Решение по дело №1281/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1660/6.4.2015г.

 

гр.Варна 6.04.2015год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесет и първи март две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир Нинов              

при секретаря М.М. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1281/2015год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищцата С.М. действаща в качеството си на майка и законен представител на детето Ив.Д. р. на 11.05.2003г. твърди, че ответника е негов баща, като от м.февруари 2013г. страните не живеят заедно и ответника не предоставя средства за издръжка на детето. Ищцата сочи, че за разлика от ответника е безработна и не разполага с достатъчно средства за да издържа детето. Моли се, да се осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 140лв. месечно, с падеж пето число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска считано от датата на сезиране на съда, както и да заплати 1680лв. общо за времето от една година назад с начална дата 3.02.2014г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответника от своя страна признава частично исковете само до размер на месечната издръжка от по 90лв., като за разликата над тази до претендираните суми оспорва исковете сочейки, че е плащал издръжка на детето, а освен това живее под наем и има задължения за погасяване на кредити. Моли се да се присъдят и сторените от ответника разноски.

Съдът приема, че предявените искове  намират правното си основание в чл.146 от СК и чл.149 от СК

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Съгласно представеното копие от удостоверение за раждане л.5 от делото се установява, че ответника е баща на детето Ив.Д. р.11.05.2003г. с майка ищцата С.М..

По иска по чл.146 от СК съдът приема следното:

 

Твърдението на ищцата, че са разделени с бащата на детето и че той не предоставя средства за издръжката му са отрицателни твърдения които възлагат върху ответника доказателствената тежест ако той ги оспорва. По настоящото производство страните от една страна не спорят, че са разделени, а от друга липсват доказателства ответника да е предоставял средства на ищцата за издръжка на детето. Представените от ответника доказателства са в две насоки-вносни бележки (36-41) и история на сметка (л.19-32) от една страна и удостовереине изх.№6/16.02.2015г. от друга. Първата група от доказателства са представени от ответника с цел да докаже наличието на задължение за погасяване на задължение към банкова институция, а удостоверението е представено в насока на това, че той не разполага със средства за да предоставя издръжка предвид отразеното в него, че за последната една година предхождаща датата на завеждане на иска той не е получавал никакви ддоходи. По посочените доказателства съдът намира, че не следва да се обсъжда има ли ответника финансови задължения към банкова институция и какви са те, тъй като законодателя в чл.141 от СК изрично е посочил реда и лицата с гарантирана издръжка по силата на закона, като това поставя тези лица в преимуществено положение спрямо всеки друг. По отношение на удостоверението за това, че ответника не е имал доходи считано една година назад от датата на сезиране на съда, състава намира, че то не следва да се взема предвид, тъй като на първо място няма доказателства ответника някога да е работил при дружеството издало документа, а освен това единствения способ да се установи , че едно лице е трайно безработно е чрез регистрацията му в бюрото по труда тъй като само това е начина по който отпада възможността, то да е самоосигуряващо се или да работи някъде.

При изложеното по-горе решаващия състав приема, че в рамкиоте на производството се е доказало, че майката отглежда детето чиито баща е ответника, като същото към момента е на 12г. което предполага нуждата от средства за издръжката му в месечен размер от 200лв., като предвид полаганите в натура грижи от майката в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на сумата от 140лв. месечно.

По отношение на иска по чл.149 от СК.

По това производство се явяват относими изцяло изложените вече фактически и правни констатации отнасящи се до произхода на детето, неговите нужди и податните възможности на ответника, като при това положения предвид, че издръжката е за минало време тя отново следва да се уважи до посочения размер.

Предвид уважаването на исковете ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Висшия съдебен съвет сумата от 251.60лв. държавна такса.

Ищцата е направила искане за присъжане на сторените по делото разноски като това следва да стане по реда на чл.38, ал.2 от Задв и при условията на чл.5 от Наредба №1/9.07.2004г. и се определи сумаат от 300лв. който следва да се заплатят от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Д.И.Д. ЕГН********** *** да заплашща в полза на детето си И**** Д. ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител С.М.М. ЕГН********** ***»В**** месечна издръжка в размер на 140лв., считано от датата на сезиране на съда-4.02.2015г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж последно число на месеца за който се дължи издръжката, до настъпване на законни основания за тяхното изменение или прекратяване, 1 680лв. издръжка за една година назад от 3.02.2015г. и 300лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.И.Д. ЕГН********** *** да заплати в плоза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Висшия съдебен съвет сумата от 251.60лв. държавна такса по уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двесудмичен срок.