ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 115
гр. Петрич , 22.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Атанас К. Кобуров
като разгледа докладваното от Атанас К. Кобуров Гражданско дело №
20211230100667 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба от СН. СП. К., ЕГН: ********** от
гр.П., ул.Б. № **, със съдебен адрес гр.Б., ул.Т.А. № **, ет.*, чрез адв.С.Б. срещу Решение №
03041 от 20.11.1995 г. на Поземлена комисия гр.П.за възстановяване право на собственост
на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Б.
Сочи се в жалбата, че жалбоподателят в качеството на наследник на Я.Н.Я., б.ж. на
с.Б., общ.П., обжалва Решение № 03041 от 20.11.1995 г. на Поземлена комисия гр.П.в частта,
с която ПК отказва да възстанови на наследниците на Я.Н.Я.правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на девет броя имоти /подробно описани
в жалбата/, като се посочва, че като мотив било посочено, че правото на собственост не се
възстановява, поради това, че същите имоти попадат в Държавен горски фонд.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да отмени като
незаконосъобразно Решение № 03041 от 20.11.1995 г. на Поземлена комисия гр.П. в частта,
с която ПК отказва да възстанови на наследодателите на Я.Н.Я. правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: 1. Нива от 3,00 дка
находяща се в землището на с.Б., м.“Д.“, заявен с пореден № 1 от заявлението; 2. Гори от
15,000 дка, находящи се в землището на с.Б. , м“Д.“ и заявен с № 2 в заявлението; 3. Нива от
2,500 дка, находяща в землището на с.Б., м.“Д.п.“, заявен с пореден № 3 от заявлението; 4.
Гори от 6,000 дка, находящи в землището на с.Б., м.“Д.п.“, заявен с пореден № 4 от
заявлението; 5. Гори от 5,300 дка, находящи се в землището на с.Б., м.“Т.“, заявен с пореден
№ 6 от заявлението; 6. Нива от 2,000 дка, находяща се в землището на с.Б., м.“О.“, заявен с
пореден № 7 от заявлението; 7. Пасища от 5,00 дка, находящи се в землището на с.Б., м.“О.“,
заявен с пореден № 8 от заявлението; 8. Гори от 10,000 дка, находящи се в землището на
с.Б., м.“О.“, заявен с пореден № 9 от заявлението; 9. Гори от 6,000 дка, находящи с в
землището на с.Б., м.“В. в.“, заявен с пореден № 123 от заявлението.
Запознавайки се с делото, съдът намира, че иницииралата настоящето
производство жалба следва да бъде оставена без разглеждане, респ. производството по
делото прекратено. Аргументи:
От Удостоверението за наследници издадено на 16.04.2021г се установява, че
жалбоподателката С.К. е внучка на Я.Н.Я. /починал през 1999г./ и негов наследник по
заместване, тъй като нейният баща е починал през 1998г, а дядо й 1999г.
Видно от изисканата служебно и приложена по настоящето дело административна
преписка, посочения праводател на жалбоподателката - Я.Н.Я. със заявление №41 от
27.01.1992г. е инициирал реституционна процедура по отношение 14 броя обекти.
1
Поземлена комисия - П. е излязла с решение №03041 от 06.07.1995 с изходящ №18-01-
041/03 от 14.09.1995г., с което е възстановила правото на собственост по отношение девет от
заявените обекти, респ. е отказала да възстанови останалите пет, с мотива, че попадат в
границите на Държавен горски фонд.
Решението е било връчено на заинтересованото лице, страна в административното
производство на 25.09.1995, видно от представената обратна разписка, приложена към
административната преписка.
Видно от административната преписка, поради технически грешки допуснати при
определянето на границите на ДГФ, което се установява от приложеното уведомление с ИЗх
№ 781 от 27.12.1995г, първоначалното решение с Изх. № 1801041/03 от 14.09.1995г. - е
било анулирано.
Комисията е изготвила ново решение №03041 на 20.11.1995г с Изх. № 18-01-041/03 от
21.11.1995г. /атакуваното в настоящето производство/, с което е възстановила правото на
собственост по отношение пет от заявените обекти и е отказала по отношение на останалите
девет.
Същото решение е било допълнено служебно на основание чл.31 ППЗСПЗЗ(отм. през
1997г, действащ към онзи момент) с решение №03041 от 07.12.1995 с Изх №18-01-041/03 от
18.12.1995, като обектите са били индивидуализирани спрямо границите на съседните
имоти. Уведомлението, заедно с новото решение и допълнение към него са връчени на
03.01.1996г., лично на заявителя, страна в производството, което е видно от приложената
обратна разписка R № 41.
За надлежното упражняване правото на жалба следва да са налични определени
предпоставки, каквато предпоставка е и спазването на законово установен преклузивен срок.
Тя се явява от категорията на абсолютните такива и съдът е длъжен да я следи служебно.
Съгласно новелата на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, срокът за съдебно обжалване на решенията на
Общинска поземлена комисия е 14 /четиринадесет/ дневен, считано от датата на
съобщаването им.
Нормативно установеният срок е преклузивен и с изтичането му следователно се
преклудира възможността административният акт да се обжалва по съдебен ред.
Според съда, в настоящия казус периода за обжалване на атакуваното в процеса
решение - отдавна е просрочен, тъй като неговият начален момент е бил 04.01.1995 или
денят след връчване на съобщението, а крайният момент за надлежно упражняване на
правото е изтекъл на 18.01.1995г.
Твърдението на жалбоподателката, че не е била запозната с решението на ПК, поради
това, че то не й е било връчено, е неотносимо в настоящето производство, тъй като в
периода на издаване на описаните по-горе решения и тяхното връчване, заявителят и страна
по реституционната процедура Я. Н.Я. /починал през 1999г./- е бил жив и дееспособен, в
качеството му на физическо лице.
Т.е., С.К., към момента на постановяване на съответните административни актове и
връчването им на съответните адресати, не е имала качеството на носител на права в
реституционната процедура, а от там и ПК не е имала задължение да й връчва атакуваното
решение.
По отношение твърденията на жалбоподателката, че нейният наследодател /Я.Я./ не е
бил уведомен за решенията на ПК поради това, че не става ясно от преписката, кое и кога е
връчвано - също се явяват недоказани.
Първото решение, което е било анулирано е с дата от 06.07.1995, но е било издадено
видно от неговият изходящ номер на 14.09.1995г, като на 25.09.1995г. е било връчено на
страната заявител в възстановителното производство.
В уведомлението е записано, че именно това решение е било анулирано с датата на
неговия изходящ номер и че е изготвено ново решение от 20.11.1995г., което Комисията е
2
изпратила заедно със самото уведомление и е връчила на 03.01.1996г. По преписката не са
налични други решения, които предхождат първото или такива, които са издадени между
първото и второто, че да може да се счете, че не е ясно какво е било връчвано от
приложените обратни разписки по делото.
Следователно единственият логичен извод от приетите писмени доказателства е, че
заявителят Я.Я. бил приживе надлежно известен за атакуваното понастоящем решение на
ПК, като същият и своевременно не е упражнил правото си да го обжалва.
Предвид изложеното, жалбата инициирала настоящето производство се явява
недопустима и съдът не дължи разглеждането и по същество, респ. административното
производство следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.159, т. 5 от АПК, П. районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от открито съдебно заседание проведено на
29.06.2021г. по адм.д.№ 667/2021г. по описа на РС-П., с което е даден ход на делото по
същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на СН. СП. К., ЕГН: ********** от гр.П.,
ул.Б. № **, със съдебен адрес гр.Б., ул.Т.А. № **, ет.*, чрез адв.С.Б., подадена срещу
Решение № 03041 от 20.11.1995 г. на Поземлена комисия гр.П., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 667/2021г. по описа на Районен съд-гр.П.
поради недопустимост на жалбата, на основание чл.159, т.5 АПК, във връзка с чл.14 ал.3
ЗСПЗЗ.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред
Административен съд-гр.Б., в 7-дневен срок, считано от получаване на съобщение.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
3