№ 16430
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110124738 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и слд. ГПК.
Образувано е по искова молба на М. И. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ж. к. С, чрез
адв. Д. М. М., адрес: гр. С против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ " АД, с ЕИК: *********,
представлявано от .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7,
бул. "Джавахарлал Неру " № 28, ет. 2, aп. 40- 46.
Предявени са за разглеждане против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД искове,
както следва: 1/ установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № .........../.....г. поради
противоречието му със закона, при условията на евентуалност – поради накърняване на
добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/ и заобикаляне на закона /чл. 26, ал. 1, предл. 2
ЗЗД/. 2/ в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати сумата от 5 лева /частичен иск от 1500 лв/,
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем №
.........../.....г., представляваща заплатена договорна лихва ведно със законната лихва върху
сумата, считано от депозиране на исковата молба – 26.04.2024 г. до погасяването.
С протоколно определение от 16.04.2025 г. съдът на осн. чл. 214 ГПК е допуснал
изменение в размера на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск против
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез неговото увеличаване, като същият се счита
предявен за сумата от 1296,63 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна
лихва по нищожен договор.
Ищецът твърди, че на ..... г. бил сключен договор за паричен заем № ........... между
него и ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с предмет парична сума в размер на
5500.00 лева, със седмична вноска, без посочен месечен лихвен процент. Твърди, че в чл. 4
от договора за заем било посочено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с
гарант – две физически лица, които следвало да отговарят на определени условия, или с
банкова гаранция, или чрез дружество – поръчител, одобрено от заемодателя. Твърди, че на
същата дата ..... г. бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ..........., по силата на
който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ " ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД задълженията на ищеца. Твърди, че въз основа на сключения
договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество
сумата в размер на 1471,50 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната
вноска по договора за кредит. Поддържа, че съгласно договора за поръчителство, ищецът
1
следвало да предоставя дължимите парични суми на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди, че
съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на
поръчителя, като „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД единствено било овластено да приеме
плащането – фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след
това да предаде на поръчителя. Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по процесния
кредит. Излага доводи, че възнаграждението по процесния договор за предоставяне на
гаранция представлява скрита възнаградителна лихва, тъй като ответниците са свързани
лица, още повече, че заемодателят по договора за кредит е овластен директно да получи
плащане на възнаграждението. Счита, че възнаграждението за гаранта е уговорено за
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същото е следвало да се включи в ГПР. Посочването
на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият води до нищожност на целия
договор за кредит – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и
поради накърняване на добрите нрави. Счита, че последният изначално е лишен от
основание, тъй като потребителят не получава насрещна престация по него. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който ответникът изразява
становище за недопустимост поради липса на правен интерес и неоснователност на
предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и при
сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, и ал. 2
ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е посочен самият
ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан в Приложение
№ 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че ГПР се определя
към момента на сключване на договора, а възнаграждението по договора за поръчителство
не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за
потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в §
1, т. 1 ДР ЗПК. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за паричен заем № .........../.....г. се установява, че
същият е сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – като заемодател, и М. И. Ц. – като
заемател. По силата на така сключения договор заемодателят се е задължил да предостави на
заемателя сумата в размер на 5500,00 лева срещу насрещно задължение на заемателя да
върне сума в общ размер на 7402,50 лева, при следните условия: 1./ вид на ползвания
паричен заем: потребителски заем по продукт EasyIncredo; 2./ размер на месечна
погасителна вноска: 411,25 лева; 3./ срок на заема в месеци: 18; 4./ брой вноски: 18, от които
първата, платима на 05.09.2021 г., и последната, платима на 28.01.2023 г.; 5./ фиксиран
годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 40 %; 6./ годишен процент на разходите /ГПР/ -
48,34 %.
Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от
сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на
трудовото му възнаграждение да е над 1 000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да
не е заемател или поръчител по друг договор, сключен със заемодателя; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „редовен“, като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2./
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност
30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3./ одобрено
от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От представения по делото и неоспорен от ответниците Договор за предоставяне на
гаранция № .........../.....г. се установява, че същият е сключен между „Файненшъл България“
2
ЕООД – като гарант, и ищеца – като потребител. По силата на така сключения договор
потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на
потребителя по договор за паричен заем, в т. ч. главница в размер на 5500,00 лева,
възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 2 договорът за предоставяне на гаранция
влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.
2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство
от две физически лица или банкова гаранция.
Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер от 1471,50 лева, платимо разсрочено на вноски от по
81,75 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В чл. 3, ал. 3 от договора е
предвидено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта
изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този
договор. В случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на
потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция гарантът е длъжен при
поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора за
паричен заем.
В производството пред настоящата инстанция е изслушано и прието без възражения
на страните експертното заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/. Съгласно констатациите на вещото лице по ССчЕ, изготвена на база
доказателствата по делото и на допълнително изискана и получена от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД информация, М. И. Ц. е изплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ обща сума
в размер на 8 268,13 лв. за погасяване на задълженията по Договор за паричен заем №
........... и Договор за поръчителство № ...........г. С общо постъпилата сума от М. И. Ц. в
размер на 8 268,13 лв. (6796,63+1471,50=8268,13) са погасени задълженията по Договор за
паричен заем № ........... и по Договор за поръчителство №..........., както следва: Към „Изи
Асет Мениджмънт“ АД - главница 5500,00 лв. и възнаградителна лихва - 1 296,63лв. Към
„Файненшъл България“ ЕООД - 1 471,50 лв. – поръчителство. При включване на
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция в ГПР, то последният възлиза на
92,59 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По исковете за нищожност:
В доказателствена тежест на ищеца по исковете за нищожност срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: 1./ сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба
съдържание, 2./ че част от съдържанието на договора за заем е клауза, предвиждаща заемът
да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения, 3./ че договорът за заем и
клаузата за обезпечение са нищожни на заявените с исковата молба основания – поради
неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В доказателствена тежест на ответника по исковете за нищожност е да докаже
възраженията си, в това число, че договорите за потребителски кредит и за предоставяне на
гаранция са действителни.
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на
процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция.
Сключеният между ищеца и ответника – „Изи Асет Мениджмънт“ АД, Договор за
паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в
чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла
на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно
задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
3
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва
да разгледа наведените твърдения за противоречие на разпоредбите на ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 48.34 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което
се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Противно на
доводите, наведени в писмения отговор по чл. 131 ГПК, между правоотношенията,
възникнали по договора за паричен заем, сключен между ищцата и първия ответник „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, и тези, възникнали по договора за предоставяне на гаранция,
сключен между ищцата и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, съществува
свързаност, която налага съвместното им разглеждане. Мотивите на съда за това са
следните:
При справка в публично достъпния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на
сключване на процесните договори /а и към настоящия момент/ едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД – следователно в
случая е налице хипотеза на „свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ. Същевременно
според уговореното в чл. 4, т. 3 от договора за паричен заем в хипотезата на обезпечение на
заема чрез дружество-гарант, последното следва да бъде одобрено от заемодателя, т. е.
заедмодателят едностранно определя кое дружество да бъде гарант по договора за паричен
заем. На следващо място, видно от съдържанието на двата договора, дължимите в полза на
заемодател и гарант престации имат едни и същи падежи и са включени в един общ
обединен погасителен план, като макар и формално кредитор на вземането, представляващо
възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за паричен заем обезпечение, да е
ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, то съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция
заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е нарочно овластен да получава плащането по
договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните
вноски по договора за заем. Анализът на цитираните договорни клаузи относно
обезпечението на договора за паричен заем и установената свързаност между заемодателя и
гаранта обусляват извода на съда, че в разглеждания случай се касае за неразривно свързани
помежду си правни сделки, всяка една от които следва да се разглежда заедно с другата, като
се държи сметка за положението на потребителя, който извън всякакво съмнение има това
качество и по двата договора – в този смисъл и последователната практика на СГС,
формирана по идентични казуси, и обективирана в Решение № 6922 от 13.12.2024 г. на СГС
по в. гр. д. № 7509/2024 г., Решение № 2762 от 09.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 4753/2023
г. и др.
4
С оглед на така приетото при преценка действителността на договора за предоставяне
на гаранция, той следва да се разглежда наред с договора за заем/кредит, който обезпечава.
Преценката за действителността на договора за предоставяне на гаранция следва да се
извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК,
приложими към договора за потребителски кредит, изпълнението на задълженията по който
гарантът обезпечава. Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на
гаранта, е свързано с договора за паричен заем, доколкото предмет на процесния договор за
гаранция е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от
заемателя към заемодателя задължения по договора за заем. Последното обосновава извод,
че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция представлява
разход по договора за потребителски кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на кредита /аргумент от чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е налице знание у кредитора за
наличието на допълнителни такси по договора за паричен заем под формата на
възнаграждение за предоставената гаранция, поставена като условие за получаване на
кредита още към момента на сключването му. Несъмнено предоставената гаранция от
свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от
договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита. В тази връзка
следва да се посочи, че анализът на клаузите на процесните два договори и конкретиката на
разглеждания случай обуславят извода на съда, че алтернативното посочване на видовете
обезпечения в договора за паричен заем е единствено с цел да се създаде впечатление, че
кредитополучателят има право на избор какво конкретно обезпечение да предостави, но на
практика този избор е напълно привиден, защото осигуряването на поръчителство на две
физически лица, които да отговарят на изключително завишени условия или банкова
гаранция в рамките на три дни от датата на подписване на договора, е изначално непосилно
за кредитополучателя. Именно поради тази причина, единствената възможност за длъжника
да изпълни задължението си по чл. 4 от договора за паричен заем, е като сключи договор за
предоставяне на гаранция с предварително одобрено от кредитодателя дружество – гарант,
което е свързано с кредитора лице. Безспорно кредитополучателят е икономически по-
слабата страна по правоотношението, за която практически липсва каквато и да било
свобода да договаря условията, при които да му се предостави гаранция от одобрено от
кредитодателя лице. При тези данни, липсват съмнения, че сключването на договора за
предоставяне на гаранция е задължително условие за сключването на договора за паричен
заем и усвояването му. Изложеното обосновава извод, че уговореното възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция представлява разход по договора за паричен заем,
който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР като индикатор за общото
оскъпяване на кредита /аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод
следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Налице е в случая знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по
договора за паричен заем под формата на възнаграждение за предоставената гаранция,
поставена като условие за получаване на кредита още към момента насключването му.
Видно от съдържанието на договора за паричен заем и неоспорените констатации на вещото
5
лице по ССчЕ възнаграждението по гаранционната сделка не е взето предвид при
изчисляване на ГПР, с оглед на което договорът за паричен заем се явява сключен в
нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При
това положение посоченият в договора ГПР не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението
на ГПР, а ГПР, който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно
валиден. Ето защо, в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на
годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК, а не
тази на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Предвид всичко изложено, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на недействителността на
договора за паричен заем е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове и съдът не
дължи произнасяне по тях.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за основателност на предявения главен иск, поради което
следва да бъде разгледан и предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск срещу
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно,
че е предоставил, а ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е получил процесната сума в
размер на 1296,63 лева, представляваща недължимо платена договорна лихва по договор за
паричен заем № .........../.....г без да е имало основание за извършване на престацията /поради
недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на процесния договор за паричен заем .........../.....г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. От приетата по делото експертиза се установи, че с
извършените от ищеца плащания по договора са погасени всички дължими суми в размер на
8 268,13 лв., от които са погасени задълженията по Договор за паричен заем № ........... към
„Изи Асет Мениджмънт“ АД - главница 5500,00 лв. и възнаградителна лихва - 1 296,63лв.
Поради недействителността на процесния договор за паричен заем, се налага извод,
че на осн. чл. 23 ЗПК сумата от 1296,63 лв., представляваща договорна лихва, е платена при
начална липса на основание за това, поради което ответникът дължи нейното връщане.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната
лихва от момента на завеждане на иска 26.04.2024 г. до окончателното погасяване.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 130,00 лв. и за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400,00 лв. или общо 530,00 лева.
Процесуалният представител на ищеца претендира на основание чл. 38 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 1440 лв. с вкл. ДДС. В разглеждания случай по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който страните по упълномощителната
сделка - ищецът, от една страна и адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи
изявления, че правната помощ се предоставя като безплатна поради това, че ищецът е в
затруднено материално състояние - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1,
ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде компенсирана за реално извършените разноски по
спора за един адвокат, каквито при безплатната правна помощ безспорно няма - поради
6
което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се присъжда на процесуалния
представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен спора.
Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2982/2019 г., II т. о., ТК.
Предвид гореизложеното, като взе предвид: вида и обема на осъществената правна
защита в исковото производство и липсата на фактическа и правна сложност на спора,
настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС (в този смисъл са
Определение № 12574 от 12.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 6143/2024 г. по описа на
СГС, VI-4 с-в, Определение № 12716 от 16.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 8537/2024 г.
по описа на СГС, ЧЖ-I-„З“ с-в, Определение № 14430 от 19.09.2024г., постановено по
в.ч.гр.д. № 10225/2024 г. по описа на СГС, ГО, II-Ж с-в, Определение № 14721 от
25.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 9457/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-I-„Л“ с-в,
Определение № 15714 от 09.10.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 9834/2024г. по описа на
СГС, ЧЖ-VI-„В“ състав, и др.)
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. И. Ц., с ЕГН: **********,
с адрес: ж. к. С и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от ......., че Договор за паричен заем № .........../.....г., сключен между страните,
е нищожен на осн. чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр.
чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28,
ет. 2, ап. 40-46, представлявано от ......., да заплати на М. И. Ц., с ЕГН: **********, с адрес:
ж. к. С чрез адв. Д. М. М., адрес: гр. С сума в размер на 1296,63 лева, представляваща
недължимо платена възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № .........../.....г., ведно
със законна лихва от датата на исковата молба – 26.04.2024 г. до окончателно плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28,
ет. 2, ап. 40-46, представлявано от ......., да заплати на М. И. Ц., с ЕГН: **********, с адрес:
ж. к. С чрез адв. Д. М. М., адрес: гр. С сума в размер на 530,00 лева, представляваща
съдебни разноски в производството по гр.д. № 24738/2024 г. по описа на СРС, 143-ти състав.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от ......., да заплати на на адв. Д. М. М., с адрес на упражняване на дейността:
гр. София, бул. Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 240,00 лв. – адвокатско възнаграждение за
производството по гр.д. № 24738/2024 г. по описа на СРС, 143-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7