№ 474
гр. Варна, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. К.
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Мила Й. К. Търговско дело № 20253100900037
по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от И. Л. И., ЕГН
**********, с адрес: *****, чрез адв. С. С., срещу „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, с
която са предявени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 28000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
причинени в резултат на ПТП, реализирано на 07.10.2023 г. в гр. Варна, ведно
със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. - датата на подаване на
писмената застрахователна претенция до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 07.10.2023 г. в гр. Варна, при
управление на собствения си мотоциклет „Кавазаки“ по бул. „Трети март“
ищецът навлязъл на кръстовището между бул. „Трети март“ и бул.
„Република“, като не бил пропуснат от насрещно движещия се л. а.
„Фолксваген Пасат“ рег. № *****, управляван от Й. И. М., който предприел
маневра завой на ляво за включване към бул. „Република“, след което
1
последвал удар с мотоциклета. В резултат на сблъсъка на ищеца били
причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на пета
ребрена дъга в ляво, контузия на гръден кош, ожулвания в областта на лявото
рамо, левия горен и долните крайници. Пострадалият бил откаран в Спешен
център към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД. По случая било образувано
административнонаказателно производство. Получените от ищеца травми му
предизвикали силни болки и страдания за продължителен период от време,
довели до нарушаване на обичайния му ритъм на живот, не можел да ходи на
работа и да се грижи за домакинството си. Изпитвал болки в гръдния кош и
затруднено дишане, като и придвижването му било значително ограничено.
Случилото се провокирало емоционален стрес у пострадалия, характеризиращ
се с нарушен сън и страх от превозни средства. Ищецът твърди, че бил
неспособен да изпълнява трудовите си задължения за периода от 09.10.2023 г.
до 07.11.2023 г.
Посочено е в исковата молба, че към датата на произшествието за
причинилото вреда МПС е била сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество по застрахователна полица, валидна до
17.08.2024 г. Излага се, че пострадалият предявил писмена застрахователна
претенция пред ответното дружество с вх. № 5773/24.11.2023 г., по която
липсвало произнасяне от застрахователя. Моли съдът да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е подал
отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на
предявените искове. В евентуалност, намира предявения размер на исковата
претенция за завишен. Твърди, че процесното ПТП не следвало да се вмени
във вина на водача на л. а. „Фолксваген Пасат“ рег. № ****. Счита, че
последният не е нарушил правилата за движение по пътищата, като с
навлизането си в пътното платно, където настъпил сблъсъкът с мотоциклета,
целял да си осигури видимост, за да извърши безпрепятствено предприетата
от него маневра. Същият не е заемал лентата за движение на мотоциклета и не
е бил в движение към момента на настъпване на произшествието. Посочва
като причина за настъпване на ПТП управлението на мотоциклета с
превишена скорост от страна на ищеца. Твърди, че ищецът нарушил чл. 50а
ЗДвП. В условията на евентуалност, сочи, че ПТП било случайно деяние по
смисъла на чл. 15 НК с аргументи за неизбежност на вредоносния резултат, с
оглед обстоятелствата около настъпването му. Наред с това се твърди, че не е
налице причинно-следствена връзка между претендираните вреди и
действията на водача на застрахования лек автомобил. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, като изброява, че ищецът не бил
екипиран с предпазни средства при управлението на мотоциклета, че същият
не притежавал необходимата категория за управление на мотоциклета.
Оспорва основателността и на акцесорната претенция за законна лихва.
Искането е за отхвърляне на предявените искове, а при евентуалност – да бъде
присъден по-нисък размер от претендирания.
2
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова
молба, с която се поддържа изложеното в първоначалната такава.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал допълнителен
отговор на исковата молба, в който доразвива твърденията си в първоначалния
отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв. С. С.
поддържа становище, че исковите претенции са доказани както по основание,
така и по размер, поради което моли съда да ги уважи така, както са
предявени. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
В проведено открито съдебно заседание ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД не изпраща представител. По делото е представено
писмено становище от същия за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани. Претендира присъждане на разноски.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства
и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното
увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи
предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на
деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.
Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на
вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице,
което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е
налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото
лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици.
Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда
презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинно-
следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на
разпитания свидетел Й. И. М., както и от заключението на допуснатата и
изслушана по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза с вещи лица д-р Р. Б. М. и инж. Й. Л. М., се установява, че на
07.10.2023 г., около 09:20 часа, в гр. Варна, при кръстовището на бул. „Трети
март" и бул. „Република" е настъпило ПТП между автомобил и мотоциклет.
Ищецът И. Л. И., като водач на мотоциклет „Кавазаки ЗХ600Р", с рег.№
3
******, модел „Нинджа - NINJA ZX-6R", се е движил в права посока по път с
предимство. Движението на мотоциклета е било в лява пътна лента на бул.
„Трети март" в посока ул. „Вяра", със скорост от около 76.3 км/ч, при
ограничение на скоростта в района на ПТП от 50 км/ч. При пресичане на „Т"-
образното кръстовище, образувано от бул. „Трети март" и бул. „Република",
мотоциклетът се е блъснал в предната част на лек автомобил „Фолксваген
Пасат", с рег. № *****, управляван от Й. И. М., със скорост от 21.5 км/ч. При
изпълняваната маневра ляв завой от бул. „Трети март" към бул. „Република", в
посока бул. „Цар Освободител", лекият автомобил отнел предимството на
мотоциклета за движение в права посока през кръстовището. Към момента на
удара лекият автомобил е бил в неподвижно състояние, заемащ част от
ширината на насрещната пътна лента, а мотоциклетът е заемал дясната й част.
Ударът е настъпил в предна централна към лява част на автомобила и предна
част на мотоциклета. След удара автомобилът е заснет в положението, в което
е настъпил удара, а мотоциклетът е бил легнал на дясната си страна с
изпаднали значителен брой детайли закрепени към рамата му, включително и
резервоара. От следите по пътното платно и разположението на МПС-тата се
установява реакция от страна на водача на автомобила за предотвратяване на
удара посредством аварийно спиране.
От горепосочената експертиза се установява, че в следствие на ПТП-то
ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на лявата
страна на гръдния кош и счупване на пето ляво ребро, както и охлузване на
лява ръка, ляво рамо, лява подбедрица и десен глезен. Същите травматични
увреждания по своето естество представляват неимуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване.
От така посочения по-горе механизъм на ПТП следва, че водачът на
лекия автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. № ***** е извършвал маневра
завой наляво от бул. „Трети март" към бул. „Република", в посока бул. „Цар
Освободител". При извършването на тази маневра, съгласно разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 от ЗДвП той е следвало да пропусне насрещно движещите се по
бул. „Трети март“ пътни превозни средства. Автомобилът е навлязъл в
кръстовището със скорост от около 21,5 км/ч, като в последствие е спрял
именно, за да пропусне насрещно движещите се ППС. Въпреки спирането
обаче е налице нарушение на посочената разпоредба, доколкото изчакването е
следвало да бъде осъществено в лентата за движение на лекия автомобил.
Видно от данните на заключението на КСМАТЕ, ударът между двете превозни
средства е настъпил не в лентата за движение на автомобила, а в лявата лента
за насрещно движение на булеварда, т.е. автомобилът е бил навлязъл в лентата
за насрещно движение, като по този начин е препятствал движещите се в нея
превозни средства, едно от които е бил мотоциклета. Поради тази причина,
навлизайки макар и частично в лентата за насрещно движение, водачът на
лекия автомобил е нарушил правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е
препречил тази лента и по този начин е отнел предимството на движещия се
по тази лента в права посока мотоциклет. Без значение е обстоятелството, че
4
автомобилът е бил спрял в момента на удара, тъй като това спиране е част от
маневрата, а с цялостното й осъществяване се стига именно до отнемане на
предимството на мотоциклета.
С оглед на това, при произшествието водачът на лекия автомобил
„Фолксваген Пасат", с рег. № ***** е допуснал нарушение на чл. 37, ал. 1 от
ЗДвП, а също така и на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от същия закон, доколкото не се е
убедил, че при извършването на маневрата няма да създаде опасност за
останалите участници в движението, както и да се съобрази с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
С оглед на горепосоченото, по делото са установени три от елементите
на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. На първо място, установено е
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат", с
рег. № *****, тъй като с оглед гореизложеното е установено, че същият е
нарушил правилата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, както и на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
същия закон, което е довело до настъпване на пътно-транспортното
произшествие и причиняване на вреди на ищеца. Поради това, че действието
на водача на лекия автомобил е извършено в нарушение на установени в
закона задължения, то е противоправно. На второ място, установени са
причинени травматични увреждания на И. Л. И., които водят до търпени от
него неимуществени вреди. Причинната връзка между тези вреди и
неправомерното поведение на Й. И. М. се установява от заключението на
изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза. С оглед на това, по делото са доказани наличието на неправомерно
поведение, настъпили вреди на трето лице и причинната връзка между
неправомерното поведение и тези вреди. Що се отнася до четвъртия елемент
от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно – вината, то по
силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД същата се предполага до доказване на
противното, като по делото не са събрани доказателства за оборване на тази
презумпция.
От събраните по делото доказателства се установява, че е налице е
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за лек автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. № ***** при ответника ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, което обстоятелство е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 от ГПК, като настъпилото застрахователно събитие попада във
времевия обхват на договора. С оглед на изложеното, съдът намира, че към
момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие
застрахователната полица е била валидна и е основание за ангажиране на
отговорността на застрахователя – ответник в настоящото производство за
настъпилите при това ПТП вреди.
Доколкото застраховката „Гражданска отговорност” на
автомобилистите съгласно чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
5
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то
увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД за причинените му от Й. И. М. вреди
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За установяване на претендираните от ищеца неимуществени вреди са
изслушани комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
както и са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Р. Л. И..
Както се посочи по-горе, от заключението на изслушаната по делото
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено, е видно, че в следствие на ПТП
И. Л. И. е получил контузия на лявата страна на гръдния кош и счупване на
пето ляво ребро, както и охлузване на лява ръка, ляво рамо, лява подбедрица и
десен глезен. Обичайната продължителност на възстановителния процес при
счупено ребро е около 30-40 дни, охлузните рани преминават за около 15-20
дни. По делото няма медицински данни за усложнения и забавяне на този
процес, като към настоящия момент е налице пълно възстановяване на ищеца.
От показанията на разпитания по делото свидетел Р. Л. И., който е брат на
ищеца, се установява, че по време на възстановителния период брат му е
изпитвал болки в областта на счупеното ребро, натъртеното коляно и рамо,
като му е било трудно да се придвижва вкъщи. Поради това се е налагало
свидетеля да му помага, като този период е продължил около месец, месец и
половина. Според свидетеля, ищецът е бил много травмиран, като се е
притеснявал да управлява мотоциклета. Към настоящия момент бил по-добре,
но отново не е искал да управлява мотоциклет. Не е споделял да има
остатъчни болки от травмите, получени при ПТП-то.
Освен травматичните увреждания, съгласно заключението на
изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р Т.
К. А. се установява, че вследствие претърпяното ПТП ищецът първоначално е
получил остра стресова реакция, която е отзвучала в рамките на няколко дни.
В периода на възстановява ищецът е развил симптомите на потиснато
настроение и нарушен сън, страх от бъдещо повторение на инцидента.
Симптомите са били по-изразени в рамките на един месец, съответстващ на
периода на физическото възстановяване. Същите могат да се разглеждат като
проява на разстройство в адаптацията с по-леки по тежест тревожно-фобийни
симптоми. Не се установяват личностови промени по типа на тези след тежко
психотравмено събитие. Описаните страхове от бъдещи инциденти са
нормалпсихологически, като равносметка от преживените подобни събития.
Тези отражения на произшествието върху психиката на пострадалия също
представляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване от
застрахователя, както и вредите, произтичащи от травматичните увреждания.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид вида
на травматичните увреждания и тяхната тежест, както и болките и
6
страданията, които същите са причинили на ищеца. Наред с това отчита и
продължителността на периода на възстановяване на ищеца от получените
травми, както и това, че той напълно се е възстановил от тях без остатъчни
неблагоприятни последици. Вземайки предвид тези обстоятелства и това, че
произшествието е имало минимални отражения върху психиката на ищеца,
съобразявайки се с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.
52 от ГПК, съдът намира, че сумата от 20 000 лв. справедливо ще го обезщети
за претърпените от него болки и страдания.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, което е
основание за намаляване на определеното обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. В конкретния случай съдът намира, че това възражение е доказано по
своето основание, доколкото от заключението на комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза се установява, че ищецът е
управлявал мотоциклета със скорост от около 76.3 км/ч, при ограничение на
скоростта в района на ПТП от 50 км/ч. Освен, че е нарушение на правилата на
ЗДвП, управлението с тази скорост е попречило на ищеца своевременно да
възприеме лекия автомобил и да предприеме мерки за предотвратяване на
ПТП-то. Това от своя страна е нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, задължаващо водачите на ППС да управляват същите със скорост,
съобразена с конкретните пътни условия и позволяваща им да спрат при
внезапно възникнала опасност на пътя. В случая такава опасност се е явявал
лекия автомобил, като единственото законово задължение на водачите на ППС
при възникването на такава опасност е да предприемат действия по аварийно
спиране на управляваното от тях превозно средство – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Още повече, че по отношение на преминаването през кръстовище законът
предвижда и допълнение на това правило, като задължава водачите на ППС
при приближаване към кръстовище да се движат с такава скорост, че при
необходимост да могат да спрат и да пропуснат участниците в движението,
които имат предимство – чл. 47 от ЗДвП. В случая освен, че е нарушил
посочените правила за движение, управлявайки мотоциклета с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, ищецът не е направил нищо за
избягване на произшествието, като няма данни да е предприемал нито
аварийно спиране, нито опити за спасителна маневра. Нарушението на така
посочените негови задължения е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, а оттам – и с настъпилия от него вредоносен резултат.
Поради това е налице съпричиняване от страна на ищеца, което с оглед на
характера и степента на допуснатите от него нарушения следва да се определи
на 50%, като с този процент следва да бъде намалено определеното по-горе
обезщетение.
С оглед на това, така предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за
неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен са сумата от
10000 лв., като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от
28000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
7
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Върху така определеното обезщетение, на основание чл. 429, ал. 3 от
КЗ следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от
24.11.2023 г. – датата, на която застрахователя е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
И двете страни своевременно са претендирали присъждане на
разноските, като са представили списъци по чл. 80 от ГПК, обобщаващи
размера на техните искания.
Ищецът претендира присъждане на разноски по делото, за което е
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 166 от делото/. Същият
претендира претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за процесуално
представителство по делото, като е представил договори за правна помощ,
сключени на посоченото основание. Вземайки за ориентир Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че
дължимото за настоящото производство възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. е в
размер на 2890 лв. От него, с оглед уважената част от иска, подлежащото на
присъждане адвокатско възнаграждение е в размер на 1032 лв., което следва
да бъде присъдено на процесуалния представител на ищеца – адв. С. С..
Ответното дружество претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски, които са в размер общо на 880,00 лв., от които 500 лв. - внесени
депозити за вещи лица и 350,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. От тях
съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 566,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Доколкото ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса и
разноски по производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 1410,00 лв., от
които 400,00 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху размера
на уважения иск и 1010,00 лв. разноски за вещи лица от бюджетните суми на
съда, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане
на решението в сила до окончателното изплащане.
Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на И. Л. И., ЕГН **********, с
адрес: *****, сумата от 10000,00 лв. /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 07.10.2023 г.
8
в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. - датата на
подаване на писмената застрахователна претенция до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ,
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за
разликата над уважения до пълния претендиран размер от 28000,00 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на адвокат адв. С. Б. С., ВАК,
със съдебен адрес: ********, сумата от 1032,00 лв. /хиляда и тридесет и два
лева/, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА И. Л. И., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, сумата от 566,00 лв. /петстотин шестдесет и шест лева/,
представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати по сметка на Варненския
окръжен съд сумата от 1410,00 лв. /хиляда четиристотин и десет лева/,
представляваща държавна такса и разноски за вещи лица от бюджета на съда,
ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на
решението в сила до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9