№ 2833
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Таня Кандилова
Емилия Александрова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100507179 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. И. П. срещу Решение № 3442/15.04.2022 г. по
-ти
описа на Софийски районен съд, 149 състав, постановено по гр. дело № 20211110157531
по описа за 2021 година, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени съображения за това.
Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се
отхвърли молбата на В. Г. И..
Въззиваемата страна В. Г. И. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
ответницата в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и
е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на В. Г. И. срещу И. И. П. – за
защита от домашно насилие, извършено на 05.10.2022г., когато И. П. започнал да рита с
крака молителката, да я бута и удря по лицето, подробно описано в сезиращата съда молба
от 07.10.2022г.г.
1
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
-ти
С Решение № 3442/15.04.2022 г. по описа на Софийски районен съд, 149 състав,
постановено по гр. дело № 20211110157531 по описа за 2021 година, е издадена ЗАПОВЕД
на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, срещу И. И. П., ЕГН **********, като е задължен, на
основание чл. 5, ал. 1, т.1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
В. Г. И., ЕГН **********; забранено му е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, да
приближава В. Г. И. на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от
издаване на заповедта за защита; забранено му е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2
ЗЗДН, да приближава жилището, обитавано от В. Г. И., находящо се в гр. София, ж.к. „****
на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на
заповедта за защита; забранено му е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, да
приближава местоработата, както и местата за социални контакти и отдих за срок на В. Г. И.
за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита; предупреден е, на
основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата; наложена
му е, на основание чл. 5, ал. 3, глоба в размер на 300,00 (триста) лева, платима в полза на
държавния бюджет; осъден е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил
и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност)
относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях
противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и
кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва. Въззивният съд
споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях. Като допълнение към
тези мотиви следва да се посочи, че първоинстанционният съд е основал решението си и на
показанията на св. Имамова, които правилно са кредитирани от СРС, като кореспондиращи с
останалите доказателства. От тези показания безспорно се установява, че в началото на
октомври /около пети, шести/ между страните е имало скандал, като молителката е била
силно разстроена, като насилието се изразявало в удряне, бутане, гонене от апартамента с
детето. Свидетелката е споделила, че ответникът употребява някакви медикаменти,
вследствие на което има такова поведение.
В случая правилно първоинстанционния съд е преценил както състоянието на
2
молителката /била е силно разстроена/, така и характера и тежестта на извършеното
насилие – вербално и физическо насилие, като ответникът е извършвал системни действия
на домашно насилие спрямо молителката, агресивен е и действията му са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съгласно Съдебномедицинско
удостоверение № 190/2021 г., в което е отбелязано, че локализацията и морфологичните
характеристики и елементи на множественост и наслагване на травматични увреждания, а
също и различните им давности на получаване, сочат за системно физическо малтретиране,
като всички тези обстоятелства са отчетени от съда при налагането на защитните мерки.
Относно останалите оплаквания във въззивната жалба следва да се посочи, че И. И.
П. е бил уведомен надлежно за датата на насроченото за разглеждане в о.с.з. на 12.04.2022
год. съдебно заседание, което е било второ по делото. Същият е ангажирал и процесуален
представител. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК, неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Съгласно ал.2 на същия
законов текст, съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят
поради препятствие, което страната не може да отстрани. Дори и да се приеме, че
процесуалният представител на П. - адв. Ч. е бил ангажиран служебно и съответно -
възпрепятстван да се яви в о.с.з., то няма данни по делото страната също да е била в
невъзможност за явяване, още повече, че същият е ангажирал и друг пълномощник по
делото – адв. Л.Г., видно от пълномощно, подредено на лист 39 от гр. дело №
20211110157531 по описа за 2021 година на Софийски районен съд.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Наведените доводи в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно, са
неоснователни. Извършеното насилие е доказано с кредитираните от първоинстанционния
съд гласни и писмени доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд, като правилно и
законосъобразно, следва да се остави в сила.
Въззивният съд постанови въззивникът И. И. П. да заплати по сметка на СГС
държавна такса за жалбата й в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, въззивникът И. И. П. няма право на разноски, а и същият
не е заявил такова искане.
Разноски се следват на въззиваемата страна, но съдът оставя без уважение
претенцията й в тази насока, тъй като не са представени доказателства за сторени разноски
пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3442/15.04.2022 г., постановено по гр. дело №
3
-ти
20211110157531 по описа за 2021 година на Софийски районен съд, 149 състав.
ОСЪЖДА И. И. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Г. И., ЕГН **********, за присъждане
на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4