РЕШЕНИЕ
№ 4899
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Евг. Г.
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г. Гражданско дело №
20221100102684 по описа за 2022 година
Обективно и субективно съединени искове на основание чл.2, ал.1, т.3,
предл. първо от ЗОДОВ и чл. 2а от ЗОДОВ.
Производството е образувано по предявени от В. Й. Й., ЕГН
********** от гр.София, ул."******** и от В. В. Й., ЕГН ********** от
гр.София, ул."********, двамата със съдебен адрес гр.София, ул „********”
№ ********, чрез адв.П. К. против Прокуратурата на Република България и
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Ищецът В. Й. Й., ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с
което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати следните
суми като обезщетения за това, че през 2007г бил незаконно обвинен по ДП №
147/2007г. по описа на ОД на МВР - Перник, пр.пр. № 515/2007г. по описа на
ОП - Перник за извършени през периода от 19.01.2006г до 04.04.2007г
престъпления по чл.196а, вр. чл. 195, ал.1 т.2 и т.4, пр.1 и 2, вр. чл. 194, ал.1,
вр. чл. 26, ал.1 от НК, по чл. 253, ал.1 (изпиране на пари, попадащ в
приложното поле на чл.3, ал. I, т. 16 от ЗОПДИППД (отм.)), вр. чл. 26, ал.1 от
НК и чл. 323, ал.1 вр. чл. 26, приключило с постановление от 16.03.2017г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 147/07г. по описа на
1
ОД МВР - Перник, пр.пр.№ 515/07г. по описа на ОП – Перник, а именно:
1. сумата от 300 000 лева, ведно със законната лихва, начиная от
28.03.2017г до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - преживените от ищеца болки и страдания;
2. сумата общо от 35 300лв, ведно със законната лихва от 28.03.2017г
до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, израяващи се в извършени от него разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Претендира съдебни разноски по списък – адвокатско възнаграждение.
Ищецът В. Й. Й., ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с
което да осъди Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да
му заплати следните суми като обезщетение за вреди от образуваното спрямо
него производство за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност и наложени обезпечителни мерки в периода 2010г – 2017г, а именно:
1. сумата от 764 108,62лв ведно със законната лихва, начиная от
28.03.2017г до окончателното й изплащане, представляваща претърпени от
ищеца пропуснати ползи от непродължаване срока на действия на договори за
срочни депозити и получаване на лихви по тях , както следва:
591 845.57лв за периода от 24.11.2010г. до 20.09.2017г. по
Договор за "Асет срочен депозит " от 23.11.2009г. в лева за срок от 12 месеца, с
депозитна сметка IBAN ******** BG ******** и първоначален размер на
внесената сума по депозитната сметка от 2264832,31лв;
147428,19лв за периода от 24.11.2011г. до 20.09.2017г. по Договор
за "Асет срочен депозит" от 23.11.2009г. в лева за срок от 24 месеца, с
депозитна сметка IBAN ********6 и първоначален размер на внесената сума
по депозитната сметка от 700000лв;
12 697,86 евро за периода от 18.11.2011г. до 20.09.2017г. по
Договор за "Асет срочен депозит " от 18.11.2009г. в евро за срок от 12 месеца,
с депозитна сметка BG ******** и първоначален размер на внесената сума по
депозитната сметка от 74 345евро;
2. сумата от 80 000лв, ведно със законната лихва, начиная от
28.03.2017г до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания. Претендира съдебни
разноски по списък.
2
Ищецът В. В. Й. моли съда да постанови решение, с което да осъди
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да му заплати
сумата от 50 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 28.03.2017 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – претърпени от него болки и страдания от извършената проверка от
КОНПИ и наложени по нейно искане обезпечителни мерки в периода 2010г –
2017г, с определение № 146/20.05.2009г. (годината 2009 е погрешно посочена,
а вярната е 2010г) по гр.д.№ 311/2010г. по описа на Окръжен съд – Перник.
Претендира съдебни разноски по списък.
Ответникът Прокуратурата на Република България счита за
недопустим иска за обезщетение в размер на 300 000лв и оспорва всички
искове и по основание и по размер и моли съда да ги отхвърли. Прави
възражение за прекомерност на претендирания от ищците като съдебна
разноска общ размер на адвокатско възнаграждение.
Ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество моли съда да прекрати спрямо него производството като
недопустимо, а ако го приеме за допустимо да отхвърли исковете. Претендира
присъждане на юрисконсулство възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на претендирания от ищците като съдебна разноска общ размер
на адвокатско възнаграждение.
Прокуратурата на Република България качеството й на страна по чл.
10, ал. 1 от ЗОДОВ счита всички предявени искове за неоснователни и моли
съда да ги отхвърли. Прави възражение за прекомерност на претендирания от
ищците като съдебна разноска общ размер на адвокатско възнаграждение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
В предявената на 05.06.2023г искова молба ищците излагат своите
твърдения, уточнени с допълнителни молби в изпълнение указанията на съда,
дадени с определение от 19.07.2024г, л.702 и сл. от делото, че против ищеца В.
Й. било образувано ДП № 147/2007г по описа на ОД на МВР - Перник, пр.пр.
№ 515/2007г по описа на ОП – Перник за извършени престъпления по чл. 253,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 196а и чл. 323 от НК и бил внесен
обвинителен акт в ОС – Перник и образувано НОХД № 43/2010 г., по което
3
била постановена осъдителна присъда № 7 от 23.02.2011 г.. С окончателно
решение № 153 от 11.05.2015 г. на САС, същата била отменена изцяло като
неправилна и незаконосъобразна и делото било върнато за ново разглеждане
на прокурор. Разследването приключило с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от дата 16.03.2017г. на М.Любомирова - прокурор
при Окръжна прокуратура - Перник на основание чл.243. ал.1, т.1. вр. с чл.24,
ал.1, т.1 от НПК прекратено наказателното производство по преписка №
515/2007г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Перник, досъдебно
производство № 147/07г. по описа на ОД на МВР - Перник водено срещу В. Й.
Й. за престъпления по чл.196 „А” във връзка с чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл. 1 и
2, във вр. с чл.194, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.253, ал. I, вр. чл.26 ал.1 от
НК. Ищецът не бил обжалвал постановлението и то било влязло в сила, както
било удостоверено на гърба на последната му страница.
Предвид образуваното ДП № 147/2007г., с решение № 148 от
14.04.2010 г. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КОНПИ), като правоприемник на Комисията за установяваме на имущество,
придобито от пристъпна дейност (КУИППД) образувала производство за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу В. Й. Й..
На 19.05.2010г. КОНПИ депозирала мотивирано искане до Окръжен съд -
Перник за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу В. Й. Й., Н. В.а Й.а,
В. В. Й. и „Н. ви” ООД, ЕИК ********* с цена на иска 10 886 645лв., за което
било образувано гр.д. №311/2010 г. по опис на ОС - Перник. По него с
определение № 146/20.05.2009г, годината е техническа грешка и вярната е
2010г, съдът допуснал обезпечение на бъдещия иск против посочените лица,
чрез налагане на поисканите обезпечителни мерки, а именно възбрана върху
притежаваните недвижими имоти и запори върху движими вещи и определил
едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск, считано от получаване на
обезпечителната заповед. В тази част определението било отменено с
определение от 13.08.2010 г., по ч.гр.д.№ СП-111/2010г на САС и бил
определен едномесечен срок от влизане в сила на осъдителна присъда по
пр.пр. № 515/07г. на ОП – Перник и било потвърдено в останалата част по
допуснатите обезпечителни мерки. С определение № 48 от 10.01.2011г по
ч.гр.д.№ 513/2010 на ВКС, определението на САС не било допуснато до
касационно обжалване. За допуснатите мерки била издадена обезпечителна
заповед и били наложени от ДСИ при PC – Перник, а след това били отменени
4
с определение, влязло в сила на 25.08.2017г., на основание Постановлението за
прекратяване на наказателно производство от 16.03.2017г.
Ищецът В. Й. твърди, че бил привлечен като обвиняем за извършване
на тежки умишлени престъпления с висока степен на обществена опасност с
обща продължителност на наказателното производство от 10 години, а
наложените обезпечителни мерки били търпени повече от 7 години. В този
период ищецът В. Й. претърпял унижения и страдания, изпитвал силно
безпокойство, срам, страх, дори ужас за по нататъшната си съдба, за своето и
на децата си бъдеще. Притеснявал се от тежестта на повдигнатите му
обвинения и се страхувал заради размера на предвидените за тях наказания.
Станал мнителен, лесно раздразнителен, необщителен, затворил се в себе си,
приятели и близки започнали да странят от него. Постепенно изпаднал в
пълна изолация и самоизолация. Страдал е от безсъние. Името, авторитета и
достойнството, градени с години, били унищожени. Душевно и психически
бил напълно сринат. Вследствие публикации в печатни и електронни медии
наказателното производство срещу него станало достояние не само на близки
и познати, но и на неограничен кръг лица. Тези 10 години били най - тежките в
неговия живот, те били невъзвратимо загубени за него, семейството и бизнеса
му. Особено тежък бил периода при постановяването на осъдителната
присъда. Вследствие на това не могъл да работи пълноценно и да реализира
средства, наложило се децата му да се справят с търговската дейност на
дружеството му, чувствал се напълно безполезен. Към дата на внасянето на
обвинителния акт в Окръжен съд - Перник и налагането на обезпечителните
мерки по искане на КПКОНПИ, В. Й. Й. бил на 51 години и вдовец от 2004г.,
когато на 43г. след тежко боледуване починала неговата съпруга Л.П. Й.а и
останали неговите деца Н. В.а Й.а на 26г. и В. В. Й. на 24 години. Ищецът В.
Й. бил собственик и управител на ЕТ "В. Й. - Н." с универсален
правоприемник "Н. ВИ" ЕООД, ЕИК ********* и на "Н. ВИ И СИЕ" ООД. В
резултат на наказателното производство и наложените обезпечителни мерки
настъпила съществена и непоправима промяна в цялостното поведение на
неговите деца, като най-тежко събитията преживял сина му В. В. Й..
Публичният арест на ищеца В. В. Й. довел до унижения и постъпване в
болницата на гр. Перник. Лечението продължило и след изписването. Всички
обстоятелства дали отрицателно отражение върху психиката на В. Й. като му
причинили значителни болки и страдания. В резултат на воденото наказателно
5
производство настъпила рязка промяна върху възприятията му за добро и
справедливост. Той се затворил в себе си и се изолирал от близки и приятели.
Това довело до накърняване на емоционалното и психическо му състояние и
здраве, а продължителният процес му причинил стрес, психическа
потиснатост, нестабилност и разстройство, състояние на вътрешна
тревожност, чувство за безпокойство и напрежение, а на физическо ниво -
нарушение на вестибуларната функция, проблеми с кръвното налягане,
изпадне в дълбока депресия, последиците от която и към момента на подаване
на исковата молба не е преодолял. Всички описани преживявани били с
висока степен на интензитет и довели до физиологично болестно състояние,
изразяващо се във високи стойности на кръвното налягане. Проведените
наказателно и обезпечително производството по отнемане на имущество
променили изцяло живота на В. Й. и неговите две деца, като се е отразило
негативно на личните им взаимоотношения, социалните и професионални им
контакти, както и на здравословното им състояние. За обезвреда на
преживяната ищецът В. Й. претендира от първия ответник Прокуратурата на
Република България обезщетение от 300 000 лева за неимуществени вреди. От
воденото наказателно производство претендира и сумата от 35 000 лева като
обезщетение за извършените от него разходи за заплащане на възнаграждения
за адвокатска защита - договор № 2115/10.07.2013г. за правна защита по
в.н.о.х.д. № 458/2013г. по описа на САС, НО, 8 с-в, ведно с фактура №
**********/18.07.2013г. за сумата от 6000лв., с ДДС и банково извлечение от
сметка на АД "Д., А. И С.”; договор № 2833/05.12.2014г. за правна защита по
н.д. № 1541/2014г. по описа на ВКС, I НО, ведно с фактура №
**********/11.12.2014г. за сумата от 6000лв. с ДДС и приходен касов ордер №
269/11.12.2014г., издаден от АД „Д., А. И С.”; договор № 3746/07.03.2017г. за
правна защита по в.н.о.х.д. № 35/2017г. по описа на ОС - Перник, фактура №
**********/21.03.2017г. за сумата от 4800лв с ДДС и приходни касови ордери
№ 671/21.03.2017г. и № 750/22.06.2017г. изд. от АД „Д., А. И С.”; фактура №
**********/10.03.2015г. за сумата от 3000лв.,с ДДС за правна помощ по
в.о.х.н.д.№ 30/2015г. на САС, НО и банково извлечение от 19.03.2015г. от
сметка на АД "Д., А. И С.”; договор за правна защита и съдействие, с адв.Л.К.
В. за платена сума в размер на 5500лв., представляваща възнаграждение за
правна защита по н.о.х.д.№ 311/2011 г. на САС, 5с/в, договор за правна защита
и съдействие с адв.Д.В. за платена сума в размер на 10000лв, представляваща
6
възнаграждение за правна защита по н.о.х.д.№ 311/2011 г. на САС, 5с/в.
Ищецът В. Й. посочва, че поради налагане на запорите върху открити
от него три срочни депозита в "Интернешънъл Асет Банк" АД, клон Перник,
бил лишен от възможността да се ползва от добивите от вещите, включително
и да се ползва от дължимата от банката лихва върху тях, тъй като договорите
били прекратени и той пропуснал да получи лихвите, които би получил, ако
договорите бяха подновени и за следващи периоди. Конкретно уточнява с
молба с вх.№ 121355/06.11.2024г, че е пропуснал да получи сумата лихви в
общ размер от 591 845.57лв за периода от 24.11.2010г. до 20.09.2017г. по
Договор за "Асет срочен депозит " от 23.11.2009г. в лева за срок от 12 месеца, с
депозитна сметка IBAN ******** BG ******** и първоначален размер на
внесената сума по депозитната сметка от 2264832,31лв; сумата за лихви в общ
размер от 147428,19лв за периода от 24.11.2011г. до 20.09.2017г. по Договор за
"Асет срочен депозит" от 23.11.2009г. в лева за срок от 24 месеца, с депозитна
сметка IBAN ********6 и първоначален размер на внесената сума по
депозитната сметка от 700000лв и сумата за лихви в общ размер от 12 697,86
евро за периода от 18.11.2011г. до 20.09.2017г. по Договор за "Асет срочен
депозит " от 18.11.2009г. в евро за срок от 12 месеца, с депозитна сметка BG
******** и първоначален размер на внесената сума по депозитната сметка от
74 345евро – общ сбор от 764 108,62лв. За прекратяването на договорите бил
уведомен с писмо изх.№ 20/13.01.2022г. на "Интернешънъл Асет Банк" АД,
като депозитните сметки, ведно с начислените лихви били отнесени в
разплащателна сметка. Със същото писмо са посочили какви са били
лихвените нива на ползваните от В. Й. депозитни продукти, при които биха
били сключени договори за депозит от съответния вид. Въз основа на тези
данни ищецът счита, че е пропуснал да получи лихвите по трите срочни
депозита поради незаконосъобразни действия по налагане на запорите от
втория ответник КОНПИ и поради това за последният възниква отговорността
да му ги възстанови като вреда, под формата на пропусната полза. Според
ищеца В. Й., уточнено в молба вх.№ 9644005.09.2024г, липсата на подадена
искова молба от КОНПИ за отнемане на имущество в полза на държавата по
реда на ЗОПДНПИ, отм., потвърждавала твърденията му, че процесните
запори на банковите му депозитни сметки с налични суми по тях към датата
на съответните падежи се явявали незаконосъобразно действие по смисъла на
ЗОДОВ, а освен това липсвали доказателства КУИППД, сега КОНПИ да била
7
извършила каквито и да са последващи действия по започналата проверка на
основание уведомление от Прокуратурата.
Пак против втория ответник предявява и иск за 80 000лв за
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на образуваното
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност
и наложени обезпечителни мерки в периода 2010 – 2017г. Вредите са
индивидуализирани с молба вх.№ 9644005.09.2024г и се изразявали под
формата на преживян стрес, тревожност, социална изолация, страх,
притеснение, чувство на безпомощност, промяна в стереотипа на живот,
невъзможност да води нормален живот до степен да изпитват притеснение за
финансовата обезпеченост на ежедневни битови нужди и сметки за комунални
услуги, засягане на честта, достойнството и доброто му име в обществото, тъй
като наложените мерки били разгласени публично.
Обезщетение от 50 000лв от втория ответник претендира и ищецът В.
В. Й. за претърпени от него неимуществени вреди, претърпени в резултат на
образуваното производство за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност и наложени обезпечителни мерки в периода 2010 - 2017 г.
С уточняваща молба вх.№ 97175/10.09.2024г посочва конкретно, че понесъл
изключително трудно и при голям стрес извършената от този ответник
проверка и наложени обезпечения и като резултата от тях настьпила рязка
промяна върху вьзприятията му за добро и справедливост, затворил се в себе
си, изключително влошил отношенията с баща си, накърнени били
емоционалното и психическо му състояние, а продължителните
обезпечителни мерки довели до стрес, психическа потиснатост, нестабилност
и разстройство, състояние на вътрешна тревожност, чувство на безпокойство
и напрежение; за дълъг период изпаднал в депресия, последиците от която не
бил преодолял и към датата на подаване на исковата молба, а най-тежко
понесъл разгласените публично действия по наложените запори върху
имуществото на неговото семейство.
С подадения от ПРБ отговор на първо място е направено възражение по
предявените съединени при условията на субективно активно и пасивно
съединяване искове, тъй като не били налице предпоставките по чл. 215 от
ГПК - ДП № 147/2007г. по описа на ОД МВР - Перник, пр.пр.№ 515/07г. по
8
описа на ОП – Перник, приключило с постановление от 16.03.2017г. за
прекратяване на наказателното производство е било образувано спрямо ищеца
В. Й. Й., без ищецът В. В. Й. да е бил привличан като обвиняем и без да
разполага и да предявява самостоятелна претенция за неимуществени вреди
против ответника ПРБ, а такава предявявал единствено против и КОНПИ.
Претенциите на ищеца В. Й. Й. против ПРБ за обезщетяване на имуществени
и неимуществени вреди, произтичали от различни фактически състави,
конкретно против ПРБ - на основание от чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, а
претенцията му за имуществени вреди към КОНПИ - с правно основание
чл.2а от ЗОДОВ, като по исковете против двамата ответника се установявали
различни обстоятелства за разглеждането и решаването им в едно общо
исково производство.
По тези възражения съдът се произнесе с определение №
11366/19.07.2024г, с което ги остави без уважение предвид продължителността
на разгледаните съединени по този начин искове, а и доколкото е налице
обусловеност между действията на КОНПИ и повдигнатите обвинения на
ищеца В. Й. Й..
Ответникът е оспорил иска на В. Й. Й. за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди, тъй като не е налице първият елемент от фактическия
състав на отговорността по ЗОДОВ - незаконно обвинение, по което
наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна
присъда или с постановление за прекратяване на наказателното производство
поради това, че деянието не е извършено от лицето или поради това, че
същото не съставлява престъпление, съгласно изискването на чл.2, ал.1 т.4 от
ЗОДОВ, защото ищецът не е представил официално заверен препис от
Постановлението на ОП — Перник за прекратяване на наказателното
производство, както и доказателства да е влязло в сила, а ръкописното
отбелязване върху гърба на представеното копие на постановлението не
посочвало кога е било връчено на адресатите - ищеца и изпълнителния
директор на „Автомагистрали „Хемус“ АД - Н.К.Р., за да се установи кога е
изтекъл срока за неговото обжалване по реда на чл. 243, ал.3 от НПК и кога е
влязло в сила. Не били представени и доказателства кога ищецът бил
привлечен като обвиняем за сочените в исковата молба три броя престъпни
състави, доколкото същото било относимо към доказване на главния факт -
незаконното обвинение и продължителността на наказателната репресия.
9
Съгласно чл.219, ал.1 и ал.2 от НПК обвинението на досъдебната фаза за
престъпления от общ характер се повдигало с изготвяне от разследващия
орган на съгласувано с прокурора Постановление за привличане на обвиняем
или със съставяне на протокола за първото действие по разследването срещу
него, за което се докладва на прокурора и именно моментът на привличане
като обвиняем бил началният момент за търпене на вредите и определяне
срока на продължителността на наказателната репресия, за която ищецът
твърди да е продължила 10 години.
На следващо място ответникът сочи, че при условията на пълно и
главно доказване ищецът дължи да докаже твърдените от него претърпени
вреди, техния размер и пряката им причинна връзка с повдигнатото му
незаконно обвинение, по което наказателното производство е било
прекратено. Всички заявени в исковата молба негативни преживявания от
ищеца са оспорени категорично от ответника, тъй като ищецът не е
представил никакви доказателства, вкл. медицинска документация, а ако тези
негативни чувства и преживявания са били налице, те не са били
предизвикани по никакъв начин от обективни действия на ответника, извън
предвидените в НПК процесуални способи за доказване на извършеното
деяние, а са проява единствено и само на субективното усещане на ищеца.
Твърди, че действията на наблюдаващия прокурор и разследващите органи от
МВР по разкриване на престъплението с цел събиране на доказателства и
привличане на обвиняем не са излизали извън законово определените рамки,
били са изцяло законосъобразни и не са представени доказателства техни
действия да са отменени като незаконосъобразни. Поради това оспорва да са
налице и вредите и пряка причинна връзка между тях и воденото разследване,
като за всеки отделен човек те са индивидуално определяеми без съдът да
може да предполага тяхната наличност - в този смисъл Решение №
328/24.11.2003 г. на ОС - Ямбол по гр. д. № 1174/1999 г., Ill-та ГК, потвърдено
от АС - Бургас и ВКС; Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3528/2018 г., III г. о., ГК.
По проведеното наказателно разследване на ищеца била наложена най
– леката мярка за неотклонение – подписка и не бил извършен „публичен“ и
медийно разгласен арест в сградата на съдебната палата на гр.Перник, след
излизане на ищеца от зала, където бил присъствал по гражданско дело, след
което от шока веднага бил постъпил за лечение в болницата в гр.Перник.
10
Възразява, че за този „публичен арест“, както и за медийното отразяване на
случая му, ищецът не представял никакви доказателства.
Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за преживян страх и
притеснения от осъждане; страх, че може да получи ефективна осъдителна
присъда и може да лежи в затвора; че е бил обезпокоен от начина, по който
роднини и близки ще възприемат наказателното преследване срещу него, тъй
като видно от справката му за съдимост по времето на започване на
наказателното производство по ДП № 147/2007г. по описа на ОД МВР -
Перник - през 2007г. срещу ищеца е било висящо друго наказателно
производство, по което с Присъда на PC — Перник в сила от 15.05.2017г. по
НОХД № 1530/2014г. на PC - Перник, потвърдена с Решение№ 38/15.05.2017г.
по ВНОХД 35/2017г ищецът бил осъден за продължавано престъпление по чл.
195, ал.2 вр. ал.1, т.4, пр.1 и 2, вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК на
наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено при условията
на чл.66, ал.1 от НК. Осъждането е било за кражба в големи размери на
инертни материали добити в землището на с. Студена от кариера с
концесионер «Автомагистрали „Хемус“ АД», собственост на Държавата,
осъществено било с общо 96 броя отделни деяния, извършени в периода от
09.08.2004г. до 14.01.2006г..
От приложеното към исковата молба постановление за прекратяване на
ДП № 147/07г. на ОД МВР - Перник, пр. пр.№ 515/07г. ОП - Перник било
видно, че то е за обвинения, най - тежкото от които било по чл. 196а, вр. чл.
195, ал.1 т.2 и т.4, пр.1 и 2, вр. чл. 194, ал,1, вр. чл. 26, ал.1 от НК водено за
множество аналогични деяния - кражба в особено големи размери на инертни
материали добити от същото място, а именно - в землището на с. Студена от
кариера с концесионер „Автомагистрали „Хемус““ АД, собственост на
Държавата, извършени през следващ на осъждането период - от 19.01.2006г.
до 04.04.2007г., Постановлението за прекратяване било от дата 16.03.2017г. -
два месеца преди влизане в сила на 15.05.2017г на осъдителната присъда по
НОХД № 1530/2014г. на PC - Перник. Следователно докато е било висящо
разследването по процесното ДП № 147/2007г на ОД МВР - Перник, ищецът е
бил разследван и по друго висящо наказателно дело за извършени общо 96 бр.
деяния за тежко умишлено престъпление по чл. 195, ал.2 вр. ал.1, т.4, пр.1 и 2,
вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК със същото място на извършване и
11
пострадало лице - държавата в лицето на концесионера „Автомагистрали
„Хемус““ АД и това именно разследване е породило у него страх от
осъждане. Ако за ищеца били настъпили и други вреди от засягане на
неимуществената му сфера, то увреждането било в минимална степен.
Искът за неимуществени вреди е оспорен и по размер, който е
прекомерен, не съответства на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и
формираната по приложението му трайната съдебна практика, включително и
тази на ЕСПЧ и разрешенията по т. II на ППВС №4/1968 г. Претендираният
размер не бил съобразено и с икономическия стандарт в страната, за който ако
се използват официалните данни на НСИ (публикувани на електронната му
страница) за среден годишен доход на лице от 5586лв (включващ доход от -
работна заплата; извън работна заплата; самостоятелна заетост; собственост;
пенсии; обезщетения за безработни; семейни добавки за деца; други
обезщетения и помощи; регулярни трансфери от други домакинства; приходи
от продажби; други приходи) за 2017г., когато се твърди, че е приключило
наказателното производство спрямо ищец се установява, че ищецът
претендира обезщетение, равняващо се на годишен доход за петдесет и четири
години средно на лице за страната към 2017г., който размер е в разрез с
принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ и с оглед обстоятелствата по
настоящия случай. Същевременно съпоставено със средния годишен доход от
работна заплата, която видно от сайта на НСИ за 2017г. е съставлявала едва
54.4% от брутния среден годишен доход на лице или 3038лв. размерът на
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 300 000лв.
се равнявало на среден годишен доход от работна заплата на лице за
деветдесет и девет години.
Ответникът оспорва и иска за имуществени вреди от 35000лв, тъй като
към исковата молба били представени само три договора за правна защита
общо за сума в размер на 16800лв. с ДДС. Не били представени, макар и
цитирани, фактура № 3919/10.03. 2015г. за сумата от 3000лв. - за защита по
ВНОХД .№ 30/2015г. на САС, НО и банково извлечение; Договор за правна
защита с адв, Л.В. за сума от 5500лв. за защита по НОХД № 311/2011г. на САС,
5 състав, както и Договор за правна защита и съдействие с адв. Д.В. за сума от
10000лв. за защита по НОХД № 311/2011г. на САС, 5 състав и не били
представени доказателства за реалното заплащане на сумите. Оспорва и
дължимостта на заплатеното адвокатско възнаграждение от 15500лв за защита
12
по НОХД № 311/2011 г. на САС, 5 състав на двамата адвокати В. и В., а
възнаграждение се дължи само за един адвокат на основание чл. 78 от ГПК. За
всички договорени адвокатски хонорари прави възражение за прекомерност,
като надхвърлят обичайните размери съобразно конкретната фактическа и
правна сложност на делото.
Оспорва и акцесорния иск за лихви, за който не бил обоснован
началният момент и прави възражение за погасяване по давност за периода до
16.03.2019г - три години преди предявяване на исковата молба в съда.
Възразява и по претендирания като съдебна разноска по настоящото
дело адвокатски хонорар, за който прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност, ако надхвърля минималния размер, предвиден в Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът КОНПИ, като правоприемник на КПКОНПИ, като
правоприемник на КУИППД на първо място оспорва като недопустими
предявените против него искове за обезщетение на причинени неимуществени
и имуществени вреди на ищците общо в размер на 1 205 815,17лв, в резултат
на образуваното производство за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност и наложени обезпечителни мерки в периода 2010 г. - 2017 г.
– ищецът В. Й. Й. претендира първоначално сумата от 740 515,17лв за
обезщетение за имуществени вреди, изменена от ищеца на 764 108,62лв, което
изменение е допуснато от съда с протоколно определение от 15.04.2025г и 80
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а ищецът В. В.
Й. претендира обезщетение от 50 000лв.
Застъпва тезата, че за него отговорност по ЗОДОВ възниквала за
причинени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
органите и на длъжностните лица по ЗПКОНПИ, извършени при или по повод
изпълнение на правомощията или службата им. Елементите на фактическия
състав на отговорността на Комисията се свеждали до:
1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице по специалния закон, извършени при или по повод
изпълнение на правомощията или службата им;
2. отмяната им по съответния ред;
13
3. причинена вреда (имуществена и/или неимуществена);
4. пряка причинно-следствена връзка между акта, действието или
бездействието и причинената вреда.
Според ответника наличието на незаконосъобразен акт, действие или
бездействие е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.
Посочва, че като незаконосъобразно може да бъде определено само действие
на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с
материалноправна или процесуалноправна норма; бездействието е
незаконосъобразно, когато е извършено в противоречие с предписан от
нормативен акт волеви акт, т.е. когато е налице пасивно поведение в разрез с
изискуемо от норма активно такова - бездействието било основание за
отговорност, когато се изразява в неизпълнение на задължение, произтичащо
от закона, подзаконовите нормативни актове, правилата и характера на
дейността. В конкретния случай липсвали акт, действие или бездействие от
ответника при образувано производството срещу ищеца В. Й. Й. и
предприетите действията по обезпечаване на негово имущество и
имуществото на неговия син - втория ищец В. В. Й., поради което предявените
от тях искове били недопустими, прави и възражение за изтекла давност на чл.
110 от ЗЗД поради изтичане на 5-годишна давност за периода след
прекратяването на наказателното производство, независимо от потенциалната
възможност за служебно възобновяване на наказателното производство при
условията на чл. 243, ал. 9 НПК.
Прави възражение по редовността на акцесорния иск за законна лихва,
по което съдът се произнесе с определение № 11366/19.07.2024г, също прави и
възражение за погасяването му поради изтичане на кратката 3-годишна
давност на основание на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.
Ответникът оспорва и по същество исковете за обезвреда и посочва, че
актовете и действията на КУИППД с правоприемник КПКОНПИ, с
правоприемник КОНПИ и на органите по чл. 15 от ЗОПДИППД (отм.) не
представляват индивидуални административни актове и се позовава на
Определение №15002/2014 г., по описа на ВАС, IV отд., анализирал правната
природа на решението на КУИППД да внесе мотивирано искане в СГС за
допускане на обезпечение на бъдещи искове, чрез налагане на обезпечителни
мерки по чл. 397 от ГПК и в аналогичен смисъл е и Определение №
14
14317/2012 г. по описа на ВАС, VII отд., постановено по при обжалване на акт
на ответника. В конкретния случай ответникът изпълнявал законово
вменените й задължения, без да е налице незаконосъобразност на действията
й или да е проявила бездействия, при вменено й задължение да действа.
На следващо място посочва, че отговорността му по ЗОДОВ е
обективна и е в тежест на ищеца да докаже незаконните действия/бездействия
и настъпването от тях на вредоносния резултат, който не е предполага и ако не
бъде установен който и да е елемент от фактическия състав се стига до
отхвърляне на иска като неоснователен - Р-907-2008- III г.о ВКС.
Посочва, че развилото се пред него производство има няколко фази -
проверка за установяване имущественото състояние на лицето, образуване на
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност, налагане на обезпечителни мерки и последващ исков процес за
отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Начало на
проверката се поставяла от уведомление от съда, прокуратурата или органите
на досъдебното производство за влязла в сила присъда или привличане на
лице в качество на обвиняем за престъпления, изчерпателно посочено в чл. 3
от ЗОПДИППД (отм.), като ответникът действа в условия на обвързана
компетентност, т.е. при наличие на уведомление е длъжен да започне
проверка, а обратното означава да бездейства. Извършената за В. Й. Й. и
свързаните с него лица проверка била законосъобразна, по чл. 15, ал. 1 от
ЗОПДИППД (отм.), въз основа на получено на основание чл. 21, ал. 1 от
ЗОПДИППД (отм.) уведомление с per. № 515/23.11.2009 г. от ОП – Перник за
привличане на В. Й. Й. в качеството му на обвиняем за извършени
престъпления по чл. 253, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 196а и чл. 323 от
НК, като престъплението по чл. 253 от НК попада в приложното поле на чл. 3,
ал. 1, т. 16 от ЗОПДИППД (отм.).
Самата проверка се извършвала чрез проучване на имущественото
състояние на лицето, като конкретните параметри били разписани в закона, а
изискваната информация от трети лица била обект на служебна тайна,
обвързваща запитващата и запитваната страна, данните били изцяло
документални, т.е. проверими, а проверката се основаваща на декларации от
проверяваните лица данни от НОИ, НАП, извлечения от банкови сметки, без
проверката да се огласява. След приключването й ответникът направил
15
обосновано предположение, че имуществото е придобито от престъпна
дейност, доколкото не е установен законен източник за първоначално
придобитото процесно имущество и направил искане до съответния окръжен
съд, съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), който преценял дали да
допусне налагането на исканите обезпечителни мерки и се произнасял с
определение, подлежащо на обжалване. В случая обезпечителните мерки били
допуснати с определение № 146/20.05.2010г. по ч.гр.д. № 311/2010г на
ОС – Перник, отменено единствено в частта по определения едномесечен срок
за предявяване на иска с Определение № 130/13.08.2010г по ч.гр.д. № СП-
111/2010 г. по описа на САС и бил определен едномесечен срок за предявяване
на исковете по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), считано от влизането в сила на
осъдителната присъда по наказателно производство по описа на ОД на МВР -
Перник. Против определението на САС от двамата ищци била подадена
частна жалба, но с Определение № 4 от 10.01.2011 г. Върховният касационен
съд не го допуснал до касационно обжалване. С последващо определение №
511 от 06.07.2015 г. по ч.гр.д. № 311/2010г на ОС-Перник били отменени в
цялост обезпечителни мерки допуснати с определение № 146, което било
обезсилено с влязло в сила определение № 2466 от 15.09.2015г. на САС, в
частта, в която са отменени обезпечителните мерки върху част от
имуществото на лицата.
Предвид коментираните съдебни актове ответникът оспорва да са
налице негови незаконосъобразни действия по налагане на обезпечителни
мерки, отменени в по-голямата си част през 2015 г, следователно за периода
до отмяната им ищците не можели да претендират вреди. Отделно от това
допуснатото обезпечение било върху един притежаван от ищците, като
съсобствен с Н. В.а Й.а, недвижим имот - масивна сграда с идентификатор №
55871.506.81.8 в град Перник с предназначение сграда за битови услуги,
изградена в груб строеж със степен на завършеност 63%, а наложените запори
върху лекотоварни и тежкотоварни автомобили не засягали притежавани от
ищците. Наложените запори върху вземания по банкови сметки не засягали
такива, притежавани от ищеца В. В. Й., а освен това обемът на имуществото,
върху което били наложени обезпечителни мерки възпрепятствало в малка
степен реализирането на доходи.
Ответникът счита за подвеждащо изброяването в исковата молба на
наложените обезпечнтелни мерки и върху имущество, което не е собственост
16
на двамата ищци, без изрично това от тях да е уточнено – възбраните били
върху недвижими имоти, собственост на ЕТ „В. Й. - Н.“, прехвърлило на
21.07.2009г търговското си предприятие на „Н. Ви“ ЕООД, ЕИК ********* и
след това било заличено. Търговското дружество било самостоятелен правен
субект, неучастващо по делото и било ирелевантно дали и какви вреди то е
търпяло. Освен това от справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър
се установявало, че през исковия период за вреди ищецът В. В. Й. станал
едноличен собственик на капитал на „Скабет“ ЕООД, ЕИК ********* през
2012г; през 2015 г. - на „Де Груп Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, за които две
дружества не били наложени обезпечителни мерки; от 27.11.2013 г. станал
едноличен собственик на капитала на „Н. Ви Бетон“ ЕООД, ЕИК *********,
като преди това бил съдружник в дружеството; от 21.10.2016г до 25.04.2017г
бил съдружник в „Стейдж Кънстракпгьн“ ЕООД, ЕИК *********; от
04.01.2017г бил съдружник в „Интерспийд - 05“ ООД, ЕИК *********, без
върху притежаваните от него дяловете да бил наложен запор.
При така установеното ответникът прави извод, че ищците са
разполагали с финансови средства, с които да оперират и да обезпечават
своите и на близките си нужди, още повече било видно от отчетите за приходи
и разходи на дружествата, че те са декларирали положителни финансови
резултати, което опровергава твърдението за промяна на начина на живот,
което е довело и до невъзможност за В. Й. Й. „да води спокоен начин на живот
и да обезпечава своите и на близките си нужди“.
На следващо място ответникът посочва, че не той е определил периода
на наложените по негово искане обезпечителни мерки, а периодът произтичал
от закона, тъй като влизането на осъдителна присъда по повдигнато
обвинение представлявало абсолютна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), т.е.
продължителността им била предопределена от продължителността на
наказателното производство срещу В. Й. Й. по ДП № 147/2007 г. по описа на
ОДМВР - Перник, пр. пр. № 515/2007 г. по описа на ОП - Перник. По него на
29.01.2010 г. бил внесен обвинителен акт в ОС-Перник за извършени
престъпления по чл. 253, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл.196а и чл. 323 от НК,
което попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 16 от ЗОПДИППД (отм.),
като в частта му по чл. 253, ал.1 от НК бил за това, че за периода 19.01.2006 г. -
30.12.2007 г., в гр.София, гр. Разлог и гр. Перник, в условията на
17
продължавано престъпление като управител на ЕТ “В. Й. — Н.” и “Н. Ви”
ООД и като посредствен извършител (посредством служители от ЕТ “В. Й. -
Н.” и “Н. Ви” ООД), извършил сделки с имущество (продажба на инертни
материали, съгласно издадени от ЕТ “В. Й. - Н.” фактури на стойност 259
906,56 лв. и продажба на инертни материали съгласно издадени от “Н. Ви”
ООД фактури на стойност 1 748 200,12 лв. с обща стойност на извършените
продажби, съгласно издадените фактури 2 008 106,68 лева), за което знаел, че е
придобито чрез престъпление (кражба - престьпление по чл. 196а, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 2 и т. 4, пр.1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК) -
престъпление по чл. 253, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Ответникът проследява хронологично постановените съдебни актове
по съдебната фаза на производството приключило с постановено окончателно
Решение № 153 от 11.05.2015 г. на САС, с което отменил изцяло присъда № 7
от 23.02.2011 г. по НОХД № 43/2010 г. на ОС - Перник като неправилна и
незаконосъобразна и върнал делото за ново разглеждане на прокурор. Според
него всички постановени съдебни актове, също обосновавали липсата на
негови незаконосъобразни актове, действия или бездействия и макар от съда
да били допуснати обезпечителни мерки, те касаели единствено правото на
собственост върху процесното имущество и то само по отношение на
разпореждането с него, без ищците да са били лишени от възможността да го
ползват и управляват, вкл. да получават гражданските плодове от него.
Ответникът е оспорил и всички фактически твърдения в исковата
молба за претърпени неимуществени вреди от всякакъв тип в резултат само и
единствено от неговите действията. Разпоредбите на ЗОДОВ били проекция
на чл.7 от Конституцията на Република България и регламентирали един
вътрешноправен ред за обезщетяване на вреди „резултат от
незаконосъобразно осъществяване на публични функции — административни
и правозащитни от органите на държавата, общините и съдебната власт. “ -
Тълкувателно постановление № 2/2015 на ОСГК на ВКС и I и II колегия на
ВАС. Основният елемент за пораждане на отговорността бил установена
незаконосъобразност, т.е. държавната власт не е била осъществена в
изпълнение на закона и в рамките на закона, докато ответникът счита, че
всички извършени от него действия, в условията на обвързана компетентност,
са изцяло в кръга на правомощията му по ЗОПДИППД (отм.) и ЗПКОНПИ.
18
Незабавно след прекратяване на наказателното производство, с което е
отпаднало основанието за обезпечаване на имущество на В. Й. Й., ответникът
извършил необходимото за отмяна на допуснатите обезпечения.
Според ответника следва да бъде отчетено и обстоятелството, че към
датата на налагането на обезпечителните мерки ищецът В. Й. Й. бил вдовец,
съпругата му Л.П. Й.а била починала след тежко заболяване, а синът му В. В.
Й. бил на 24 години и в исковата молба се твърди, че това е едно от „всички
тези обстоятелства дали отрицателно отражение върху психиката на В. Й. Й.
като са му причинили значителни болки и страдания ", т.е. от значение за
състоянието му били и семейните отношения.
На следващо място от значение за търпените от ищеца В. Й. Й. вреди
бил и фактът на паралелното развитие на наказателното производство и на
обезпечителното производство, като наказателното било образувано през 2007
г., три години преди налагане на обезпечителниге мерки по реда на
ЗОПДИППД (отм.), а освен това той бил и осъден с присъда № 7/23.02.2011 г.
по НОХД № 43/2010 г. на ОС – Перник, отменена с окончателното решение на
САС. Ето защо според ответника твърденията на ищеца за „силно
безпокойство, срам, страх, дори ужас за по-нататъшната съдба“ били
безспорно предизвикани от признаването му виновен в извършването на
престъпления, а не от действията на Комисията. Осъществената наказателна
принуда срещу В. Й. Й., както и смъртта на близък човек били от естество да
доведат в значително по-голяма степен до притеснения и тревоги, а това се
отнасяло и за втория ответник - В. В. Й..
Не на последно място ответникът счита за относима и влязлата в сила
за В. Й. Й. присъда № 593/16.09.2016 г., постановена по НОХД № 1530/2014 г.,
по описа на РС - Перник, потвърдена с Решение № 38/15.05.2017 г. по ВНХОД
№ 35/2017 г., на ОС - Перник, макар изтърпяването на наказанието лишаване
от свобода от 3 години да било отложено на основание чл. 66, ал 1 от НК.
Ответникът оспорва да е доказана причинна връзка между твърденията
на В. Й. Й. за нарушена вестибуларната функция и проблеми с кръвното
налягане с воденото наказателно производство в периода 2010 г. - 2017 г. и не
било установено от кога датират тези оплаквания. Оспорва исковете за
неимуществени вреди и по размер като прекомерни и несъответстващи на
принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, на икономическата конюнктура в
19
страната за периода 2010 г. - 2017 г. и на фактическата обстановка.
Оспорва изцяло и иска за имуществени вреди в размер 764 108,62лв,
предявен от В. Й. Й., по вече изложените съображения за липса на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на ответника, а също и
оспорва ищецът да е бил лишен от възможността да получи лихви в този общ
размер като следствие именно от наложените обезпечителни мерки по гр.д. №
311/2010 г. на ОС – Перник, довели до прекратяване на трите договора за
„Асет срочен депозит“ от „Интернешънъл Асет Банк“ АД. И в трите договора
и в действащите към тях общи условия била предвидена възможност за
Банката да ги прекрати след изтичане на срока на договора, за който са
сключени и именно това било сторено, а не били прекратени предсрочно, с
налагане на запорите въз основа на издадена на 20.05.2010г обезпечителна
заповед на ОС - Перник и запорно съобщение по обезпечително производство
от 31.05.2010 г. на ДСИ — Перник. Същият извод можел да се направи и от
представеното от ищеца писмо от Банката с изх. № 20/13.01.2022 г., съгласно
което „депозитните срокове на всеки един от депозитите са изтекли и
договорите са прекратени от Банката на падеж, въз основа на предоставената
й със съответния договор възможност ".
На следващо място не се установявала сигурна възможност за ищеца по
смисъла на приетото Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по
тълк. дело № 3/2012 г., ОСГТК, за увеличаване на имуществото му и при
обичайното развитие на нещата, с получаване от него на лихви в същия
размер и при последващо сключване на договори за срочни депозити,
конкретните условия по които зависели от волята на двете страни по тях.
Оспорва и акцесорните искове за лихви.
Във връзка с наведените от страните твърдения съдът се е произнесъл
по допускане на исканите от тях доказателства, като с определение
11366/19.07.2024г им даде и конкретни указания и допълнително разпредели
доказателствената тежест между тях.
По делото беше изискано и приложено образувано ДП № 147/2007г по
описа на ОД на МВР - Перник, пр.пр. № 515/2007г по описа на ОП – Перник,
от което се установява, че се е водило за извършени престъпления по чл. 253,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 196а и чл. 323 от НК, като престъплението по
20
чл. 253 от НК попадало в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 16 от ЗОПДИППД
(отм.) и било за това, че за периода 19.01.2006 г. - 30.12.2007 г., в гр.София, гр.
Разлог и гр. Перник, в условията на продължавано престъпление като
управител на ЕТ “В. Й. — Н.” и “Н. Ви” ООД и като посредствен извършител
(посредством служители от ЕТ “В. Й. - Н.” и “Н. Ви” ООД), извършил сделки
с имущество (продажба на инертни материали, съгласно издадени от ЕТ “В. Й.
- Н.” фактури на стойност 259 906,56 лв. и продажба на инертни материали
съгласно издадени от “Н. Ви” ООД фактури на стойност 1 748 200,12 лв. с
обща стойност на извършените продажби, съгласно издадените фактури 2 008
106,68 лева), за което знаел, че е придобито чрез престъпление (кражба-
престьпление по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр.1 и 2, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК) - престъпление по чл. 253, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК.
След събиране на доказателствения материал досъдебното
производство е било спряно, тъй като В. Й. не е можел да бъде открит на
известните адреси, за привличането му като обвиняем и е бил обявен за
общодържавно издирване. След установяването му, производството е било
възобновено, бил му е назначен служебен защитник и в негово присъствие е
бил привлечен като обвиняем на 17.11.2009г и му е била взета мярка за
неотклонение „подписка“. Ищецът е възразил, че е бил показно арестуван, не
разбирал обвинението, отказал е да бъде защитаван от назначения му
служебен защитник и е заявил, че ще упълномощи защитник. На 02.12.2009г,
на основание чл.227 от НПК, в качеството му на обвиняем и в присъствието на
упълномощения от него защитник адв.Е.Т. му е предявено разследването. На
05.02.2010г в ОС – Перник е внесен обвинителен акт, който е от 241 страници
и е образувано НОХД № 43/2010г на същия съд, по което на 28.04.2010г
ищецът упълномощил за свой представител дъщеря си Н. Й.а. Делото е било
насрочено за разглеждане на 30.04.2010г, за която дата пълномощникът на В.
Й., адв.Т., не се е явила и ход на делото не е бил даден, тъй като обвиненията
са за тежки престъпления и е задължително участието на адвокат. Делото е
отложено за следваща дата, за която В. Й. е упълномощил нов адвокат -
И.М..В., от когото на 28.05.2010г по НОХД е депозирана молба за отлагане на
делото, тъй като е ангажиран с друго дело и не може да се яви, а на
21.06.2019г адв. В. депозирал молба, че Й. се е отказал от неговата защита. На
насроченото за 21.06.2010г открито заседание е даден ход, като ищецът е бил
21
представляван от адв.В., упълномощаването на когото е отразено в съдебния
протокол и разглеждането на делото е приключило с присъда № 7/23.02.2011
г., с която В. Й. Й. бил признат за виновен по повдигнатите обвинения по чл.
253, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.196а и оправдан по чл.323 от НК.
Присъдата е била протестирана в оправдателната част и обжалвана от
В. Й., чрез адв.В., в осъдителните части с депозирано на 02.06.2011г
допълнение към въззивна жалба без формулирани допълнителни искания за
събиране на доказателства. Било образувано ВНОХД № 603/2011 г. по описа
на САС и с определение от 12.06.2011г въззивната инстанция насрочила
разглеждането на делото в открито заседание на 30.09.2011г, в което от
пълномощника адв.В. на Й. е направено ново искане за изготвяне на
експертиза. Представено е и адвокатско пълномощно в полза на адв.В. с
договорено възнаграждение от 1000лв, за което не е посочено да е изплатено.
С Присъда № 12/16.05.2012, по ВНОХД № 603/2011 г. по описа на САС В. Й.
Й. бил оправдан по чл. 253, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл.196а, вр. чл.195,
ал. 1, т.2 и т. 4, пр.1 и 2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С Решение № 447/08.05.2013 г. по н.д. № 1616/2012 г. по описа на ВКС
делото било върнато на САС за ново разглеждане.
С Присъда № 48/ 20.11.2013 г. по ВНОХД № 458/ 2013 г. на САС, В. Й.
Й. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 253, ал.1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл.196а, вр. чл. 195, ал.1, т. 2 и т. 4, пр. 1 и 2, вр. чл.
194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С Решение № 517/08.01.2015, н.д. № 1541/2014 г. по описа на ВКС,
делото е върнато на САС с нови указания в обжалваната част касаещи
престъплението по чл. 253, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.196а, вр. чл. 195,
ал.1, т.2 и т. 4, пр.1 и 2, вр.чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
С Решение № 153 от 11.05.2015 г. САС отменя изцяло присъда № 7 от
23.02.2011 г. постановена от ОС - Перник по НОХД № 43/2010 г. по описа на
съда, като неправилна и незаконосъобразна и върнал делото за ново
разглеждане на прокурор. Разследването приключило с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от дата 16.03.2017г. на
М.Любомирова - прокурор при Окръжна прокуратура - Перник на основание
чл.243. ал.1, т.1. вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК прекратено наказателното
производство по преписка № 515/2007г. по описа на Окръжна прокуратура гр.
22
Перник, досъдебно производство № 147/07г. по описа на ОД на МВР - Перник
водено срещу В. Й. Й. за престъпления по чл.196 „А” във връзка с чл.195, ал.1,
т.2 и т.4, предл. 1 и 2, във вр. с чл.194, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.253, ал.
I, вр. чл.26 ал.1 от НК, което ищецът изрично посочва, че не е обжалвал.
Доколкото по делото не са представени доказателства кога му е било
съобщено, съдът намира, че му е станало известно на датата на
постановяването му и с изтичане на седемдневният срок за обжалването му по
чл. 243 от НПК, спрямо него постановлението е влязло в сила –
седемдневният срок е изтекъл на 23.03.2017г, работен ден и на 24.03.2017 е
влязло в сила. Той е бил привлечен като обвиняем на 17.11.2009г, която дата
поставя началният момента на висящност на наказателното преследване за
ищеца В. Й., следователно наказателното производство спрямо него е било с
продължителност от 7 години и 4 месеца, а не 10 години, както ищецът
твърди, но не доказва, като следва да се държи сметка и за поведението на
ищеца, създал преки за своевременното му разглеждане в досъдебната и
съдебната фаза, с отказа си от назначения му служебен защитник, с
несвоевременното упълномощаване на различни адвокати, които не са се
явявали при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, а също и не
е направил своевременно искане в допълнението си към въззивната жалба за
допускане на експертиза по ВНОХД № 603/2011 г. по описа на САС. От
значение за разглеждането на повдигнатите обвинения е и това, че те са за
тежки престъпления с множество извършени деяния при условията на
продължавано престъпление и поради това съдът го определя като
производство с фактическа и правна сложност.
Във връзка с воденото разследване и повдигнатото обвинение на ищеца
В. Й., от ОП – Перник до бившата ТД - Благоевград на КУИППД, било
подадено уведомление с per. № 515/ 23.11.2009 г. за извършени от В. Й.
престъпления по чл.253, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.196а и чл.323 от НК,
като това по чл.253 от НК е сред изброените в чл. 3, ал. 1, т. 16 от приложимия
към онзи момент Закон за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), обн. ДВ. бр.19 от 1 март
2005г, отменен с приетия Закон за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, (ЗОПДНПИ), обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012
г., в сила от 19.11.2012 г., в чийто § 5 от ПЗР е предвидено, че неприключилите
23
до влизането в сила на закона проверки и производства за отнемане на
имущество, придобито от престъпна дейност, се довършват при условията и
по реда на отменения ЗОПДИППД.
Пред КУИППД, с правоприемник ответника КОНПИ, било образувано
производство, по което било установено значително несъответствие между
декларираните от ищеца В. Й. и съпругата му Л.П. Й.а доходи и придобитото
от двамата имущество. Предвид смъртта на Л.П. Й.а, освен против В. Й.,
производството продължило спрямо наследниците й – децата им Н. В.а Й.а и
В. В. Й. и спрямо свързаното с В. Й. дружество „Н. ВИ” ООД, ЕИК *********.
На 20.05.2010г КУИППД внесла мотивирано искане до ОС - Перник за
допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу В. Й. Й., Н. В.а Й.а, В. В. Й. и
„Н. ви” ООД, ЕИК ********* с цена на иска 10 886 645лв., по което било
образувано ч.гр.д. № 311/2010 г. по описа на ОС – Перник, приложено към
настоящото дело. Към молбата бил приложен и обособен том с
класифицирани материали с гриф „За служебно ползване“. Съдът се
произнесъл по искането на същата дата с определение № 146/20.05.2009г
(посочената 2009г е техническа грешка и вярната е 2010г), с което допуснал
обезпечение на бъдещия иск против посочените лица, чрез налагане на
поисканите обезпечителни мерки - възбрана върху притежавани недвижими
имоти, запори върху 17 банкови сметки на В. Й. Й. като физическо лице и на
една банкова сметка на Л.П. Й.а, запори на моторни превозни средства –
товарни автомобили, влекач, специални автомобили, като освен запор било
постановено и спиране от движение на:
лек автомобил, марка “Мерцедес 350”, с Рег.№ ******** цвят лилав, с
дата на първа регистрация 27.10.1993 г., собственост на В. Й. Й.;
лек автомобил, марка Фолксваген Поло, с Рег.№ ******** с дата на
първа регистрация 14.03.1995 г., собственост на ЕТ “В. Й.- Н.”;
лек автомобил, марка Мерцедес Майбах 62, с Рег.№ ******** с дата на
първа регистрация 11.06.2003 г., собственост на ЕТ “В. Й.- Н.”;
Лек автомобил, марка Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ 4 МАТИК, с Рег.№ РК
******** с дата на първа регистрация 19.10.2006 г., собственост на ЕТ “В. Й.-
Н.” и
лек автомобил, марка Мерцедес СЛ 55 АМГ, с Рег.№ ******** с дата
на първа регистрация 06.10.2004 г., собственост на ЕТ “В. Й.- Н.”.
24
Бил наложен запор върху притежаваните от В. Й. Й. дружествените
дялове, представляващи 80,39 % от капитала на “Н. ВИ” ООД и 80,39 % от
капитала на “Н. ВИ И СИЕ” ООД. Определен бил едномесечен срок за
предявяване на бъдещия иск. За допуснатите мерки била издадена
обезпечителна заповед и били наложени от ДСИ при PC – Перник.
Определението било обжалвано от В. Й. Й., Н. В.а Й.а, В. В. Й. и от „Н.
ви” ООД, ЕИК ********* и било образувано ч.гр.д.№ СП-111/2010г по описа
на САС. С определение от 13.08.2010 г. въззивната инстнация потвърдила
всички наложени обезпечителни мерки, като приела, че видно от
представените от КУИППД доказателства, през периода 2000г. и 2008г. В. Й. и
съпругата му са декларирали приходи в общ размер на 9 083,91 МРЗ, като в
същото време и за същия период придобитото от В. Й. като физическо лице и
като ЕТ „В. Й. - Н.” имущество възлиза на 43 577,35 МРЗ. В определението е
посочено също, че установеното придобито имущество от Й. и
контролираните от него юридически лица е на обща стойност над
предвидения в § 1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД размер, следователно можело да
бъде направено обосновано предположение за наличие на предпоставките по
чл.3 ал.1 и на презумпцията на чл.9 от ЗОПДИППД, че имуществото е
придобито от престьпна дейност, за което на основание чл.22 от ЗОПДИППД
възниквало правото за КУИППД да направи искане за налагане на
обезпечителни мерки.
Обжалваното определение било отменено от САС в частта по
определения начален момент на едномесечния срок за предявяване на иска,
който бил определен с начален момент от влизане в сила на осъдителна
присъда по пр.пр. № 515/07г. на ОП – Перник.
Определението на САС било обжалвано, но с определение № 48 от
10.01.2011г по ч.гр.д.№ 513/2010 на ВКС, не било допуснато до касационно
обжалване.
По същото дело, ч.гр.д. № 311/2010 г. по описа на ОС – Перник, от
КОНПИ, въз основа на представеното мотивирано нейно Решение № 203 от
05. 06. 2015 г., в което като се позовава и на постановеното Решение № 153 от
11.05.2015 г. на САС за отмяна на присъда № 7 от 23.02.2011 г. по НОХД №
43/2010 г. на ОС – Перник, било направено искане за отмяна на допуснатите
обезпечителни мерки. С Определение № 511 от 06.07.2015 г. ОС – Перник
25
отменил в цялост обезпечителни мерки, допуснати с негово определение №
146/20.05.2010 г., но с влязло в сила Определение № 2466 от 15.09.2015 г.
Софийският апелативен съд го е обезсилил в частта, в която са отменени
обезпечителните мерки върху част от имуществото на лицата.
В обезпечителното производство по ч.гр.д. № 311/2010 г. по описа на
ОС – Перник са направени последващи искания за отмяна на обезпечителните
мерки от физическите лица В. Й., Н. Й.а и В. Й. и от три юридически лица, с
молба от 18.11.2015г, оставена без уважение с обжалвано и влязло в сила
определение на окръжния съд и с молба от 04.04.2017г, към която е приложен
заверен от ОП - Перник с препис от Постановлението за прекратяване от
16.03.2017г с обем от 78 страници.
Обезпечителните мерки били отменени изцяло с определение, влязло в
сила на 25.08.2017г.
В обезпечителното производство по ч.гр.д. № 311/2010 г. по описа на
ОС – Перник са налице и подавани от В. Й. Й. в лично качество и като
управител на „Н. ВИ” ООД, ЕИК *********, „Н. ВИ И СИЕ” ООД, ЕИК
********* и „Н. ВИ БЕТОН” ООД, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул.
“Позитано” № 15, офис 16, молби за вдигане на запори върху МПС, по които е
налице инстанционно произнасяне на съда, както и молби на основание чл. 23,
ал.4 от ЗОПДИППД (отм.) за разрешения да бъде извършено плащане на
сочените в молбите задължения от запорирана банкова сметка, по които е
налице частично разрешаване с определения на съда, преминали
инстанционен контрол.
От така приложеното обезпечително производство по ч.гр.д. №
311/2010 г. по описа на ОС – Перник, съдът намира, че на първо място при
допускането им съдът е изложил мотиви и е приел, че е сезиран от КОНПИ с
мотивирано искане, от което може да се направи извод да са осъществени
предпоставките на приложимия към онзи момент ЗОПДИППД (отм.) и поради
това е допуснал налагането на всички поискани обезпечения. Същите не са
свързани и не засягат по никакъв начин дейността на трите юридически лица
„Н. ВИ” ООД, ЕИК *********, „Н. ВИ И СИЕ” ООД, ЕИК ********* и „Н.
ВИ БЕТОН” ООД, ЕИК *********, които чрез управителя си В. Й. възразяват
в обратния смисъл, тъй като на тези дружества не са запорирани банкови
сметки и макар да е наложен запор върху МПС, това не препятства
26
ползването им и продължаване дейността на трите дружества, а единствено
ограничава разпореждането с тези МПС. Освен запор е постановено и
спиране от движение на МПС, изрично изброени от съда по-горе, за които
ищците не твърдят и не може да се направи извод, че са били свързани с
търговската дейност на тези три дружества и то по начин такъв, че да
препятстват осъществяването й по някакъв начин. Налагането на запор върху
притежаваните от В. Й. дружествени дялове в две търговски дружества също
не засяга нито възможността му да ръководи дейността им като мажоритарен
съдружник и управител, нито се твърди от него, запорът на дружествените му
дялове да е затруднило оперативната им дейност.
В същия смисъл са налице и изложени от ответника КОНПИ мотиви по
неоснователност на твърденията на ищците за настъпили вреди, като цитира
вписвания в ТРРЮЛНЦ за посочени дружества и твърди, че от тях се
установява, че търговската им дейност не е била засегната от допуснатите
обезпечения. По отношение на посочените юридически лица, съдът установи
следното от вписаното в ТРРЮЛНЦ:
„Н. ВИ и СИЕ” ООД, ЕИК ********* е пререгистрирана в ТРРЮЛНЦ
на 24.09.2008г с вписани управители В. Й. Й. и Н. В.а Й.а, която на
29.03.2011г е заличена като управител, а В. Й. е заличен като съдружник на
11.12.2013 г. На 20.11.2014 г. е вписана промяна на правната форма на
дружеството от ООД в ЕООД, тъй като и Н. В.а Й.а е била заличена като
съдружник. Седалището и адресът на управление са гр.София, ул. ********;
„Н. ВИ - БЕТОН” ООД *********, регистрирана на 19.12.2009г в
ТРРЮЛНЦ, като на 27.11.2013 г. е вписана промяна в правната форма от ООД
в ЕООД, заличаване като управител на Н. В.а Й.а и управител останал само В.
Й. Й., както и едноличен собственик на капитала, тъй като на същата дата В.
Й. Й. бил заличен като съдружник. Седалището и адресът на управление са
гр.София, ул. ********;
„Н. ВИ” ООД, ЕИК *********, пререгистрирана в ТРРЮНЦ на
31.08.2008 г с управители В. Й. Й. и Н. В.а Й.а, последната заличена като
управител на 29.03.2011 г., на 11.12.2013 г. В. Й. бил заличен като съдружник,
а на 20.11.2014г и Н. В.а Й.а била заличена като съдружник и била вписана
промяна в правната форма на дружеството от ООД в ЕООД. Седалището и
адресът на управление са гр.София, ул. ********;
27
ЕТ "В. Й. - Н." ЕИК ********* е прехвърлил търговското си
предприятие на „Н. ВИ” ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ на 21.07.2009г, с което
„Н. ВИ” ООД е станало правоприемник на всички права задължения и
фактически отношения в търговското предприятие и на същата дата е вписано
заличаване регистрацията на едноличния търговец. Седалището и адресът на
управление са били гр.София, ул. ********.
Всички търговци продължават и към настоящия момент дейността си,
управлявани са от ищеца В. Й., който е обявявал редовно и ГФО по партидите
им.
От ТРРЮНЛЦ се установява също, че на 04.01.2017 г. В. Й. Й. е вписан
като съдружник и управител на „ИНТЕРСПИЙД-05" ООД, ЕИК ********* с
вписано седалище и адрес на управление ул. ********. На 21.10.2016г В. Й. Й.
е вписан като съдружник в „Стейдж Кънстракшън" ЕООД, ЕИК ********* и
на същата дата е вписана промяна в адреса му на управление на - ул. ********,
а на 25.04.2017 г. е вписано заличаване на Й. като съдружник и е вписан нов
адрес на управление.
По отношение на ищеца В. Й., от ТРРЮЛНЦ се установява, че е член
на УС на сдружение „РОТАРИ КЛУБ СОФИЯ ТРИАДИЦА“ ЕИК *********,
пререгистрирано в ТРРЮЛНЦ на 15.07.2020г.
Ищецът В. Й. е управител и едноличен собственик на капитала на „ДЕ
ГРУП ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК *********, регистрирано на 15.10.2014г, с
обявени ГФО, седалище и адрес на управление гр.София, ул. ******** и
капитал от 1000лв.
Също е управител и едноличен собственик на капитала на „СКАБЕТ"
ЕООД, ЕИК *********, регистрирано на 19.12.2009г, седалище и адрес на
управление гр.София, ул. ******** и капитал от 5000лв.
Също е управител и едноличен собственик на капитала на „Н. Ви
Инвест" ЕООД, ЕИК *********, регистрирано на 29.07.2021г, седалище и
адрес на управление гр.София, ул. *********, ет. 6, офис 16 и капитал от
5000лв.
Също е управител и едноличен собственик на капитала на „ИЗГЛЕД"
ООД, ЕИК *********, регистрирано на 14.11.2022г, седалище и адрес на
управление гр.София, ул. ********, с капитал от 5000лв.
28
Също е управител и едноличен собственик на капитала на „Н. ВИ
СТРОЙ" ЕООД, ЕИК *********, регистрирано на 01.10.2013г, седалище и
адрес на управление гр.София, ул. ********, който адрес е вписан от 2013г и е
непроменен, капитал от 5000лв.
Ищецът В. Й. е регистрирал на 16.09.2021г в ТРРЮЛНЦ и сдружение
„РОТАРАКТ КЛУБ СОФИЯ ТАНГРА“ ЕИК *********, като е член на УС и
представлява сдружението.
От приложените по ч.гр.д. № 311/2010 г. по описа на ОС – Перник
писмени доказателства, установяващи право на собственост върху поисканите
да бъдат възбранени недвижими имоти, съдът намира за установено, че
вписаният в ТРРЮЛНЦ адрес гр.София, ул. ******** и офис 16 представлява
един и същ обект на собственост, именно офис-мезонет, находящ се в
гр.София, ул. *********, с вътрешни стълби на коти +16,20 и +18,90 м.,
(представляващ ап. № 16), находящ се на етаж 6, с РЗП 396 кв.м, следователно
всички притежавани и управлявани от двамата ищци търговски дружества са с
един и същи адрес на управление в един апартамент/офис, непроменен за
целия период на общодостъпност на това обстоятелство със създаване през
2008г на ТР със Закона за търговски регистър, променен на ТРРЮЛНЦ.
От така образуваните наказателно и обезпечително производства
ищецът В. Й. твърди да е преживял описаните в исковата молба
неимуществени вреди – психически и физически, изразяващи се в настъпило
влошаване на здравето му, за доказване на които съдът му е дал възможност
да представи медицинска документация по делото, но такава от него не беше
представена. Бяха ангажирани свидетелски показания. Като свидетел беше
изслушан П.Б.Ц., който от 1994 г. работи при ищеца В. Й., първоначално в ЕТ
„В. Й.“, а понастоящем в „Н. ВИ И СИЕ“ ЕООД. Той дава показания, че знае
за водено разследване срещу В. Й., защото бил разпитван като свидетел по
делата и това се било случило през 2008г -2010г. Имало проблем във фирмата
във връзка с наложен запор на сметката, за който ищецът разбрал при
изпълнение на служебните си задължения като разрешавал закупуване на
необходими горива, материали, части, автомобили, багери и доставките
започнали да закъсняват. Освен това били провели оперативки, на които
ищецът В. Й. казал, че има проблем. Според свидетеля имало промяна в
29
поведението на ищеца, започнал да се отдалечава, все едно е друг човек, а
преди бил енергичен, но се отпуснал, нищо не го интересувало и след това с
фирмата започнали да се занимават дъщеря му и сина му. Казва, че най-голям
срам за ищеца било когато излезли от едно дело в Перник и от полицията го
арестували като престъпник, сложили му белезници и го завели в районното.
Това се случило пред съда в Перник и в града се разчуло и след това още
повече се затворил в себе си. Свидетелят си спомнял, че ищецът В. Й. искал от
негови познати хора пари, за да може да плаща на работниците заплата,
защото като не плаща всички хора си тръгвали. Финасовите проблеми били
през 2009 г. и 2010 г. и някои от фирми те отказали да работят с тях.
Като свидетел е изслушана и дъщерята на ищеца В. Й. - Н. В.а П., която
казва, че досъдебното производство срещу баща й се развило през 2010 г. и
продължило няколко години, а съдебното производство - още толкова, общо
всичко продължило около 4-5 години, а обезпечителните мерки били
наложени през 2010 г. Според нея „Н. ВИ“ ЕООД е семейна фирма, създадена
от родителите й през 1990 г. в Перник и била една от първите строителни
фирми в града, била известна и с 40-50 човека служители. През 2004 г.
нейната майка починала след тежко заболяване, като баща им съумял да ги
обедини – нея и брат й В. В. Й. – тя била на 18 години, а брат й - ученик и
започнали работа в семейната фирма. През 2010г. КПКОНПИ наложила
обезпечителни мерки, като възбранила цялото притежавано от тях като
физически лица имущество и на дружествата, в които те били С., като
наследници на майка им. Така се блокирала дейността на фирмата и за тях
било шок – нямали възможност да се разплащат, да поемат нови поръчки,
защото не можели да правят авансови плащания, хората се изплашили,
започнали да напускат и поради това закрили офиса в гр.Перник и през 2010 г.
го преместили в гр.София като по-голям град. Посочва, че имало множество
неприятни публикации в медиите, и баща й преживял тежко тези неща,
особено публичното оповестяване на всички неща, които им се случили, по
спомен във вестник „24 часа“. Баща й се чувствал обиден и засрамен и спрял
комуникациите, защото той така приемал нещата и не можел да спи. Напуснал
гр.Перник и се преместил в тяхна вила на половин час път от гр. Перник и
започнал да пътува, защото, според нея, така се чувствал по-спокоен. Дошъл
момент, в който баща й казал, че не иска да идва на работа, бил изпаднал в
депресия и поради това тя и брат й поели дейността на фирмата. Дава
30
показания, че и брат й изживял тежко този момент, като с баща й не можело
да се контактува и от една страна била кризата в строителството, от друга –
запорираните им сметки. Били направили няколко искания за освобождаване
на част от средствата и те няколко пъти били освободени, за да могат да
погасят задълженията, но през това време се трупали лихви. Продължава, че
не можели да обслужват задълженията, които имали, между брат й и баща й се
породил конфликт, от който баща й изгонил брат й от фирмата, от офиса, от
мястото, на което живеели и между тях се стигнало до делба на имуществото
през 2014 г. Брат й решил да се занимава с друга дейност, с международен
транспорт, но поради наложените обезпечителни мерки, които били видни
навсякъде, никоя банка не искала да му отпусне кредит, за да може да
финансира дейността си. Свидетелката също напуснала фирмата и според нея
била настъпила една съществена промяна в поведението на баща й, следствие
на всички тези неща, които се случили, станал раздразнителен и стресът
отключил здравословни проблеми - проблеми с вестибуларния апарат,
започнал да качва кръвно и това било „горе-долу от този период“, миналата
година „даже направи микроинсулт и влезе в болница, лежа поне 10-ина дни в
ИСУЛ“. Свидетелката казва, че е ходила с него на заседания и на първа
инстанция присъдата била осъдителна – 10 години и баща й бил направо
сломен, това било някакъв шок.
Съдът намира, дадените от свидетеля П.Б.Ц. показания за проблеми
през периода 2008г - 2010г, предхождат повдигането на процесното обвинение
в края на 2009г и налагане на обезпечителните мерки през м. май 2010г,
поради което съдът намира, че те не касаят процесното наказателно
разследване, а провежданото друго, предходно против ищеца В. Й., по което е
била налице и постановена и влязла в сила осъдителна присъда, отменена през
2021г. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ц. за запора на сметка на
фирмата „Н. ВИ И СИЕ“ ЕООД, какъвто по делото не се установява да е бил
налаган и поради този запор да било невъзможно да се разплащат за
задълженията си. По същата причина съдът не кредитира и показанията на
свидетелката Н. Й.а, която дава показания, че от наложените обезпечителни
мерки била блокирана дейността на дружеството „Н. ВИ“ ЕООД, тъй като
КОНПИ възбранила цялото им имущество на физически лица и на
дружествата. Показанията не съответстват на коментираните по-горе от съда
наложени обезпечителни мерки, техния обхват, адресати и интензитет, както
31
вече се посочи, не е била запорирана банкова сметка на нито едно дружество,
доколкото към момента на произнасянето, едноличният търговец вече е бил
заличен, поради прехвърляне на цялото му търговско предприятие, а
налагането а запор върху МПС не препятства използването им за търговски
цели и извършване на търговска дейност, а препятства единствено
отчуждаването им, за което не твърди да е част от търговската дейност на
което и да е от управляваните от двамата ищци дружества.
На следващо място съдът не кредитира показанията и на двамата
свидетели за изпадане в депресия и апатия на ищеца В. Й. и прехвърляне на
ръководенето на дружествата на децата му. Казаното не се подкрепя от
установените вписани и посочени по-горе обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, от
които е видно, че в нито един момент ищецът В. Й. не е преустановил
ангажираността си с управлението на търговските дружества, ежегодно е
посочван като ръководител при обявяване по партидите ми ГФО, той като
техен управител, както и вторият ищец В. Й., активно са защитавали
собствените си и на дружествата интереси чрез подаване на молби, частни
жалби, упълномощаване на адвокати в обезпечителното производство по
ч.гр.д. № 311/2010г. по описа на ОС – Перник, а ищецът В. Й. е участвал
активно в разглеждането пред инстанциите на образуваното
първоинстнационно НОХД № 43/2010 г. по описа на ОС – Перник.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Н. Й.а и за настъпил
конфликт между двамата ищци, като В. Й. бил изгонен от баща си от
жилището и от бизнеса, тъй като както вече по-горе се посочи двамата
упражняват съвместна търговска дейност, на един адрес на управление трайно
и непрекъснато във времето. Дори и да е бил налице конфликт между двата, то
по делото не са представени никакви доказателства, от които да може да се
направи извод, че конфликтът е последица от действията на който и да е от
двамата ответника и да е довел до увреждане на отношенията помежду им.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Н. Й.а и за това, че
поради разследването и наложените обезпечителни мерки от КОНПИ били
принудени да се преместят офиса от гр.Перник в гр.София, тъй като още при
извършената пререгистрация в ТР на двете дружества „Н. ВИ И СИЕ“ ЕООД и
„Н. ВИ“ ЕООД, през 2008г е вписано тяхно седалище в гр.София, а не в
гр.Перник, което вписване предхожда и повдигане на процесните обвинения
32
против първия ищец и налагането на обезпечителните мерки, т.е. липсва
причинна връзка между тях тях.
По отношение на дадените от свидетелката Н. Й.а показания, че баща й
понесъл тежко „публичното оповестяване на всичко, които им се случило“, не
се установява това оповестяване да е било извършено от някой от двамата
ответника и по делото не са и представени доказателства за извършени
подобни действия. Представени са статии от различни медии, в които за ищеца
В. Й. са коментирани множество негови действия, предхождащи процесното
разследване и обезпечителните мерки, но не е налице нито извършено
публично оповестяване, от който и да е от двамата ответника във връзка с
извършени от тях действия или известни им по служба данни, които те да са
разгласили. Ако ищецът счита, че е увреден от така представените от него по
делото статии от медии и от начина, по който в тях е предоставена
информация за него, като счита този начин за увреждащ го, то той следва да
насочи претенциите си за обезвреда към съответната медия, от чиито действия
за ответниците не възниква отговорност.
В дадените по делото показания на свидетеля П.Б.Ц. за това, че за
първия ищец била „най-голям срам, когато излезли от едно от едно дело в
Перник и от полицията го арестували като престъпник, сложили му белезници
и го завели в районното“ не е посочено кога се е случило това и съдът не може
да прецени попада ли в предмета на делото. Ако ищецът е бил задържан на
публично място и това е свързано с процесното разследване, то съдът намира
извършеното задържане за оправдано, като обезпечаващо провеждането на
следващите се процесуални действия по досъдебното производство, което
както вече се посочи е било спряно поради невъзможността ищецът да бъде
открит и това е наложило да бъде обявен за общодържавно издирване.
От всичко коментирано съдът намира за доказано твърдението на
първия ищец, че спрямо него е било образувано наказателно производство,
което е било прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване,
поради неустановяване извършването на престъпления. Съгласно съдебната
практика, настъпването на неимуществени вреди за лицето, изразяващи се в
преживени негативни емоции са неизбежен резултат от незаконните
обвинения, като претърпените извън тях вреди трябва да бъдат доказани и
33
тежестта за това е на лицето, което твърди да са настъпили за него. В
конкретния случай против ищеца В. Й. са били повдигнати обвинения за тежи
умишлени престъпления, извършени при условията на продължавано
престъпление и при усложнена фактическа обстановка. За цялото време
наказателното производство – и в досъдебната и в съдебната фаза ищецът е
бил с наложена най-леката мярка за неотклонение – подписка, макар против
ищеца да се е водило и друго разследване по ДП №71/2005г на ОД на МВР-
гр.Перник, пр.пр. № 298/2005г на РП – Перник с внесен обвинителен акт, по
който е било образувано НОХД № 1530/2014 по описа на РС – Перник.
Последното е приключило с постановена осъдителна присъда №
593/16.09.2016г, потвърдена с Решение № 38/15.05.2017 г. по ВНОХД №
35/2017г. по описа на ОС –Перник. От ищеца не са ангажирани доказателства
твърдяните от него вреди да са резултат именно от процесното наказателно
производство, напротив, както вече се посочи, свидетелят Ц. дава показания,
че притесненията на ищеца са били в предходен период, в който предходен
период е било провеждано и другото разследване – от 2005г.
От проведеното наказателно производство съдът намира, че ищецът не
доказа за него да са настъпили и твърдените в исковата молба здравословни
проблеми, за което не представи доказателства.
Съдът намира за недоказани по делото твърденията на двамата ищци за
извършени от двата ответника публични оповестявания на провежданото
разследване и наложените обезпечителни мерки в образуваното производство
пред КОМПИ, за което не бяха представени доказателства.
На следващо място съдът намира за неоснователно оплакването на
ищеца В. Й., че воденото против него разследване е продължило над 10
години – продължило е 7 години, представлява фактическа и правна сложност
и ищецът с действията си е препятствал своевременното му разглеждане,
което действие съдът квалифицира като такова по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.
Съдът намира да недоказано по делото твърдението, че от действията
на двамата ответника за ищците настъпили вреди и в отношенията помежду
им.
Тези обсъдени обстоятелства, съдът намира за относими при
определяне на конкретния размер на дължимото парично обезщетение на
ищеца В. Й. по иска против ПРБ, при спазване на принципа на
34
справедливостта по чл.52 от ЗЗД, на разрешенията на установената съдебна
практика, вкл. и тази на ЕСПЧ и на разрешенията на т. II от ППВС № 4 от
23.12.1968г, т. 11 от ТР № 3/2005 год. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК и в
аспекта на съществувалите обществено-икономически условия на живот за
процесния период. Въз основа тях съдът определя обезщетение в размер на 12
000лв, като искът за разликата до пълния предявен размер, ведно със
законната лихва, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения от ищеца В. Й. Й. иск против Прокуратура на Република
България да му възстанови заплатените от него суми за възнаграждение за
адвокатска защита по протеклото наказателно производство, съдът намира, че
ищецът е представил доказателства за заплатени възнаграждения по
приложените към исковата молба Договор № 2115/10.07.2013г с адвокатско
дружество „Д., А. И С." за правна защита по в.н.о.х.д. № 458/2013г. по описа
на САС, НО, 8 с-в, ведно с Фактура № **********/18.07.2013г. за сумата от
6000лв с ДДС и Договор № 2833/05.12.2014г с адвокатско дружество „Д., А. И
С." за правна защита по н.д. № 1541/2014г. по описа на ВКС, 1 НО, ведно с
Фактура № **********/11.12.2014г. за сумата от 6000лв с ДДС или общо в
размер от 12000лв. Третият представен договор Договор № 3746/07.03.2017г с
адвокатско дружество „Д., А. И С." за правна защита по в.н.о.х.д. № 35/2017г
по описа на ОС - Перник, ведно с Фактура № **********/21.03.2017г. за
сумата от 4800лв с ДДС, не е за защита по наказателното производство,
предмет на настоящото дело, а за проведеното друго наказателно дело против
ищеца, поради което е неотносим. Ищецът не представя доказателства да е
заплатил други адвокатски възнаграждения и такива данни не се съдържат и в
приложените НОХД, с ДП и пр.преписка. Искът за имуществени вреди следва
да бъде уважен за сумата от 12 000 и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 35 000лв, като неоснователен.
Върху определените като обезщетения суми се дължи и законна лихва,
която се погасява с изтичане на кратката 3 –годишна давност и в този смисъл
направеното от ПРБ възражение е основателно – исковете са предявени на
16.03.2022г, следователно лихвата следва да се присъди от начален момент
16.03.2019г, а за предходния период, за който се претендира следва да се
отхвърли като погасен по давност - неоснователен.
Съдът намира за неоснователни предявените от двамата ищци искове за
35
обезвреда на търпени от тях имуществени и неимуществени вреди от действия
на втория ответник КОНПИ. Действията на последния, във връзка с
конкретната проверка, са били регулирани от разпоредбите на ЗОПДИППД
(отм.) и се предопределят от образуването и развитието на наказателното
производство против първия ищец. Налице е надлежно сезиране на КОНПИ за
повдигнати обвинения, попадащи в приложното поле на ЗОПДИППД (отм.),
от което за нея произтича задължение да образува и извърши проверка за
лицето и свързаните с него лица. Такава проверка е била извършена, без да се
доказани твърденията на ищците да е била разгласена публично, установено е
съществено несъответствие между декларираните от първия ищец и съпругата
му доходи и придобитите от тях и от свързаните с ищеца юридически лица,
имущество, въз основа на които Комисията е внесла в компетентния за това
съд мотивирано искане за допускане на обезпечителни мерки. При
произнасянето си съдът не е обвързан от заявеното от Комисията искане, а
допълнителна гаранция за защита интересите на лицата е предвиденият
триинстанционен контрол на постановения акт. В конкретния случай такъв
контрол е проведен, като от всички инстанции са изложени мотиви за
вероятната основателност на искането. Както преценката за допускането, така
и преценката за отмяна на обезпечителните мерки е предоставена и е
изключително от компетентността на съда, без да зависи като резултат от
действията на Комисията. Както вече се посочи, непосредствено след
постановеното окончателно решение на САС с връщане разследването на
прокурор, Комисията е взела решение и е направила искане до съда за
цялостна отмяна на обезпечителните мерки, което е било оставено без
уважение от съда и в същия смисъл е било произнасянето на съда и по
подадените последващи молби. Съдът взема предвид и конкретните поискани
и наложени обезпечителни мерки, за които както вече изложи мотиви намира,
че не засягат по никакъв начин регулярната търговска дейност на
контролираните от първия ищец търговски дружества, нито засягат
възможността и на двамата ищци да извършват търговска дейност, което и те
сторили, като са участвали и регистрирали търговски дружества, които
управляват и към настоящия момент. Следва да се има предвид, че макар да са
били постановени обезпечителни мерки, вкл. запори на банковите сметки на
ищеца В. Й., то разпоредбата на чл. 23, ал.4 от ЗОПДИППД (отм.) е
предвиждала възможността за даване на разрешение за извършване на
36
плащане от запорираните банкови сметки, което право също е било
нееднократно упражнено от ищците и плащане им е било разрешавано от съда
с акт, отново подлежащ на инстанционен контрол и доколкото съдът е
установил необходимост физическото лице да отговаря за задължения на
дружества, против които изобщо не са наложени обезпечителни мерки, в
частност не е наложен запор върху сметките им – и по тези искания
компетентен да се произнесе е бил съдът с актове, подлежащи на
инстанционен контрол, т.е. произнасянията са били също извън правомощията
на КОНПИ.
Всичко това мотивира съда да заключи, че от ответната Комисия не е
бил постановен незаконосъобразен акт, не е било извършено
незаконосъобразно действие или бездействие, извършени при или по повод
изпълнение на правомощията или службата им във връзка с извършване на
процесната проверка, от които за нея да възниква отговорност на основание
чл.2а от ЗОДОВ и исковете против нея на това основание като изцяло
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Предвид произнасянето на съда за недоказване на предявените против
КОНПИ искове по основание, той не се произнася по възражението на
Комисията за изтекла погасителна давност, което не се отнася до основанието,
а до размера им и няма да повлияе на изхода на делото.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от страните има право на
съдебни разноски съобразно на уважената, респ. отхвърлена част от исковете.
Ищецът В. Й. Й. има право на съдебни разноски съобразно уважената
част от иска му против ПРБ – по този иск разноските му се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение, което от него е договорено и заплатено
общо по всички искове в размер от 20400лв. По този размер и двамата
ответника направиха възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно – общият размер на предявените от В. Й. искове възлиза на
1 179 408,62лв, по което т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа определя размер - при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000
000 лв. - 39 650 лв. плюс 1,5 % за горницата над 1 000 000 лв, в случая -
42 341,13лв. Доколкото възнаграждението е общо по всички искове съдът
намира, че следва да го разпредели съразмерно на размера на претенциите
37
към двамата ответника - 335 300лв против ПРБ и 844 108,62лв против
КОНПИ, съответно на 8103,37лв за исковете против ПРБ и 12296,63лв за
исковете против КОНПИ. Съразмерно на уважената част от в размер на
24000лв от претенциите против ПРБ има право на 580,02лв, дължими му от
ПРБ.
Двамата ищци дължат съдебни разноски на Комисията за отнемане на
незаконно придобитото имущество по 550лв всеки – възнаграждение на
юрисконсулт на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В. Й.
Й., ЕГН ********** от гр.София, ул."********, със съдебен адрес гр.София,
ул „********” № ********** чрез адв.П. К., сумата от 12 000лева, ведно със
законната лихва, начиная от 16.03.2019г до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - преживените от В. Й.
Й. болки и страдания от това, че е бил незаконно обвиненен по ДП №
147/2007г. по описа на ОД на МВР - Перник, пр.пр. № 515/2007г. по описа на
ОП - Перник за извършени през периода от 19.01.2006г до 04.04.2007г
престъпления по чл.196а, вр. чл. 195, ал.1 т.2 и т.4, пр.1 и 2, вр. чл. 194, ал.1,
вр. чл. 26, ал.1 от НК, по чл. 253, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 323, ал.1 вр.
чл. 26, приключило с постановление от 16.03.2017г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 147/2007г. по описа на ОД МВР -
Перник, пр.пр.№ 515/2007г. по описа на ОП – Перник, както и сумата общо
от 12 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 16.03.2019г до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от В.
Й. Й. имуществени вреди – заплатено възнаграждение от 6000лв с ДДС по
договор № 2115/10.07.2013г с адвокатско дружество „Д., А. И С." за правна
защита по в.н.о.х.д. № 458/2013г. по описа на САС, НО, 8 с-в, ведно с Фактура
38
№ **********/18.07.2013г. за сумата от 6000лв с ДДС и заплатено адвокатско
възнаграждение от 6000лв с ДДС по договор № 2833/05.12.2014г с адвокатско
дружество „Д., А. И С." за правна защита по н.д. № 1541/2014г. по описа на
ВКС, I НО, ведно с Фактура № **********/11.12.2014г. за сумата от 6000лв с
ДДС, двете във връзка с ДП № 147/2007г. по описа на ОД МВР - Перник,
пр.пр.№ 515/2007г. по описа на ОП – Перник, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 12 000лв до пълния
предявен размер от 300 000лв, ведно със законната лихва, начиная от
28.03.2017г до окончателното изплащане, както и иска за обезщетение за
имуществени вреди за разликата от 12 000лв до пълния предявен размер от 35
300лв ведно със законната лихва, начиная от 28.03.2017г до окончателното
изплащане, както и исковете за законна лихва върху присъдената сума от 12
000лв за неимуществени вреди и върху присъдената сума от 12 000лв за
имуществени вреди, за двете суми за периода от 28.03.2017г до 15.03.2019г,
включително, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Й. Й., ЕГН ********** от гр.София,
ул."********, със съдебен адрес гр.София, ул „********” № ********** чрез
адв.П. К. искове да бъде осъдена Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество да му заплати следните суми, представляващи
обезщетения за претърпени от него вреди от извършената от Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество проверка и наложени по
нейно искане обезпечителни мерки в периода 2010г – 2017г с определение №
146/20.05.2009 г. (годината 2009 е погрешно посочена и вярната е 2010г) по
ч.гр.д. № 311/2010г на ОС – Перник, а именно:
1. сумата от 764 108,62лв ведно със законната лихва, начиная от
28.03.2017г до окончателното й изплащане, представляваща претърпени от В.
Й. Й. пропуснати ползи от непродължаване срока на действия на договори за
срочни депозити и получаване на лихви по тях, както следва:
591 845.57лв за периода от 24.11.2010г. до 20.09.2017г. по
Договор за "Асет срочен депозит " от 23.11.2009г. в лева за срок от 12 месеца, с
депозитна сметка IBAN ******** BG ******** и първоначален размер на
внесената сума по депозитната сметка от 2264832,31лв;
147428,19лв за периода от 24.11.2011г. до 20.09.2017г. по Договор
за "Асет срочен депозит" от 23.11.2009г. в лева за срок от 24 месеца, с
39
депозитна сметка IBAN ********6 и първоначален размер на внесената сума
по депозитната сметка от 700000лв;
12 697,86 евро за периода от 18.11.2011г. до 20.09.2017г. по
Договор за "Асет срочен депозит " от 18.11.2009г. в евро за срок от 12 месеца,
с депозитна сметка BG ******** и първоначален размер на внесената сума по
депозитната сметка от 74 345евро; уточнено с молба на ищецаВ. Й. вх.№
121355/06.11.2024г;
2. сумата от 80 000лв, ведно със законната лихва, начиная от
28.03.2017г до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от В. Й. Й. болки и
страдания, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Й., ЕГН ********** от гр.София,
ул."********, със съдебен адрес гр.София, ул „********” № ********** чрез
адв.П. К., иск да бъде осъдена Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество да му заплати сумата от 50 000лв, ведно със
законната лихва, начиная от 28.03.2017 г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение претърпените от него неимуществени вреди –
болки и страдания от извършената проверка от Комисията за отнемане на
незаконно придобитото имущество и наложени по нейно искане
обезпечителни мерки в периода 2010г – 2017г с определение № 146/20.05.2009
г. (годината 2009 е погрешно посочена и вярната е 2010г) по ч.гр.д. №
311/2010г на ОС – Перник, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В. Й.
Й., ЕГН ********** от гр.София, ул."********, със съдебен адрес гр.София,
ул „********” № ********** чрез адв.П. К., сумата от 580,02лв за съдебни
разноски пред настоящата инстанция, по съразмерност.
ОСЪЖДА В. Й. Й., ЕГН ********** от гр.София, ул."********, със
съдебен адрес гр.София, ул „********” № ********** чрез адв.П. К. да
заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
сумата от 550лв за съдебни разноски – възнаграждение за юрисконсулт, пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА В. В. Й., ЕГН ********** от гр.София, ул."**********, със
съдебен адрес гр.София, ул „********” № ********** чрез адв.П. К. да
заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
40
сумата от 550лв за съдебни разноски – възнаграждение за юрисконсулт, пред
настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като на ПРБ и в качеството й
на страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
41