това довело до
начисления на наказателни лихви и така общия размер на дълга бил 6817,85лв.
посочило е, че кредитът е започнал при лихва от 8,5%, но е приключил с лихва от
21%
С прието по делото допълнително заключение по съдебно
счетоводна експертиза, вещото лице П. след запознаване с документи по делото и
справки от счетоводството на ищеца е посочило, че комисионната от 0,75% е в
размер на 38,06лв. и е удържана от първата вноска по кредита. Сумата по кредита от 5075лв. била усвоена, като от тях е удържана 38,06лв.
за комисионна; 4601,20лв. била изтеглена на каса, 300лв. преведени за кредит
към банка ДСК, 75лв. платени за премия по застраховка, остатък по сметка бил
60,74лв. Към подаване на заявлението по
записвания на ищеца неплатени са част от
сума по вноска от юни 2012г. ; за юли 2012г. , август 2012г. главница общо 314,94лв.
Начислена като неплатена била и наказателна лихва за забава на плащането им от
244,25лв. и договорна лихва от 2,98лв. по тези вноски. Посочило е, че лихвата
по договора била променяна като първоначалния размер от 8,5% бил прилаган до
май 2008г., от 05.05.2008г. до 04.10.2008г. възнаградителна лихва била 9,75%;
от 05.10.2008г. до 04.01.2009г. възнаградителна лихва била 10,50%; от
05.01.2009г. до 04.02.2011г. възнаградителна лихва била 11,50%, а от
05.02.2011г. до 05.08.2011г. възнаградителна лихва била 11%. Така първоначално
уговорената лихва от общо 1149,52лв. била увеличена на 1435,56лв., тоест
увеличение с общо 286,04лв. Наказателната
надбавка била 12% до декември 2010г., а след това – 10%. Всички плащания, включително и тези от май,
юни, август 2012г били отразени и съобразени от банката. Платените по договора
суми били общо 6316,88лв. и банката ги била отсела за погасяване на суми,
както следва: главница от 4760,05лв.; възнаградителна лихва от 1432,57лв.;
наказателна лихва от 43,26лв., месечни
такси от 81лв. Посочило е, че ако не е бил променян лихвения процент от
банката, то тогава при съобразяване на плащанията по договора, неплатена главница би била 32,09лв. Имало
закъснение на плащането на вноските по първоначалния погасителен план от 2007г.
и затова дори да се приемело, че увеличението на лихвата не следва да се
прилага, то дължими са били наказателните лихви за забава на неплатени суми по
първоначалния погасителен план и непогасена оставала главница от 32,09лв. за
процесния период.
Приети са
документи по изпълнително дело образувано по изпълнителния лист издаден по
заповедно дело, които са ирелевантни и не следва да се обсъждат.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 4 и сл. от от Закона за потребтелския
кредит(2006г., отм) вр. с чл. 92 и чл.
86 от ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 24.07.2007г. е възниквало валидно правоотношение по договор за потребителски
банков кредит, съгласно който Р.Б.”ЕАД се е задължило да предостави на Г.С.Д.банков кредит от 5075лв. за потребителски нужди, като от
тях сумата от 75лв. е премия по застраховка живот и се превежда по сметка на ЗК”Уника”, сумата
от 300лв. се превежда за погасяване на
задължения по договор за кредит и се превежда по сметка на Банка „ДСК”, а сумата от 4700лв. се превежда
по сметка на кредитополучателя Д., като се удържа и комисионна от 0,75%, при
възнаградителна лихва в размер на стойността на банковия ресурс с надбавка от
3,5 пункта годишно, размер на лихва към сключването на договора е 8,5% и
наказателна лихва за забава от 12 пункта годишно, поето е задължение на
кредитополучателя да поддържа банкова сметка ***арифата на банката,
задълженията е следвало да се погасят на 60 месечни вноски от по 104,12лв.,
само първата от тях е 81,35лв., при плащане на недостатъчна сума за покриване
на падежирали задължения първо се погасяват таксите, за задълженията на която
по договора се е съгласил да отговаря солидарно съдлъжникът Д.А.Д..
Съдът приема, че през целия период на договора страните са останали
обвързани от така постигнатите съглашения. Извършените след сключването на
договора едностранни промени на договорната лихва от банката съдът приема че е недействителна промяна на договора. Клаузата на чл. 4.1. от договора,
съгласно която при промяна на пазарните условия банката може едностранно да
променя възнаградителната лихва и новият лихвен процент влиза в сила от датата,
посочена в уведомлението за същото съдът приема за нищожна поради
противоречие с добрите нрави, създаваща неравновесие в
отношенията между страните. За тази нищожност съдът следи служебно и не е нужно
да има нарочно оплакване за същото от длъжника. Нищожна е предведаната
възможност банката едностранно да променя лихвата въз основа на непредвидено в самия договор основание или дори и да е
уговорено, то да не е свързано с
обективни обстоятелства, или дори и да са посочени методът на изчисление на съответния лихвен процент не съдържа конкретна
и ясно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти-пазарни
индекси и индикатори. За да се пиреме такава клауза за валидна то следва да има
постигнато съглашение за конкретна
формула за определянето на възнаграждението за кредитодателя, доколкото
това е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит. Клауза, която не сочи ясно кога и как ще се
променя възнаградителната лихва не може
да обоснове добросъвестност на кредитодателя.
В случая приетите по делото писмени доказателства не
установяват постигнато съглашение между страните за ясна формула за определяне
на възнаградителната лихва, поради което и съдът приема, че клаузата по договора, позволяващи на
банката едностранно да променя лихвата е нищожна.
При
така възприето съдът приема, че кредитополучателят и
съдлъжникът му са дължали заплащане на
ответника на възнаградителна лихва в размер на 8,5% годишно през
целия срок на договора. Съглашение
за друг размер на лихва по делото не е установено да е постигнато между
страните. Уведомяването на длъжника, че банката едностранно е променила лихвата
не е от естество да обоснове такъв извод защото не съдържа съглашение за такова увеличение. Плащанията
по договора дори и да са съответствали на новоопределен от банката размер на
лихвата също не са от естество да обосноват такъв извод. Това е така, защото за
да има валидно постигнато съглашение за изменение на клаузи по договора, за
същото следва да има постигнато изрично съгласие на страните и то във форма, в
която е сключен договора.
По
делото се установи от приетите заключения по съдебно счетоводните експертизи, които
в тази част са еднозначни и съдът кредитира като неопровергани от другите
доказателства по делото, че сумата по договора за кредит е усвоена, като е удържана 38,06лв. за комисионна от 0,75% при пэрвото усвояване; 4601,20лв. била изтеглена на каса, 300лв.
са преведени за пгасяване задължения по кредит към Банка
ДСК, 75лв. платени за премия по застраховка „Живот“, по сметка е имало остатък от 60,74лв. Съдът кредитира заключенията и като подкрепени от
приети по делото сертификат,
удостоверение от ЗК”Уника, бележки за тегления по договора за кредит, и
извлечения от сметки на банката.
Установи се по
делото от приетите писмени доказателства, че по първоначалния погасителен план задълженията са били общо 6224,51лв. и те е
следвало да се погасят на вноски от по 104,12лв. По делото се установи от приетите по делото заключения по всички
съдебно-счетоводни експертизи, че погасяванията на сумите по договора за кредит
не са правени в срока по погасителния план от 2007г. , отделно част от вноските
са били в размер по-малък от посочените в този погасителен план, а и не са били
достатъчни за покриване на задълженията и за месечните такси за поддръжка на
банковата сметка и за вноската по договора за кредит. Съдът кредитира изводите
на вещите лица, като подкрепени от приетите по делото е бележки за внасяни суми по договора.
Последните установяват, че след май 2011г. всички плащания по договора са били
със забава между 10дни и 24 дни, като
отделно считано от 05.07.2011г. размер на внасяни суми са били по 100лв. При
така установеното и като съобрази допълнителното заключение по счетоводната
експертиза, изготвено от вещото лице П., съдът приема, че по делото е
установено че непогасена чрез плащане е главница по договора в размер на 32,09лв. Съдът кредитира извода на
вещото лице П. като неоспорен от страните, подкрепен от приетите по делото
вносни бележки за извършени плащания и след съобразяване на постигнатото между
страните съглашение и за ежемесечно
плащане на такси по договора за поддържане на разплащателната сметка съобразно
Тарифата на банката и уговорения начин за погасяване на задълженията при
плащане, което не е достатъчно, за да поскрие всички задължения – първо да се
плащат таксите. Този извод на вещото лице е съобразен и с постигнатото
съглашение за плащане на наказателна лихва за забава при просрочие, което по
делото се установи, че е допуснато от длъжниците по договора за кредит. Тези
клаузи по договора за таксите и неустойката за забава съдът приема за валидни,
защото не противоречат на закона и на дробите нрави, не създават неравновесие в
правата на страните по договора. При така възприето съдът приема за установено
по делото, че за ответника е възникнало валидно задължение за плащане на сумата
от 32,09лв. като непогасена част от
главница по договора по последната уговорена погасителна вноска, което
задължение не е погасено чрез плащане. Неоснователни са доводите на въззивника,
че това задължение е погасено по давност. Срокът на погасителната давност за
главница по договор за кредит е 5 години, падеж на вноска за тази сума е
05.08.2012г., заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 19.08.2016г., поради което и съдът приема,
че това задължение не е погасено по давност.
Съдът приема за установено, че
ответникът дължи на ищеца неустойка за забава на плащането на тази сума . Такава неустойка е валидно уговорена с
договора, клаузата е валидна , ответникът е изпаднал в забава на плащането на
тази сума за което съображения съдът изложи по-горе, поради което иск за неустойка за забава на
плащането на сумата от 32,09лв. за процесния период от 19.08.2013г. до
19.08.2016г. е доказан по основание. Съдът приема, че размер това вземане за неустойка е 17,91лв. Този размер съдът определи на основание на чл. 162 от ГПК. като съобрази
заключенията по съдебно-счетоводната експертиза, съглашенията по договора за
размер на неустойката, установения начисляван такъв от банката. По делото не се
установи погасяване чрез плащане на тази сума. Неоснователни са доводите на
въззивника, че това задължение е погасено по давност. Срокът на погасителната
давност за неустойката за забава е 3
години, начален момент от който се
претендира тази неустойка е 19.08.2013г., заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 19.08.2016г., поради което и съдът приема,
че това задължение не е погасено по давност.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС следва да се
потвърди в частта, с която искове са
уважени за 32,09лв. главница и за неустойка за забава в размер на 17,91лв. В
останалата част решението на СРС следва да се отмени исковете следва да се
отхвърлят.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото решението на СРС следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден
да заплати на ищеца съдебни разноски по заповедно дело от 67,36лв. и съдебни
разноски по исково дело от 651,15лв.
За производство пред
СРС на ответника следва да се присъдят
разноски от 269,46лв. за адвокат и 314,37лв.
разноски за вещо лице.
За производство пред
СГС по въззивно дело № 9714/2017г., по което е прогласено за нищожно
първоначално постановеното по делото от СРС решение и делото е върнато на СРС
за разглеждане от друг състав на страните следва да се присъдят разноски както
следва: на ищеца следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт от 10,18лв.
На ответника следва да се присъдят разноски за държавна такса от 62,87лв. и
разноски за адвокат от 269,46лв.
За производството
пред СГС пред настоящия състав на страните следва да се присъдят разноски,
както следва: на ищеца следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт от
10,18лв., на ответника следва да се присъдят разноски за държавна такса от
22,46лв.
Други разноски
страните не са претендирали и направили и такива не им се следват.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 492547/20.09.2018г. по
гр.д. № 2591 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 164-ти състав в частта, с която е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 4 от Закон за
потребителския кредит (2006г., отм.
) и чл. 86 от ЗЗД, че Д.А.Д., ЕГН ********** като солидарен длъжник
на кредитополучателя Г.С.Д.(починала на 18.01.2008г.), дължи на „Р.Б.”ЕАД, ЕИК********заплащане на сумите, както следва:
сумата от 282,85лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 19.08.2016г., до изплащането й,
представляващи неплатена главница по
договор за кредит от 24.08.2007г.; сумата от 157,97лв., представляващи неплатена наказателна лихва за
забава за периода от 19.08.2013г. до
18.08.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
47080 по описа за 2016г. на Софийски
районен съд, и в частта, с която Д.А.Д., ЕГН ********** осъден да
заплати на Р.Б.”ЕАД, ЕИК********съдебни
разноски от 651,15лв. по исковото
дело и 67,36 лв. съдебни разноски по
заповедно дело и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх.№ 8026979/21.12.2016г. по регистъра на СРС от Р.Б.”ЕАД, ЕИК********срещу Д.А.Д., ЕГН **********, с правно
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ вр.
с чл. 4 от Закон за потребителския кредит
(2006г., отм. ) , чл. 92 и
и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че Д.А.Д., ЕГН ********** като солидарен длъжник
на кредитополучателя Г.С.Д.(починала на 18.01.2008г.), дължи на „Р.Б.”ЕАД, ЕИК********заплащане на сумите, както следва:
сумата от 282,85лв., (двеста
осемдесет и два лева и 0,85лв), ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 19.08.2016г., до
изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за кредит от 24.08.2007г.; сумата от 157,97лв., (сто петдесет и седем лема и
0,97лв), представляващи неплатена неустойка за забава за периода от 19.08.2013г. до 18.08.2016г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 47080 по описа за
2016г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 492547/20.09.2018г. по гр.д. № 2591 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 164-ти
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********
с адрес за призоваване: гр. София, бул. „**********да заплати на „Р.Б.”ЕАД, ЕИК********с адрес на
управление:***, ЕКСПО 2000 на
основание на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК
сумата от общо 20,36лв. ( двадесет лева и 0,36лв), представляващи
разноски за възнаграждение за юрисконсулт в производствата пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА Р.Б.”ЕАД, ЕИК********с адрес на управление:***, Е. **** да заплати
на Д.А.Д., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. София, бул. „**********на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от общо 938,62лв. ( деветстотин тридесет и осем
лева и 0,62лв), представляващи съдебни разноски в производството пред Софийски районен съд и производствата пред Софийски
градски съд
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.