Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260025 10.02.2021
год. гр.Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесети януари 2021 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКАМАРГЕНОВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело № 971 по описа
за 2020
год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ
от ГПК по жалба рег.№260804/26.08.2020 год.
на „***” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ***срещу
решение № 573/06.07.2020 год. по гр.д.№2618 /2019 год. на Районен съд Д.,с което е отхвърлен предявения
от дружеството срещу „Енерго-Про Енергийни Услуги” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
„Варна – Тауърс-Г”, иск за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи сумата от 3 602,71
лв., представляваща корекция за потребена, неотчетена и незаплатена
електрическа енергия за периода 01.09.2017 г. до 12.06.2018 г., съгласно
фактура № **********/04.07.2019 г., със срок на плащане до 11.07.2019 г. за
обект - магазин, находящ се в гр. Д., ул. „Строител”, с клиентски № **********,
абонатен № 0110093.Решението се обжалва и в частта за отговорността за
разноски.
Посочено е ,че
обжалваното решение е недопустимо, респ. незаконосъобразно и е отправено искане
за обезсилването,респ. отмяната му,както и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
За да бъде
осъществено основанието на чл.50 от
ПИКЕЕ и да възникне вземане от корекция в размер на натрупаното в
невизуализиран регистър количество
електроенергия ,енергийното дружество следвало да проведе пълно и главно доказване,че този регистър е
активиран именно в процесния период,натрупаната в него електроенергия е
консумирана от абоната и той дължи заплащането й в претендирания
размер,определен съобразно действалите
за съответния период и за съответната тарифна зона цени.Събраните по делото
доказателства не установявали,че
преизчисленото количество ел.енергия е реално доставено и потребено.Съобразно
разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката,средството за търговско
измерване не било собственост на потребителя,а съобразно разпоредбата на чл.30 от ПИКЕЕ ,данните от
измерването се защитавали от собственика на измервателната система от пряк
локален или дистанционен достъп чрез пароли,които не се предоставят на
потребителя, респ.програмния продукт за работа със средството за търговско измерване
е собственост на оператора на мрежата и не е достъпен за потребителя.С оглед на
горното ,софтуерната манипулация на средството за търговско измерване и намесата в
показанията на неговите регистри не била във възможностите на
потребителя на ел.енергия ,а каквито и да били показанията им,то те не
установявали доставката на претендираната
такава за заплащане от абоната.
При данни,че
постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 07.08.2020
год., жалба рег.№260804/26.08.2020 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима.
Въззиваемата страна „Енерго-Про Енергийни Услуги” ЕООД, гр. Варна счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана.Корекцията на сметка била изрично уредена законова процедура и в
процесния случай извършена поради
доказано неправомерно въздействие върху измервателния уред от абоната,при
спазване на нормативно и договорно предвидените изисквания.
При
служебната проверка на обжалвания съдебен
акт не се установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или
недопустимост. Постановеното решение е издадено от надлежен
съдебен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентост , съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно. Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното
решение,обуславя неговата допустимост.
Жалбата е
неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи
,както следва:
Решението
на първоинстанционния съд е постановено по иск по чл.124 ал.1 от ГПК,основан на
твърдения ,че
ищецът е потребител на електрическа енергия за обект –
магазин, находящ се в гр. Д., ***, с клиентски № **********, абонатен №
32Z420000110093D,за който е получил
фактура № ********** от 04.07.2019 год. на стойност 3 602,71 лева, с посочено
основание „електрическа енергия за периода 01.09.2017 год. до 12.06.2018 год.“,начислена
въз основа на извършена проверка на СТИ на
дата 12.06.2018 год. от служители „Електроразпределение Север” АД и изготвена метрологична
експертиза от Български Институт по метрология Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди” Регионален отдел - гр. Русе,вкл.софтуерно прочитане на
данните.Сумата е недължима,доколкото
ищецът не бил потребил начисленото му количество ел. енергия,както и
липсвало правно основание за корегиращо начисляване на ел.енергия след отмяната
на ПИКЕЕ.
На 02.05.2018 год. между „Енерго-Про
Енергийни Услуги” ЕООД, от една страна като продавач и координатор, и „***”
ЕООД, от друга страна като купувач, е сключен Договор
за комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги ПКСП № **********. Налично
е валидно договорно
правоотношение, по силата, на което ищецът е потребител на доставяна от
ответното дружество нетна активна електрическа енергия, като съгласно чл. 8,
ал. 1 от същия договор, ищецът се е задължил да заплаща на „Енерго-Про
Енергийни Услуги” ЕООД фактурираните количества електрическа енергия, в срок до
десет календарни дни от датата на издаване на фактурата – чл. 13, ал. 1 от
Договора.
Не се спори между страните, че ответното
дружество е регистрирано на пазара
на балансираща енергия като търговец с идентификационен номер на търговски
участник „TZZ 034", осъществяващо лицензионната си дейност „Тьрговия с
електрическа енергия", съгласно Лицензия за тьрговия с електрическа
енергия № Л-199-15/27.02.2006 год., изменена и допълнена с правата и
задълженията, свързани с дейността на „координатор на балансираща група",
съгласно чл. 39, ал. 5 от Закона за енергетиката по силата на Решение №
И1-Л-199 от 09.07.2012 год. и Решение № ИЗ-Л-199 от 06.11.2014 год. на КЕВР.
Срокът на Лицензия Л-199-15/27.02.2006 год. е удължен до 27.02.2026 год. с
Решение № И4-Л-199 от 23.07.2015 год.
Установено е по делото, че между ответника и „Електроразпределение Север” АД е
налице сключен рамков договор, с който се уреждат отношенията между двете
дружества - търговец и мрежови оператор, относно заплащането на мрежовите
услуги за клиенти, с конто тьрговецът е договорил предоставянето на комбинирани
услуги съгласно чл. 20 от ПТЕЕ за техни обекти. Процесният обект, предмет на
сключения между страните договор е заведен в електронната отчетна система на
„Енерго-Про Енергийни Услуги” ЕООД под кл. № **********.
Страните не спорят по делото, че на 12.06.2018 год., е извършена техническа
проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на
„Електроразпределение Север” АД, в присъствието на управителя
на ищцовото дружество и един независим свидетел, като
съставения Констативен протокол № 5200257 е подписан от тях.Извършени са
замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания
регистьр „1.8.4.” има показания в размер на 19 119 кв.тч.
В регистър 1.8.1. са отчетени 20
278 квтч. в регистър 1.8.2. – 56 263 квтч. в регистър 1.8.3. – 29 933 квтч. в
регистьр 1.8.4. – 19 119 квтч., а в сумарния регистър 1.8.0. – 125 595 квтч.
Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508337 и е предоставен за
метрологична експертиза в БИМ.
Експертизата е извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза е съставен
Констативен протокол № 1165/19.06.2019 год. При софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа
1.8.4. в размер на 19119.6 квтч.. която не е визуализирана на дисплея.
На 26.06.2019 год. „Електроразпределение Север” АД е
съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира
размера на оспореното вземане – количество неотчетена ел. енергия
след прочитане на регистър 1.8.4 .
На 27.06.2019 год.
„Електроразпределение Север” АД е изпратило констативните протоколи и справката
за корекция на „Енерго-Про Енергийни Услуги” ЕООД, с което уведомява ответното
дружество за извършената корекция на количествата потребена електрическа
енергия от страна на ищеца. Със същото писмо е изпратена фактура №
**********/27.06.2019 год. от „Електроразпределение Север” АД на „Енерго-Про
Енергийни Услуги” ЕООД на стойност 3 556,80 лв. На 08.07.2019 год. „Енерго-Про
Енергийни Услуги” ЕООД е заплатило сумата на „Електроразпределение Север” АД.
На 04.07.2019 год. „Енерго-Про
Енергийни Услуги” ЕООД е издало фактура № **********, с което е определена
цената на електрическата енергия, потребена от ищеца за периода от 01.09.2017 год.
– 12.06.2018 год. като възлизаща на
сумата от 3 602,71 лв., с включен начислен Акциз по ЗАДС в размер на 45,91 лв.
Вещото
лице инж. В. Ч.,изготвило назначената по делото съдебно-техническа експертиза ,
след запознаване с доказателствата по делото и извършени справки относно
техническите данни и функционалните възможности на процесния електромер е
депозирало заключение рег.№ 7587/19.05.2020 год.,в което е отразило,че е произведен през 2015 год.
и е с оценено
съответствие „СС М15 1376" по MID (Measuring Instruments Directive -
2004/22/CE), като за трифазните електромери валидността на метрологична
проверка е четири години (при мощност до 10 MVA). Електромер Iskra МТ174 с ид.
№ 1114171566051621 е монтиран на мястото на потребление с аб. № 0110093 на
03.05.2016 год., а което е съставен е Констативен протокол № 12129107. В същия
са записани нулеви начални показания по три от тарифните регистри на
електромера - 1.8.1 (нощна тарифа), 1.8.2 (дневна) и 1.8.3 (върхова), като няма
записани показания за регистри 1.8.4 и 1.8.0,т.е. монтираният
електромер е нов. Относно показанията на регистри 1.8.4 и 1.8.0 не може да се
даде коректен отговор без съответни доказателства.Според записите в т. 5 на КП
№ 1165/19.06.2019 год. от метрологична експертиза, количеството енергия,
записано в регистър 1.8.4 е преминало през измервателния уред. Вещото лице
сочи, че няма данни за повреда или за неправомерно вмешателство в схемата на
свързване на процесното СТИ към електроразпределителната мрежа, както и че СТИ
е правилно свързано между захранващата мрежа и консуматорите и измерва с грешка
до ±1% преминалата електроенергия. Извършена е промяна на настройката на
тарифните регистри - активиран е тарифен регистър 1.8.4, като е забранена
визуализацията му на екрана. Невизуализирането на съдържанието на регистъра е
софтуерно реализирано, не се дължи на физическа повреда на СТИ.Според
предоставената от БИМ информация, прочитането на паметта на електромерите Iskra
МТ174 се извършва с програмния продукт MeterView на производителя ISKRAEMECO d.
о. о., Словения. Софтуерът е предоставен на БИМ от „Фродексим Трейд” ООД -
официален представител на ISKRAEMECO d. о. о. за българския пазар.Вещото лице
счита, че необходимият хардуер за прочитане на тарифните регистри от паметта на
статичните електромери е: 1) компютърна конфигурация, настолна или преносима, с
инсталирани операционна система Windows и съответния фирмен софтуер за
съответния модел електромери; 2) интерфейсен кабел с оптична сонда (обикновено
с USB конектор).Съгласно т. 4.2.8 от „Инструкция за извършване на метрологична
експертиза на електромери" (в сила от от 11.06.2019 год.), преди
метрологичното изследване се извършва софтуерно четене на паметта на
електромера, в зависимост от нивото на достъп, при предоставен програмен
продукт от производителя на електромера.Предвидени са следните действия:
получената информация се сравнява с данните от показващото устройство и
табелата на електромера; при констатиране на несъответствие, отразява се в
Констативния протокол и/или се прилага записите от изчетените параметри.
За
установяване на релевантни към спора факти в съдебно заседание е разпитана като
свидетел С. Т. Г., служител на ***, на длъжност „***” към ***. Същата потвърждава
подписа си върху протокола за извършена проверка от 12.06.2018 год. Рутинната
проверката се извършва по два начина, единият с еталонен уред, а вторият е с
лаптоп, който има софтуерна програма, с която служителите на *** могат само да
четат електромерите. СТИ било демонтирано и предадено в БИМ за експертиза.
Въз
основа на тези данни,съдът счита,че ответното дружество е доказало, че е доставило на ищеца отразеното, в невизуализирания регистър 1.8.4 на СТИ, количество електрическа
енергия. Изводът,
че отчетената, невизуализирана на дисплея енергия е фактически преминала е
експертен такъв и е недвусмислено обективиран в констативния протокол на БИМ за
изготвена по реда метрологична експертиза, подкрепя се и от заключението на вещото лице
по допуснатата от съда СТЕ, в заключението
,по която вещото лице ясно е посочило,
че преминалата от захранващия кабел към абоната електрическа енергия е измерена
от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта, но част от нея, записаната
в регистър 1.8.4 не е отчетена за съответните периоди на фактуриране. Експертите, изготвили
метрологичната експертиза, както и вещото лице, изготвило съдебно-техническата,
безпротиворечиво се обединяват около становището, че процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия,а тезата, че отразеното
в невизуализирания регистър количество енергия не е доставено, е мислима
единствено при неправилно функциониращ електромер. При липса на данни за отклонения при работата на СТИ,то показанията в регистър 1.8.4 са верни и отразяват
действително доставена енергия.
Като резултат от тази
фактическа установеност,спорните въпроси досежно доставката на процесното
количество електричество и корекционното основание на вземането, следва да се
разрешат в полза на ответника.
Спорното
правоотношение се е развило по време, в което ПИКЕЕ /ДВ ,бр.98/2013г./ са
отменени /с изкл.чл.48 – чл.51/ и липсва специална подзаконова уредба за
преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и
незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия,измерена в
невизуализиран регистър на СТИ,в резултат на установено софтуерно въздействие
върху същото от страна на крайния битов потребител.
Правоотношението
между електроразпределително дружество и краен потребите на електрическа
енергия,възниква по силата на договор за продажба на електрическа енергия при
публично известни Общи условия,имащи своята специална регламентация в ЗЕ.Тази
регламентация не изключва за неуредените
случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да
плати цената на продадената енергия.В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е
отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба
/преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 год. и след отмяната им с решения на
ВАС,постановени по административни дела №№ 2385/2016 год. и 3879/2017 год.,в
сила съответно от 14.02.2017 год. и 23.11.2018 год./, този извод следва от
общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока,
както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо
измерване, той дължи да заплати реално потребената електроенергия - ако
доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер.
Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо
измерване, в резултат на което част от действително потребената електроенергия
не е отчетена от електроразпределителното дружество, влече като последица
ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя–така решение №150/26.06.2019 год. по гр.д.№
4160/2018 год. на ВКС, трето гражданско отделение.При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители –така решение № 124/18.06.2019
год. по гр.д.2991/2018 год. на ВКС, трето гражданско отделение.
Ответникът е
доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо
измерване, както и извършването му след монтиране на средството в обекта на
абоната /следва от установената параметризация в две тарифи от производителя и
факта, че ответникът, електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат
със софтуера за програмиране/.След като ответникът, електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат с
версия на софтуер,позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на
електромера,а предоставеният им от производителя на СТИ софтуер позволява
единствено четене на данните в паметта на електромера следва ,че горните правни
субекти не са имали обективната възможност да „манипулират“ данните в паметта
на СТИ и да въведат по свое усмотрение потребени количества ел.енергия по
тарифа 1.8.4 в паметта на уреда. Горното обуславя извод,че доказаното софтуерно вмешателство е
свързано с противоправно виновно
поведение на абоната. То съставлява човешка
намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за
осъществяването му е виновното поведение на абоната-купувач на електрическа
енергия,като се има предвид, че субектите,които
доставят и продават електрическа енергия и извършвал контрол за метрологична
точност на СТИ,не разполагат с необходимия софтуер за въвеждане на данни в
паметта на СТИ,а реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално
доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача –ищец по
делото.В резултат на неправомерното вмешателство
доставена в обекта на абоната
електроенергия не е отчетена при електроразпределителното дружество.
Стойността на доставеното и потребено
количество електрическа енергия подлежи на заплащане от абоната по сключения договор за продажба на електроенергия в обема,установен от ответното търговско
дружество в регистър 1.8.4. на СТИ .Няма данни
наистина ,в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър
електроенергия, но това е без значение, предвид, че е остойностена от ответника
по цени за технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна
тарифа.По отношение
продължителността на софтуерното въздействие поради невъзможността да се
установи началният му момент следва да се посочи,че релевантен пределен начален
момент е датата на монтиране на СТИ в процесния обект,което в случая е
осъществено на 03.05.2016 год.Аргумент в
подкрепа на горния извод е и нормата на чл.55 ал.1 от сега действащите Правила
за измерване на количеството електрическа енергия,издадени от Комисията за
енергийно и водно регулиране /ДВ,бр.35/2019 год./,съгласно която, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри.Така процесният период от 01.09.2017 год.-12.06.2018 год. ,за
който се претендира заплащане на доставената ел.енергия,е след датата на
монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.
На основание чл.271 ал.1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по спора –неоснователност на подадената жалба,на
дружеството-въззиваема страна се следват сторените съдебно-деловодни разноски
за въззивното производство.
За защита от адвокат по повод обжалването,дружеството е заплатило сума в
размер от 1 152 лв.,включваща възнаграждение от 960 лв. и ДДС в размер
от 192 лв. Въззивникът е направил възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.Делото е с интерес от 3 602.71 лв. По правилото на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидения минимум
възлиза на сумата от 482.19 лв.,т.е. в
случая е заплатено възнаграждение в двоен размер ,без ДДС. Защитавания материалният интерес в областта на доставката и заплащането на
електрическа енергия в стойностно изражение не е висок ,а при съобразяване,че делото
е част от многобройна група дела,идентични по предмет,то правната и фактическа му сложност не е голяма. При съобразяване на
горното,възражението по чл.78 ал.5 е
основателно ,поради
което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и присъдено такова в
размер от 482.19 лв.,ведно с ДДС съгласно
§ 2а от посочената Наредба-96.43 лв. ,т.е. общо 578.62 лв.
По изложените съображения,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 573/06.07.2020
год. по гр.д.№2618 /2019 год. на Районен
съд Д. .
ОСЪЖДА „***” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ***ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Енергийни Услуги” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна – Тауърс-Г”
сумата от 578.62 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция –заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.