№ 8570
гр. С, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110153362 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против В. Д.
ЕВТ. за сумата от 4028.92 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с
абонатен №293756, сумата 574.46 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 26.03.2021 г., сумата
69.49 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2018
г. - м.04.2020 г. и сумата 12.11 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018
г. до 26.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.04.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №20446/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на потребител не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на продавача. Сочи, че ежемесечното публикуване в
интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се
удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява,
че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.
Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
1
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът навежда доводи
за недопустимост на предявените искове за установяване дължимостта на суми за дялово
разпределение и обезщетение за забава върху тях, твърдейки, че сключеният между ищеца и
фирмата за дялово разпределение договор не го обвързва, както и че е недопустимо
предявяването на чужди права пред съд извън предвидените в закона изключения. Излага
доводи за неоснователност на исковете, тъй като не е собственик на процесния имот, а
такива са трети за делото лица. Поддържа, че не е изпадал в забава. Счита разпоредбите на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца за противоречащи на ЗЗП, респ. за нищожни. Позовава
се на изтекла в негова полза кратка погасителна давност по отношение на претендираните
вземания. Не оспорва ищецът да е издал фактури на претендираната стойност, както и не
оспорва, че до имота е доставено твърдяното количество топлинна енергия. Претендира
присъждането на разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД изразява становище, че
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави
топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както
и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. Предвид
възраженията на отвтеника в тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на ОУ отговарят на
изискванията за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителите и търговеца. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е е погасил претендираните вземания, както и
наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения като по възражението за
изтекла погасителна давност ответниците следва да докаже изтичането на достатъчен срок
от падежа, обуславящ погасяването им по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти,
обуславящи спиране и прекъсване на давността.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на
закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
2
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
В случая по делото е приет като доказателство договор за покупко – продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ №44 от 03.06.1985 г. между Главна дирекция за
изграждане на С при СНС и Д. Е. П., В. Д. ЕВТ. и Ц.П. Е.а, по силата на който купувачите
придобиват собствеността върху новопостроено жилище №69, находящо се в жилищна
сграда – АДРЕС с припадащите се избено помещение и идеални части от сградата и от
правото на строеж върху мястото като следва да заплатят 7970.00 лева собствени средства и
12000 лева разрешен заем. Страните не спорят, че имотът е придобит от Д. Е. П. и Ц.П. Е.а в
условията на съпружеска имуществена общност на основание чл. 19 СК’85 г. (отм.). По
отношение на 1/3 идеална част от жилището на В. Д. ЕВТ. по делото е приобщена изходяща
от него декларация от 29.11.1991 г. , че не е участвал в заплащането на покупната цена,
както и в изплащането на отпуснатия заем, която обаче като частен документ, съдържащ за
издателя си изгодния факт, че не е собственик на имота, няма обвързваща съда
доказателствена сила, поради което ценена наред с останалите доказателства съдът приема,
че ответникът е станал собственик на 1/3 идеална част от имота. Със смъртта на Ц.П. Е.а на
18.08.2010 г. е прекратена съпружеската имуществена общност върху имота при хипотезата
на чл. 27, ал. 1 СК, като по силата на чл.28 СК дяловете на съпрузите са равни, поради което
и Д. Е. П. е придобил 1/3 идеални части от имота по силата на прекратяването. Останалата
1/3 идеални части е включена в наследството на Ц.П. Е.а и е придобита по наследство при
равни квоти от съпругът и децата В. Д. ЕВТ. и Е.Д.С., при приложението на чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 от приложимия Закон за наследството като всеки от тях е придобила по
наследство по 1/9 идеални части. При това положение Д. Е. П. е притежавал 4/9, В. Д. ЕВТ.
– 4/9 и Е.Д.С. – 1/9. След смъртта на Д. Е. П. на 21.04.2014 г. притежаваните от него идеални
части са придобити по наследство от децата му като негови наследници по закон съгласно
удостоверение за наследници с изх. №РНД22-ЪФ01-648/3 от 20.05.2022 г., издадено от
Столична община, район Надежда, при което В. Д. ЕВТ. има 6/9 и Е.Д.С. – 3/9 идеални
части. При тези данни съдът намира, че ответникът е собственик на част от процесното
жилище, до което ищецът твърди да е доставял топлинна енергия. По делото е депозирана и
молба – декларация за откриване на партида, изходяща от ответника до ищеца, която по
своята същност представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия, отправено от единия от съсобствениците до топлофикационното дружество. По
делото е установено, че през процесния период партидата е била на името на ответника, с
оглед на което следва да се приема, че ищецът е приел предложението за сключване на
договор, поради което между страните е породено облигационно отношение. При това
положение съдът приема, че материално легитимиран да отговаря по предявените искове в
тяхната цялост е именно ответникът в качеството си на потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.
Съдържанието на облигационното правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, съществуващо между страните, е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г. от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в
сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на
ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия
обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150,
ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Клаузите на действащите през процесния период общи условия не попадат в
нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите, каквито твърдения
е навел ответникът. Съдът намира, че те отговарят на изискването за добросъвестност и не
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни, а
доводите в отговора на исковата молба относно действието на Общите условия следва да се
определят като неоснователни.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
3
претендираната сума е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Според
заключението в имота е ползвана топлинна енергия за отопление на имот през целия
процесен период и такава е била начислявана от ищеца, като е била начислявана и такава за
БВГ и отдадена от сградната инсталация. Констатирано е, че в жилището има 4 броя
отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани топлинни разпределители, с
дистанционно отчитане и 2 броя водомери. Количеството топлинна енергия за отопление на
имот и за БВГ е определяно на реален отчет. През исковия период общото количество на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е определена като част от общото
количество за СЕС. Делът на процесния имот е определен в съответствие с разпоредбите на
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея според съотношението на пълния
му отопляем обем към пълния отопляем обем на СЕС. Според заключението на съдебно–
техническата експертиза стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2017
г. – м.04.2020 г. в имота е в размер 3961.98 лева.
Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради
което съдът приема, че същият като потребител дължи заплащането на претендираната от
ищеца стойност за потребена топлинна енергия, в размера установен от заключението на
съдебно – техническата експертиза, поради което за разликата до 4028.92 лева искът
подлежи на отхвърляне.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, а такива са задълженията за заплащане на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. и м.01.2018 г. вкл., които възлизат на
856.12 лева. Доколкото възражението на ответника за погасени по давност задължения се
явява частично основателно исковата претенция на ищеца за заплащане на реално потребена
топлинна енергия следва да бъде уважена само за сумата 3105.86 лева като за горницата до
3961.97 лева подлежи на отхвърляне като погасена по давност.
Към дължимата сума за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
4
01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., възлизащи на 69.49 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Съгласно сключения между „Т.С.“ ЕАД като възложител и „Т.С.“ ЕООД като
изпълнител, договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който
на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от крайните клиенти,
какъвто е ответника. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без
значение факта дали топлофикационното дружество е платило предварително или не тази
цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата
да е била извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства и
заключението на съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 430.32 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 574.46 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от
12.11 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 357.10 лева - за платена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 103.94 лева за платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
В полза на ответника следва да се присъди сумата 23.04 лева за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство и сумата 11.52 лева за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил искане в случай, че в полза на ответника също се дължат разноски
съдът да направи компенсация до размера на по – малкото, поради което разноски следва да
се присъдят само на ищеца, намалявайки ги със сумата 23.04 лева, респ. 11.52 лева.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Д. ЕВТ. ЕГН **********, с адрес: гр. С,
АДРЕС дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С, АДРЕС
на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 3105.86 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м. 02.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с
абонатен №293756, сумата 430.32 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 26.03.2021 г., сумата
69.49 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2018
г. - м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.04.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №20446/2021 г., по описа на СРС, 168 състав като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над
3105.86 лева до пълния предявен размер от 4028.92 лева и за периода от 01.05.2017 г. до
31.01.2018 г. като погасен по давност и неоснователен, иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за разликата над 430.32 лева до пълния предявен размер от 574.46 лева и за сумата
12.11 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 26.03.2021 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №20446/2021 г., по описа на СРС, 168
състав като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Д. ЕВТ. ЕГН **********, с адрес: гр. С, АДРЕС да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С, АДРЕС на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 334.06 лева – разноски в настоящото производство и сумата 92.42 лева -
разноски в заповедното производство по компенсация
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6