Р  А 
З  П  О 
Р  Е  Ж 
Д  А  Н  Е
№…………………..  
2020 година, гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна,   тридесет
и втори състав  в закрито съдебно
заседание в състав :
                                                          Административен
съдия: 
 ГЕРГАНА СТОЯНОВА 
 като разгледа докладваното от съдията  административно дело № 1895  от 2020 г. по описа на АС Варна,
намери следното:
          Производството по  настоящото делото е образувано по жалба на А.П.И.
***.11.2019 г., потвърден решение № 352/19/04.08.2020 г. на директора на
„ДОДОП“ при ЦУ на НАП Варна.
 С определение от
14.10.2020 г. постановено от ІV-ти състав на Адм. съд Варна, към настоящото
административно дело на основание чл. 213 от ГПК е присъединено и адм. д. № 1896//2020 г., образувано по жалба на Р.Д.И.от гр. Варна
срещу Ревизионен акт № Р-03000319004672-091-001/25.11.2019 година на органи по
приходите от Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за
приходите, потвърден с Решение № 354//19 от 04.08.2020 година на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централното
управление на Националната агенция за приходите Съдът намира, че не са налице
предпоставките за общо разглеждане и още по.-малко за постановяване на общ
съдебен акт.
          Не са налице и предпоставките на чл.
126 от ГПК – не е налице идентичност между страните, различен е и  предметът на обжалване. С обжалвания РА на
оспорващата   е начислено задължение по
реда на чл. 102, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл. 96, ал.1 от същия закон. По
дефиниция данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност без значение от целите и резултатите  от нея, като под „всяко лице“  законодателят има предвид както физически
така и юридически лица. Когато   ДЗЛ е
физическо лице, какъвто е и разглежданият случай,  в административното  производство по установяване и начисляване на
ДДС  с РА,  както и при това по съдебното му  обжалване разпоредбите на СК са без всякакво
значение. 
Горното изключва приложението на чл. 213
от ГПК, не само,  че не е налице
необходимост от постановяване на общ съдебен акт,  напротив – спецификата на данъчното
производство не го позволява.
           
Предвид установеното 
и на основание  чл. 210, ал.2 от ГПК във връзка с чл.. 144 от АПК, съдът
Р 
А  З  П 
О  Р  Е 
Д  И:         
РАЗДЕЛЯ за
самостоятелно разглеждане производството по жалба на Р.Д.И.от гр. Варна срещу Ревизионен акт №
Р-03000319004672-091-001/25.11.2019 година на органи по приходите от
Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите, потвърден с
Решение № 354//19 от 04.08.2020 година на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централното управление на
Националната агенция за приходите Съдът намира, че не са налице предпоставките
за общо разглеждане и още по.-малко за постановяване на общ съдебен акт.
Пред настоящия състав на съда остава за разглеждане
адм. д. № 1895/2020 г.
Следва материалите по  присъединеното, но непрекратено адм. д. № 1896/2020 г. да се заведат в регистратурата на съда  с входящ номер и ведно със заверено копие от
настоящото разпореждане  да се докладват
на Председателя  на АС Варна за
образуване и  определяне на докладчик.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
                                      
                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: 
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА