Решение по КНАХД №936/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор „Пътна полиция“ („ПП“) при ОД на МВР Стара Загора, подадена чрез упълномощен юрисконсулт, против решение № 325 от 24.07.2025 г., постановено по АНД № 20255530200748/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 23-1228-004747 от 10.11.2023 г., издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, и ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на Д. Т. С. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева.

В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за допуснато съществено нарушение на разписаната процедура в Наредба № 1 от 19.07.2027 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2027 г.), тъй като протоколът за медицинско изследване и вземане на билогични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества не удостоверявал действителния час на явяване на лицето и в него не били отразени причините за забавянето при вземане на кръвната проба, както и за недоказаност на административнонаказателното обвинение (АНО), поради невъзможност да се установи точния час на явяване на нарушителя за вземане на кръвна проба съгласно издадения му за целта талон за изследване. Твърди се, че е доказано явяването на нарушителя в лечебното заведение след указания му час за това с издадения му талон за изследване. По тези сображения е направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Д. Т. С., чрез пълномощника си адв. Ж. К., в съдебно заседание и в писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за направените от него разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че обжалваното съдебно е правилно и законосъобразно.

Като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на касатора във връзка с наведеното от него касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е било № 23-1228-004747 от 10.11.2023 г., издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН – въз основа на постановление на прокурор в РП Стара Загора от 11.10.2023 г. за отказ да се образува наказателно производство, с което на основание чл. 174, ал. 3, предложение първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Д. Т. С. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно следство (МПС)“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е посочено, че на 16.07.2023 г. в 03:40 часа в [населено място] на [улица]до № 50 в посока север-юг Д. Т. С. е управлявал собствения си лек автомобил „Форгсваген Голф“ с рег. № [рег. номер], като в 03,50 часа отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен № ARNA-0123, поради което му бил издаден и в 04,50 часа му бил връчен талон за изследване № 1419994 с указание да се яви до 45 минути в СПО към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД за вземане на кръвна проба. Д. Т. С. обаче се явил и дал кръвна проба след указания му в талона час, разписан и в Наредба № 1 от 19.07.2027 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2027 г.), а именно – в 05,52 часа, въз основа което и е формиран и извод за неизпълнение на предписанието, дадено му с талона за изследване, независимо че дадената от него кръвна проба е била изследвана и с ПХЕ № А-202 от 24.07.2023 г. на БНТЛ при ОД на МВР Стара Загора е била установена концентрация на алкохол в кръвта му 1,91 на хиляда.

Районен съд Стара Загора е отменил НП по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Приел е след анализ на събраните доказателства, че е било допуснато съществено нарушение на разписаната процедура в Наредба № 1 от 19.07.2027 г. и в частност на чл. 15, ал. 5 от наредбата, тъй като протоколът за медицинско изследване и вземане на билогични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества не удостоверявал действителния час на явяване на лицето и в него не били отразени причините за забавянето при вземане на кръвната проба, както и че не е доказано АНО, поради невъзможност да се установи точния час на явяване на нарушителя за вземане на кръвна проба и съответно спазването на указания му за това срок с издадения му талон за изследване, в т. ч. и че не е доказана субективната страна на нарушението, тъй като санкционираното лице е направило всичко зависещо от него, за да се яви своевременно в лечебното завадение и да изпълни предписанието на издадения му талон за изследване. Предвид изхода от делото ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на Д. С. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева.

Решението на Районен съд Стара Загора е валидно, допустимо и правилно.

Изложените от въззивния съд мотиви за недоказаност на АНО, в т. ч. за недоказаност на забавеното вземане на кръвната проба по вина на Д. С., изцяло се споделят от касационната инстанция, която препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ, предложение второ от АПК. Несподелимо е единствено съображението за допуснато съществено процесуално нарушение, поради вземане на кръвната проба след срока за явяване, определен в талона за изследване – чл. 15, ал. 5, изречение първо от Наредба № 1 от 19.07.2027 г., тъй като изречение второ на цитираната разпоредба изрично допуска възможността пробата да бъде взета и след този срок, в който случай медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането. В случая в протокола за медицинско изследване е вписан часа на вземане на пробата, но не са отразени причините за забавянето. Последните обаче подлежат на доказване по общия ред, което е и сторено в хода на въззивното производство, поради което непосочването им в протокола за медицинско изследване, ако и да съставлява процесуално нарушение, не е съществено такова – не води до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, а има отношение към материалната законосъобразност на НП.

Между страните няма спор, че на посочените в НП дата, време и място Д. Т. С. е управлявал МПС и като водач е отказал на контролните органи на МВР да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, поради което му е бил издаден и в 04,50 часа му е бил връчен талон за изследване с указание да се яви до 45 минути в СПО към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД за вземане на кръвна проба. В талона не е отбелязан избора на Д. С. как да продължи проверката – чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване, но свидетелските показания, в т. ч. и на бащата на Д. С. – св. Т. С., са еднопосочни в тази насока и от тях категорично се установява, че той е изразил желание да даде кръвна проба за изследване. Безспорно е и че Д. С. се е явил на указаното му в талона лечебно заведение, където в около 05,51 – 05,52 часа в присъствието на полицейските служители, които са го спрели за проверка – свидетелите Д. Д. и Б. И., му е била взета кръвна проба, на която впоследствие е бил извършен анализ в БНТЛ при ОД на МВР Стара Загора и в резултат на това е установена концентрация на алкохол в кръвта му 1,91 на хиляда.

Тези факти сочат на неправилно приложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на което основание е била ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба. Отказът на водача да му бъде извършена проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта е деянието, което цитираната разпоредба въздига в административно нарушение. Другото деяние, съставляващо административно нарушение, е отказ на водача да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Съгласно чл. 3 и чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2027 г., издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, проверката за установяване концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с техническо средство, освен ако водачът избере да бъде проверен с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване на кръвта (проверката започва на място и при нея е задължително да се използва техническо средство – чл. 3 от Наредбата, но ако водачът откаже, проверката се извършва според избора на водача с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване на кръвта – чл. 3а от Наредбата). Следователно отказът на водача да се подложи на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта се заявява, чрез отказ да бъде проверен изобщо – по който и да е от нормативно предвидените способи, доколкото в чл. 3а, т. 1 от Наредбата законодателят изрично е предвидил възможността да се откаже установяване концентрацията на алкохол в кръвта с техническо средство. По тази причина, когато водачът не желае да бъде проверен с техническо средство, тогава е задължително издаването на талон за изследване, като при направен избор как да продължи проверката – с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване на кръвта, неизпълнението на издадения талон, в случая – за медицинско и химическо изследване, доказва, че лицето е отказало да бъде извършена проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, с което е осъществено деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, т. е. административното нарушение е довършено (извършено). След като лицето е направило избор и е изпълнило талона за медицинско и химическо изследване на кръвта, какъвто е случаят, то поведението му няма признаците на отказ да бъде извършена проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Ето защо, като е отменил НП, издадено за административно нарушение, което не е било извършено от санкционираното лице, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.

В допълнение към мотивите на въззивния съд следва да бъде добавено, че противното на изложеното по-горе разбиране, застъпено в постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно производство, въз основа на което е било издадено процесното НП, изключва възможността за наказателно преследване на нарушителя за извършено престъпление – управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, но не е обвързващо за административнонаказващия орган – по аргумент на чл. 54, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, а още по-малко за съда с оглед на правомощията му по чл. 63 от ЗАНН, тъй като процесуалната роля на постановлението на прокурора в административнонаказателното производство е само заместваща – изпълнява функциите на АУАН, съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното от касатора касационно основание и обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на касатора не се дължат разноски, а ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за направени такива за касационната инстанция, за да му бъдат присъдени.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 325 от 24.07.2025 г., постановено по АНД № 20255530200748/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението е окончателно.