Определение по дело №26278/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31954
Дата: 29 юли 2025 г. (в сила от 29 юли 2025 г.)
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20251110126278
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31954
гр. София, 29.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110126278 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Г. Г., ЕГН
********** против ВСУ „*********“, ЕИК *********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с които се иска осъждането
на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
3200,00 лева, представляваща незаплатено допълнително трудово възнаграждение
за академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./, съответно на
поетите от ищеца наднормени часове по часова ставка за ********* /400 часа/,
съгласно вътрешни правила за работна заплата на ВСУ „*********“, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.05.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 263,05 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 18.10.2024 г. – 09.05.2025 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените
искове.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Следва да бъдат дадени указания на ищеца, в срок до насроченото по
делото открито съдебно заседание и в изпълнение на изискванията на чл. 129, ал. 4
ГПК, да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на сумите, предмет на
предявените за разглеждане в производството искове.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК, да бъде задължено
ответното дружество да представи намиращ се у него документ, а именно
Нормативи за годишна заетост на академичния състав, приети от Академичния
съвет на ВСУ „*********“ през 2020 г., ведно с разчет на годишната учебна
заетост за учебната 2023/2024 г. за преподавателите от катедра „*********“,
следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза в настоящото производство с въпроси, посочени в исковата молба,
следва да бъде оставено без уважение. Първият поставен въпрос е правен такъв,
като по същият произнасяне дължи съдът с крайния си съдебен акт /т.е. дали от
ищеца, през процесния период са изработени наднормени часове по часова ставка
за ********* /400 часа/, съгласно вътрешни правила за работна заплата на ВСУ
1
„*********“, за които на същият да се дължи допълнително трудово
възнаграждение/; по отношение на втория поставен въпрос съдът намира, че са
нужни специални знания за отговор на същия, доколкото задачата е свързана с
извършване на елементарни аритметични сметки, за извършването на които не са
необходими специални знания.
Независимо от горното, следва да се допусне съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която, след извършване на необходимите справки в
счетоводството на ответника, да посочи, дали в същото е отразено, че от ищеца,
през процесния период, са отработени наднормени часове над нормите за годишна
заетост, определени от Академичния съвет на ВСУ „*********“, както да даде
заключение в какъв размер би било дължимото допълнително трудово
възнаграждение /ДМС/ в полза на ищеца, ако се приеме, че същият за
академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./ е изработил 400
часа над нормите за годишна заетост, определени от Академичния съвет на ВСУ
„*********“ за длъжността „*********“.
Искането на ищеца за допускане събиране на гласни доказателства, чрез
разпит на един свидетел, при режим на довеждане за установяване на
обстоятелства, кога и как ответното учебно заведение е започнало да изплаща
наднормени часове на служители, заемащи академични и преподавателски
длъжности, следва да бъде оставено без уважение, доколкото посредством същото
се цели установяване на факти и обстоятелства, които са неотносими към спора и
не са необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Предмет на делото
е претенция за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за
академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./, съответно на
поетите от ищеца наднормени часове по часова ставка за ********* /400 часа/,
съгласно вътрешни правила за работна заплата на ВСУ „*********“, т.е. извън
предмета на доказване по делото са обстоятелства, дали ответното учебно
заведение е започнало да изплаща на други служители допълнително трудово
възнаграждение за академичната 2023/2024 г. и по какъв ред е било извършено това
изплащане.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.09.2025 г. от 14:00 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 22 от
31.01.2020 г., като заемал длъжността „*********“ при ВСУ „*********“, ЕИК
*********.
Поддържа, че със заповед № РД-00567/19.07.2024 г. на работодателя, и на
основание чл. 326 КТ, трудовият договор между страните бил прекратен, считано
от 25.07.2024 г.
Посочва, че съгласно чл.19 ал.2 от Вътрешните правила за работна заплата
във ВСУ приети от Академичния съвет на Училището с решение № 16 от
19.04.2023г., което влиза в сила 01.05.2023г., в раздел VII, озаглавен „Допълнително
материално стимулиране и санкциониране", е посочено, че в края на календарната
година, служителите, заемащи академични и преподавателски длъжности във ВСУ,
получават допълнително трудово възнаграждение за отчетените от тях наднормени
2
учебни часове. Това са определен брой часове, над нормите за годишна заетост на
преподавателите, които са следните: за професори - 380 часа, за *********и - 400
часа и за асистенти 420 часа.
Посочва също, че в началото на всяка учебна година деканът на всеки
факултет възлага на катедрите определен обем академична дейност за годината,
изразяващ се в брой часове на проведени лекции, упражнения и консултации със
студентите. Тази академична дейност се разпределя между преподавателите на
катедрите и се оформя като разчет за годишна заетост, който се утвърждава от
факултетния съвет. Когато нормативът/броят учебни часове/ на преподавателите
работещи в катедрата съобразно тяхната академична длъжност сумарно е по-малък
от възложената от декана на съответния факултет академична дейност, разликата в
учебните часове може да се поеме или като наднормен брой часове от членовете на
катедрата, или да се привлекат външни преподаватели със статут на гост-
преподаватели или на хонорувани преподаватели.
Във връзка с гореизложените твърдения поддържа, че за учебната
2023/2024г. е провел общо 787 учебни часа, от които по норматив има право на 270
часа като *********, ръководител на катедра и заместник ректор. От останалите
изработени 517 наднормени учебни часа, следвало да му се заплатят 400 часа,
съгласно нормативите за учебна заетост, приети от ответното учебно заведение.
Поддържа, че за учебната 2023/2024 г. Академичния съвет на ВСУ е приел и
одобрил определен брой допълнително взети учебни часове за всеки един от
преподавателите, които са имали такива, като на основание чл.19 ал. 2 от
Вътрешните правила за работна заплата във ВСУ „*********", е започнал
изплащането на допълнително материално стимулиране на служителите заемащи
академични и преподавателски длъжности суми, за изработените и приети от
Академичния съвет наднормени часове.
Твърди, че доколкото е бил част от академичния и преподавателски състав
на ВСУ „*********" за периода от 11.09.2023г. - 24.07.2024г. и е изпълнил
академичния календар за учебния процес във ВСУ през академичната 2023/2024г.
(11.09.2023г. - 20.07.2024г.) водейки планираните му часове по теоретична
********* (лекции и упражнения), строителна статика първа част (лекции и
упражнения), семестриални изпити и консултации на студентите в редовно и
задочно обучение, считам, то следва да му се дължи съответната сума за взетите от
него наднормени часове по часовата ставка за ********* (400 часа по 8 лева на час
или сумата от общо 3200 лева).
Посочва, че на 07.10.2024 г. отправил покана към ответника за изплащане
на претендираното допълнително трудово възнаграждение, но плащане от страна
на ответника не последвало.
Предвид горното, претендира и мораторна лихва върху претендираната
главница, считано от 18.10.2024 г. до 09.05.2025 г. /датата на завеждане на исковата
молба в съда.
Моли се, за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответното
дружество да заплати в полза на ищеца, суми, както следва: 1/ сумата от 3200,00
лева, представляваща незаплатено допълнително трудово възнаграждение за
академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./, съответно на
поетите от ищеца наднормени часове по часова ставка за ********* /400 часа/,
съгласно вътрешни правила за работна заплата на ВСУ „*********“, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.05.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 263,05 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 18.10.2024 г. – 09.05.2025 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените
искове.
Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Трудов
договор №22/31.01.2000 г., по силата на който ищецът е назначен във ВСУ
3
„*********“ на длъжност „главен асистент“ към катедра „*********“; че съгласно
допълнително споразумение от 14.11.2023 г. към Трудов договор №22/31.01.2000 г.,
основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е променено на 2000 лв.,
считано от 01.08.2023 г.; че съгласно Заявление с вх. №ВСУ-02002/24.06.2024 г.
ищецът е поискал да бъде прекратен сключеният Трудов договор №22/31.01.2000
г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ; че на 24.07.2024 г. на ищеца е връчена Заповед
№ РД- 00567/19.07.2024 г. („Заповедта“), по силата на която трудовото
правоотношение се прекратява на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от
25.07.2024 г.; че съгласно чл. 19, ал. 2 от Вътрешни правила за работна заплата във
ВСУ в края на календарната година, заемащите академични и преподавателски
длъжности във ВСУ получават допълнително трудово възнаграждение за
отчетените от тях като престиран труд над предварително утвърдения норматив
часове по преподаваната от тях дисциплина, съгласно действащите Нормативи за
годишна учебна заетост във ВСУ; както и че отчетеният брой наднормени часове
подлежи на предварително съгласуване и одобрение от Заместник-ректора по
учебната дейност и дигитализация, след което същият се представя публично за
разглеждане и съгласуване от Академичния съвет на ВСУ.
Поддържа се, че допълнителното материално стимулиране („ДМС“) не е
постоянен елемент от дължимото се на служителя трудово възнаграждение,
респективно, че за да е налице основание за изплащането му, то следва да има
валиден трудов договор към датата на определянето му, какъвто по отношение на
ищеца не е имало в процесния случай.
В тази връзка се сочи, че до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение между ВСУ и П. Г., не е налице прието решение на Академичния
съвет на висшето учебно заведение за изплащане на ДМС. Дори и такова решение
да е биловзето след прекратяване на трудовия договор и да обхваща академичната
година 2023/2024 г., за което не били ангажирани доказателства от страна на
ищеца, то поддържа, че отново същото не би могло да създаде права за ищеца.
Нещо повече, твърди, че съгласно Нормативите за годишна учебна заетост
във ВСУ, ДМС се изплаща само и единствено при наличието на валиден трудов
договор и то при възможност и свободен бюджет на ВСУ.
Поддържа се още, че не става ясно как ищецът е определил „400 часа“, за
които се претендира изплащане на ДМС.
Оспорват се исковите претенции и по размер.
Моли, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството: че между страните по делото е сключен Трудов договор
№22/31.01.2000 г., по силата на който ищецът е назначен във ВСУ „*********“ на
длъжност „главен асистент“ към катедра „*********“; че съгласно допълнително
споразумение от 14.11.2023 г. към Трудов договор №22/31.01.2000 г., основното
месечно трудово възнаграждение на ищеца е променено на 2000 лв., считано от
01.08.2023 г.; че съгласно Заявление с вх. №ВСУ-02002/24.06.2024 г. ищецът е
поискал да бъде прекратен сключеният Трудов договор №22/31.01.2000 г., на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ; че на 24.07.2024 г. на ищеца е връчена Заповед №
РД- 00567/19.07.2024 г. („Заповедта“), по силата на която трудовото
правоотношение се прекратява на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от
25.07.2024 г.; че съгласно чл. 19, ал. 2 от Вътрешни правила за работна заплата във
ВСУ в края на календарната година, заемащите академични и преподавателски
4
длъжности във ВСУ получават допълнително трудово възнаграждение за
отчетените от тях като престиран труд над предварително утвърдения норматив
часове по преподаваната от тях дисциплина, съгласно действащите Нормативи за
годишна учебна заетост във ВСУ; както и че отчетеният брой наднормени часове
подлежи на предварително съгласуване и одобрение от Заместник-ректора по
учебната дейност и дигитализация, след което същият се представя публично за
разглеждане и съгласуване от Академичния съвет
на ВСУ.4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146,
ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е бил в трудово
правоотношение с ответника и е престирал съобразно уговореното, т.е., че за
академичната 2023/2024 г. /период 11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./ е изработил 400
часа над нормите за годишна заетост, определени от Академичния съвет на ВСУ
„*********“ за длъжността „*********“, от което за ответника е възникнало
задължението за заплащане на допълнително трудово възнаграждение /ДМС/ в
претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи
или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на обезщетение за забава и/или възраженията си срещу така
предявения иск.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства приложените с исковата молба
документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
по която, след извършване на необходимите справки в счетоводството на
ответника, да посочи, дали в същото е отразено, че от ищеца, през процесния
период, са отработени наднормени часове над нормите за годишна заетост,
определени от Академичния съвет на ВСУ „*********“, както да даде заключение
в какъв размер би било дължимото допълнително трудово възнаграждение /ДМС/ в
полза на ищеца, ако се приеме, че същият за академичната 2023/2024 г. /период
11.09.2023 г. – 20.07.2024 г./ е изработил 400 часа над нормите за годишна заетост,
определени от Академичния съвет на ВСУ „*********“ за длъжността
„*********“, при депозит в размер на 350,00 лева, вносими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Ф. В., специалност: Икономика - Бизнес
администрация, тел. *********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, формулирани в
исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане събиране на
гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане за
установяване на обстоятелства, кога и как ответното учебно заведение е започнало
да изплаща наднормени часове на служители, заемащи академични и
5
преподавателски длъжности.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответното учебно заведение, в
срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, да представи по делото
намиращ се у него документ, а именно Нормативи за годишна заетост на
академичния състав, приети от Академичния съвет на ВСУ „*********“ през 2020
г., ведно с разчет на годишната учебна заетост за учебната 2023/2024 г. за
преподавателите от катедра „*********“.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията в
предоставения срок, съдът може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Г.а - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
6
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Вещото лице да се уведоми за датата и часа на насроченото по делото
открито съдебно заседание с указания да започне работа по изготвяне
заключението по допуснатата експертиза и да представи същото в
законоустановените за това срокове.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7